РЕШЕНИЕ
№ 2580
гр.
Пловдив,17.12.2015 год.
ВИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ІХ състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември,
две хиляди и петнадесета година в състав:
Докладчик : Велизар Русинов
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Докладчика адм. дело
№3085 по описа за 2014 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Жалбоподателят
жалбоподателя М.В.В. с ЕТ „Маргос - М.В.", ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. В.К. обжалва
РА№*********/08.07.2014г., издаден от
главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с
Решение №1011 от 13.10.2014г. на Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на
НАП относно установените
задължения както следва:
|
Вид
задължение |
Период |
Главница |
Лихва |
|
|
· Данък по чл. 48 от
ЗДДФЛ |
2007г. |
302,28
лв. |
209,80
лв. |
|
|
· Данък по чл. 48 от
ЗДДФЛ |
2008г. |
1562,90 лв. |
849,04
лв. |
|
|
· Данък по чл. 48 от
ЗДДФЛ |
2009г. |
1595,70 лв. |
686,43
лв. |
|
|
· Данък по чл. 48 от
ЗДДФЛ |
2010г. |
88,55 лв. |
28,95
лв. |
|
|
· Данък по чл. 48 от
ЗДДФЛ |
2011г. |
6545,71 лв. |
1461,94 лв. |
|
|
· Вноски за ДОО |
2007г. |
595.08 лв. |
694.70
лв. |
|
|
· Вноски за ДОО |
2008г. |
4 141.94 лв. |
3
790.74 лв. |
|
|
· Вноски за ДОО |
2009г. |
3 319.83 лв. |
2
326.37 лв. |
|
|
· Вноски за ДОО |
2011г. |
3 374.88 лв. |
981.58
лв. |
|
|
· Вноски за ЗО |
2007г. |
162.30 лв. |
112.65
лв. |
|
|
· Вноски за ЗО |
2008г. |
1 129.62 лв. |
613.66
лв. |
|
|
· Вноски за ЗО |
2009г. |
1 475.48 лв. |
634.72
лв. |
|
|
· Вноски за ЗО |
2011г. |
1 516.80 лв. |
338.77
лв. |
|
В жалбата и в представената писмена
защита се навеждат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт, като се претендират и
съдебни разноски,по приет без възражение от ответника списък на разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна Практика”
Пловдив при ЦУ на НАП , чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена, като се претендира и присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение, по
подборни съображения в писмена защита.Окръжна прокуратура - Пловдив, не
дава заключение по съществото на спора. Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от
Директора на Дирекция Обжалване и
Данъчно осигурителна практика“
Пловдив при ЦУ на НАП резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок,
налагат извод за нейната процесуална допустимост Ревизионното производство е
започнало с издаване на заповед за възлагане
на ревизия № 1304945/2013г. , продължена със ЗВР №1400316 /2014г -, продължена
със ЗВР № 1400813/2014г., издадени от компетентен орган при ТД на НАП – Пловдив , с
които е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя по данък по данък по чл.48 от ЗДДФЛ да
периода 01.01.2007г.-31.12.2012г. ; вноски за ДОО за самоосигуряващи
се лица / на основание чл.4, ал.3, т.1, 2
и 4 от КСО / за периода 01.01.2007г.-31.12.2012г.; вноски за здравно
осигуряване на самоосигуряващи лица / на осн. чл.40, ал.1 т.2 и ал.5 от ЗЗО/ за периода
01.01.2007г.31.12.2012г.. Въз основа издадената заповед ревизиращия екип е
извършил ревизия за резултатите от която
в законоустановения срок е съставен РД № 1400813 / 04.04.2014г. . Със Заповед
на компетентния за това орган при
ТД на НАП – Пловдив е определил съгласно
чл.119 ал.2 ДОПК /в действащата към онзи момент редакция/ компетентния да
издаде ревизионния акт орган, а именно един от органите по приходите, съставил
ревизионния доклад – инспектор по
приходите. Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, определения за това компетентен орган издал и процесния
ревизионен акт /РА/ като в срока по чл. 152 ал. 1 ДОПК срещу същия е подадена
жалба до Директор „ОДОП“ Пловдив, въз
основа на която е издадено и решение
№1011/13.10.2014 , с което е потвърден изцяло процесния РА
Относно делегиране правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл.
119, ал. 2 от ДОПК по делото , е
приложена Заповед № РД - 09-1301 / 01. 11. 2012 г. с приложение №1, с която е упълномощен Директор на “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП , от които е видно, че цитираните по горе ЗВР
и ЗОКО са издадени от надлежно упълномощени за това органи по приходите. Въз
основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на
Административен съд Пловдив, в настоящия си став
намира за установено следното от фактическа и правна страна: При ревизията е
установено от ответника по отношение на жалбоподателя-М.В.
В. с ЕТ„Маргос-М.В.” с обжалвания ревизионен акт/РА/, допълнително установени за довнасяне следните задължения:
|
|
Период |
Размер |
Лихви |
|
|||
|
· Данък по чл. 48 от
ЗДДФЛ |
2007г.-2011г. |
10095.14лв. |
3236.16
лв. |
|
|||
|
· Вноски за ДОО |
2007г. |
595.08 лв. |
694.70
лв. |
||||
|
· Вноски за ДОО |
2008г. |
4 141.94 лв. |
3
790.74 лв. |
||||
|
· Вноски за ДОО |
2009г. |
3 319.83 лв. |
2
326.37 лв. |
||||
|
· Вноски за ДОО |
2011г. |
3 374.88 лв. |
981.58
лв. |
||||
|
· Вноски за ЗО |
2007г. |
162.30 лв. |
112.65
лв. |
||||
|
· Вноски за ЗО |
2008г. |
1 129.62 лв. |
613.66
лв. |
||||
|
· Вноски за ЗО |
2009г. |
1 475.48 лв. |
634.72
лв. |
||||
|
· Вноски за ЗО |
2011г. |
1 516.80 лв. |
338.77
лв. |
||||
По ЗДДФЛ ревизията по чл.48 от ЗДДФЛ обхваща
периоди от 01.01.2007г. до 31.12.2012г., като предмет на обжалване са
допълнително установените задължения за
2007г., 2008г., 2009г.,2010г. и 2011г. в общ размер 10095,14лв. с
прилежаща лихва от 3236,16лв.Жалбоподателят
М.В. В. по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено
лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него
през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията. Констатирано
е, че задълженото лице/жалбоподател/ има регистриран ЕТ „Маргос-М.В.”
с ЕИК **, регистриран по ДОПК на 05.11.1993г. и по ЗДДС на 27.01.2003г.
