О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 12.06.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 6789 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
във вр. с чл. 577 от ГПК и чл. 32а от Правилника за вписвания (ПВ).
Образувано е
по частна жалба с вх. № 18-00-82/14.05.2019г. по описа на Службата по
вписванията (СВ), гр. София, изходяща от „Е.А.Т.“ ЕАД, ЕИК *******, чрез
надлежно упълномощен представител – адв. Х.В.К.от САК, срещу определение № 563/25.04.2019г.,
с което е отказано вписване на акт за заличаване на възбрана върху недвижим
имот.
Жалбоподателят
поддържа, че обжалваното определение е неправилно, противоречащо на закона и
постановено при превишаване на законоустановените правомощия от съдията по
вписванията, като излага подробни съображения в подкрепа на заявеното
становище. Твърди, че тълкуването на съдията по вписванията за липса на
представителна власт по депозираната молба с вх. № 25568/24.04.2019г. е напълно
неправилно и незаконосъобразно, тъй като държавните служители, притежаващи
специалният статут и правомощия на съдия по вписванията следва да притежават
необходимите знания и квалификация за изпълнение на вменените им функции.
Поддържа, че в конкретния случай от представените към молбата доказателства по
недвусмислен начин се установява, че адв. Х.К.е подала цитираната молба в
качеството си на пълномощник на „Е.А.Т.“ ЕАД и в тази връзка молбата е подадена
от лице, притежаващо правен интерес по смисъла на чл. 531 от ГПК и чл. 8 от ПВ.
Излага, че съдията по вписванията е превишил правомощията си в регистърното
производство, доколкото приложения към преписката оригинал на придружително
писмо, издадено от СРС, служба „Стар архив“ с адресат ръководителя на Агенцията
по вписванията при СРС представлява „удостоверение от надлежно учреждение“ по
смисъла на чл. 31, ал. 2 от ПВ. На следващо място поддържа, че преценката с
какъв акт съдът ще отмени допуснатото обезпечение е изцяло в компетентността на
съда и дали актът е наименуван от председателя на 63 състав по някакъв начин,
след като ГПК изрично разпорежда, че отмяна на допуснато обезпечение се
извършва с определение, то процесното волеизявление на председателя на 63
състав на СРС следва да се приеме именно като определение по реда на чл. 402,
ал. 3 от ГПК. На последно място заявява, че мотивите за постановяване на
обжалвания отказ, че не може да се установи датата на влизане в сила на
разпореждането е незаконосъобразен, като противоречащ на чл. 32а от ПВ и
трайната съдебна практика, както и неправилен с оглед обстоятелството, че от
поставените печати е видна датата 01.03.2019г. В заключение излага, че всички
формални изисквания за вписване на процесното заличаване на вписана възбрана,
посочени в нормата на чл. 4 относно форма и на чл. 6 относно съдържание в ПВ са
изпълнени, поради което обжалвания отказ е незаконосъобразен. Моли съда да
отмени обжалваното определение № 563/25.04.2019г. на Агенцията по вписванията
гр. София. Не претендира разноски.
Съдията по вписванията не е изложил становище по
обжалвания отказ.
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след като прецени данните по делото и
обсъди изложените доводи приема следното от фактическа и правна страна:
Производство
пред Службата по вписванията, гр. София е инициирано със заявление с вх. №
25568/25.04.2019г., изходящо от адв. Х.В.К., с посочен ЕГН и адрес, като е
поискано заличаване на следния акт: възбрана върху недвижим имот с
идентификатор 87401.7501.1107.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД – 18 – 1481/14.09.2010г., вписана въз основа на
обезпечителна заповед от 18.12.2018г., издадена от СРС, 63 състав по гр.д. №
78100/2018г. Към заявлението са приложени копие на цитираната обезпечителна
заповед; уведомително писмо до ръководителя на Агенцията по вписванията при СРС
за вписаната възбрана върху недвижимия имот съгласно определението от
12.12.2018г.; заверен препис от определението за обезсилване на обезсилване на
обезпечителната заповед и заличаване на възбраната; придружително писмо от СРС;
пълномощно и доказателство за платена държавна такса от 10 лв. по сметка на
Агенцията по вписванията, с основание заличаване на възбрана.
