Определение по дело №3694/2020 на Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.Стара Загора, 04.03.2021г.

 

Районен съд гр.Стара Загора, гражданско отделение в разпоредително заседание на 04.03.2021г. в състав:

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

сложи за разглеждане Гр.дело №3694 по описа за 2020г. докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България срещу С.Р.С. ***, с която се претендира признаване за установено, че ответникът дължи заплащане на сумата от 3307,52лв.  главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г., договорна лихва в размер на 2470,80лв. за периода от 20.03.2017г. до 20.06.2020г., обезщетение за забава 994,38лв. за периода от 20.04.2017г. до 20.05.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Предявен е при условията на евентуалност и осъдителен иск за същите суми.

При проверката на редовността и допустимостта на подадената молба съдът констатира следното:

Подадената молба е родово подсъдна на районния съд съгласно разпоредбата на чл.103 от ГПК. Същата е подадена пред местно компетентния Районен съд-Стара Загора, видно от настоящия адрес на ответника. Молбата отговаря на изискванията за допустимост, визирани в разпоредбата на чл.127 от ГПК, към нея са представени писмени доказателства са направени доказателствени искания.

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В законоустановения срок особеният представител на ответника е подал писмен отговор, с който е изразил становище по предявените искове.

По представените материали по делото съдът прави следния проект на доклад:

Искът е предявен от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България срещу С.Р.С. ***. С исковата молба се твърди, че ответникът е страна по Договор за потребителски кредит №PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г. с „БНП Париба Пърсенел Файненс“ ЕАД. По силата на договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 3200,00лв., а ответникът се е задължил да върне сумата със съответното оскъпяване на 40 месечни вноски, всяка по 159,69лв. Ответникът е преустановил плащането на 20.03.2017г. като не е платил нито една от дължимите вноски. След неизпълнение на задължението си за заплащане на две месечни вноски, кредитът е станал предсрочно изискуемо. Алтернативно ищецът твърди, че дължимите суми по кредита са дължими поради изтичане срока на договора – 20.06.2020г. Ответникът не е заплатил никаква част от дължимите вноски по кредита. Ответникът дължал и възнаградителна лихва и обезщетение за забава. За тези суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №1646/2020г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, но тя е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 3307,52лв.  главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г., договорна лихва в размер на 2470,80лв. за периода от 20.03.2017г. до 20.06.2020г., обезщетение за забава 994,38лв. за периода от 20.04.2017г. до 20.05.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното производство и направените в настоящото производство разноски.

В случай, че съдът приеме исковете по чл.422 ГПК за неоснователни, при условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да му заплати сума по сключен договор за кредит в размер на 3307,52лв.  главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г., договорна лихва в размер на 2470,80лв. за периода от 20.03.2017г. до 20.06.2020г., обезщетение за забава 994,38лв. за периода от 20.04.2017г. до 20.05.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства копия на: Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г., Извлечение по кредит PLUS-14418054, Последна покана от 14.09.2017г., Извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018г., Нотификация за презгранично сливане.

Моли да бъде изискано и приложено ч.гр.дело №1646/2020г. по описа на РС-Стара Загора.

Ответникът, чрез особения си представител, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Не били представени доказателства за превеждането по сметка на ответника на предоставената в заем сума. Не били представени доказателства за връчването на покана на длъжника, поради което предсрочната изискуемост не била настъпила. Счита, че договорът за кредит е недействителен на няколко основания – не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за методиката на формиране на ГПР. Годишният лихвен процент надхвърлял трикратния размер на законната лихва, което противоречало на добрите нрави. Към договора липсвали общи условия, при които е сключен същият. Освен това прави възражение за изтекла погасителна давност за вноските за периода от 20.03.2017г. до 20.09.2017г., алтернативно за вноските от 20.03.2017г. до 20.05.2020г.

Не оспорва представените от ищеца писмени доказателства. В случай, че по искане на ищеца бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, поставя допълнителни въпроси към вещото лице.