Основната дейност на едноличния търговец е производство и преработка на месо,
без месо от домашни птици.За ревизираните години от задълженото лице са
подавани годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, с които по приложение №
2 са декларирани следните финансови
резултати от дейността на ЕТ:за 2007 г.- счетоводна загуба 29703,65лв., облагаем
доход 0,00лв.; за 2008 г.- счетоводна
загуба 28012,00лв., облагаем доход
0,00лв.;за 2009 г. - счетоводна загуба 25446,80лв., облагаем доход 0,00лв.;за 2010 г. - облагаем доход 0,00лв. след приспадане на загуба за
предходни години 31142,06лв.;за 2011 г. - счетоводна загуба 22679,31лв.,
облагаем доход 0,00лв.; за 2012 г. -
счетоводна загуба 25948,78лв., облагаем доход
0,00лв.;Органите по приходите не
са констатирали основания за корекция на декларираните от М.В. резултати от
дейността на ЕТ „Маргос-М.В.” за ревизираните
периоди. За 2011г. и 2012г. М.В. е декларирал по приложение № 4 на ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ получени доходи от наем, както следва:за 2011г. годишна данъчна
основа за доходи от наем–1440,00лв., авансово удържан данък 144,00лв.;за
2012г.- годишна данъчна основа за доходи от наем–2160лв., авансово удържан
данък 216,00лв.В хода на ревизията с обяснение вх.№ 32069/25.11.2013г от РЛ са
представени следните документи: разпореждане №**********/15.04.2011г. на ТП на
НОИ гр.Кърджали, с което на М.В. е отпусната месечна наследствена пенсия за
инвалидност от починалата съпруга Гергана В.а, в размер на 130,35лв., считано
от 23.03.2011г.;разпореждане №109216/109192/13.07.2012г на ТП на НОИ
гр.Кърджали, с което на М.В. е отпусната месечна пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 284,89лв., считано от 01.01.2012г.;договор за наем на
недвижим имот от 01.08.2010г,съгласно който М.В. отдава под наем на „Маргос-2”
ЕООД с ЕИК ** обект-цех за транжиране на
месо и хладилни камери, срещу месечна
наемна цена от 200лв.;удостоверение изх. №23/18.11.2013г., издадено от „БУЛМЕТ”
ЕООД с ЕИК **, съгласно което през
2011г. на М.В. са изплатени 5095,64лв. за предадени стоманени отпадъци на стойност
5661,82лв, удържан е ДДФЛ в размер на 566,18лв. Дружеството има площадка за
изкупуване на отпадъци в гр.Кърджали- Индустриална зона. Посочените суми са
декларирани в НАП по реда на чл.73 от ЗДДФЛ.Като източник на доходи през
ревизираните периоди М.В. е декларирал, че като собственик на земеделски земи в
с.Мандра е получавал годишен наем/рента, в размер на 342,00лв. за 2007г.;
443,00лв. за 2008г.; 382,00лв. за
2009г.; 382,00лв. за 2010г.; 488,00лв за 2011г. и 584,00лв. за 2012г. Приложени са служебна
бележка от земеделската кооперация, скици на земите и удостоверение за
наследници. Сумите са декларирани от ревизираното лице с представените при
ревизията декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК и при изготвяне на паричния поток
на лицето същите са отразени като приход/доход за съответната година.М.В. е
вдовец, съпругата му - Г.Д. В.а с ЕГН **********
е починала на 17.08.1996г. Семейството има син и дъщеря, които са пълнолетни. В
хода на ревизията, на основание чл. 37, чл. 45, чл. 53, чл. 56 и чл. 57 от ДОПК
са отправени запитвания и искания за представяне на документи и писмени
обяснения до задълженото лице (ЗЛ), външни институции и контролни органи, и
трети лица, извършени са насрещни проверки, проверки в ПП на ТД на НАП и в Служба
по вписванията, с протокол № 1315078/11.11.2013г. са присъединени доказателства от приключила
проверка за установяване на факти и обстоятелства на лицето, с протокол
№1403148/21.03.2014г. е документирана извършена проверка в информационния масив
на НАП и са направени справки от база данни на „ЕСГРАОН”, КАТ-справка за
превозни средства и Агенция Митници-справки внос/износ, с протокол
№1403149/21.03.2014г. е документирана извършена проверка в ПП СУП и др., като
събраните доказателства са приложени към РД. Извършените процесуални действия в
хода на ревизията са с цел установяване на имущественото състояние на лицето и
направените от него разходи, установяване на всички източници на доходи на
лицето, съпоставка на притежаваното имущество и направените разходи от М.В. с
декларираните и/или получени от него доходи и определяне на дължимите данъци.
Ревизиращият екип е установил, че е налице нарастване на имущественото и
финансово състояние на задълженото лице и че не е доказан произходът на част от
изразходваните парични средства за периоди 2007г.-2011г. М.В. е
декларирал, че към 01.01.2007г. е разполагал
с налични парични средства в размер на 27000,00лв. За целите на паричния
поток органите по приходи са приели
посочената сума за начално салдо към 01.01.2007г. При ревизията е
установено, че М.В. е финансирал
дейността на ЕТ„Маргос-М.В.” с парични средства, осчетоводени по кредита
на сметка 499„Други кредитори", в
размер на 30000,00лв. през 2007г.; 22000,00лв. през 2008г.; 25000,00лв. през
2009г.; 50000,00лв. през 2010г. и 75000,00лв. през 2011г. Посочените суми са
отразени като разход в изготвения паричен поток на лицето.М.В. В. е декларирал,
че е получил парични заеми от следните
физически лица:по договор от 27.01.2008г., заемодателят М.М.И. предоставя паричен заем
в размер на 9500лв, за срок от 10 години с годишна лихва в размер на
7%;по договор от 25.01.2009г., заемодателят А.О.П. предоставя паричен заем в
размер на 9900лв, за срок от 5 години с годишна лихва в размер на 7%;по договор
от 18.01.2009г., заемодателят А.Н.К. предоставя паричен заем в размер на
9000лв, за срок от 7 години с годишна лихва в размер на 7%;по договор от
16.03.2010г., заемодателят Р. Н. П.
предоставя паричен заем в размер на 9800лв, за срок от 7 години с
годишна лихва в размер на 7%;по договор от 19.01.2011г., заемодателят Д.Д.Д.
предоставя паричен заем в размер на 40000лв, за срок от 15 години с годишна лихва
в размер 7%;Извършени са насрещни проверки на посочените физически лица,
предоставили парични заеми на М.В., като установените обстоятелства са подробно описани в
ревизионния доклад на стр.14, стр.18 и стр.20-28 за периоди от 2007г. до 2011г. След анализ
на представените документи от жалбоподателя/РЛ/
и от заемодателите, органите по приходите са направили извод, че твърденията на жалбоподателя не са подкрепени
с годни доказателства и заемните средства от цитираните по-горе в решението
физически лица-заемодатели, не следва да се вземат предвид при определяне на
основата му за облагане за ревизираните периоди. Констатирано е, че в подадените от М.В. за 2009г., 2010г., 2011г.
