МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 01.07.2020 г. ПО АНД № 913/2020 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ПЕТИ СЪСТАВ
От Районна прокуратура
Пловдив е внесен обвинителен акт срещу С.М.Д., роден в с. *** ***, живущ ***, *** , български
гражданин, средно образование, пенсионер, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за
извършено престъпление по чл. 343в ал.3, вр. ал.1 НК, за това че на 22.01.2020
г. в с. Красново, обл. Пловдив, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фиеста“, с рама № WF0BXXGAFBKB84963, без регистрационни табели, в срока на
изтърпяване на наложена принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС, налжено със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0273-000077/16.05.2019 г. издадена от
Началник РПУ Хисар, в сила от 05.09.2019 г.
Производството пред
първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28
НПК
В хода на съдебните
прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа повдигнатото по
отношение на Д. обвинение и моли същият да бъде освободен от наказателна
отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно
наказание глоба в рамките на предвидения в закона минимум.
Обвиняемият Д. редовно
уведомен, не се явява.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият С.М.Д., ЕГН: **********,
е роден на *** ***, *** , български гражданин, със средно образование, неженен,
пенсионер, неосъждан. Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0273-000077/16.05.2019 г. издадена от Началник РПУ Хисар, в сила от
05.09.2019 г., било отнето СУМПС на обвиняемия С.Д..
На 22.01.2020 г.
свидетелите Ж.Д. и С.Г., полицейски служители при РПУ Хисаря, изпълнявали
служебните задължения в с. Красново, обл. Пловдив. Същите възприели лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рама № WF0BXXGAFBKB84963,
без регистрационни
табели. Спрели автомобилът за проверка, като установили, че същият се управлява
именно от обвиняемия Д., както и че СУМПС на последния е отнето със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-0273-000077/16.05.2019 г.
издадена от Началник РПУ Хисар, в сила от 05.09.2019 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК
доказателства – на първо място това са обясненията на обвиняемия С.Д. /л. 9 от
ДП/, на следващо място от свидетелски показания на Ж.Д. /л. 14
от ДП/, С.Г. /л. 15 от ДП/ и К. И. /л.16 от ДП/, както и от приобщените писмени
доказателства – АУАН бл. № 466463/22.01.2020 г. /л.3 от ДП/, протокол за
доброволно предаване /л.17 от ДП/, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0273-000077/16.05.2019 г. издадена от Началник РПУ Хисар, в сила от
05.09.2019 г. /л.19 от ДП/, справка за нарушител водач /л.22-24 от ДП/, справка
за извършени плащания /л.21 от ДП/.
Изводите за чистото съдебно минало и
личността на обвиняемия съдът направи въз основа на приложените по делото
характеристична справка и справка съдимост.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление, поради
което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане. Следва да се отбележи и че установената от
гореизброените доказателства фактическа обстановка изрично се признава от
обвиняемия в хода на досъдебното производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С
оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по отношение на
обвиняемия са налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния
състав по чл. 343в ал. 3, вр. ал.1 от НК, доколкото на на 22.01.2020 г. в с. Красново, обл.
Пловдив, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рама
№ WF0BXXGAFBKB84963, без регистрационни табели, в срока на изтърпяване на наложена
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС, налжено със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0273-000077/16.05.2019 г. издадена от Началник РПУ
Хисар, в сила от 05.09.2019 г.
Нормата на чл.
343в ал. 3, вр. ал.1 НК санкционира поведение на водач, чиято правоспособност
е отнета със Заповед за налагане на принудителна административна мярка, и управлява
МПС в срока на нейното действие.
В настоящия случай от приетата фактическа
обстановка безспорно се установи, че на обвиняемия Д. със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0273-000077/16.05.2019 г. издадена от Началник РПУ
Хисар, в сила от 05.09.2019 г., е наложена принудителна административна мярка -
временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба. Заповедта не е
обжалвана и е влязла в сила на 05.09.2019 г. От представената справка /л.21 от
ДП/, се установява, че към 28.01.2020 г. няма постъпили плащания от обвиняемия,
респ. към 22.01.2020 г. същият е бил с отнета правоспособност.
От така приетата по делото
фактическа обстановка се установи и че обвиняемият Д. е управлявал МПС – лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рама № WF0BXXGAFBKB84963,
без регистрационни
табели, което обстоятелство в хода на досъдебното производство не се отрича и
от самия него.
От субективна страна, деянието е
извършено с пряк умисъл като форма на вината. В трайната практика на ВКС се
приема, че член 11 ал. 2 НК с
алтернативно очертания в него волеви момент разграничава умисъла на пряк и
евентуален само при резултатните, не и при формалните (на просто извършване)
престъпления. При безрезултатните престъпления умисълът може да бъде само пряк
и никога евентуален. Престъплението по чл.
343в ал. 3, вр. ал.1 от НК, както се спомена е на просто извършване.
От изричните признания на обвиняемия следва, че той съзнателно е управлявал МПС,
в срока на изтърпяване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, което определя и прекия умисъл за
извършване на престъплението.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
С оглед приложимата
правна квалификация за извършеното от обвиняемия Д. деяние, съдът намери, че са
налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагането на административно наказание – глоба.
Така на първо място, за
посоченото престъпление по чл. 343в ал.3, вр. ал.1 НК, се предвиждат кумулативно наказанията лишаване от свобода в размер до три
години и глоба от двеста до хиляда лева, като по този начин е изпълнено
изискването на чл. 78а ал.1 б. „а“ НК.
На следващо място, от
приложената по делото справка съдимост, се установи, че обвиняемият не е
осъждан, както и че не е освобождаван от наказателна
отговорност по раздел IV на глава Осма от НК.
От престъплението няма
причинени имуществени вреди, като не са налице и изключващите института на освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ограничения
по чл. 78а ал.7 НК.
Всичко изложено обуславя възможността по отношение
на обвиняемия Д. да бъде приложен институтът на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК.
При индивидуализиране на административното наказание
глоба на обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения, степента на засягане на същите, като и данните за личността на обвиняемия
Д. – в напреднала възраст, с добри характеристични данни, като още на досъдебно
производство е направил самопризнания. На следващо място съдът отчете и
имущественото състояние на обвиняемия, който се явява пенсионер.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът
намира, че на обвиняемия следва да се наложи
глоба в рамките на минимума, предвиден в закона, а именно 1000 лева. Този размер на глобата съдът намира, че съответства
на степента на обществена опасност на деянието и на дееца , като счита, че
ефективно ще съдейства за поправянето на Д., без да се накърнява принципа на
пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна
репресия.
Доколкото обвиняемият е неправоспособен водач, то
наказанието лишаване от правоуправление по чл. 78а ал.4 НК, се явява
неприложимо по отношение на него.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С оглед нормата на чл. 111 НПК, съдът постанови
вещественото доказателство – един брой лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рама
№ WF0BXXGAFBKB84963, без регистрационни табели, да се върне на правоимащото лице, от което е
отнето.
Така мотивиран, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС