МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 155/2011Г.
ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ
Образувано е по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия И.М.К. ***,
за това, че в периода от
01.01.2011г. до 28.02.2011г. в с. Юпер,
обл.Разград, действайки в условията на повторност, след предварителен сговор с
непълнолетния Р.В.Р. ***, е отнел чужди движими вещи – 8 броя метални тръби
Ф-80 с дължина 6
метра и дебелина на стената 3 мм, 3 броя профилно желязо
/уайзен/ 120х6х6, с дължина 6
метра, бетонно желязо с диаметър 8 мм и общо тегло 120 кг, 30
броя пръти арматурно желязо № 10 с дължина 6 метра и 4
броя цистерни с размери 40х50х100 см с вместимост 200 литра,
изработени от ламарина с дебелина 2 мм,
всичко на обща стойност 1 007.35 лева, немаловажен случай, от владението на С.А.Д.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28,
ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу
подсъдимия Р. В.Р. *** за това, че в
периода от 01.01.2011г. до 28.02.2011г.
в с. Юпер, обл.Разград, като непълнолетен, но като е разбирал свойството
и значението на деянието и като е могъл да ръководи постъпките си, действайки в
условията на повторност, след предварителен сговор с И.М.К. ***, е отнел
чужди движими вещи – 8 броя метални тръби Ф-80 с дължина 6 метра и
дебелина на стената 3 мм, 3
броя профилно желязо /уайзен/ 120х6х6 с
дължина 6 метра,
бетонно желязо с диаметър 8 мм и общо
тегло 120 кг, 30
броя пръти арматурно желязо № 10 с дължина 6 метра и 4
броя цистерни с размери 40х50х100 см с вместимост 200 литра,
изработени от ламарина с дебелина 2 мм,
всичко на обща стойност 1 007.35 лева, немаловажен случай, от владението на С.А.Д.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28,
ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвиненията, така както са
били възведени с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното
производство и на съдебното следствие доказателства, както и самопризнанията на
подсъдимите установяват по безспорен начин авторството им в извършване на
инкриминираните деяния. Пледира с оглед
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие наказанията на
всеки от подсъдимите да се определи при условията на чл.58а от НК, като са
налице предпоставките за приложение на чл.66 от НК и за двамата подсъдими.
Пострадалото от престъплението по чл.195,
ал.1, т.5 и т.7 от НК лице С.А.Д. *** заявява в съдебно заседание, че не желае
да участва в наказателния процес като частен обвинител и граждански ищец.
Подсъдимите И.М.К. и Р. В.Р., както на досъдебното
производство, така и в съдебно заседание се признават виновни в извършване на
деянията, за които са обвинени. Назначения им служебно от съда защитник пледира
за постановяване на осъдителна присъда, тъй като повдигнатите от прокуратурата
обвинения са доказани по несъмнен начин, като наказанието на всеки от
подсъдимите да се определи при условията на чл.58а от НК, тъй като делото се разглежда по реда на съкратеното
съдебно следствие.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.И.М.К. е 56-годишен,
български гражданин, с начално образование, женен, не работи, осъждан.
Подс.Р. В.Р. е 17-годишен,
български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан.
Пострадалият С.А.Д. ***, но
притежавал къща с прилежащо дворно място и стопански постройки, находящи се в
село Юпер, обл. Разград на ул. Абритус № 45. В стопанските постройки на имота
свидетелят донесъл от гр.Русе различни материали: метални тръби, профилно
желязо, бетонно желязо, метални пръти арматурно желязо. С тези материали Д.
имал намерение да прави ремонт на къщата. На 03.12.2010г. починала майка му,
която живеела в същото село, но в друга къща. След погребението на 04.12.2010г.
преди Д. ***, се отбил и обиколил къщата си, намираща се на улица Абритус, като
всичко било наред и не установил някакви липси.