и 2012г. данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ в част 7-"Предоставени/получени
заеми" не са декларирани суми по
предоставени и непогасени заеми от
физически и юридически лица.Жалбоподателят е представил писмени обяснения с
вх.№8161/13.03.2014г. и вх.№ 8161#2/20.03.2014г., в които твърди, че е посетил
Англия в периода от 18.05.2012г. до 26.05.2012г. с цел покупка на хладилен бус „Форд транзит”, като разходите са били за сметка на
негов приятел. Лично той е разходвал 130 евро /левова равностойност 254,26лв./.
На 16.09.2011г. е посетил Гърция за един
ден и е разходвал общо 25 евро/ левова равностойност 48,90лв./ Декларираните от М.В. разходи за
задгранични пътувания са отразени в
изготвения паричен поток за 2011г. и 2012г. Пред ответника М.В. декларира, че
извършените от него разходи за живот за всяка от ревизираните години са
следните:
|
Разходи за живот |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
2012 |
|
Паричен разход в годишен
аспект |
2160лв. |
1800лв. |
1800лв. |
1920лв. |
1920лв. |
2280лв. |
|
Паричен разход-средно за 1
месец |
180лв. |
150лв. |
150лв. |
160лв. |
160лв. |
190лв. |
За ревизирания период 2007г.-2012г. М.В. е
вдовец /съпругата е починала на 17.08.1996г./, а синът и дъщерята са
пълнолетни. След направен анализ на
събраните в хода на ревизията документи и получената информация от изследваните
различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до специализирани
контролни органи и други, подробно описани в РД, ревизиращият екип е преценил,
че М.В. не е разполагал с декларирани и
обложени доходи/приходи, които да покриват като размер извършените от него
разходи за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. Констатирано е наличие на
предпоставките на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за периода
2007г.-2011г., което води до определяне на данъчните основи за посочените
периоди по реда на чл.122, ал.2 от същия кодекс.На основание чл.124, ал.1 и чл.
17, ал. 1, т. 2 от ДОПК на задълженото лице/ЗЛ/-жалбоподател са връчени
уведомления, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица
ще бъде опредЕ. по реда чл.122, ал.2 от ДОПК. От
ревизираното лице са представени попълнени декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК.На основание чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК превишението
на разходите спрямо доходите се приема като доход с неустановен произход,
подлежащ на облагане. Данъчна основа за този доход, опредЕ.
след анализ по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, е величината на установения недостиг на парични средства за 2007г. - 5344,93лв., за 2008г.- 21707,00лв., за 2009г.-21563,49лв.,
за 2010г.-6645,45лв. и за 2011г.-71649,12лв., намалена с установените
дължими задължителни осигурителни вноски
от самоосигуряващото се лице. За установените с
ревизията доходи с неустановен
произход, органите по приходите са
определили дължимите задължителни
осигурителни вноски и са определили годишна данъчна основа за 2007г., 2008г.,
2009г., 2010г. и 2011г., върху която
е изчислен дължимият данък по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Дължимият данък върху дохода и лихви са изчислени, след
съобразяване с внесените от лицето суми.Жалбоподателят счита ревизионния акт за
незаконосъобразен и необоснован, издаден
в противоречие на материалния закон и настоява да бъде отменен. М.В. твърди, че
в случая не са налице предпоставките по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК, за
извършване на ревизия по особен ред. Оспорва се извода на органите по
приходите, относно непризнаването на ресурси от предходните периоди от получени
суми от роднини, както и получени заеми от трети лица, за които при ревизията
са представени документи.Ответникът при преглед на ревизионния акт, материалите
към преписката във връзка с ревизионното производство и твърденията на М.В.,
изложени в представената жалба, е приел за установено следното:С оглед
наличните по време на ревизията данни, органите по приходите са установили
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, като са събрали доказателства в
подкрепа на това. Констатирано е, че през ревизираните периоди М.В. е извършвал разходи, без да доказва наличието
на паричен ресурс за това. Следователно
изходните данни са били достатъчни за прилагането на хипотезата на чл. 122, ал.
1, т. 7 от ДОПК. Правилно от страна на
органите по приходите е посочено като мотив за издаване на обжалвания акт
хипотезата на горецитирания текст от кодекса.
Доводите на ревизиращия екип в тази насока са обосновани, тъй като от
доказателствата събрани при ревизията е видно, че декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за 2007г., 2008г., 2009г.,
2010г. и 2012г. - чл. 122, ал. 1, т. 7
от ДОПК.Чл.122 от ДОПК е процесуална норма. Тя урежда
процедурата за определянето на данъчната основа в случаите, когато в резултат
на поведението на данъчно задълженото лице обективно това не може да стане.
Наличието на само една от
предпоставките, посочени в ал.1 е достатъчно основание за прилагането й,
при спазването на особените правила за ревизия на чл.124 от ДОПК. Определянето
на данъчната основа чрез съпоставката на разходите с доказаните приходи е
особен процесуален начин, извън регламентираните такива в ЗДДФЛ. Понеже тези
предпоставки представляват действия или бездействия на данъчния субект, с оглед
общия принцип и цел заложени в разпоредбата, законодателят е приел, че
определянето на данъчната основа в тези случаи ще се извършва от органа по приходите. Законово са определени
механизмът и редът, който следва да се спазва при осъществяването на тази
дейност от страна на ревизиращия орган и това е регламентирано в ал.2 на чл.122
и чл.123 от ДОПК. Целта на законодателят е да се постигне обективност и
достоверност при определяне на правата, задълженията и отговорността на
данъчните субекти. По силата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, основата за облагане с
данъци се определя след задължителен анализ на всяко от относимите
към съответното лице обстоятелства, изброени в т. 1-16 от същата алинея, като
изискването на процесуалния закон е да бъдат взети предвид онези от тях, които
биха дали възможност на ревизиращия орган да определи облагаемата основа по
възможно най-достоверния начин. За постигане на горната цел, в задължение на
органите по приходите е вменено, съблюдавайки принципите за обективност и
служебно начало, да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от
значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в
производствата по този кодекс. Във връзка с това, в хода на процесното
ревизионно производство са извършени редица процесуални действия, в резултат на
които са събрани доказателства, които са подложени на обективна преценка и
анализ. В ДОПК не е дадена легална дефиниция на понятието „доказателства”
и като такива следва да бъдат приемани
данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за определяне на
задълженията на субектите за данъци и задължителни осигурителни вноски, които
допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в ДОПК. С
оглед описаното и при всички събрани в хода на ревизията доказателства,
правилно е записано в мотивната част на РА, че са установени обстоятелства по
чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Безспорно
е, с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не
могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък. Затова в
разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК /при наличие на посочените обстоятелства/
законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да
определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка,
съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият
данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно
бездействия, на субекта на данъчното задължение законодателят, с оглед на общия
принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е
приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от
органа по приходите. Именно това е извършено при настоящата ревизия, като в
мотивната част на РА/РД са посочени онези критерии от чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по възможно
най-достоверния начин. Законосъобразни са изводите на органите по приходите, че
не е доказано, че посочените като заемодатели лица действително са дали в заем материализираните
в договорите суми. Ревизиращият екип правилно е преценил доказателствата, от
които наистина не се установява, че сумите реално са постъпили в патримониума
на жалбоподателя, нито, че са напуснали патримониума на сочените заемодатели.