Видно от молба
с вх. № 5034874/28.02.2019г. на СВ, изходяща от „Е.А.Т.“ ЕАД, подадена чрез
адв. Х.В.К.по гр.д. № 78100/2018г. на СРС, 63 състав, с искане за отмяна на
допуснато обезпечение и освобождаване на внесена гаранция в размер на 2 000 лв.
На молбата е изписано разпореждане от 01.03.2019г. за отмяна на допуснато
обезпечение от 12.12.2018г. и освобождаване на внесената гаранция, като от
деловодството на СРС, служба „Стар архив“ са поставени печати, от които се
установява датата на влизане в сила – 01.03.2019г.
С обжалваното
определение съдията по вписванията при СРС, след като се е запознал с молбата с
вх. № 25568 от 25.04.2019г., като и с приложените преписи на молба от „Е.А.Т.“
ЕАД по гр.д. № 78100/2018г. с вх. № 5034874/28.02.2019г. с изписано
разпореждане от 01.03.2019г., съпроводително писмо по гр.д. № 78100/2018г. на
СРС, пълномощно както и квитанция за плащане на ДТ в размер на 10 лв. е изложил
мотиви, че наличието на правен интерес не само е основание за започване на
охранително производство- чл.531 от ГПК, чл.8 от ПВ, но и условие за издаване
на валиден охранителен акт. Приел е, че процесуалният закон, признавайки
възможност за иницииране производство за защита и съдействие, овластява за това
лицето, за чиито права се отнася очаквания позитивен охранителен акт, а записаната
във входящия регистър молба под № 25568, молба е подадена в лично качество от
адв. Х.К.. Счел е, че молителят не твърди искането да е в качеството на
пълномощник, а наличието на адвокатска правоспособност и прилагането на
пълномощно не е способ за преодоляване на подаденото в лично качество заявление
за издаване на охранителен акт. Приел е също, че разпореждането за отмяна на
допуснато обезпечение от 12.12.2018г. и освобождаване на гаранция, оформено от
деловодството на СРС, служба „Стар архив“ е с поставени печати, от които не може да
се установи датата на влизане в сила на разпореждането. Приел е също, че според
чл. 402, ал.3 от ГПК заличаването следва да се извърши въз основа на влязло в
сила определение, при определена реквизитност, а разпореждането (с индиция за
незабавно влизане в сила) за освобождаване на внесената гаранция, не е
основание за заличаване на възбрана върху недвижим имот, а за заличаване на
обезпечението, допуснато чрез налагане на възбрана, същата следва да е изрично
посочено. Така мотивиран съдията по вписванията е отказвал да разпореди
заличаване на възбрана върху недвижим имот по молба вх. № 25568/25.04.2019г., а
молба от „Е.А.Т.“ ЕАД по гр.д. 78100/2018г. с вх. № 5034874/28.02.2019г. с
изписано разпореждане от 01.03.2019г. и съпроводителното писмо по гр.д. № 78100/2018г.,
да се запише в регистъра за отказите по чл.33, б. „н” от ПВ с посочване на
постановения отказ и датата на постановяването му, след което да се подреди
ведно с определението за отказ в книгата за отказите по чл.33, б. „о” от ПВ.
Определението
с обективирания отказ е връчено на адв. Х.К.на 09.05.2019г., което е видно от
ръкописно извършеното отбелязване и подпис на обжалвания акт.
При тази
фактическа установеност, настоящият съдебен състав, при проверка
законосъобразността на обжалваното определение във връзка с оплакванията и
исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 577, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок от съобщаване
на отказа за вписване, от лице, което има правен интерес, поради което жалбата
е допустима.
Разгледана по
същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 31, ал. 1 от ПВ постановява, че вписването на възбраните се заличава по
писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило
възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението.
