П Р
О Т О
К О Л
Град София, 28 февруари
2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ЕЛКА ВАКЛИНОВА |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 5819 по описа за 2018 година.
На именното повикване в 14.35 часа, се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
А.М.И. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично и с адв. В.Б.– от АК–Перник, надлежно упълномощен защитник, с представено по делото пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител М.Г.–
Инспектор V
степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София, с представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе
предвид становището на страните и наличието на законоустановени предпоставки за
даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА
постъпил писмен отговор от
Затвора–гр.София, във връзка с указание
на съда от предходното с.з., с приложена към него докладна записка от Инспектор
СДВР на 1, 2 и 3 групи в ЗО „Кремиковци“, който отговор ПРЕДЯВИ на страните
– за запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме писменото доказателство.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр.
София М.Г.:
Представям актуална справка, относно остатъка от неизтърпяната част от
наказанието на осъденото лице.
СЪДЪТ
ПРЕДЯВИ на останалите страни така представеното от процесуалния представител на
Затвора – гр. София писмено доказателство, за запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме писменото доказателство.
СЪДЪТ НАМИРА,
че изисканият и постъпил писмен отговор от СЦЗ, с приложената към него докладна
записка, отразяваща поведението на осъденото лице по време на изпълнение на
трудовите му задължения, а така също и представената в днешното с.з. актуална справка
относно остатъка от неизтърпяната част от наложеното на осъденото лице наказание
„Лишаване от свобода“, следва да бъдат приобщени към доказателствения материал
по воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА
като писмени доказателства – постъпил
писмен отговор от ГД „ИН“ – Затвора
– София, входиран в СГС под № 23784 от 20.02.2019 г., с приложена към него
докладна записка от Инспектор СДВР на 1, 2 и 3
групи в ЗО „Кремиковци“, както и представената в днешното с.з. от Началника на
Затвора–гр.София актуална справка
относно изтърпяната и неизтърпяната част от наложеното на осъденото лице
наказание „лишаване от свобода“.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази становището на
страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания,
както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ:
Като разгледах приложените
доказателства, касаещи конкретната молба за УПО от А.М.И.,
считам същите да сочат, че към настоящият
момент не са налице условия за неговото УПО, понеже не са налице достатъчно доказателства
за неговото поправяне, независимо от факта, че е осъществена материално–правната
предпоставка, а именно – за извършеното престъпление от него при условията на
опасен рецидив, да е изтърпял повече от 2/3 от наложеното наказание – това е
повече от 1 година и 8 месеца „лишаване от свобода“. Очевидно е, че незабавно след
осъществяване на тази предпоставка, същият е подал молба за УПО – няма спор, че
той има право от чисто формална страна, но от приложените доказателства, с
оглед становището на СЦЗ и препланирания план на присъдата, който е от
м.ноември 2018 г., считам, че към настоящият момент на осъдения А.М.И.
не може да се гласува доверие,
предвид оценката на риск. Моля да отхвърлите молбата на осъдения за УПО.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр.
София М.Г.: Становището
на затворническата администрация е, че е налична първата изискуема от закона
предпоставка, доколкото осъденото лице е изтърпяло повече от 2/3 от наложеното
му наказание, което е такова – за извършено деяние по чл.199, ал.1, т.4 НК.
По отношение на втората изискуема от
закона предпоставка, а именно – данни за поправяне на осъденото лице в рамките
на пенетенциарното заведение, съобразно нормата на чл.439а, ал.1 до ал.3 НПК,
следва да се изследват редица обстоятелства, които да сочат трайно и позитивно
поведение на осъдения. Видно и от затворническото досие на лицето, се
установява, че същият има 2 броя предходни изтърпявания на наказания „лишаване
от свобода“, като същите са за престъпления по чл.195 и чл.196 НК, отново
извършени в условията на опасен рецидив и са престъпления, насочени против
собствеността. Настоящото такова деяние на осъденото лице е отново насочено не
само против личността, но и видно от справката – същият е извършил грабеж в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.199, ал.1, т.4 НК. В тази връзка и
съгласно константната съдебна практика, следва да се изиска и установи това
трайно позитивно поведение, като освен обстоятелството, че лицето работи и е
неколкократно награждавано, следва да се направи оценка и на постигнатите до
момента резултати по отношение опасността за обществото, по отношение на риска
от рецидив и вреди. Установява се, че в определени проблемни зони са налице
конкретни позитивни промени, но по отношение именно на нагласите и на
управление на финанси и доходи, се отчита, че са налице проблемни зони, като
същите не са преодолени. Видно от експертния доклад се установява, че се запазват
средните показатели, като при възникване на финансови затруднения, може да се
ескалира до висока степен на обществена опасност на деянието. Становището на
СЦЗ е категорично, като всички становища са еднопосочни в тази насока, като
считат, че молбата на осъдения за УПО, следва да бъде оставена без уважение. Предвид
нормата на чл.36 – не само по отношение на генералната, но и на специалната
превенция, затворническата администрация счита, че осъденото лице следва да изтърпи
наказанието си в своята цялост.