При липсата на каквито и да било относими писмени доказателства за движение на
парични суми по банкови сметки на жалбоподателя и на сочените като заемодатели
физически лица, както и дали последните действително са разполагали с
възможност изобщо да предоставят средствата, правилно от органите по приходите
към източниците на средства на ревизираното лице не са приобщени сумите по
описаните по-горе в решението договори за заем. Според чл. 240 от ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. От употребения в нормата израз „предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи” следва изводът, че
договорът по своето естество е реален, т.е. неговите правни последици и
действие настъпват от момента на предаване на собствеността върху парите или
другите заместими вещи. Трябва да се има предвид също, че облигационното
правоотношение обвързва страните и има конкретен предмет, който е конкретно
благо, което мотивира кредиторът да сключи сделката, такава е логиката на това
правоотношение. Интересът на кредитора е неговото отношение към това благо.
Според чл. 8, ал. 2 от ЗЗД лицата се ползват от благата си, за да задоволяват
своите интереси. Следователно интересът диктува действията на кредитора. Повече
от очевидно е, че въпросните документи са съставени в хода на ревизията с цел
доказване на средства за извършените разходи от М.В.. От събраните по реда на ДОПК писмени
доказателства и дадените обяснения от заемодателите при извършените насрещни проверки,
е установено, че не се доказва с надлежни доказателства обстоятелството, че
заемодателите са притежавали паричните суми и действително са предали конкретно
визираните в представените договори за заем парични суми. Повече от очевидно е,
че на съмнение от страна на органите по приходите се подлагат преди всичко
времето, мястото и начина на обективиране на
волеизявленията на страните по договорите за заем и реалното, фактическо предаване на паричните
суми от заемодателите, на заемополучателя М.В..Освен
това съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават
годишна данъчна декларация по образец за предоставените/получените парични
заеми, както следва: а) непогасената част от предоставените парични заеми през
данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.; б) непогасените
към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през
предходните пет данъчни години чни, ако размерът на
тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.; в) непогасената част от получените
парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.,
с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по
смисъла на Закона за кредитните институции; г) непогасените към края на
данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет
данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени
от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако
размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв. В случая няма данни
жалбоподателя да е изпълнил задължението си да декларира заемите, които твърди,
че е получил, което е още едно косвено доказателство, че те не са реални. От
изложените факти и обстоятелства е видно, че в жалбата си М.В. не привежда нито
едно конкретно доказателство за невярност на изложените в РА фактически
констатации по отношение определените му
задължения по ЗДДФЛ, а съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации
в ревизионния акт, изготвен по реда на този член, в производството по
обжалването му се считат за верни до доказване на противното.Директорът на ОДОП Пловдив ,предвид гореизложеното е
приел че, ревизиращият орган правилно е приложил нормата на чл. 122 ал. 1 и ал.
2 от ДОПК и законосъобразно е установил спорните задължения за данък по чл. 48,
ал.1 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. със съответните
лихви, съгласно чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ.По КСО и ЗЗО ревизията за
установяване задълженията на жалбоподателя за осигурителни вноски за фонд ДОО и
за здравно осигуряване обхваща периода 01.01.2007 г. – 31.12.2012 г. С
издаденият РА №*********/08.07.2014 г. са установени допълнително задължения за
ЗОВ на ревизираното лице за ревизирания период. М.В. В. обжалва изцяло
издадения РА в частта на допълнително
установените задължения, в т.ч. и определените задължения за задължителни
осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице. В
жалбата се посочва, че неправилно при ревизията е приложена разпоредбата на
чл.124а от ДОПК /в сила от 15.02.2011 г./, която е материалноправна
по своя характер и доколкото не й е придадено обратно действие, същата не може
да служи като основание за определяне на ЗОВ по реда на чл.122 от ДОПК за
осигурителни периоди преди влизането й в
сила. С оглед текста в жалбата, че се иска отмяна на обжалвания РА, в хода на
административното обжалване при прегледа на съдържанието на преписката и
материалите към нея се е прието от ответника ,
че същата е неоснователна. Ответникът е приел ,че през ревизирания
период жалбоподателят е регистриран като едноличен търговец с фирма „Маргос – М.В.“. С подадена декларация по чл.1, ал.2 от
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица,
ревизираното лице е декларирало начало на дейност и осигуряване за всички
осигурени социални рискове, чрез ЕТ „Маргос – М.В.“, считано от 01.06.2003 г. Въпреки
декларирания вид осигуряване, жалбоподателят е внасял само вноски за фонд
„Пенсии“ за периода 01.01.2007 г. – 11.01.2012 г. С разпореждане
№109216/109192/13.07.2012г на ТП на НОИ - гр.Кърджали на М.В. В. е отпусната
месечна пенсия за осигурителен стаж и възраст. В хода на ревизионното
производство е установено, че за периода 2007 г. – 2012 г. ЗЛ е подало
информация с декларация обр.1 и декларация обр.6 за дължими
вноски за ЗОВ, върху минималния размер на осигурителния доход, определен със
ЗБДОО за съответната година. Декларираните авансово дължими вноски са внесени,
в срока по чл.7, ал.4 от КСО, във връзка с чл.6, ал.7, т.1 от КСО и чл.40,
ал.1, т.2 от ЗЗО. За 2010 г. от
ревизираното лице са подадени две декларации обр.6,
като втората от тях е подадена по повод Разпореждане на Районно управление
„Социално осигуряване” гр.Кърджали. С декларация обр.6
с вх.№090021001937085/20.04.2011г. М.В. е декларирал дължими вноски за ДОО в размер на 806.40 лв. и вноски за
здравно осигуряване в размер на 403.20 лв. Декларираните суми са внесени в
законоустановените срокове. В нарушение на чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата за
елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят
осигурителни вноски, в подадената ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ, за целите на определяне на окончателния осигурителен доход за
2010 г., неправилно М.В. с ЕТ „Маргос-М.В.” е
приспаднал данъчна загуба от минали години от реализираната данъчна печалба в
размер на 27533,87лв. С Протокол за извършена проверка №1216684/10.04.2012г на
ТД на НАП Пловдив - ИРМ Кърджали, окончателния размер на осигурителния доход на
ЗЛ за 2010 г. е определен съгласно разпоредбите на чл.6, ал.8 от КСО и чл.40,
ал.1, т.2 от ЗЗО. Годишния осигурителен доход, върху който следва да се
довнесат ЗОВ е определен в размер на 18960.00 лв. С подадена декларация обр.6 с вх.№090021206970759/12.12.2012г. задълженото лице е
декларирало дължими вноски за ДОО в размер на 3033,60 лв. и вноски за здравно осигуряване в размер на
1516,80лв. Декларираните суми са внесени. На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО,
ревизираното лице подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради
общо заболяване за старост и за смърт като лице, упражняващо трудова дейност
като едноличен търговец. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО жалбоподателят е самоосигуряващ се – физическо лице, което е длъжно да внася
осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Това са лицата, посочени в чл. 4,
ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО - лицата, регистрирани като упражняващи свободна
професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като
еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества,
физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните
земеделски производители и тютюнопроизводители.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включва всички възнаграждения и
други доходи от трудова дейност – чл.6, ал.2 от КСО. Съгласно разпоредбата на
чл.6, ал.7 от КСО самоосигуряващите се лица по чл.4,
ал.3, т.1,2, и 4 от с.з. правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат
авансово върху месечен осигурителен доход, установен по реда на точки 1 и 2 на
ал. 7. На основание чл.6, ал.8 от КСО окончателният размер на месечния
осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е
упражнявана трудова дейност през предходната година. Осигурителните вноски се
внасят за сметка на осигурените
лица в размерите, определени за
фонд «Пенсии» и за
допълнително задължително пенсионно
осигуряване, в срока за подаване
на ГДД (чл.2, ал.3/ал.4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа
в чужбина и морските лица). Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице
са дължими на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО - „едноличният търговец,
физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата,
регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се
осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния
размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи
се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от
дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по
реда на чл.6, ал.8 от КСО”.При извършване на ревизия органите по приходите
могат да установят осигурителен доход, различен от дохода, заявен от самоосигуряващото се лице в декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ.
