№ 10282
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110164351 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А. Б.“ АД срещу „Л. И.“
АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че е
застраховател по имуществена застраховка „Каско“ на МПС с предмет лек автомобил /л.а/
марка „М.“, модел „ЦХ-7“ с рег. № ...., обективирана в застрахователна полица № 20-
0304/393/5000540, с уговорена клауза „А“ /пълно каско/, съгласно общите условия на
дружеството. Навежда доводи, че в срока на застрахователното покритие, на 05.10.2020 г.,
около 17:00 часа, в гр. София, е реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с
участието на застрахованото имущество, за което бил съставен Двустранен констативен
протокол за ПТП. Сочи, че съгласно данните в протокола, л.а. марка „Т.“, модел „С.“ с рег.
№ ....., управляван от Х. Д., не е пропуснал движещия се по път с предимство и завиващ
наляво л.а.
„М. ЦХ-7“, при което е ударил застрахованото имущество в предната лява част и е нанесъл
щети по автомобила. Във връзка с процесното събитие, пред дружеството е постъпило
уведомление за щета от 07.10.2020 г., въз основа на което пред застрахователя е била
образувана преписка по щета № 0304-20-777-500378. Твърди, че щетите по автомобила са
били отстранени в доверен сервиз на застрахователя – „А. Х. 2020“ ЕООД, като стойността
на извършените ремонтни дейности по процесното имущество възлизала на 2163,14 лв.,
съгласно фактура № 1641/19.11.2020 г. В тази връзка, на 20.11.2020 г., ищецът заплатил
дължимото застрахователно обезщетение в размер на 2163,14 лв., като осъществил и
ликвидационни разходи на стойност 15 лв. Твърди, че към датата на събитието
отговорността на виновния за реализираното ПТП водач е била застраховано при ответното
дружество. Поддържа, че с изплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента, поради което изпратил
регресна покана до ответника, в която обективирал искане за възстановяване на стойността
на заплатеното застрахователно обезщетение, като е получил отказ за удовлетворяване на
заявената претенция. В тази връзка, обосновава правния си интерес от образуваме на
1
настоящото производство, както и претенцията си за изплащането на мораторно
обезщетение, дължимо от датата на постановяването на отказа на ответника – 25.01.2021 г.
до датата на исковата молба. Ето защо моли съда да осъди ответното дружество за
заплащането на сумата от 2163,14 лв., представляваща стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № 0304-20-777-500378, ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, както и за сумата
от 402,59 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за
периода от 25.01.2021 г. до 25.11.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
предявените искове по основание и размер. Сочи, че регресната претенция на ищеца е била
отказана, доколкото е била неоснователна и недоказана. Твърди, че съставеният във връзка с
произшествието двустранен констативен протокол не отговарял на нормативните
изисквания, като в съдържанието му липсвала яснота относно поведението на всеки от
водачите и обстоятелствата, при които е било реализирано процесното ПТП. Счита, че не са
налице основания за ангажиране на отговорността му. Твърди, че водачът на л.а. „М. ЦХ-7“
е предприел маневра „ляв завой“, при която е ударил спрелия на пътен знак „Б-2“ л.а. „Т.
С.“, като поддържа, че водачът на л.а. „М. ЦХ-7“ е имал възможност да предотврати
настъпилото ПТП, доколкото л.а. „Т. С.“ е бил видим и в спряло положение на пътното
платно. Оспорва вината на водача на л.а. „Т. С.“. Твърди, че същият е съобразил
поведението си с пътен знак „Б-2“, като поради ограничената видимост при спиране на стоп
линията за водачът е била налице необходимост да се придвижи леко напред с цел да
установи наличието на идващи отляво МПС преди предприемане на маневра за извършване
на ляв завой. Оспорва описания от ищеца механизъм на ПТП, твърдените вреди по
застрахованото имущество, както и причинно-следствената връзка между процесното
събитие и щетите по автомобила. Твърди, че претенцията на ищеца е завишена по размер и
не отговаря на действително претърпените вреди. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 411 КЗ:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че има
качеството застраховател по сключен договор за имуществено застраховане с предмет л.а.
марка „М.“, модел „ЦХ-7“ с рег. № .... , в чийто обхват попада процесното
застрахователното събитие, настъпило вследствие на противоправното поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е покрита от ответното дружество, поради което
същият носи риска за настъпилото ПТП, както и че в изпълнение на договорните си
задължения ищецът, с цел отстраняване на щетите по застрахованото имущество, е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които се намират
в пряка причинно-следствена връзка с поведението на делинквента. В тежест на ответното
дружество, при условията на обратно доказване е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
С доклада по делото, който не е оспорен от страните, съдът е отделил като безспорни
обстоятелствата относно изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в търсения
размер, както и че към датата на процесното събитие ответното дружество е осигурявало
застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „Т.“, модел „С.“
с рег. № ...... Не се спори между страните и относно наличието на имуществена
застраховка с предмет л.а. „М.“, модел „ЦХ-7“ с рег. № ...., застраховател по която е „А. Б.“
АД, както и че настъпилото събитие представлява покрит риск от ищеца.
Наличието на валидно облигационно отношение по сключен договор за имуществена
застраховка между ищцовото дружество и собственика на увреденото имущество – „В. К.“
2
ООД се потвърждава от приетата като писмено доказателство застрахователна полица № 20-
0304/393/5000540 за застраховка „Моята кола“ – Застрахователен пакет „Макс“, с период на
застрахователно покритие от 06.08.2020 г. до 20.02.2021 г., като съгласно т. 4 от
застрахователния договор в обхвата на осигуреното от застрахователя покритие попада
рискът пътнотранспортно произшествие. Като писмено доказателства по делото е приет и
съставения между участниците в ПТП Двустранен констативен протокол от 05.10.2020 г. От
съдържанието на приложеното от ищеца уведомление за щети по МПС, подадено на
07.10.2020 г. от водача на л.а. „М. ЦХ-7“ – Л. Л. Х. се установява, че между участниците в
ПТП е имало спор относно вината и обстоятелствата, при които е настъпило събитието. В
графа „Допълнителни пояснения“ Л. Х. е посочила, че при извършване на предприетата от
нея маневра „ляв завой“, от главен към второстепенен път, другият участник в ПТП е
навлязъл в главния път при опит за извършване на ляв завой, като същият е бил спрял след
знак „Стоп“. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърдения от ищеца
механизъм на ПТП, както и наличието на виновно поведение от страна на водача на л.а.
„Т.“, модел „С.“ с рег. № ......
В тази връзка, следва че спорът между страните се концентрира относно
установяването на обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, наличието на
противоправно поведение от страна на твърдения за делинквент водач на л.а. „Т. С.“, от
което са последвали вреди за застрахованото при ищеца имущество, които се намират в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача на л.а. „Т. С.“.
За установяване на механизма на процесното ПТП в хода на производство са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л. Л. Х., която е управлявала л.а. „М.“,
модел „ЦХ-7“ с рег. № ...., и водачът на л.а. „Т.“, модел „С.“ с рег. № ..... – Х. Н. Д.. При
изслушването на свидетелските показания на Л. Х. в открито съдебно заседание от
05.06.2023 г., същата е посочила, че към датата на събитието се е движила по ул. „П. Л.“
като е предприела маневра за извършване на завой наляво по една от вътрешните улици.
Изложила е твърдения, че по същото време водачът на л.а. „Т. С.“ е бил във вътрешната
улица, към която тя се е насочила, като същият се е движил леко напред, докато тя е
извършвала маневрата за ляв завой, при което е изнесъл твърде напред управлявания от него
автомобил и е последвал удар. В дадените показания свидетелката е посочила, че се е
намирала на път с предимство, докато за водача на л.а. „Т. С.“ е бил налице знак „Стоп“.