Адв.Б.:
Моля да се поизнесете, като уважите молбата на осъдения И. и да постановите
УПО. Считам, че са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки, а именно
– изтекъл срок, необходим за постановяване на подобно решение, и на второ място
– осъденият с поведението си е показал признаци на поправяне. Не съм съгласен с
твърдението на процесуалния представител на Затвора, поради наличието на
писмени доказателства в преписката и в настоящото дело. Видно от това, още в
началото на 2018 г., по отношение на И. е изменен режимът на изтърпяване на
наказанието, дадени са му точки – не зная по каква скала и по каква методика
изчислени, които са значително под нивото на минималния риск за него. Същият по
свое желание упражнява трудова дейност, имал е многократни награди и никакви
наказания. Считам оценката, по отношение липсата на стремеж и желание за
поправяне, за твърде субективна, изградена от институцията която изпълнява
наказанието и поради това неправилна и необективна. Моля да уважите молбата за
УПО на осъдения А.М.И..
ОСЪДЕНИЯТ А.М.И. /в своя защита/: Подкрепям казаното от защитника ми, моля
съдът да ме пусне условно предсрочно.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
А.М.И.: Моля да уважите молбата ми за УПО.
СЪДЪТ
се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.
СЪДЪТ
след съвещание, след като съобрази
доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание,
както и доказателствените материали по делото, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.437,
ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1 и следв. от НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения А.М.И.,
чрез неговия защитник – адв. В.Б.– от АК–Перник, с правно основание чл.70, ал.1
от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“, в размер на
2 години и 6 месеца.
В днешното с.з., представителите на СГП
и СЦЗ изтъкнаха тъждествени становища, относно наличието на първата материална
предпоставка за постановяване на УПО по отношение на осъдения И., доколкото
същият е изтърпял повече от 2/3 от наложеното спрямо него наказание „лишаване
от свобода“, определено му във връзка с извършено престъпление по чл.199, ал.1,
т. 4 НК, осъществено според тази квалификация при условията на опасен рецидив,
което и обуславя преценката именно на т.2 на конкретната материална разпоредба
в процесния случай.
Същевременно, представителите на СГП
и СЦЗ заявяват, че не са налице предпоставки и достатъчно данни, които да
сочат, че осъденият И. към настоящият момент се е поправил в нужната степен. Прокурорът
посочва, че не може да се гласува доверие на осъденото лице, с оглед високата
степен на риск от вреди от извършване на друго престъпление, а представителят
на СЦЗ изтъква, че независимо от наличието на данни за известно поправяне на
осъдения, не са налице такива за трайно позитивно поведение на И. в местата за
лишаване от свобода. Акцентира, че И. търпи наказание „лишаване от свобода“,
след двукратно пребиваване в затвора за други извършени престъпления, като
настоящото престъпление е по смисъла на чл.199, ал.1, т.4 НК, именно
осъществено при условията на опасен рецидив. Акцентира и, че не са налице достатъчно
доказателства за проведена положителна корекционна дейност, с оглед наличието
на проблемни зони, посочени в документите от СЦЗ, по отношение поведението на
осъдения И., които към момента не са преодолени. Предвид изложените съображения,
представителите на СГП и СЦЗ молят да бъде оставено без уважение искането на
осъдения И. за УПО, с оглед липсата на достатъчно доказателства, съобразно
нормата на чл.439а НПК.
В обратен аспект са становищата на
защитата и на конкретното осъдено лице, които молят да се уважи така подадената
молба, излагайки, че са налице и двете предпоставки за постановяване на УПО. Адв.Б.