В хода на извършеното ревизионно производство ревизиращият екип е установил
наличие на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което е довело
до определяне на данъчната основа и осигурителния доход на ЗЛ за ревизираните
години по реда на чл.122, ал.2 от същия
кодекс. На основание чл.124, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя е връчено уведомление,
с което същият е уведомен, че осигурителният доход, върху който са дължими
вноските за ДОО и за здравно осигуряване за ревизирания период ще бъде
определен по реда на чл.122 от ДОПК. След извършен анализ на относимите обстоятелства по ал.2 на чл.122 на ДОПК и
съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи/доходи, органът
по приходите е установил, че недостигът на парични средства за покриване на
извършените разходи от М.В. е в размер на: 5 344.93 лв. за 2007 г.; 21
707.00 лв. за 2008 г.; 21 563.49 лв. за
2009 г.; 6 645.45 лв. за 2010 г. и 71 649.12 лв. за 2011 г. Установеният
недостиг на парични средства е определен
от органите по приходите като доход с неустановен произход. Ревизираното лице
не е представило доказателства за произхода на средствата необходими за
финансиране на това несъответствие. По тази причина органът по приходите е
приел, че жалбоподателят е извършвал
трудова дейност, от която са реализирани посочените по-горе доходи и на
основание чл. 124а от ДОПК следва да се установят задълженията му за ЗОВ в
качеството му на самоосигуряващо се лице, върху
дохода определен по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК. Производството по реда на
чл.122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност на
органите по приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са
налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия
ред. С оглед възможността да бъдат установявани задължения за ЗОВ, след влизане
в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн.
ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, органите по приходите
прилагат разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК съответно и за установяване на
задълженията за задължителни осигурителни вноски. Разпоредбата на чл.124а от ДОПК, регламентира съответното приложение на чл.122 - 124 от ДОПК при
установяването на задължителни осигурителни вноски. Когато органите по
приходите установят превишение на направените разходи
над получените доходи/приходи и задълженото лице не може да предостави
доказателства за произхода на средствата, това дава основание да се приеме, че
лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху
установения доход по реда на чл.122 – 124 от ДОПК. В съответствие с
разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК след като лицето не е посочило източника
на тези приходи/доходи, т.е. не са представени доказателства, че същите са
придобити от дейност, за която то няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО,
изводът на ревизиращите органи, че е налице периодично получаване на
доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице, е правилен и законосъобразен. В
хода на ревизионното производство е доказано наличието на предпоставка за преминаване към особения ред
за облагане с преки данъци по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, от което пък следва и
приложимостта на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК.Случаите, в които се допуска
извършване на ревизия при особени случаи, са изчерпателно посочени в
разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Същите се намират в отношение на алтернативност, а не на кумулативност
- наличието само на едно от тях е достатъчно основание за приложимостта на
нормата. Предвид констатираното в хода на ревизията наличие на обстоятелството
по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК,
ревизиращият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.124 „а” от ДОПК и е преминал към установяване на осигурителния доход по реда на чл.122 –
124 от с.з., в който е включен дохода с неустановен/недоказан произход за 2007
г., 2008 г., 2009 г. и 2011 г. В случая и доколкото анализът на събраните
доказателства не дава основания за доказване на противното, органът по
приходите правилно е приел, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са
дължими ЗОВ от М.В. В. като самоосигуряващо се лице.
Налице е обоснован извод, че установеното несъответствие между приходите и
разходите на ЗЛ води до неплащане на задължение за задължителни осигурителни
вноски, които следва да бъдат определени върху осигурителен доход установен по
реда на чл.122 – 124 от ДОПК. В тази насока е и Решение №10417 от 10.07.2013 г.