Твърди, че водачът на л.а. „Т. С.“ е изнесъл управляваното от него МПС почти до средата на
ул. „П. Л.“, като е спрял колата под диагонал, при което при осъществяването на
предприетата от нея маневра е последвал удар. Изложила е твърдения, че доколкото е бил
налице спор с другия участник в ПТП относно вината за настъпилото събитие, са били
сигнализирани органите на „Пътна полиция“, като съгласно данните, дадени от
свидетелката, същите констатирали, че доколкото части от процесните МПС са били
разпръснати по средата на главния път няма как ударът да е настъпил преди поставения знак
„Стоп“.
По делото са изслушани и свидетелските показания, дадени в открито съдебно
заседание на 30.11.2023 г. от водача на л.а. „Т. С.“ – Х. Н. Д.. Свидетелят е посочил, че не си
спомня точното място на произшествието, като сочи, че същото е настъпило в ж.к. „О. К.“.
Изложил е твърдения, че е бил първа кола на светофара на знак „Стоп“, като докато е бил в
престой на осевата линия е бил ударен отпред. Сочи, че е спрял точно на осевата линия, като
е възможно да е имало изнасяне напред с не повече от тридесет сантиметра, една гума, като
поддържа, че управляваното от него МПС е било изнесено в допустимите граници с цел
осигуряване на необходимата видимост към кръстовището. Твърди, че към момента на
произшествието автомобилът е било напълно спрян от движение, както и че ударът е бил
нанесен неочаквано. Сочи, че са изчаквали органите на „Пътна полиция“ около два часа,
поради което увредените части от автомобилите са били разпръснати по-напред на пътното
платно.
3
За установяване на правнорелевантните факти по делото е допусната до изслушване
и приета като неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза. В заключението
си вещото лице е отбелязало липсата на конкретни данни относно точното местоположение
на произшествието, което препятства възможността за изследване на пътната маркировка на
участъка, на който е настъпило събитието. При формиране на изводите си, въз основа на
събраните в хода на производството доказателства, вещото лице е посочило, че причините за
настъпилото ПТП са поведението на водача на л.а. „Т. С.“, който е навлязъл в кръстовището
пресичайки линията на пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!, респективно поведението на водача на л.а. „М. ЦХ-7“, който не е съобразил
габаритите на автомобила и е допуснал съприкосновения с изчакващия на червен сигнал л.а.
„ Т. С.“. Експерът е уточнил, че ако водачът на л.а. „Т. С.“ се е намирал в спряло състояние,
то същият не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, респективно че ако водачът на л.а. „Т. С.“ е извършил движение към л.а.
„М. ЦХ-7“, то същият е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието,
ако не се е придвижил напред.
Съгласно данните в експертизата и събраните в хода на производството
доказателства се установява, че на 05.10.2020 г., около 17:00 часа, л.а. „М. ЦХ-7“ се е
движил по бул. „П. Л.“, като на кръстовище регулирано със светофарна уредба, на зелен
светлинен сигнал, управлявалият л.а. „М. ЦХ-7“ – Л. Х., предприема маневра „ляв завой“,
при извършването на която настъпва съприкосновение с намиращия се отляво и спрял,
изчакващ на червен сигнал, л.а. „Т. С.“. В съдебно заседание на 22.03.2024 г., при
изслушване на заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза,
вещото лице е посочило, че навлизането на л.а. „Т. С.“ в главния път е било регулирано
съгласно поставен знак „Стоп“.
Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗДвП, участниците в движението
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Съгласно показанията на свидетеля Х. Д., същият е спрял на светофара на знак
„Стоп“, като управляваният от него автомобил е бил в спряло състояние на осевата линия,
съгласно маркировката на пътното платно. Видно от чл. 45, ал. 2 от Правилника за
прилагане на ЗДвП, пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" е
установил реда за преминаване и предимство при навлизане на кръстовището по бул. „П.
Л.“. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДвП, пътен знак Б2 указва на
водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с
пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да
потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство. По делото липсват данни относно пътната маркировка на участъка от пътя, на
който се е намирал л.а. „Т. С.“. В показанията си свидетелят Х. Д. е посочил, че е спрял
точно на осевата линия, като е възможно да е имало изнасяне напред с не повече от тридесет
сантиметра, а при разпита на свидетеля Лиляна Х. същата е изложила твърдения, че водачът
на л.а. „Т. С.“ е изнесъл управляваното от него МПС почти до средата на ул. „П. Л.“. В чл.
25, ал. 1 ЗДвП е посочено, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При проведения
разпит на свидетеля Х. Д. същият е посочил, че ако спре точно на осевата линия няма да има
видимост за изнасянето му напред с цел извършването на ляв завой. Съгласно чл. 37, ал. 1
ЗДвП, при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
4
На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство, по арг. чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
При изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита за
установено, че водачът на л.а. „Т. С.“ е спрял в изчакване на пътен знак „Стоп“ за навлизане
към бул. „П. Л.“ с цел извършване на маневра за завой наляво, при което е преминал
допустимите граници, ограничаващи навлизането му към главен път с предимство, съгласно
поставения пътен знак. От свидетелските показания на водача на л.а. „Т. С.“ се установява,
че същият не е изчаквал преминаването на превозните средства, намиращи се на пътя с
предимство, в очертанията на поставения пътен знак „Стоп“. Свидетелят Х. Д. е посочил, че
е възможно да е имало изнасяне напред пред осевата линия на управлявания от него
автомобил с не повече от тридесет сантиметра, една гума, което противоречи на
изискванията на чл. 46, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДвП, съгласно който пътен
знак „Б2“ указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-
линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е
поставен знакът. В тази връзка, се налага изводът, че същият не е съобразил поведението си
с особеностите на конкретния пътен участък, като изнасянето на управлявания от него
автомобил извън очертанията на пътен знак „Б2“ е обусловило настъпилото
съприкосновение с движещият се по пътя с предимство л.а. „М. ЦХ-7“, който е
осъществявал маневра за извършване на ляв завой.
От заключението на САТЕ се установява, че и застрахованият при ищеца водач, а
именно водачът на л.а. „М. ЦХ-7“,е допринесъл с поведението си за настъпване на
процесния вредоносен резултат, като не е съобразил габаритите на автомобила и е допуснал
съприкосновения с изчакващия на червен сигнал л.а. „ Т. С.“. Съдът обаче не може да отчете
това обстоятелство при формиране на изводите си относно ангажиране на имуществената
отговорност на ответника, поради следното:
Съгласно утвърдената съдебна практика ответникът може да направи възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като изложи конкретни фактически обстоятелства,
обоснавяващи това негово твърдение, най-късно с изтичане срока за отговор на исковата
молба.
В случай, че е узнал за тези фактически обстоятелства в по-късен момент следва да релевира
това свое възражение, обосновано с твърдението за наличието на въпросните обстоятелства,
към момента на тяхното узнаване.
В горния смисъл е и разяснението, дадено в Решение № 98 от 29.06.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1499/2015 г., I т. о., ТК, съгласно което „Надлежно възражение за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане
на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по
отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението. „
Върховният съд е достигнал до този извод, излагайки следните мотиви, а именно
„Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становището в задължителната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. №
525/2008 г. на II ТО; решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II ТО; решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на II ТО и други/, че приносът трябва да е конкретен -
да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна
на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че
обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал.
2 ЗЗД, също трябва да са конкретни. Ако застрахователят не е могъл да узнае за тях преди
изтичане на срока за отговор на исковата молба, те могат да бъдат наведени в
първоинстанционното производство и след изтичането на този срок, тъй като съгласно чл.
147, т. 1 ГПК до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, страните могат
да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, ако не са
5
могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. След като възражението за принос
на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД може да се основава само на конкретни факти, страната
не може да го направи преди да е могла да узнае за тях. В тази насока е и даденото
разяснение в мотивационната част на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което общото правило за преклузия по чл.
133 вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане срока за отговор на исковата молба се отнася само
за възражения, основани на факти, съществуващи и узнати към този момент.“
В случая ответникът не е заявил възражение, че застрахованият при ищеца водач е
допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, не е изложил и
конкретни фактически обстоятелства в подкрепа на такова твърдение, включително и
обстоятелството, че водачът на л.а. „М. ЦХ-7“,е допринесъл с поведението си за настъпване
на процесния вредоносен резултат, като не е съобразил габаритите на автомобила и е
допуснал съприкосновения с изчакващия на червен сигнал л.а. „ Т. С.“.
Следва да се отбележи, че обстоятелството, че водачът на л.а. „М. ЦХ-7“,е
допринесъл с поведението си за настъпване на процесния вредоносен резултат, като не е
съобразил габаритите на автомобила и е допуснал съприкосновения с изчакващия на червен
сигнал л.а. „ Т. С.“ е изяснено като съществуващо в заключението от САТЕ.
От страна на ответника, обаче нито в процедурата по приемане на заключението и
изслушване на вещото лице, нито обявяване на делото за изяснено от фактическа и правна
страна е изложено възражение за съпричиняване, обосновано с наличието на описаното
поведение на водача на л.а. „М. ЦХ-7.
За първи път твърдение за съпричиняване ответникът е направил в процедурата по
устните състезания, където е изложил, че „ от данните по делото се доказа, че вина за
настъпване на ПТП-то носи водачът на л.а. „М., който с действията си е довел до
възникване на имуществените вреди.
Това възражение е направено след приключване на процедурата по съдебното дирене,
в процедурата по устните състезания, т..е след приключване на съдебното дирене по делото
,очертано като краен момент за заявяване на въпросното възражение, съгласно
разясненията, дадени в цитираните по-оре решения,1 съобразно които „обстоятелствата,
които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също
трябва да са конкретни. Ако застрахователят не е могъл да узнае за тях преди изтичане на
срока за отговор на исковата молба, те могат да бъдат наведени в първоинстанционното
производство и след изтичането на този срок, тъй като съгласно чл. 147, т. 1 ГПК до
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция“.
Ето защо съдът в унисон с принципа на диспозитивното начало и утвърдената
съдебна практика, цитирана като съдебни решения, които я обективират, по-горе в
настоящия акт не може да отчете обстоятелството, че водачът на л.а М. не е съобразил
габаритите на автомобила при формиране на изводите си относно ангажиране на
имуществената отговорност на ответника.
Ищецът твърди, че вследствие от противоправното поведение на водача на л.а. „Т.
С.“ са нанесени щети на застрахованото при дружеството имущество – л.а. „М. ЦХ-7“. С цел
установяването на последвалите от реализираното ПТП вреди ищецът е приложил като
писмено доказателство изготвените от дружеството доклад и опис по щета № 0304-20-
*********, както и калкулация за извършен ремонт № AZ396624, съгласно които ремонтно-
възстановителните дейности по увреденото имущество възлизат на 2163,14 лв. В
представения по делото двустранен протокол за ПТП са описани видимите вреди по л.а. „М.
ЦХ-7“, а именно: огъната предна броня и счупен преден халоген. Представен е като писмено
доказателство и приемо-предавателен протокол по поръчка № 396624, видно от който
ремонтът на автомобила е възложен на доверен на застрахователя сервиз – „А. Х. 2020“
ЕООД. В приемо-предавателния протокол за възлагане извършването на необходимите
ремонтни дейности по автомобила от страна на „А. Х. 2000“ ЕООД са описани следните
повреди: броня – облицовка – пр., фар – пр.л., бленда декоративна около фар за мъгла –
6
пр.л., хром гривна – ляв халоген, резонаторна кутия, въз. филтър, конзола – калник ляв,
водач предна броня ляв пвц, калник – пр.л., воден радиатор. Обстоятелството относно
извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетение в търсения размер е
отделено като безспорно по делото, като същото се потвърждава и от приложеното
платежно нареждане от 07.10.2021 г., от което се установява, че ищецът е изплатил на „А. Х.