изразява несъгласие със заявеното от СЦЗ относно липсата на достатъчно данни за
положителното поведение на осъдения. Сочи, че И. осъществява трудова дейност в
затвора, че е награждаван, не е наказван, приема посочената оценка за риск като
твърде субективна и неправилна, поради което моли молбата за УПО да бъде
уважена в цялост.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, СЪДЪТ констатира, че осъденият
А.М.И. *** на 22.08.2017
г., със зачетено начало 16.03.2017 г., когато е приведено в изпълнение
наложеното спрямо същия наказание „лишаване от свобода“, в размер на 2 години и
6 месеца, определено му въз основа на постигнато и одобрено споразумение от
състав на СГС по НОХД № 3996/17 г., имащо характер на влязла в сила присъда от
датата на одобряване на споразумението – 24.08.2017 г., с което И. е осъден за извършено
от него престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, предл.1, вр.ал.1,
вр.чл.29, ал.1, букви „а“ и „б“ НК.
Съгласно приложените по делото
материали, в частност – представената в днешното с.з. актуална справка от СЦЗ, се
установява, че същият към настоящият момент е изтърпял от така определеното му
общо наказание в размер на 2 години и 6 месеца, всичко общо в размер на 2
години, 3 месеца и 4 дни, като остатъкът който следва да търпи, се равнява на 2
месеца и 26 дни.
Съгласно разпоредбата на чл.70,
ал.1, т.2 НК, УПО може да бъде постановено по отношение на осъдено лице, което
е дало доказателства за своето поправяне и е изтърпяло фактически не по–малко
от 2/3 от наложеното спрямо него наказание „лишаване от свобода“, в случаите на
престъпление извършено при условията на опасен рецидив, каквото се явява
процесното престъпление, за което И. търпи така определеното му наказание.
Съпоставяйки визирания срок в нормата на чл.70, ал.1, т.2 НК, приложима в
конкретния случай с оглед квалификацията на престъплението, за което И. е
осъден, СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че е
налице първата формална предпоставка за приложение института на УПО по
отношение на конкретното осъдено лице, доколкото И. е изтърпял много повече от изискващите
се 2/3 от наложеното спрямо него наказание, като остатъкът който следва да
търпи, както бе посочено по–горе, се равнява на 2 месеца и 26 дни.
Що се отнася до останалите
предпоставки, регламентирани в закона, във връзка с преценката – дали са налице
основанията за УПО на осъдения И., следва да се имат предвид обстоятелствата,
визирани в разпоредбата на чл.439а, ал.1 НПК, а именно – тези доказателства,
които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, като добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, специализирани
програми за въздействие, обществено–полезни прояви. Освен това, положителни
данни и доказателства за поправяне на осъдения, следва да се установят и въз
основа оценката на същия по реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други
източници за информация за поведението на осъдения И. по време на изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“.
В конкретният случай, настоящият
съдебен състав приема, че от приложените по делото доказателствени източници,
са налице изискуемите по закон такива – доклади, становища, оценки, които дават
основание на съда да счете, че е налице и другата материална предпоставка,
визирана в закона за УПО на осъденото лице.
Действително, с оглед приложените
становища и заявеното от представителите на СГП и СЦЗ в днешното с.з., се
установява, че са налице известни проблемни зони в поведението на осъденото
лице, които не са реализирали необходимия позитивен резултат, по отношение на
които стойностите остават на ниво на първоначалните зададени такива, като тези
зони са касателно отношението на осъденото лице спрямо извършеното правонарушение,
доколкото се приема, че И. напълно формално приема отговорността за извършеното
от него деяние и неосъзнава в пълнота мотивите за така осъщественото
престъпление спрямо личността и собствеността на потърпевшата, с което
поведение не осъзнава в пълнота и вредата, която е нанесъл. Другата проблемна
зона която се очертава по отношение конкретния осъден, е касателно зоната „управление
на финанси и доходи“, доколкото се отчитат затруднения в осигуряване на необходимите
финансови средства, включително се регистрират доходи от престъпна дейност,
каквато е и финансовата обусловеност на конкретното извършено деяние. Посочва
се, че по отношение на И. е налице и злоупотреба с алкохол в гранични
стойности, както и проблеми в уменията на мислене, като независимо от
постигнатия напредък, се очертава, че И. не е в състояние в цялост да
разпознава актуалните си проблеми.
Същевременно обаче, в приложените
становища на затворническата администрация и най–вече в доклада на Инспектор
СДВР при 2–ра група в Затвора–гр.София, ЗО „Кремиковци“, където понастоящем пребивава
осъденият, се отчитат достатъчно позитивни характеристики, които да сочат, че
са налице утвърдителни данни за необходимото поправяне на И. към настоящият
момент. Посочва се, че осъденият е самостоятелен и приспособим, с придобит
житейски опит, с усвоен образователен потенциал и придобити начални трудови
умения; добре адаптиран към пенетенциарните условия, като е налице желание за
запазване на придобития статус в средата на общността, в която се намира;
дистантен, без лидерски уклон, предпочита по–изолирана позиция, като няма
индикация за наличие на антисоциално разстройство на личността. Посочва се, че И.