на ВАС, съгласно което в производството по реда на чл.122 от ДОПК
законосъобразно определеният облагаем доход по този ред е основание за
допълнително определяне на задължения за ЗОВ. След като при ревизията е
установено, че са налице доходи с неустановен произход, които представляват
облагаем доход по смисъла на чл. 123 от ДОПК, то техният размер следва да се
приеме за доход от дейност на самоосигуряващо се
лице.На база установения при ревизията
нов размер на облагаемия доход на М.В., за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и
2011 г., в който е включен и дохода с неустановен произход, правилно е определен осигурителния доход на ЗЛ, по реда
на чл.122 – 124 от ДОПК, във връзка с чл.124а от с.з. Размерът на окончателните
осигурителни вноски за ДОО, е определен съгласно чл.6, ал.1 от КСО /22% за периода 01.10.2007 г. – 31.12.2007г. и за 2008 г.; 18% за 2009 г. и 17.8% за 2011
г./. Допусната е грешка при определяне на окончателната вноска за ДОО за 2007
г., тъй като при ревизията е използван процент на вноската в размер на 22% за
цялата година, а за периода 01.01.2007
г. – 30.09.2007 г. тя следва да бъде 23 %. Предвид разпоредбата на чл.155, ал.8
от ДОПК, че с решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на
жалбоподателя, установените с РА задължения за ДОО за 2007 г. подлежат на
потвърждение. На основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и съобразно размера на
здравноосигурителната вноска, посочен
в чл.2 от Закона за бюджета на
НЗОК за съответната година /6 % за 2007 г. и 2008 г., и 8% за 2009 г. и 2011
г./, е опредЕ. вноската за довнасяне в приход на
НЗОК. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход на ЗЛ и
дължимите вноски, е взет предвид максималният месечен размер на осигурителния
доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година и
осигурителният доход, върху който от ЗЛ са внесени авансово вноски за ЗОВ по
съответните фондове. За невнесените в законоустановения срок ЗОВ от жалбоподателя, върху годишния
осигурителен доход за 2007 г., 2008 г.,
2009 г. и 2011 г., органите по приходите правилно са начислили дължимите лихви
на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК.Жалбоподателят
оспорва прилагането на чл.124 „а” от ДОПК по отношение на установените
задължения за задължителни осигурителни
вноски, тъй като счита, че посочената разпоредба е материалноправна
норма и като такава не може да се прилага за ревизираните периоди преди
приемането й. Относно доводите за неприложимост на нормата на чл. 124а от ДОПК,
изложени в жалбата, следва да се има предвид следното: Ответникът е приел ,че разпоредбата на
чл.124а от ДОПК, приета със ЗИД на ДОПК, обн. в ДВ
бр.14/2011 год., в сила от 15.02.2011 год., регламентира съответното приложение
на чл.122 - 124 от ДОПК при установяването на задължителни осигурителни вноски.
Логическото и систематично тълкуване на визирана норма сочи, че тя не определя
възникването, съдържанието, изменението, погасяването или прекратяването на
субективна права, нито правните характеристики на съответните субекти/обекти на
такива права, а оправомощава органа по приходите при
провеждане на особеното ревизионно производство по реда на чл.122 и сл. от ДОПК
да определя и задължителните осигурителни вноски. Разпоредбите на чл. 122 и сл.
от ДОПК по своята правна същност представляват набор от особени доказателствени
правила, които позволяват прилагането на материално-правните норми на съответен
закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за
настъпване на фактическите състави, според материалния закон. С други думи,
разпоредбите на чл. 122-124а от ДОПК представляват специфичен процесуален ред
за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на
дължимите данъци, ЗОВ и вноски за фонд „ГВРС”. Този особен ред е уреден с
визираните процесуалноправни норми и специфични доказателствени правила, които
позволяват прилагането на материалноправните норми на
съответните закони при съществена или пълна липса на изискуемите се
доказателства за осъществяване на предвидените в тях фактически състави. В
качеството си на разпоредба, препращаща към процесуалните правила, съдържащи се
в чл.122 -124 от ДОПК, нормата на чл. 124а от ДОПК също е процесуалноправна,
поради което от момента на влизането й в сила, тя е приложима както спрямо
висящите към този момент ревизионни производства, така и към тези, образувани
след влизането й в сила. В тази насока е цитирана практика на ВАС ,а именно Решение №4821 от 08.04.2014 г. на ВАС и
Решение №5234 от 15.04.2014 г. на ВАС.Предвид гореизложеното и на основание чл.
155, ал. 2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс ответникът е потвърдил
изцяло ревизионен акт № *********/08.07.2014г., издаден на М.В. В. с ЕТ„Маргос-М.В.”, за направените констатации и допълнително
установените задължения по видове, както следва:
|
Вид
задължение |
Период |
Главница |
Лихва |
|
|
· Данък по чл. 48 от
ЗДДФЛ |
2007г. |
302,28
лв. |
209,80
лв. |
|
|
· Данък по чл. 48 от
ЗДДФЛ |
2008г. |
1562,90 лв. |
849,04
лв. |
|
|
· Данък по чл. 48 от
ЗДДФЛ |
2009г. |
1595,70 лв. |
686,43
лв. |
|
|
· Данък по чл. 48 от
ЗДДФЛ |
2010г. |
88,55 лв. |
28,95
лв. |
|
|
· Данък по чл. 48 от
ЗДДФЛ |
2011г. |
6545,71 лв. |
1461,94 лв. |
|
|
· Вноски за ДОО |
2007г. |
595.08 лв. |
694.70
лв. |
|
|
· Вноски за ДОО |
2008г. |
4 141.94 лв. |
3
790.74 лв. |
|
|
· Вноски за ДОО |
2009г. |
3 319.83 лв. |
2
326.37 лв. |
|
|
· Вноски за ДОО |
2011г. |
3 374.88 лв. |
981.58
лв. |
|
|
· Вноски за ЗО |
2007г. |
162.30 лв. |
112.65
лв. |
|
|
· Вноски за ЗО |
2008г. |
1 129.62 лв. |
613.66
лв. |
|
|
· Вноски за ЗО |
2009г. |
1 475.48 лв. |
634.72
лв. |
|
|
· Вноски за ЗО |
2011г. |
1 516.80 лв. |
338.77
лв. |
|
Съставът
споделя доводите на жалбоподателя,че констатациите в ревизионния акт са
незаконосъобразни, респективно изводите относно констатираната данъчна основа
на ревизираното лице също, защото са определени при неправилно установена
фактическа обстановка, неотчетени писмени доказателства представени в хода на
ревизионното производство. Определения паричен поток е неправилен и в него
следва да се включат суми, които не са признати като получени от ЕТ поради
различни съображения.С издадения ревизионен акт е документирана извършена
ревизия за определяне на дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2007 г. до 31.12.2012 г, вноски ДОО и 30 за самоосигуряващо
се лице. Направени са предложения за установяване на данъчни задължения
подробно отразени в РД, в общ размер на 37 857.92 лв - главница и лихви.Проведената контролно
ревизионна дейност е протекла при режима на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 и 124а от ДОПК.Игнориран е фактът, че жалбоподателят
живее в съвместно съпружеско съжителство с лицето Р. Н. П. ЕГН:**********,
вдовица от 17.09.2004г. тези данни се удостоверяват както от Р. П., така и от св.К. разпитани в съдебно заседание.
Тоест домакинството на В. се състои от две лица по аргумент на разпоредбата на пар.1 т.2 от ДР на ДОПК и в режима на облагане е следвало
да се вклюат и приходите/разходите на П.. Неизследването на този факт води до неправилна база за
облагане, като елемент от значание във връзка с
ревизията и определяне на данъчната основа при особени случаи.Следва да се
отбележи, че от жалбоподателя са били представени декларации и писмени доооказателства за съвместно съпружеско съжителство с Р. П.
и то в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК. Като несъобразяването от ответника на тези
данни, представлява нарушение на принципа на обективност /чл.37 ал.2 и ал.4 от ДОПК./За ревизирания
период - 2007г. са приема, че В. е имал положително салдо от 27000 лв., получено
по силата на финансова помощ и дарение от баща му.В хода на административното
производство пред ответника са били представени писмен доказателства - стокови
разписки за продажба на месо/ телета и прасета/ от жалбоподателя ФЛ на ЕТ „Маргос - М.В." ЕИК:** за периода 1996г. -2000г. на
обща стойност осемдесет и седем хиляди
лева. Тези приходи на физическото лице, макар и реализирани в периода
1996г. 2000г. са на значителна стойност. Те са резултат от личната му стопанска
дейност като регистриран земеделски производител за отглеждане на животни,
главно телета и прасета. Стоката е продавана директно на ЕТ „Маргос - М.В.'', за което са налични за всяка година,
стокови разписки, а съответно ЕТ е извършвало надлежно осчетоводяване на разходите
си по придобиването на животинската стока респ. в хода на настоящото
производство беше приета съдебно - счетоводна експертиза, която обсъди горните
писмени документи, съпоставени с тяхното счетоводно отчитане за цитирания
период, като даде ново салдо към 31.12.2006г. като допълнително налична сумата
от 17 140.26 лв - лични парични средства от продажба
на животни. Тоест налице са достатъчно
доказателства за наличността на тези приходи към края на 2006г., защото тези документи, макар и входирани по реда на чл.117 ал. 5 от ДОПК, отновно в нарушение на чл.37 ал.4 от ДОПК, са игнорирани от
ответника като е споменато, че приходите на
жалбоподателя били придобити в един отдалечен период, и е
..."твърде вероятно голяма част от въпросните парични средства да са
изразходвани за други нужди", а в Решение 1011/13.10.2014г. Директор ТД
НАП не са обсъдени, вкл.и относно основателността им.Приходите представляват не
малка парична сума.В рамките от 1997г. до 2007г., жалбоподателят е придобило
само един недвижим имот, съгласно нот. акт 670/09.5.2001г. на АП на стойност
10421 лв. , а през ревизирания период няма нито една крупна покупка. Не следва
да се игнорират показанията на св. П. от които се установява, че М.В. отглежда
всичко/ телета, прасе , зеленчуци, а единствено купуват мляко, хляб и
олио,поради което може да се приеме довода за скромен начин на живот от страна
на М.В.. Тоест следва сумата от 17 140.26 лв. да бъде призната като налична в
резултат от стопанска дейност на жалбоподателя като производител/ в тази връзка
са представени документи удостоверяващи качеството на земеделски производител,
като и декларация/ към началната датата на ревизията и да се включи към определеното
начално салдо от 27 000 лв. респективно за 2007 лв не
са налице обстоятелствата по чл.122 от ДОПК, а именно лисват данни за укрити
доходи. Горното обосновава тезата на жалбоподателя, че макар доходите да са
реализирани много преди 2007г., са на висока стойност, а предвид скромния начин
на живот на същия , една част от тях следва да бъдат признати,защото, ако
последните се приспаднат от общите разходи за живот в периода 1997г. -2007г. ще
остане не малка част в излишък, за определяне на ново начално салдо освен това
от 27 000 лв.за 2007г.Относно Непризнати приходи за 2008г.Не се признава
получено дарение от дъщерята на жалбоподателя В. -Е. М.ова
К.. За доказване на произхода на тази сума пред ответника е бил представен
Договор за потребителски кредит в размер
на 10000лв, получен
от Е. К. на
09.10.2008г. Мотивите за непризнаване на дарените средства, е свързан с
обстоятелството, че К. ги е усвоила с цел закупуване на МПС Фолксваген модел
Кади, регистриран по реда на ЗДвП на 09.10.2008г. , както и доходите й не
позволяват да задели тази сума за дарение.Не са правилни изводите на
администрацията, тъй като в мотивите се признава дарението от бащата на В. в
размер на 18 000лв през 2006г. Случаят е аналогичен Дъщеря дарява баща си.Още
повече, че съгласно чл. 4 4 ал.б от ЗМДТ Не се
облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия
и между съпрузи. Респ. по силата на чл.49 ал.4 от ЗМДТ, дареният не е длъжен да
подава декларация при условията на чл.49 ал.З От ЗМДТ. При еднаква фактическа
обстановка се стига до различни изводи, което е незаконосъобразно и е в
нарушение на принципите на обективност. Стойността на придобития МПС Фоклсваген Кади е в размер на 5000 лв. и е закупен от Е. К.
с договор за покупко - продажба на МПС от дата
007.10.2008г. , което означава,че Е. К.
е предала сумата от5000лв. на продавача „Руси 63“ ЕООД, както е отразено в
договора, а два дни по- късно е извършила регистрацията на МПС по реда на ЗДВ/
каквито данни са налични и в РД/ Т.е. към датата на отпускане на кредита, трето
договарящо лице е разполагало вече със закупен автомобил и получаването на
09.10.2008г. на сумата по кредита от Е. К. не може да се отнесе, че е с цел
закупуване на МПС, каквито са фактическите констатации на данъчната
администрация.Фактът, че договорът за продажба на МПС поради липса на
нотариална заверка се оспорва от ДА, не е безспорен аргумент, тъй като са
спазени изискванията на чл.144 от ЗДвП, а практиката е, че закупуване на МПС от
ЮЛ не е необходима нотариална заверка на подписите, особено, когато предметът
на дейност на продавача –„Руси -63“ ЕООД ЕИК: ** е продажба и внос на МПС и за
тази цел продавачът с доставката е издал фактура **********/007.10.2008г., и
касов бон, включително и счетоводна справка намиращи се и приети по делото. В
тази връзка следва да се приеме, че така предоставеното дарение следва да се
признае като налично към 2008г. и да се се включи в
основата за облагане.Следва да се призанае и заема в
размер на 9000 лв. даден на 18.01.2009г. от К. .Видно от представеното
извлечение от банкова сметка *** - 31.03.2009г. от Банка ДСК АД, с възражението
в РД, последната е разполагала със 19491, 2 6 лв, от
която в рамките на 2007г. - 2009г. сумата 11, 315 лв
е изтеглена на каса. Ето защо не следва да се приема за обоснован извода на
данъчните органи, за това, че лицето не е разполагало с финансови средства,
които да отдели за отдаване на заем в началото на 2009г. В хода на делото от
разпита на свидетелката се установи, че К. средно спестява около 10000лв.