2020“ ЕООД определеното в полза на застрахованото лице застрахователно обезщетение в
размер на 2163,14 лв. В приетото по делото заключение на допуснатата до изслушване
съдебна автотехническа експертиза експертът е посочил, че от представения механизъм на
ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП
видими щети, се налага изводът, че щетите по л.а. „М. ЦХ-7“ се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 05.10.2020 г. ПТП.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото
съдебна автотехническа експертиза, като намира същото за обективно, мотивирано и
компетентно изготвено., поради което приема за установено, че нанесените щети по л.а. „М.
ЦХ-7“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
водача на л.а. „Т. С.“, вследствие от което е реализирано процесното ПТП.
Вината на водача на л.а. „Т. С.“ се предполага по силата на оборима законова
презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която поради липсата на успешно проведено обратно
доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде
приложена.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредите
има сключена застраховка ,,Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Размерът на
претендираното регресно вземане следва да се определи съобразно действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Според чл. 400 КЗ,
при вреди на застраховано имущество обезщетението не може да надвишава действителната
им стойност. Съгласно Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о.
на ВКС, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Според посоченото в
Решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I т.о. : „Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. Съгласно императивната
правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Следователно
обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване на щетите, а тези
средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части, материали и труд
за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
От данните в приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се установява,
че стойността необходима за възстановяване на щетите по л.а. „М. ЦХ-7“, настъпили
вследствие от процесното ПТП, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 2286,59 лева с ДДС.. При тези съображения, настоящият съдебен състав намира,
че искът по чл. 411 КЗ е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер за сумата от
2163,14 лева.
По иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на предявения иск за изплащане на мораторно обезщетение е
обусловена от уважаването на претенцията за главното вземане. На изследване подлежи
моментът, считано от който ответникът е изпаднал в забава за плащане на изискуемото
регресно вземане, дължимо в полза на ищеца. В настоящия случай е предявен иск за
осъждането на ответника за заплащане на лихва за забава, начислена върху стойността на
7
главницата за периода от 25.01.2021 г. до 25.11.2022 г., в размер на 402,59 лева.
Съгласно нормата на чл. 412, ал. 3 КЗ, застрахователят по застраховка “Гражданска
отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл. 411 КЗ след изтичането на
30-дневен срок от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата,
удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане. Не се спори между
страните, че ответното дружество е получило регресна покана от ищеца с искане за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 0304-20-777-
500378, както и относно последвалия отказ от страна на ответника за удовлетворяване на
заявените претенции. В тази връзка, ищецът е представил по делото препис от отговора на
ответника по регресна щета, заведена при „Л. И.“ АД под № 0000-5101-20-5-05579 с изх. №
999 от 25.01.2021 г., съгласно който ответникът е отказал изплащането на търсеното
застрахователно обезщетение поради липсата на основание. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 2 КЗ,
ответникът е изпаднал в забава за плащане на регресното вземане, считано от датата на
постановяване на мотирания отказ за удовлетворяване на заявеното искане, а именно
25.01.2021 г. В тази връзка, акцесорният иск се явява основателен за периода от 25.01.2021 г.
до 25.11.2022 г., като с помощта на онлайн лихвен калкулатор, на основание чл. 162 ГПК,
съдът изчислява стойността на дължимото мораторно обезщетение, начислено върху
главницата, като същото е на стойност 402,59 лв., която стойност съответства на размера на
предявената претенция, поради което искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
производството разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, по аргумент
на чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил по делото списък по чл. 80 ГПК, като от
представените писмени доказателства се налага изводът, че в негова полза се дължат
разноски на обща стойност 764,12 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л. И.“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление – адрес, на
основание чл. 411 КЗ, да заплати на „А. Б.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление – адрес, сумата от 2163,14 лева, представляваща регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение от ищеца, вследствие от реализирано на 05.10.2020 г.
застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета № 0304-20-777-500378,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Л. И.“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление – адрес, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на „А. Б.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление – адрес, сумата от 402,59 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху стойността на главницата, за периода 25.01.2021 г. – 25.11.2022 г.
ОСЪЖДА „Л. И.“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление – адрес, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „А. Б.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление – адрес, със седалище и адрес на управление – адрес, сумата от 764,12 лева,
представляваща направените в производството разноски от ищеца.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9