от първоначално определения „строг“ режим на търпене на наказанието „лишаване
от свобода“, впоследствие от 23.04.2018 г., е поставен при „общ“ режим, като този
факт СЪДЪТ отчита и въз основа на Заповед № 55 от 23.04.2018 г. на Началника на
Затвора–гр.София, в мотивната част на която се изтъква позитивното поведение на
осъдения И. и липсата на наложени наказания, напротив – наличие на награди, както
и редуциране на риска, спазване на режимните изисквания в затвора, и проведена
корекционна дейност, обусловила положителни резултати в поведението на
осъденото лице и респективно въз основа на тези обстоятелства – замяната на
режима на изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ“. В така приложения
доклад СЪДЪТ отчита, че за атестационния период, И. спазва наложените му
ограничения, съвместим и самостоятелен е, приема реда и правилата в местата за
лишаване от свобода, стои добре в интелектуален план. Налице са съхранително поведение
и увереност в собствените му възможности, съобразява се с мястото и времето, общува
неангажиращо. Комуникативен е в тесен
кръг, толерантен и добронамерен в отношенията си с останалите затворници, като
заема средно ниво в общността. Посочва се, че спрямо служителите и
администрацията, е налице дължимото поведение от страна на И..
Съществен принос за възприемане от
настоящия съдебен състав на извод за поправяне на осъдения И., допринася
информацията, съдържима в затворническото досие, относно предоставените му
награди – И. е награждаван при това трикратно, с различни награди, като всички
те са мотив, с оглед цялостното положително поведение през изтеклия период на
пребиваване на И. в местата за лишаване от свобода и наличните положителни резултати
от провежданата корекционна дейност. Не без значение е и фактът, че спрямо И., от
момента на постъпване в затвора, до настоящият момент, липсват каквито и да
било заповеди за налагани наказания за нарушения на правилата.
Същевременно, в доклада на Инсп.
СДВР се посочва и, че корекционната дейност, провеждана спрямо И., отчита
напълно положителни резултати, като с основна роля в този процес е и трудовата
ангажираност и отговорността на лишеният от свобода по време на осъществяване
на трудовата дейност, на каквато същият е назначен. Въз основа на приложена заповед
№ 343 от 17.11.2017 г., СЪДЪТ отчита, че на И. е възложена работа като
„чистач–район“ при 2-ра група–Корпус, на основание чл.80 ЗИНЗС, доколкото
същият напълно доброволно и съзнателно е заявил желанието си да осъществява
трудова дейност в пенетенциарното заведение. В днешното с.з., в тази връзка бе
приета като писмено доказателство докладна записка от Инспектор–СДВР при ЗО
„Кремиковци“, именно с оглед осъществяваната трудова дейност от И., в която докладна
се посочва, че в хода на изпълнение на тази дейност, И. се справя напълно успешно
със задълженията си, проявява старание и отговорност в хигиенизирането на
определения му район, поведението му е съобразено с наложените режимни изисквания,
с оглед на което и първоначалният режим на изтърпяване на определеното му
наказание „лишаване от свобода“, е заменен с „общ“ от 23.04.2018 г. –
обстоятелство вече изложено по-горе. Отново се посочва, че през времевия период
– от постъпването му в ЗО „Кремиковци“ на 14.09.2017 г., до настоящият момент,
на И. не са налагани каквито и да било наказания за неправомерно поведение в
местата за лишаване от свобода. От съществено значение за трудовата
ангажираност на И., е и фактът посочен в тази докладна записка, че същият
доброволно и без заплащане е заявил желание за трудова дейност, каквато
осъществява и към настоящият момент.
В приложените доклади и становища от
страна на СЦЗ се посочва и, че през адаптационния период се отчита занижен риск
от вреди от страна на поведението на осъденото лице, който е редуциран от 42
точки на 38 точки. Положителни промени се посочват като настъпили в зоните „начин
на живот и обкръжение“, като се отчита, че И. се дистанцира от местното
криминално обкръжение, преодолени са увлечението му към участие в рискови и
безразсъдни начинания, стреми се да запълва ежедневието си с участие в
законоприемливи дейности и мероприятия, държи се самосъхранително, с добър самоконтрол,
без импулсивни прояви е. Положителни промени се отчитат и в зоната „междуличностно
поведение и общуване“, доколкото се обосновава, че И. е внимателен и премерен, без
да демонстрира враждебност или агресия, налице е увереност в собствените му
възможности, разчита предимно на себе си, стреми се да подхожда рационално при
затруднения. Напълно положителна оценка е дадена и в зоната „умения за
мислене“, доколкото се изтъква, че И. разполага с добър личностов ресурс, който
употребява правилно, разбира вижданията на останалите, приема правата им, държи
се толерантно, като едновременно с това са преодолени временните импулсивни
състояния, които са били налице при него; поведението му е подложено на самокритичност,
анализи, със стремеж да избягва бъдещи грешки.