годишно от тютюн и 8000лв. от субсииидиии, мъжът и
децата й работят, което води до по-малко лични разходи. Ето защо се явява
обоснован и доказан фактът на реално предаване на заемната сума на жълбопудатиля. Аналогичен е и случая с предоставения през
2010г. от П. заем на В., предвид събраните гласни и писмени доказателства за
наличността на сумата от 9800 лв.На 28.10.2013г. жълбоподатиля,
е внесал сумата от 10000лв. в полза на Р. П. по нейна
банкова сметка ***/вносна бележка от 28.10.2013г., с цел възстановяване на
заетата сума, макар и преди падежа, именно поради започналата ревизионна
проверка, за да не бъде ощетен заемодателят.Поради гореизложеното,съставът
приема,че неоснователно данъчните органи са отказали признаването на заема
предоставен на жълбоподателя от Р. П., тъй като
същата е разполагала с финансови средства, придобити, както от трудовите си
доходи, така и от тези дадени й като подарък за помощта и работата по тютюна в
дома на свекърва й.Договорът за заем, разглеждан като частен писмен документ не
притежава материална доказателствена сила. Доказателствената сила на този
писмен документ е формална. Той е доказателство за това, че волеизявленията на
лицата, които са го съставили и подписали са били такива, каквито са отразени в
писмения документ. Повече от ясно е, че като волеизявления за сключване на
заемен договор, писменият документ, в който те са обективирани,
не би могъл да има каквато и да е материална доказателствена сила. Т. е. за да
се приеме, че въпросните договори с К. и П. са сключени и породили действието
си е необходимо не само писменото обективиране на
волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ /в случая пари/ от заемодателя, на заемателя. Едва тогава е налице възникнало облигационно
правоотношение, което поражда едностранно за заемателя,
задължението да върне заетата сума пари или заместима
вещ от същия вид, количество и качество. Именно поради тези съображения,
усилията на ревизиращите органи са били насочени именно към обосноваване на
извод, че паричните суми не са предадени на В. от П., К. и К., защото те не
били разполагали с тях според твърденията на ответника. Това разбира се в
никакъв случай не може да бъде основание само по себе си да обоснове извод за
липса на реални заемни правоотношения между страните, защото всички останали
писмени и гласни доказателства събрани в тази връзка налагат да се приеме, че
процесиите суми са предоставени, а в частност на П. заемът е върнат.Третите
лица са имали спестявания, работили са, а сами по себе си тези суми не са в
такъв размер, който едно средностатистическо семейство или човек да не може да
спести за период от няколко години. Съвсем отделен е въпросът, че органите по
приходите, макар и да са представени писмени доказателства за тези суми в хода
на ревизионното производство, са стигнали до необективния извод за неналичието
им.Съставът кредитира приетите по
делото основно и допълнително заключение
по съдебно счетоводна експертиза,
съобразно заключенията дадено , касателно извършените
преизчисления в които вещото лице по
искане на жалбоподателя е посочило цитираните суми получени от
жалбоподателя като доходи с установен произход и е дало намаление на
задълженията за ДДФЛ в съответните размери посочени в заключителната част на
експертизите На следващо място.
Определените задължения по
КСО и 330 са неправилни поради следното:Съгласно чл. 124а ДОПК,
разпоредбите на чл. 122 - 124 от
ДОПК, се прилагат
съответно и за
установяване на задължителни
осигурителни вноски. Посочената правна норма е в сила от 15.02.2011г. Тя е материалноправна и доколкото не й е придадено изрично
обратно действие, същата не може да служи като основание за определяне на
задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, за
осигурителни периоди преди влизането й в сила. Относно характеристиката на
правната норма е и Решение № 8273 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 12408/2014г. Решение № 4550/02.04.2014 г. на ВАС по адм.
дело № 9082/2013 г. / Това е достатъчно основание за незаконосъобразност на
оспорения ревизионен акт за установените задължения за периода преди м.
февруари 2011г.Освен това, след като се касае за самоосигуряващо
се лице, следва да се съобрази и нормата на чл. 6, ал. 8 от КСО, според която:
"Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 007
(сред които попада и жалбоподателят) се определя за периода, през който е
упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните,
декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния
месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен
доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху
годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за
допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на
данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика
между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на
съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни
авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната
година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години,
или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и
коригираща справка за осигурителния доход за съответната година." Налага
се извод, че без да е налице влязъл в сила ревизионен акт, определящ
окончателно размера на облагаемия доход, няма как и не може да се определя и
размера на осигурителния доход. РА е неправилен относно определени задължения
по КСО.Фактът на констатиран укрит доход не води автоматично до промяна в
размера на дължимите ЗОВ, защото не е задължително този доход да е от трудова
дейност,по аргумент на чл. 6, ал.2 от КСО. Ето защо и в частта на установените
задължения за ЗОВ като самоосигуряващо се лице,
обжалваният РА е незаконосъобразен .Съставът , предвид изложеното следва да
отмени изцяло издадения ревизионен акт като незаконосъобразен .В този случай саъдът не приема развитите съображения в Решението на
Директора на Дирекция „ОДОП“ По същия
начин съдът счита че житейски оправдано
и законосъобразно е един търговец да придобива средства като такъв и да разполага и работи с
тях, преди или след като са заплатени по тях дължимите данъци. Данъчната
дирекция развива съображения че
определени суми не са били в наличност през процесния
ревизионен период,посочен в РД/РА , като се мотивират с липса на отчетни документи. Това не следва да
се приема като достоверно, тъй като ако се сочи за пропуски от страна на
търговеца относно отчитане на средствата
и тяхното съхранение за минали години , следва да се има предвид че не е имало
пречка администрацията да санкционира
задълженото лице за неплатени данъци, неправилно отчитане и съхраняване
на парични средства, но както се каза по-горе такива доказателства по делото
няма. Не следва данъчната администрация
от своето неправомерно поведени да извлича ползи и да не признава положителни за жалбоподателя
факти .Анализирайки горните доказателства настоящият състав счита, че неправилно е приложен особения ред на ревизия
по ДОПК , както и че неправилно е било
определено наличното салдо към процесния
момент на жалбоподателя.Установеното
по-горе налага отмяна изцяло на оспорения РА, като при посочения изход на
спора, на основание чл.161 от ДОПК Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на
НАП следва да бъде осъден да заплати
на жалбоподателя дължимите съдебни
разноски, съобразно приложен и приет без възражение в о.с.з. списък на разноски
по чл.80 ГПК в размер на 1150 / на
хиляда сто и петдесет лева/ лева. Ето защо и на основание чл. 160 ,
ал. 1 от ДОПК Административен съд- Пловдив в настоящия гстав:
Р И
Ш И :
Отменя
по жалба на М.В.В. с ЕТ „Маргос - М.В.", ЕГН **********, с адрес: ***, Ревизионен
акт/РА/№*********/08.07.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП –
гр. Пловдив, потвърден с Решение №1011 от 13.10.2014г. на Директора на дирекция
„ОДОП“ при ЦУ на НАП. Осъжда
Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” Пловдив да заплати на М.В.В.
с ЕТ „Маргос - М.В.", ЕГН **********, с адрес: ***
съдебни разноски в размер на в размер на 1150 /
на хиляда сто и петдесет лева/ лева. Препис от акта да бъде изпратен на
страните. Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в
четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщение от страните за постановяването му.
Докладчик: /п/