На неустановен ден и дата в
периода от 01.01.2011г. до 28.02.2011г. непълнолетният Р. минал покрай къщата
на Д. *** и забелязал, че в двора на къщата има железа. Знаел, че в имота не
живее никой, и споделил това с подс. К.. Двамата подсъдими се сговорили да
извършат кражба на железата от двора на св. Д.. Така на неустановен ден и дата
в периода 01.01.2011г. – 28.02.2011г. една нощ, двамата подсъдими отишли с
конска каруца до къщата на Д. ***. Р. прескочил през оградата и отворил
големите дворни порти. След като ги
отворил в двора влязъл и подс. К.. От двора подсъдимите извършили кражба на 8 броя
метални тръби Ф-80 с дължина 6
метра и дебелина на стената 3 мм, 3 броя профилно желязо
/уайзен/ 120х6х6 с дължина 6 метра,
бетонно желязо с диаметър 8 мм и общо
тегло 120 кг, 30
броя пръти арматурно желязо № 10 с дължина 6 метра и 4
броя цистерни с размери 40х50х100 см с вместимост 200 литра,
изработени от ламарина с дебелина 2 мм. Р. и К.
натоварили откраднатите вещи в каруцата и веднага след това ги откарали в село
Звънарци, където ги предложили за продан на св. С.Т.И.. Последният се съгласил
да ги купи, и след като ги претеглили се спазарили за цена от 200.00 лева. И.
им дал парите, а подсъдимите разтоварили
откраднатите вещи в имота му. Св. И. използвал след това вещите при
изграждането на строеж. Двамата подсъдими не казали на И. какви са вещите и
откъде са.
Според
изготвената съдебно-оценителна експертиза стойността на откраднатите вещи
възлиза на общо 1 007.35 лева.
По
делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза, от която е видно, че Р.
макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
деяние и да ръководи постъпките си.
По доказателствата:
С оглед
направените от подсъдимите самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената
фактическа обстановка. Това е така, защото самопризнанията на подсъдимите се
подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно –
обяснения на подсъдимите, показанията на свидетелите Д. и И., оценителна
експертиза, съдебно-психиатрична експертиза, характеристика от ИДПС,
справки за съдимост. Тези доказателства
са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни
доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното
деяние от подсъдимите.
От
правна страна:
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимите И.М.К. и Р.
В.Р. с действията си са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28,
ал.1 от НК, тъй като в периода от
01.01.2011г. до 28.02.2011г. в с. Юпер,
обл.Разград, действайки в условията на повторност, след предварителен сговор
помежду си са отнели чужди движими вещи на обща стойност 1007.35 лева,
немаловажен случай, от владението на С.А.Д. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвоят, като подсъдимият Р. е извършил
деянието като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
деянието и като е могъл да ръководи постъпките си – във вр. с чл.63, ал.1, т.3
от НК.
Изпълнителното деяние на кражбата
е отнемане на вещта обхващащо два акта: прекъсване на чуждото владение и
възможност деецът безпрепятствено да се разпорежда с нея, което подсъдимите
осъществили, установявайки владение върху вещите.
От обективна страна предмет на
посегателство са чужди движими вещи – метални тръби и др., които били
собственост на свидетеля С.А.Д. ***.
Описаните вещи са годен предмет на престъплението с оглед факта, че
същите имат определена стойност изчислена в пари към момента на
посегателството, видно от приложената по ДП оценителна експертиза.
Налице
е и втората особеност на деянието – установяване на владение върху отнетите
вещи. До момента на осъществяване на изпълнителното деяние те са се намирали
във фактическата власт на собственика, като след нейното извършване, е
осъществен и престъпния резултат, като вещите са преминали във владение на
извършителите, след което те се разпоредили с тях като със свои – продавайки ги
на св. И.. Установява се, че деянието е
извършено от две лица, които се сговорили предварително, поради което и с оглед
стойността на отнетите вещи и другите квалифициращи деянието обстоятелства,
деянието на всеки от подсъдимите не представлява маловажен случай – чл.195,
ал.1, т.5 от НК. Видно от приложените към досъдебното производство справки за
съдимост, че деянието по настоящата присъда всеки от подсъдимите е извършил
след като е бил осъден за същото такова престъпление, както следва: подс. И.М.К.
