№ 12179
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110150091 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на „Р...” ООД ЕИК ... ,
със седалище гр.Д. и адрес на управление ул...., представлявано от Р.П. чрез
адв. М. Г. с адрес гр.Х/адрес/ спрямо „Г...“ ЕАД ЕИК ..., седалище и адрес на
управление гр. С/адрес/, представлявано от И.В.Д..
Ищецът твърди, че страните са страни по устен договор за наем, по
който , „Р...” ООД е предоставил на „Г..." ЕАД платформа с бутилкови групи,
считано от м.ноември 2020г. при месечна наемна цена - 1500 лева без ДДС.
Сочи се, че платформата се е ползвала през зимните месеци или за периода м.
октомври - м. май всяка година като наемната цена се е дължала само за
месеците на ползване. Излага се, че при сключване на договора наемателят е
заплатил депозит в размер на една месечна наемна вноска, както и наемът за
м. ноември и м. декември 2020 г., за което е била издадена фактура. Излага се
още, че януари на 2021 г. наемателят е спрял да плаща наема като така е
останал дължим за периода м.януари - м.май 2021г. вкл. и за м.октомври и
ноември 2021 г. вкл. за сумата от 9000 лева или за пет месеца в размер на
1500 лева + ДДС за първия период и 3 600 лева за два месеца от по 1500 лева
с ДДС.
Твърди се, че за посочените суми е издадена фактура с №
**********/08.10.2021 г. и фактура № **********/10.11.2021 г., които са
1
изпратени на ответника. Сочи се, че договорът е прекратен през декември на
2021г. като тогава е върната и платформата, но плащане на дължимите цени
няма и до датата на сезиране на съда. Претендира се лихва за забава върху
главниците в общ размер на 628.50 лева, от които сумата от 537.50 лева за
лихва върху главницата от 9000 лева за периода от 09.10.2021г. до
11.05.2022г. и 91 лева като обезщетение за забава върху главницата от 1800
лева за периода от 11.11.2021г. до 11.05.2022г. Ангажират се доказателства и
се претендира решение в този смисъл.
В срок е постъпил отговор по исковата молба, с който исковете се
оспорват изцяло.
Исковете са с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл 232, ал. 2,
предл. 1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и
твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Представени са фактури с № **********/08.10.2021 г. на стойност от
9000 лева, издадена от ищеца към ответника с основание наем на БДФ
платформа с бутилкови групи и фактура с № **********/10.11.2021 г.,
издадена отново от ищеца с получател ответника на стойност от 3000 лева
без ДДС с основание за издаване отново наем на БДФ платформа с бутилкови
групи м.10, които не носят подписи за страните по тях. Във връзка със
стореното от ответника тяхно оспорване съдът е допуснал и изслушал
заключение на вещо лице по ССчЕ, прието като неоспорено по делото.
Вещото лице със заключението, а и в съдебно заседание споделя, че
процесните фактури са осчетоводени при ищеца, а при ответника е
осчетоводена само фактура от 17.11.2020г. Тези фактури са включени в
дневниците за продажба при ищеца, с начислено и платено от ищцовото
дружество ДДС по тях. В неговото счетоводство е отразено вземане от 12 600
лева, за което няма плащане от ответното дружество. Счетоводството на „Р...“
е водено редовно и вземането е отразено в годишните финансови отчети, а
данни за това на ответника няма, тъй като за 2021г., 2022г. и 2023г. няма
данни за неговото счетоводство.
При тези доказателства съдът намира, че искът е доказан и основателен.
Договорът за наем е реален такъв като за неговото възникване не е нужно да е
2
сключен в писмена форма като е достатъчно, за да бъде доказан, да се
установи, че вещите, отдадени под наем, са предадени и да се докаже за какъв
срок и при каква наемна цена. В конкретния случай в тежест на ищеца бе да
установи тези обстоятелства като безспорно се доказа, че ищецът за
предоставени на ответника по наемно правоотношение помежду им през
периода от месец януари на 2021г. до май на 2021г., както и за месец
октомври и ноември на 2021г,. е предал за ползване на ответника платформа с
бутилкови групи, срещу задължение за плащане на наемна цена от 9000 лева
за първия период и 3600 лева за втория период, за което са били издадени и
исковите фактури, които са осчетоводени в счетоводството на ищеца и за
сумите, за които са издадени е ползван и данъчен кредит от ищеца. Доказа се
безспорно, че счетоводството на ищеца е редовно водено, с отразени
вземания в него за сумите по исковите фактури, както и отразяване на тези
фактури в финансовите отчети на ищеца. Съдът с оглед поведението на
ответника, който възпрепятства събирането на доказателства като не е
предоставил данни на вещото лице за исковия период и страни, намира, че
следва да се приложи и общия принцип за добросъвестност, съгласно който
никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение,
поради което и съдът приема, че фактурите установяват предаване на
наемните вноски, както и размера на наемната им цена, и при липса на
плащане по тях следва да бъдат уважени исковете за присъждане на сумата от
11 428.50 лева като сбор от наемна цена за периода октомври – ноември в
размер на 1800 лева и за периода от януари до май в размер на 9000 лева.
Съдът е сезиран и с иск за обезщетение за забава върху всяка една от
главниците, които не се оспорват нито по основание, нито по размер от
ответното дружество и следва да бъдат уважени в исковите размери: сборна
лихва от 628.50 лева, от които сумата от 537.50 лева за лихва върху
главницата от 9000 лева за периода от 09.10.2021г. до 11.05.2022г. и 91 лева
като обезщетение за забава върху главницата от 1800 лева за периода от
11.11.2021г. до 11.05.2022г.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и лихва за забава от датата на
сезиране на съда – 21.06.2022г, до окончателното плащане на задълженията.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и ТР
№ 6/ 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК в тежест на
3
ответника следва да се възложат разноските по обезпечителното и исковото
дела в общ размер на 1636 лева, от които д.такса по молбата за обезпечение
на бъдещ иск от 40 лева, 558 лева за възнаграждение на адвокат и 156 лева за
такси по изпълнението, както и 482 лева като такса по исковото дело и 400
лева за възнаграждение на вещото лице.
Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл 232, ал. 2, предл. 1 от
ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД „Г...“ ЕАД ЕИК ..., седалище и адрес на управление
гр. С/адрес/, представлявано от И.В.Д. да заплати на „Р...” ООД ЕИК ... , със
седалище гр.Д. и адрес на управление ул...., представлявано от Р.П. чрез адв.
М. Г. с адрес гр.Х/адрес/ по договор за наем и фактури с №
**********/08.10.2021 г. и фактура № **********/10.11.2021 г. сумата от
9000 лева – вземане за наемна цена на БДФ платформа с бутилкови групи за
периода от месец януари до май 2021г. по фактура с № **********/08.10.2021
г. ведно с обезщетение за забава върху главницата от 9000 лева в размер на
537.50 лева за периода от 09.10.2021г. до 11.05.2022г. и законовата такава от
датата на подаване на иска 21.06.2022г. до окончателното плащане, както и
сумата от 1800 лева – неплатена част от вземане за наемна цена на БДФ
платформа с бутилкови групи за периода от месец октомври до месец
ноември на 2021г. по фактура с № **********/10.11.2021 г. ведно с
обезщетение за забава върху главницата от 1800 лева в размер на 91 лева за
периода от 11.11.2021г. до 11.05.2022г. и законовата такава от датата на
подаване на иска 21.06.2022г. до окончателното плащане и
ОСЪЖДА „Г...“ ЕАД ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.
С/адрес/, представлявано от И.В.Д. да заплати на „Р...” ООД ЕИК ... , със
седалище гр.Д. и адрес на управление ул...., представлявано от Р.П. чрез адв.
М. Г. с адрес гр.Х/адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1636
лева – съдебно-деловодни разноски.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5