В случая съдът
приема за установено, че по заявление на „Е.А.Т.“ ЕАД, действащо чрез
пълномощник - адв. Х.К.е поискано от съдията по вписванията да бъде заличена вписана
възбрана върху недвижим имот с идентификатор 87401.7501.1107.5 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18 –
1481/14.09.2010г., която е била вписана въз основа на обезпечителна заповед от
18.12.2018г., издадена по гр.д. № 78100/2018г. от СРС, 63 състав.
Настоящият
съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за постановяване на
обжалвания отказ, тъй като актът с който е сезиран съдията по вписванията отговаря
на изискванията на закона. Действително се установява, че в сезиращото органа
заявление адв. Х.К.не е посочила изрично, че действа в качеството си на
представител по пълномощие на „Е.А.Т.“ ЕАД, но последното имплицитно се съдържа
в искането и е подкрепено от представените със заявлението приложения. Съдът
приема, че молбата за заличаване на вписаната възбрана върху недвижимия имот действително
изхожда от „Е.А.Т.“ ЕАД, ЕИК *******, а не от Х.К., която е извършила
необходимите правни и фактически действия по депозирането на искането пред
СВ-гр. София, съгласно предоставения й мандат от дружеството-молител.
Незаконосъобразен
е извода на съдията по вписванията, че разпореждането за освобождаване на внесената гаранция,
не е основание за заличаване на възбрана върху недвижим имот, тъй като за
заличаване на обезпечението, допуснато чрез налагане на възбрана, това следва
да е изрично посочено. Видно от постановеното и влязло в сила определение от
01.03.2019г. по гр.д. № 78100/2018г. от СРС, 63 състав, съдът е отменил допуснатото
с определение от 12.12.2018г. обезпечение, след което е разпоредил да се
освободи внесената гаранция. Същевременно от представената по делото
обезпечителна заповед от 18.12.2018г. по гр.д. № 78100/2018г. от СРС, 63 състав
се установява, че е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на
обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот с идентификатор
87401.7501.1107.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД – 18 – 1481/14.09.2010г. Именно този недвижим имот е посочен в депозираното
пред СВ-гр. София заявление с вх. № 25568/25.04.2019г. Обезпечителната заповед е издадена
въз основа на определение № 560328 от 12.12.2018г. по цитираното дело. Следва,
че за да постанови разпореждането си за освобождаване на гаранцията съдът е
приел, че наложената обезпечителна мярка с определение № 560328 от 12.12.2018г.
е отменена. При установената отмяна на обезпечителната мярка, правна последица
е да се заличи вписаната възбрана върху недвижимия имот. Именно с оглед
осъществяването на тази правна последица е изпратеното придружително писмо от
СРС, приложено със заявлението. В този смисъл следва да се приеме, че липсата
на изричен диспозитив в определението на съда - за отмяна на наложената
възбрана, не опорочава акта съгласно чл. 32а от ПВ, респ. следва да се извърши
заличаването на вписаната възбрана върху недвижимия имот.
По изложените съображения съдът приема, че са изцяло неоснователни доводите
на съдията по вписванията, обективирани в обжалваното определение. Следва, че
определението, с което е постановен отказа на съдията по вписванията, като
неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на съдията по
вписванията за извършването необходимите действия по заявление с вх. № 25568/25.04.2019г.
на Службата по вписванията, гр. София, предявено от „Е.А.Т.“ ЕАД, ЕИК *******, действащо
чрез пълномощник - адв. Х.В.К.от САК.
Жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
По разноските:
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение № 563/25.04.2019г., на Н.
Н. - съдия по вписванията при Службата по вписванията към Софийския районен съд
и
ВРЪЩА
делото на съдията по вписванията при Службата по вписванията към Софийския
районен съд за извършването необходимите
действия по заявление с вх. № 25568/25.04.2019г.
на Службата по вписванията, гр. София, предявено от „Е.А.Т.“ ЕАД, ЕИК *******,
действащо чрез пълномощник - адв. Х.В.К.от САК., съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/