– със споразумение № 283/08.07.2008г. по НОХД № 242/2008г. по описа на РС гр.
Кубрат, влязло в сила на 08.07.2008г. за извършено престъпление по чл.197, т.3
във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като му е наложено
наказание глоба в размер на 100.00 лева; подс. Р. В.Р. – със споразумение №
3/08.02.2011г. по НОХД № 15/2011г. по описа на РС гр. Кубрат, влязло в законна
сила на 08.02.2011г. за извършено престъпление по чл. 197, т.3 във вр. с
чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3
от НК, като му е наложено наказание “Пробация” включващо следните пробационни
мерки: 1.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от една година, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично;
2.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година. По
отношение на двете осъждания не е изтекъл срокът по чл.30 от НК, поради което
извършеното от тях следва да се квалифицира в условията на повторност по см. на
чл.28, ал.1 от НК.
При извършване на деянието подсъдимите К. и Р. са
действали при пряк умисъл: съзнавали общественоопасния характер на извършеното
и неговите общественоопасни последици и целяли настъпването на вредоносния
резултат, което е обективирано в поведението им: съзнавали, че вещите са чужда
собственост, че нямат разрешение от собственика да ги своят, но въпреки това, преследвайки това си намерение ги
отнели с цел да се обогатят. Подсъдимият
Р. е извършил деянието като непълнолетен, но като е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
видно от изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, което го прави годен
субект на наказателна отговорност.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна
подс.И.М.К. за виновен в извършване на престъплението по чл.195,
ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като при индивидуализацията на
наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: обясненията, които
дава и чрез които съдейства за разкриване на обективната истина; признанието за
виновност; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Отчитайки предходното съдът наложи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, над минимума
като отмери една година и шест месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК предвид разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие, намали с 1/3 и наложи
наказание една година лишаване от свобода.
Съдът намира, че по отношение на
подс.К. целите на наказанието съгласно чл.36 от НК ще бъдат постигнати с
приложението на института на условното осъждане, като така изтърпяването на
наложеното наказание следва да бъде отложено за тригодишен изпитателен срок
съгласно чл.66, ал.1 от НК.
Предвид изложеното съдът призна
подс.Р.В.Р. за виновен в извършване на престъплението по чл.195,
ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 във вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК,
като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: обясненията, които дава и чрез които съдейства за разкриване на
обективната истина; признанието за виновност; отегчаващи отговорността
обстоятелства: няма. Отчитайки предходното съдът наложи наказание при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, над минимума като отмери една година и шест месеца
лишаване от свобода, което на основание чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие,
намали с 1/3 и наложи наказание една година
лишаване от свобода.
Съдът намира, че по отношение на
подс.Р. целите на наказанието съгласно чл.36 от НК ще бъдат постигнати с
приложението на института на условното осъждане, като така изтърпяването на
наложеното наказание следва да бъде отложено за двегодишен изпитателен срок
съгласно чл.69, ал.1 от НК.
Съдът може да се надява, че така
определените по вид и размер наказания ще въздействат предупредително върху
подсъдимите и ще им отнемат възможността да вършат други престъпления.
Неизбежното им наказване ще подейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото, ще допринесе за удовлетворяване на
общественото чувство за
справедливост, еквивалент на възмездието като обществена оценъчна
категория.
С оглед този изход на делото –
осъдителна присъда, всеки от
подсъдимите И.М.К. и Р.В.Р.
следва да заплати, на основание чл.189 ал.3 от НПК, направените по делото
разноски – в полза
на държавния бюджет сумата 57.50 /петдесет и седем лв. и петдесет стот./ лева –
разноски на досъдебното производство и по сметка на Районен съд гр.Кубрат
сумата 15.00 /петнадесет/ лева –
разноски на съдебното следствие.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: /П/ Ал. Великова