№ 1210
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502310 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 31.05.2021г по гр.д. № 10270/2019г СГС, ГО, І-5 състав е уважил
частично предявения иск от Д.Й. П.- К. против Столична Община , като е осъдил СО да
заплати сумата от 35 000лв- обезщетение за неимуществени вреди и 1450.60лв-
обезщетение за имуществени вреди, всички вреди претърпени от травматични
увреждания, настъпили в резултат на падане, поради наличие на дупка в тротоара на
26.07.2018г в гр.София, на осн. чл.49 от ЗЗД. СГС е отхвърлил иска за заплащане на
обезщетение на неимуществени вреди за сумата над 35 000лв до 40 000лв. С решението
си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните
разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано , в отхвърлителната си
част.
Решението на СГС от 31.05.2021г по делото се обжалва с въззивна жалба от
ответната СО, в осъдителната част. Въззивникът поддържа, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалния закон и е
необосновано. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че предявеният иск е доказан,
1
че не е ценил в съвкупност събраните доказателства,че е нарушил чл.52 от ЗЗД и
присъденото обезщетение е несправедливо завишено. Счита, че ако се приеме, че
предяненият иск е основателен , справедливото обезщетение възлиза на 22 000лв.
Моли първоинстнационното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде
постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни , еветуално размера на определеното обезщетение да бъде намален.
Д. П.- К. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба за
неоснователна. Моли решението на СГС да бъде потвърдено.
В о.с.з. страните не се представляват.
Въззиваемата страна Д. К. депозира писмена молба, с която заявява, че оспорва
жалбата на СО, моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено,
заявява претенция за разноски и прави под евентуалност възражение за прекомеронст
на разноските на въззивника.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК-т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивните
жалби.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за
заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от обективни и присъщи качества
на една вещ- общински тротоар , а причинени вследствие неправилната експлоатация
на вещта, което е довело до увреждането на ищеца. Т.е. касае се за вреди, които са в
резултат на нехарактерно състояние на вещта , които се дължат на неправилна
поддръжка , съхранение или обезопасяване на вещта и в такъв случай отговорността
на нейния собственик е по чл.45, съответно 49 от ЗЗД- за виновно бездействие за
отстраняването на повредите и възстановяването на типичното състояние на вещта.
2
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца
вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът
е възложил работа . Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението
на тази работа. Съгласно ППВС №7/1958г отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за
вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна,
обезпечителна и се поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от
лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.
По делото се установява безпротиворечиво от събраните свидетелски показания и
от медицинската документация , че на 26.07.2018г ищцата е паднала, след като е
стъпила на неравност- издълбано място в асфалта , намиращо се на тротоар в ж.к.
Люлин-2, в рамките на Община София, от което е претърпяла счупване на 5-та
предходилна кост на ляво ходило и двуглезенно счупване на дясна глезенна става,
лечението на която травма й е причинило болки и страдания, чиято компенсация се
търси.
Фактът на падането на ищцата на посочената дата и място се установява от
разпита на свид. С., която е очевидец на инцидента, както и от медицинската
документация по делото. Свидетелят установява, че в късният следобен на
26.07.2018г с ищцата са ходили по тротоар в ж.к. Люлин-3, когато тя се строполила на
земята , стъпвайки в дупка в тротоара- свличане на асфалта, която дупка била
запълненас листа и била неотбелязана и незабележима. Свидетелят установява
местонахождението на инцидента, а именно в гр. София, на тротоар в ж.к. Люлин-3, ,
като датата се установява и от събраната медицинска документация.
Свидетелските показания са категорични относно начина на настъпване на
инцидента и местопроизшествието.Тези показания са изложени факти от очевидец, не
се опровергават от доказателства по делото и следва да бъдат кредитирани. Нещо
повече, свидетелските показания по същество се потвърждават от СМЕ, според която
получените травми от ищцата могат да настъпят при описания в ИМ и от свидетеля
механизъм.
Неоснователно е оплакването на въззивника за това, че показанията на свидетеля
са противоречиви , че инцидентът не е установен категорично като механизъм.
Съдебният състав не намира за относими към спора, предмет на делото,
разсъжденията на въззиника относно работата на ищцата и свидетелката, която са
упражнявали към момента на настъпване на инцидента. Показанията на свид. С.
относно механизма на ПТП са категорични, не си противоречат с нито едно
доказателство по делото и са житейски логични. Няма разминаване във времето
посочено от свид. С., когато е настъпил инцидента и приема на ищцата в болнично
3
заведение. Свидетелката сочи, че инцидента е настъпил в късния следобед на
26.07.2018г , а приемът на ищцата в УМБАЛСМ Пирогов е регистриран в 22.35ч/ л.56
от делото на СГС/, когато същата е вписана за преглед в травматологичен кабинет.
Денят, в който е настъпил инцидента е летен, дълъг, светло е до по-късен част, поради
което съдебният състав не намира противоречие в описанието на свидетелката на
времето на настъпване на инцидента и времето , вписано в медицинската
документация за прием на ищцата за лечение на процесните травми. От друга страна
следва да се съобрази, че мястото на настъпване на инцидента не се оспорва от
ответника във въззивната жалба, а то е сред фактите, пораждащи имуществената
отговорност на СО за вреди на процесното основание. Както беше посочено по-горе
свидетелските показания на свид. С. относно мястото и механизма на настъпване на
инцидента не се опровергават от доказателства по делото, а по същество се подкрепят
от медицинската документация, събрана по делото и изслушаната СМЕ. Тълкувани в
съвкупност посочените доказателства обосновават безпротиворечив извод за мястото и
механизма на увреждането на ищцата. Ето защо съдебният състав приема като
безпротиворечив извода, че ищцата е паднала на тротоар в ж.к. Люлин, поради
стъпване в дупка в асфалта - издълбано място, вследствие което е претърпяла
физически и психологични травми.
С оглед изложеното съдът намира , че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на СО за бездействие на нейни служители по поддържането на
общинските тротоари , съответно за вреди причинени от това бездействие.
Не се спори, че задължението за поддържане, сигнализация и осигуряване на
нормална експлоатация на улици и тротоари на територията на СО е на ответника.
Задължението е възложено на СО съобразно разпоредбите на 31 от ЗП вр.
пар.6,т.6 от ДР на ЗДвП и чл. 167,ал.1 от ЗДвП , съгласно които задължение на
съответната община е да поддържа тротоарите в изправно състояние, така че да
осигуряват безопасно и удобно движение . Без значение е как общината ще изпълнява
вмененото й задължение. При неговото неизпълнение, при неподдържан тротоар е
налице бездействие в противовес с вмененото законово задължение , което е
основание, при настъпване на вреди, да бъде ангажирана отговорността на общината.
От обстоятелството, че на процесния тротоар към момента на увреждането е
имало свличания на асфалта, дупки които са препятствие пред пешеходците налага
изводът, че длъжностни лица на служба при ответника не са изпълнили задължението
да поддържат в изправност общинските тротоари . Общината, като юридическо лице
имащо задължение да осъществява правни действия чрез натоварени от нея лица,
отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на
възложената им работа, включително в случаите, когато не е установено кой конкретно
измежду тях е причинил тези вреди . В случая натоварените лица не са извършили
4
необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в годно – безопасно
за пешеходците- състояние и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната
сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на
възложителя – Столична Община за обезщетяване на вредите.
От всичко изложено се установява, че вследствие падането си, причинено от
стъпване в неравност на настилката на тротоар ищцата е претърпяла увреждане –
счупване на глезенна става и кост на ходило. Причинната връзка между бездействието
на служителите на общината и увреждането на ищцата се установява от приетата
неоспорена СМЕ и свид. С.. Във връзка с лечението си ищцата е претърпяла болки и
страдания, установено от изслушаната СМЕ .
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за вреди на деликтно основание се явява доказан по основание.
По отношение на размера на дължимото се обезщетение-
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
По делото се установява, че вследствие на падането си ищцата е получила
счупване на предходилна кост на ляво ходило и двуглезенно счупване на дясна
глезенна става. Претърпяла е оперативно лечение на счупването на дясна глезенна
става и консервативно лечение, чрез имобилизация, на ляво ходило. Според СМЕ
ищцата е изпитвала болки и страдания в интензивен обем за около 2 месеца. При
махане на остеосинтезата – втора операция- ищцата е изпитвала за период от около 2
седмици отново интензивни болки. Възстановителният период е продължил около 6
месеца. Според вещото лице ищцата се е възстановила, като се установява ограничен
обем движения на дясна глезенна става при повдигане ходилото нагоре.
Предвид изложеното – доказания като обективен факт на претърпяна травма-
счупване на кост на ляво ходило и счупване на дясна глезенна става, претърпяните две
операции, сравнително дългия период на интензивни болки, като съобрази
продължителността на възстановителен период, първоначалните затруднения в
ежедневнието, невъзможността на ищцата да се движи поради счупване и на двата
крака, да се обслужва, както и необходимостта от помощ в ежедневието, но и като взе
предвид настъпилото възстановяване на ищцата , макар и непълно с ограничения в
движението на пострадалата глезенна става , съдът приема, че по справедливост
паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от 35 000лв, поради което исковата претенция в размер на 35 000 лв следва да
бъде уважена . При определяне размера на обезщетението съдът следва да съобрази
доказаните вреди на ищцата, времето на тяхното настъпване, както и икономическото
положение в страната, така че обезщетението да не обогати неоснователно
получаващото го лице.
5
По отношение на имуществените вреди
По делото се установява, че ищцата е направила разноски за лечение от 1450.60лв.
Разходооправдателните документи са издадени на името на ищцата, по време
относимо към претърпяния инцидент. От изслушаната и неоспорена в тази част СМЕ
се установява, че направените разноски от ищцата са свързани с проведеното
лечение. Предвид изложеното съдебният състав приема, че претендираните разноски за
лечение , направени от ищцата са вреди , претърпяни в пряка причинна връзка с
увреждането на ищцата вследствие падане, поради стъпване в дупка на асфалта.
Изложеното прави предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди доказан по основание и размер.
Ответникът не е направил своевременно възражение за съпричиняване и такова
не се поддържа във въззивната жалба.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Решението на СГС, ІГО, 5 състав
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
По отношение на разноските:
При този изход от спора право на разноски, направени пред въззивната инстанция
има само въззиваемата страна. Въззиваемата не е направила съдебно- деловодни
разноски. Пълномощникът претендира възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. С
оглед материалния интерес- 36450лв, минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 1624лв, която сума следва да се възложи върху въззивника.
Мотивиран така състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263514 от 31.05.2021г, постановено по гр.д. №
10270/2019г по описа на Софийския градски съд, ГО, І-5 състав, изцяло.
ОСЪЖДА Столична Община, гр.София, ул. Московска №33 да заплати на адв. М.
Д. Д. от САК сумата от 1624лв- възнаграждение за защита пред настоящата инстанция,
на осн. чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7