В този смисъл, настоящият съдебен
състав ПРИЕ, че независимо от известните отрицателни данни, приложени в затворническото
досие касателно поведението на осъденото лице през целия период на пребиваването
му в рамките на изтеклите 2 години, 3 месеца и 4 дни, са налице необходимите
утвърдителни данни за положително проявление от страна на И. и позитивна
характеристика и отношение към всички относими за него лица и норми.
Като съобрази обстоятелството, че
остатъкът който следва да търпи И., се явява в размер на 2 месеца и 26 дни,
съобразявайки и изложените обстоятелства относно достатъчно доказателства за
поправяне на осъдения, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че тези доказателства водят
до убеждението за изпълнение целите на наложеното спрямо същия наказание в
необходимия аспект и съответно наличие на оказан спрямо него предупредителен и
въздействащ ефект до степен, че същият да може да се ресоциализира в обществото
като пълноправен гражданин. Не без значение е и фактът, че по–скоро изложените
отрицателни характеристики за осъденото лице не са задълбочени, с оглед липсата
на конкретика на определени прояви или действия в местата за лишаване от
свобода, а напротив – са напълно в противоречие с приложените доказателства по
отношение на предоставените награди на осъдения и отсъствието на каквито и да
било наказания за целия период на пребиваване в СЦЗ. Установява се не само, че както
от обществено полагания труд от страна на И., така и от поведението му в
затвора, същият е доказал изпълнение целите на наложеното наказание, като в
тази връзка СЪДЪТ ОТЧИТА положителна
тенденция към развитие на осъдения, към спазване на необходимите обществено
приемливи норми и към демонстриране в бъдещ период от време, на законосъобразен
начин на живот.
СЪДЪТ
СЧИТА, че И. през следващите 2 месеца, следва да приеме отговорността за
собственото си поведение по начин, чрез който наложеното му и изтърпяно до
момента наказание да е изиграло целения възпитателен ефект върху личността му,
като положителната оценка която му се дава във връзка с всички дейности и
поведение в местата за лишаване от свобода, най–вече с оглед осъществяваната от
него трудова дейност, оказала необходимата възпитателна роля по отношение на И.,
следва да затвърди положителната му характеристика, още повече, че не се
индикират данни за бъдещи сериозни вреди по отношение поведението на същия, не
се индикират и фактори, които да обуславят риск от сериозни вреди спрямо
обществото в условията на контролираната среда.
Настоящият съдебен състав ПРИЕ, че по
отношение на И., с оглед остатъка който следва да търпи, следва да бъде
постановено изпълнението на една от пробационните мерки, които са предвидени в
закона, за да бъде отразена в цялост положителната промяна в поведението на
осъдения и занапред, и на същия да бъде предоставена възможност за отговорно
обществено поведение, спазване на законите, и добрите нрави в Р България.
Така, като отчете всички тези
съображения, утвърдителната характеристика за поведението на осъденото лице
през целия престой в местата за лишаване от свобода, малкия остатък от време
който следва да бъде изтърпян, и доказателствата за поправяне в нужната степен,
настоящият съдебен състав на основание чл.440, ал.1 НПК, вр. чл.70, ал.1 и ал.6 НК,
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения А.М.И.
– роден на *** г. в гр.Перник, ЕГН – **********, българин, българско
гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, месторабота преди
задържането – охранител във фирма „СОТ“, жител и живущ *** – от изтърпяване на останалата част от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 6 месеца,
а именно – остатък в размер на 2 месеца
и 26 дни.
На основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на остатъка от наказанието, а именно – 2 месеца и 26 дни.
На основание чл.70, ал.6, вр.
чл.42а, ал.2, т.2 НК, НАЛАГА по
отношение на осъдения А.М.И. пробационна мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 2 месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
на протест в 7 – дневен срок от днес
пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият протест и жалба,
не са в интерес на осъденото лице.
Адв.Б.:
Моля за препис от протокола.
С оглед направеното искане, да се
издаде препис от протокола от днес проведеното с.з. на адв.Б..
Протоколът е изготвен в открито
съдебно заседание, което приключи в 15.10
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: