РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Разград, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20243300500333 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. Н. Д. чрез пълномощник адв. Г. П.. Същият е
сезирал въззивния съд с въззивна жалба, в която е изложил твърдение за неправилност на
първоинстанционното решение, постановено по гр. д. № 162/ 2024 г. по описа на РС Разград.
Въззиваемата страна Р. Х. А. чрез пълномощник е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба. Излага доводи за неоснователност.
В съдебно заседание повереникът на въззиваеми поддържат заявеното становище.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвания
акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, чесНА №
1
****г. А. и Ф. Х. са дарили на ищцата дворно място урегулирано от 1537кв.м.,неурегулирано
от 1328кв.м., съставляващо парцел *** от кв.***.
Ответникът Р. Х. А. с нотариален акт №**, т.***, рег.№ ***, дело №***** г. на
нотариус с рег.№*** /л.57/ е признат за собственик по давностно владение, дарение и
наследство на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот с площ 1518 кв.м.,
неурегулиран 1497 кв.м., с неприложена улична регулация за 21 кв.м., съставляват имот
***** в кв.*** по плана на с.***, одобрен със Заповед №281/21.02.2011 г.
За територията на село *** към момента има одобрени кадастрална карта и
кадастрални регистри само досежно неурбанизираната територия. Със Заповед
№281/21.02.2011 г. на Кмета на Община Разград /л.42/ е одобрено изменение по плана за
регулация на част от кв. *** по плана на с.*** като вътрешните регулационни линии на УПИ
***, чийто собственик е ответника са поставени по съществуващите имотни граници по
зелени щрихи и поправки, съгласно приложения проект, представляващ неразделна част от
заповедта.
Ищцата твърди, че вътрешната регулационна линия между парцел *** и УПИ ***** е
приложена; че на место поставената между процесните имоти ограда не съответства на
кадастралната граница по одобрения план за регулация на част от кв.*** със Заповед
№281/21.02.2011 г. на Кмета на Община Разград и че поставената ограда от ответника
навлиза в имота на ищцата, поради което правото й на собственост в размера до 90,93 кв.м е
накърнено; че по време на процедурата по изменение на кадастралната карта и след нея
ответникът също отказал да премести оградата и отстъпи завзетата площ с претенцията, че
площта е негова.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата , че е собственик на процесната част от
дворното място. Границата между имотите никога не била местена и се намира на сегашното
си място още с плана от 1932 г.
Според заключението на приетата по делото СТЕ, за първи път имотите, собственост
на страните по настоящото дело са заснети и нанесени в кадастралния план на с. ***
одобрен през 1932 г., като имотът, собственост на ищцата е заснет с планоснимачен № ***
(изчертан и надписан в кафяв цвят, и защрихован с кръстосана щриховка в червени линии
върху приложената към заключението скица), а имотът, собственост на ответника е заснет с
планоснимачен № *** (изчертан и надписан в кафяв цвят, и защрихован в сини линии върху
приложената към заключението скица) . С плана за регулация от 1932 г. е предвидено парцел
с № ***-*** (собственост на ищцата) да бъде упълномерен с разполагаема част от имот с
план. № ***. Със същия план се е предвиждало към парцел с № ***-*** (собственост на
ответника) да се предаде част от имот с план. № *** – място, граничещо с ул. „***“.
Регулационния план от 1932 година на място не е приложен. В следващия план на с. ***
одобрен през 1986 г. имотите на страните по делото са заснети, както следва: 1.Имотът,
собственост на ищцата е заснет с планоснимачен № *** (изчертан и надписан в черен цвят,
и защрихован с хоризонтална щриховка в кафяви линии върху приложената към настоящото
заключение Скица № 2). 2. Имотът, собственост на ответника е заснет с планоснимачен №
2
*** (изчертан и надписан в черен цвят, и защрихован с вертикална щриховка в червени
линии върху приложената към настоящото заключение Скица № 2) . В плана за регулация от
1986 г. за имот с планоснимачен № *** (собственост на ищеца) е отреден парцел с № *** в
кв. № ***. За имот с планоснимачен № *** (собственост на ответника) е отреден парцел с №
***** в кв. № ***. В резултат на изготвения и одобрен със заповед № 281/21.02.2011 г.
ЧИПР за парцели с №№ *** и ***** от кв. № ***, вътрешнорегулационната граница между
парцели с №№ **** и ***** е проведена да съвпадне с изобразената върху одобрения
кадастрален план граница между имоти с планоснимачни номера *** и ***, с което е прието,
че парцелите са напълно урегулирани. Липсват данни - текстови и графични за уреждане на
сметки по регулация между собствениците на парцели с №№ **-*** и *-*** от кв. ** по
плана на селото от 1932 г. Няма данни за прехвърляне на собственост, с цел промяна на
границите между парцели с №№ *** и ***** от кв. № *** (чл.15, ал.З от ЗУТ) през 2011 г.
при провеждането на ЧИПР одобрен със заповед № 281/21.02.2011г. Няма данни за
п***гането на място на ЧИПР одобрен със заповед №281/21.02.2011 г. и материализиране на
границите, които той предвижда.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивният съд в настоящия състав
приема, че доводите на въззивницата Н. Н. Д., изложени във въззивната жалба, че съдът
погрешно е възприел и анализирал заключението на СТЕ, са неоснователни.
Ищцата – въззивник в настоящото производство твърди, че е собственик на
процесните 90, 93 кв. м. и че правото й на собственост е накърнено от ответника –
въззиваем, тъй като поставената от него на место ограда, навлиза в имота й.
Според заключението на СТЕ, изслушано входа на първоинстационното
производство, за първи път имотите, собственост на страните по настоящото дело са заснети
и нанесени в кадастралния план на с. *** одобрен през 1932 г., като имотът, собственост на
ищцата е заснет с планоснимачен № ***, а имотът, собственост на ответника е заснет с
планоснимачен № ***. С този план е предвидено парцел с № **-*** (собственост на ищцата)
да бъде упълномерен с разполагаема част от имот с план. № ***. Със същия план се е
предвиждало към парцел с № ***-*** (собственост на ответника) да се предаде част от имот
с план. № *** – място, граничещо с ул. „***“. Нито предвижданията на този план и
материализиране на границите, нито по плана от 1986 г. и от плана за ЧИПР от 2011 г. са
приложени. Липсват данни - текстови и графични за уреждане на сметки по регулация
между собствениците на парцели с №№ **-*** и **-*** от кв. *** по плана на селото от
1932 г. В съдебно заседание вещото лице заявява, че при огледа е установено от извършените
измервания на место, че по отношение на съществуващата в момента ограда и
съпоставянето й с границите на имота от 1932 година има минимално отклонение, налице е
почти покриване на границите. Съществуващата на място ограда почти съвпада със старата
имотна граница от 1932 година.
Въззивната жалба се явява неоснователна по изложените по–горе съображения.
Установява се от заключението, че действителната имотна граница съответства с границите
на двата имота от 1932 година, когато са заснети и от тогава не са променяни. Съществуваща
3
ограда съвпада почти напълно с границите на имотите. Заключението на СТЕ е обективно,
компетентно и пълно, поради което съдът го приема за доказателство по делото. Ответникът
упражнява правомерно фактическа власт върху реалната част от 90, 93 кв. м. , за която
претендира ищцата, поради което предявения иск по чл. 108 от ЗС е неоснователен, както и
негаторния иск по чл. 109 от ЗД.
Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по
делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.
Решението е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 325/ 21. 05. 2024 г. по гр. д. № 162/ 2024 г. по описа на РС
Разград.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4