От така подадената искова молба съдът намира, че е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 3307,52лв.  главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г., договорна лихва в размер на 2470,80лв. за периода от 20.03.2017г. до 20.06.2020г., обезщетение за забава 994,38лв. за периода от 20.04.2017г. до 20.05.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли главния иск, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума по сключен договор за кредит в размер на 3307,52лв.  главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г., договорна лихва в размер на 2470,80лв. за периода от 20.03.2017г. до 20.06.2020г., обезщетение за забава 994,38лв. за периода от 20.04.2017г. до 20.05.2020г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски.

Исковата молба е редовна и допустима и не са налице процесуални пречки за разглеждането й в открито съдебно заседание.

Подлежат на доказване всички спорни факти, като съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Поради тази причина, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е имал сключен договор за кредит, че ответникът не изпълнява задълженията си по договора, и размера на дължимата сума. Следва да се докаже и настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по кредита. Ищецът е направил доказателствени искания, като не сочи доказателства за превеждането на сумата по договора за кредит на ответника, както и за настъпването на предсрочната изискуемост. Съдът следва да даде възможност на ищеца да посочи и представи такива доказателства най-късно в първото по делото открито съдебно заседание, като в противен случай твърденията на ищеца ще останат недоказани.

Ответникът следва да докаже възраженията си, но тъй като ответникът твърди наличие на неравноправни клаузи, водещи до недействителност на договора за кредит, с оглед съдебната практика на Съда на Европейския Съюз и разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК, съдът има задължение служебно за установи тези обстоятелства, поради което ответникът не носи тежест за доказването им.

Съдът намира, че следва да прикани страните към спогодба, като им разясни, че чрез постигането на спогодба страните могат да уредят отношенията си чрез взаимни отстъпки, по начин, който най-добре отговаря на интересите им, като избегнат постановяването на неизгодно за тях съдебно решение, както и заплащането на по-висока държавна такса при решаване на спора от съда.

Съдът предоставя на страните възможност да изложат становището си във връзка с проекта за доклад по делото в първото по делото заседание.

Предвид обстоятелството, че исковата молба е редовна и допустима и не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, съдът намира, че следва да насрочи открито съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани като им се връчи препис от настоящото определение.

Представените към исковата молба писмени документи копия на: Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г., Извлечение по кредит PLUS-14418054, Последна покана от 14.09.2017г., Извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018г., Нотификация за презгранично сливане са относими към предмета на делото и са процесуално допустими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Съдът намира, че следва да изиска и приложи към настоящото производство ч.гр.дело №1646/2020г. по описа на РС-Стара Загора.

С оглед направените възражения от страна на ответника съдът следва да даде възможност на ищеца да сочи и нови доказателства на основание чл.143, ал.2 ГПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Насрочва открито съдебно заседание за разглеждане на гр.дело №3694 по описа за 2020г. на 31.03.2021г. от 10,30ч., за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси като им се връчи препис от настоящото определение.

Приканва страните към спогодба като им разяснява, че чрез постигането на спогодба страните могат да уредят отношенията си чрез взаимни отстъпки, по начин, който най-добре отговаря на интересите им, като избегнат постановяването на неизгодно за тях съдебно решение, както и заплащането на по-висока държавна такса при решаване на спора от съда.

Приема като писмени доказателства по делото представените с исковата молба копия на: Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-14418054, сключен на 24.01.2017г., Извлечение по кредит PLUS-14418054, Последна покана от 14.09.2017г., Извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018г., Нотификация за презгранично сливане.

Изисква ч.гр.дело №1646/2020г. по описа на РС-Стара Загора.

Указва на ищеца, че не сочи доказателства за превеждането на сумата по договора за кредит на ответника, както и за настъпването на предсрочната изискуемост. Дава възможност на ищеца да посочи и представи такива доказателства най-късно в първото по делото открито съдебно заседание, като в противен случай твърденията на ищеца ще останат недоказани.

Дава възможност на ищеца в съдебно заседание да сочи и други доказателства във връзка с оспорванията на ответника на основание чл.143, ал.2 ГПК.

 

Съдът предоставя на страните възможност да изложат становището си във връзка с проекта за доклад по делото в първото по делото заседание.

 

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, а препис от писмения отговор да се изпрати на ищеца.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: