№ 250
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110141534 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на „, чрез адв. Д. Ф.
срещу Столична община. Ищецът твърди, че на 13.05.2023г. в гр. С., при
движение по ул. „Свети Климент Охридски“ до СУ „Свети Климент
Охридски“, л.а. „Волво В 40“ с рег. № СВ , СМ, попада в несигнализирана и
необезопасена дупка, като нанася имуществени вреди на автомобила. Във
връзка с причинените щети по автомобила в ищцовото дружество –
застраховател по застраховка „Каско“ № ,6, валидна към датата на събитието,
била заведена щета под № ,202. След извършен оглед на автомобила и опис на
причинените повреди, на 23.05.2023г. застрахователят заплатил на
собственика на автомобила дължимото обезщетение. Сочи, че с извършеното
плащане придобил право на регресно вземане срещу ответника, отговорен за
настъпването на вредата до размера на изплатеното обезщетение в размер на
400,78 лв., в това число и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Искането към съда е да уважи предявения иск за сумата от общо 415,78 лв.,
ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба
/09.07.2024г./ до окончателното плащане, както и сумата от 52,19 лв. –
мораторна лихва за периода от 29.06.2023 г. /датата на получаване на поканата
от ответника/ до 08.07.2024 г. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва механизма на настъпване на
събитието, както и заявените вреди. Оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
увреденото МПС – застрахователната полица била подписана на отделен лист,
поради което оспорва валидността. Не оспорва изплащането на обезщетението
в полза на увреденото лице, но навежда твърдения за липса на основание за
плащане – застрахователно обезщетение не било и поискано. Поддържа, че не
1
е налице бездействие на служителите на общината, доколкото по отношение
на улицата, на която се твърди да е настъпило ПТП, е бил възложен ремонт
през м. октомври 2022г. по силата на Договор № СОА19- ДГ55-
382/11.06.2019г., сключен между Столична община и „,. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С Определение от 04.09.2024 г. е конституиран като трето лице помагач
на страната на ответника „,, ЕИК: **********, с адрес в гр. София, у,5.
Третото лице помагач не излага становище по така предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена застрахователна полица „Каско“ № ,6, със срок
на застраховката от 25.05.2022 г. до 23:59 ч. на 24.05.2023 г. за МПС с
регистрационен номер СВ,СH, марка Volvo, цвят сив, със застраховащ
Лазринка Г. и застрахован Лазринка Г.. От последната се установява, че
процесното МПС е със застрахователно покритие клауза „Пълно каско“.
Застрахователната сума е в размер на 35 100 лева. С молба от 29.09.2024 г.
бяха представени и ОУ по застраховка „Каско на МПС“ на „,, действали към
датата на сключване на застрахователната полица.
Представени са и ОУ по застраховка "Каско на МПС". В раздел II от
общите условия – „Какви рискове покрива застраховката“, т. 14 е посочено, че
застраховка „пълно каско“ покрива настъпили вреди от „Пътно-транспортно
произшествие“. От своя страна в т. 92.11 от Общите условия е посочено, че
под ПТП по смисъла на тези ОУ следва да се разбира – „събитие, възникнало в
процеса на движение на МПС и изразяващо се в удар на същото МПС в друго,
пътно съоръжение, какъвто и да било друг предмет, човек, животно или
попадане в дупка или неравност на пътното платно, което събитие е
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС…“
Съгласно Искане за оценка на вреди по застраховка Каско на МПС от
14.05.2023 г., Лазринка Н. Г. като водач на МПС с регистрационен номер
СВ,СH, марка Volvo, цвят сив e посочила като дата на събитието 13.05.2023 г.,
като последното се изразявало в това, че на 13.05. към 22:00 ч. на гърба н
Софийския университет се движи, като попада в дупка и се спукват дясна лява
гума и задна лява гума.
От представения по делото опис-заключение от 15.05.2023 г. за вреди по
МПС е видно, че са повредени следните детайли по автомобила: гума предна
лява, която трябва да се подмени, джанта лята предна лява, която трябва да се
ремонтира и боядиса, гума задна дясна, която трябва да се подмени и джанта
лята задна дясна, която трябва да се ремонтира и боядиса.
Съгласно изготвения от застрахователя Ликвидационен акт № 1097504
от 22.05.2023 г., определеното застрахователно обезщетение е в размер на 400,
78 лева. Посочената сума е изплатена на Лазринка Н. Г. на 23.05.2023 г., видно
от представеното платежно нареждане /лист 20 от делото/.
С регресна покана от 28.06.2023 г. с изх. № *********, връчена съгласно
известие за доставяне на 29.06.2023 г., ищецът е поканил Столична община да
му заплати запратеното застрахователно обезщетение в размер на 400,78лв.,
2
което включва и 15лв. ликвидационни разходи.
Видно от Становище с изх. № СОА23-ТД26-9896 на Столична община,
получено от ищеца и представено от него по делото, ответникът е отказал да
заплати претендираните суми с аргумент, че следва да бъде доказан
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
С отговора на искова молба ответникът представи документация
относно сключен Договор от 11.06.2019 г., между Столична община и „,, ЕИК ,
с предмет поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения. От представената документация, в частност протокол № 163 от
07.12.2022 г. и съобщение с изх. № СВ-520 от 10.10.2022 г. от Столична
община до изпълнителния директор на „Хидростой“ АД, се установява, че е
възлаган и извършен ремонт на ул. „Свети Климент Охридски“.
От заключението на назначената по делото авто-техническа експертиза
се установява, че вещото лице е възприело следния механизъм на настъпване
на произшествието: На 13.05.2023 г. около 22:00 ч., лек автомобил „Волво
В40“, с рег. № СВ,СH се движи по ул. „Свети Климент Охридски“ и в района
на Софийски университет МПС-то преминава през дупка на пътното платно.
В с. з. вещото лице допълва, че увреждане на две гуми може да настъпи при
движение със скорост 20 км/ч., тъй като времето за реакция в нощни условия е
1,4 сек., което при скорост от 20 км/ч е 5.56 метра за секунда. Следователно
докато шофьорът реагира, за да премести крака си от педала на газта до
педала на спирачката МПС-то ще измине 7-8 метра. Според вещото лице,
щетите по лекия автомобил се намират в пряка причинно- следствена връзка с
настъпилото на 13.05.2023 г. около 22:00 ч. ПТП. Стойността, необходима за
възстановяване на лекия автомобил възлиза на 513, 53 лева. Ликвидационните
разноски са в размер от 15-25лв.
От разпита на свидетеля – Л. Г. се установи, че последната е имала ПТП
около Софийския университет, като се е движила с 20 км/ч, тъй като е търсела
място за паркиране. В този момент е попаднала в голяма дупка от което е
спукала двете леви гуми, като е изкривила джантите и калниците на МПС-то.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД.
За възникване на регресното вземане ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно
увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния
резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
3
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.
Вината на съответния служител/изпълнител се презумира до доказване на
противното, което е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да докаже
и своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи
възражения, които са за положителни факти.
Между страните е спорен първия елемент от гореизложения фактически
състав, а именно – наличието на валидно сключена застраховка „Каско“.
Според ответника последната е невалидна, тъй като подписа на
застрахованото лице – Л. Н. Г. бил на отделен лист.
Представената по делото застрахователна полица има предвиденото в
чл. 345 КЗ съдържание, като настоящия съд не намира за необходимо
подписите на страните по договора непременно да са на същата страница, на
която е по-голямата част от уговорките по договора. В случая, видно от
представената Полица № ,6, последната е в на две страници с оглед
невъзможността текста да бъде поместен в една страница.
За пълнота съдът отбелязва, че дори да се приеме, че застрахователната
полица не носи подпис на някоя от страните, посочени в нея, това не води до
нищожност на договора. Доколкото застрахователният договор е търговска
сделка, приложение намират правилата на ТЗ и в частност чл. 293, според
който неспазването на законоустановената форма за действителност на
търговска сделка не води автоматично до нейната нищожност. По аргумент от
чл. 293, ал. 3 ТЗ, неспазването на формата за действителност може да доведе
до нищожност на сключения договор само, ако има оспорване от страна по
него. Страната по договора не може да се позовава на нищожност поради
неспазване на формата, ако от поведението и може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението. Следователно и трето лице не би
могло да оспорва валидността на застрахователния договор, ако от
поведението на страните недвусмислено може да се направи извод за това, че
те изпълняват поетите по него задължения, както е в случая. Такава е
константната практика на СГС, така напр. Решение № 2222 от 17.04.2024 г. на
СГС по в. гр. д. № 8981/2023 г.; Решение № 1416 от 11.03.2024 г. на СГС по в.
гр. д. № 1828/2023 г.; Решение № 1065 от 23.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. №
9344/2023 г. и др. В тази връзка следва да бъдат съобразени и задължителните
за съдилищата разяснения, дадени с т. 2а от ТР № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС,
според които липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като
основание за нищожност на застрахователния договор "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен
подпис от някоя от страните, поради което и правните последици на тази вид
недействителност няма да настъпят.
Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица,
като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за
неговото сключване, но характерът на този договор на абсолютна търговска
сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ, дават основание да се приеме, че в
сочената хипотеза ще е приложимо правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ. С оглед
горното съдът намира, че към датата на ПТП-то между ищеца и пострадалото
лице е налице валидно правоотношение по договор за застраховка "Каско".
4
Относно втория елемент от фактическия състав, а именно - извършено
плащане, представляващо застрахователно обезщетение, страните не спорят,
поради което съдът го приема за доказано. Ответникът обаче оспорва, че е
имало валидно искане за заплащане на застрахователно обезщетение. Както бе
обосновано и по-горе относно оспорването за липса на подпис на
застрахователната полица /на друга страница/ настоящия състав приема, че
ответникът е трето лице по отношение на застрахователното правоотношение
и той би могъл да противопостави на застрахователя всички свои възражения,
които има срещу застрахования. Той разполага с възможността да направи
възражения, които се основават на застрахователното отношение, в това число
и за липса на валиден застрахователен договор или за отсъствие на една от
предпоставките на чл. 402 ТЗ /отм./, респ. чл. 213, ал. 1 КЗ от 2006 г. /отм./.
Безспорно е, че в случая приложеното от ищеца искане за оценка на
вреди по застраховка „Каско на МПС“ не съдържа подпис на г-жа Г., но с оглед
поведението на страните по така направеното искане обективирано в
останалите представени пред доказателства – Протокол № 11453 за извършен
оглед на МПС, подписан от представител на ищеца и от г-жа Г., както и самия
факт на плащането, безспорен между страните, настоящият състав намира, че
искането за застрахователно обезщетение е породило своето действие. В
допълнение съдът отбелязва, видно от представеното платежно нареждане от
23.05.2023 г. /лист 20 от делото/, в основание за плащане е посочено – щета
,202 МПС :СВ,СH, че сумата от 400,78 лева е получена от застрахованото
лице, като спор между него и застрахователя, че последната е недължимо
платена не е известен на съда към датата на постановяване на настоящото
съдебно решение.
На следващо място от кореспондиращата си доказателствена съвкупност
включваща представеното пред застрахователя уведомление за настъпило
застрахователно събитие, в което същото е описано от водача на застрахования
автомобил, съставения опис- заключение по щетата, и от неоспореното
заключение на вещото лице по назначената САТЕ, което съдът намира за
пълно, обективно и компетентно, безспорно се установява, че при движение
по ул. „Свети Климент Охридски“ до СУ /еднопосочна улица в посока ул.
„Шипка“/, лекия автомобил застрахован при ищеца е попаднал в дупка на
пътното платно, вследствие на което по предната и задната леви гуми на МПС
са настъпили увреждания.
Относно оспорването на ответника, че процесното МПС не е било в
изправно състояние преди претърпяване на процесното ПТП не бяха
ангажирани никакви доказателства. Същевременно това твърдение не се
подкрепя нито от писмените доказателства по делото, нито от свидетелските
показания. В допълнение – неизправността на МПС-то не се посочва и е
приетата и неоспорена по делото СТЕ, която изрично посочи като причинител
за претърпяното ПТП дупка в пътното платно.
Относно твърденията на ответника, че Л. Н. Г., шофьор на процесното
МПС, няма правоспособност за управление на водача, съдът счита за
неоснователни. Видно от представените от ищеца доказателства, по-
конкретно лист 13-14 от делото, г-жа Г. има СУМПС с дата на валидност
22.06.2031 г.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на
5
съпричиняване на вредите, поради нарушения на правилата за движение от
водача управлявал застрахования от ищеца автомобил, за които твърдения
ответникът, който носи тежестта не е представил никакви доказателства. По
делото не се установи поведение на водача на процесното МПС, което да
нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до
попадането му в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата
грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената
и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена
причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е
състоянието на пътя.
В разглеждания случай по делото не се спори, че за установяване на
пътно- транспортното произшествие не е съставен официален
удостоверителен документ от органите на МВР "Пътна полиция"- протокол за
ПТП. Ответникът единствено излага твърдения, че „Кат не е уведомен“.
Следва обаче за се посочи, че доколкото се касае за повреди на процесното
МПС, които не са причинени от друго ППС, произшествието по начало не се
посещава от органите на МВР - "Пътна полиция" и за него не се съставят
документи - чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. С оглед
на това в случая съставянето на протокол за ПТП не е допустимо и
доказването на произшествието следва да се извърши в всички останали
допустими от процесуалния закон доказателствени средства.
Относно възражението на ответника за приемане на снимковия
материал, представен от ищеца поради това, че не били нито писмено, нито
веществено доказателство, съдът счита за неоснователно. В практиката на
Върховния касационен съд, например Определение № 209 от 17.05.2022 г. по
к. гр. д. № 597 / 2022 г. на Върховен касационен съд, Решение № 136 от
11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 602/2010 г., IV г. о на ВКС, изрично се приема,
че видеозаписът е веществено доказателство, което съдът следва да цени от
съда наред с останалите доказателства. Оттам се достига до извода, че съдът
може да основе решението си на представени снимки.
Относно разминаването в описаното в опис-заключение по претенция №
,202/15.05.2023 г., а именно – че е подменена задна дясна гума и е
ремонтирана задна дясна джанта, обсъдена и в проведеното открито съдебно
заседание, съдът приема за очевидна фактическа грешка при изготвяне
документацията на застрахователя. Това следва от всички други доказателства
по делото, а именно – Протокол № 11453-16842337734 за извършен оглед на
МПС, в който са посочени само леви гуми и леви джанти на процесното МПС,
както и свидетелските показания на г-жа Г.. Това се потвърждава и от
представения снимков материал /лист 24 от делото/, от който се установява, че
повредите са само в лявата част на МПС-то. В допълнение съдът посочва, че
съдът формира вътрешното си убеждение след задълбочено обсъждане на
събраните доказателства, по отделно и в съвкупност, при спазване на
6
логически, опитни и научни правила. В случая настоящия състав приема за
логически необяснимо как при преминаване през една неравност на пътното
платно /дупка/, при установените факти по делото, на процесното МПС могат
да бъдат увредени лява предна гума и дясна задна. Това би означавало, че
шофьорът на процесното МПС е направил изключително бърза маневра вляво,
при запазване на същата скорост на МПС-то, посредством което е преминал
през същата дупка със задна дясна гума. До тези изводи не може да се
достигне от фактите по делото /от тях не се установява и наличието на втора
дупка/, а същевременно са и житейски нелогични и необясними.
Неоснователно е и възражението на ответника за изплащане от ищеца на
обезщетение по непокрит риск, тъй като съгласно представената полица и ОУ,
при клауза "Пълно каско", каквато е налице в случая, покрити рискове са
щети, причинени от застрахователно събитие, между които изрично е
посочено и ПТП, като е пояснено, че последното представлява събитие,
възникнало в процеса на движение на пътното превозно средство, вкл. и
попадане в дупка или неравност по пътното платно, което е предизвикало
повреда на ППС или др. материални щети. Други допълнителни покрития към
клаузата "Пълно каско", отнасящи се до "гуми" и изключения в покритите
рискове, в ОУ не са предвидени.
След плащането на застрахователно обезщетение правата на
застрахования срещу третото лице са преминали върху застрахователя и на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Следователно
е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице -
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 -
49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в
този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на
пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, но и от размера на обезщетението, което третото лице дължи
на застрахования.
Съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на
съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания по процесния автомобил
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 513,53
лева. Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер
на 400,78 лв. лева, към която следва да се добавят 15 лв. ликвидационни
разноски и която сума е в по-малък размер от установения дължим такъв за
възстановяване на уврежданията, поради направеното от ответника
възражение за завишеност на заплатеното обезщетение е неоснователно. Ето
защо исковата претенция на застрахователя следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане. На ищеца следва да се присъди и сумата от 52,19 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 29.06.2023 г.
7
до 09.07.2024 г.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски има само ищецът.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски, които
съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК възлизат на 930
лв. /100 лв. - д. т., 300лв. депозит за вещо лице, 50,00 лева депозит за свидетел,
480,00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С,3 да заплати на "Дж, 68, на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на 415,78 лв., представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ,202, с включени
15лв. ликвидационни разноски, за увреждания по л. а. "Волво В 40" с рег.№
СА , СH, причинени при ПТП на 13.05.2023 г. в гр. София, ул. „Свети Климент
Охридски“ от необезопасена и сигнализирана дупка на пътното платно, заедно
със законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба
09.07.2024 г., до датата на окончателно изплащане на сумата, както и сумата в
размер на 52,19 лв., мораторна лихва за периода от 29.06.2023 до 09.07.2024 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 930 лева - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника „,, ЕИК: **********, с адрес в гр. София, у,5.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8