РЕШЕНИЕ
№ 260500
гр. Сливен , 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенския районен
съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публичното заседание
на осми декември, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател : Мария Каранашева
при секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното от
съдия Каранашева
гр. дело № 360
по описа за 2021 год. ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищците твърдят,
че на 22.07.2016г. са сключили договор за аренда на земеделска земя с
ответника, между ищците, като арендодатели и
ответника, като арендополучател.Сочи се, че договорът
е със срок 10 години и ищците да предали на ответника арендатор описаната
конкретно земеделска земя и самият договор е послужил за приемопредавателен
протокол.Твърди се, че ответникът не е изпълнявал свое основно задължение по
договора за аренда, а именно задължението за плащане на арендната цена в срок и размер, съгласно чл.14 от
договора.Твърди се, че ищците претендират частично арендната
цена за селскостопанската година
2016/2017г. 2805.84лв за 70.146дка с падеж 1.08.2017г. и за селскостопанската
2017/2018г. дължимата цена е 440лв за 11 дка-главница в общ размер на
3685.84лв.Твърди се, че ищците за подали заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист и искането им е уважено по
ч.гр.д.№6898/2019г. на СлРС.Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително производство и след връчването на препис
от заповедта за незабавно изпълнение длъжникът е подал възражение, вследствие
на което съдът е указал на заявителите, че могат да предявят положителни установителни искове по отношение на вземанията си
Поискано е, да бъде постановено
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи заплащане на всеки един от
двамата ищци на главница в размер на 1842.92лв, законната лихва върху
главницата, считано от датата на образуване на заповедното производство.
Поискано е, да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в
исковото производство.
Съдът е квалифицирал така
предявеният иск, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1
от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.
чл.14, ал.1 от договора за аренда.
Указано е на ищците, че доказателствената тежест по
отношение на твърденията му, че между ищците и ответникът е сключен договор за
аренда, уговарянето на арендните вноски, падежа на арендните вноски, предаването на земята предмет на арендния договор,размера на незаплатените арендни вноски, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е посочено, че кредитора не е
обявил изискуемостта на дълга и не е
връчена на ответника покана за плащане на сумата.Сочи се, че е изтекла обща
погасителна давност от три години за сумата от 2805.54лв за селскостопанската
2016/2017г.Направено е възражение, че арендаторът се е задължил да заплаща цена
, само за реално ползваната
площ.Посочено е че един от имотите е закупен от съпругата на арендаторът чрез
договор за финансов лизинг.Сочи се, че в договора за аренда са отбелязани с
НЕ негодните за ползвани имоти ,
а също така има имоти, които не са изцяло собственост на арендаторите, а само
идеални части от тях.Сочи се, че за останалите стопански години сумата е
заплатена от БГ Плант ЕООД.Заявено е, че ответникът е
заплатил сумите на ищците.
Поискано е да бъде отхвърлени
предявените искове, като неоснователни и недоказани и да бъдат присъдени на
ищеца направените по делото разноски.
Указано е на ответника, че
доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че единият имот предмет на договора за аренда е
закупен от съпругата на ответника, че дължимите суми по договора за аренда са
заплатени от БГ Плант ЕООД и от ответника, че за част
от имотите ищците са съсобственици на идеални части, че в договора част от
недвижимите имоти са отбелязани с НЕ –негодните за ползване имоти, е негова.
В съдебно заседание
ищците, редовно призовани не се явяват. В писмено становище от адвокат
пълномощника им е поискано, да бъдат уважени предявените искове, като
основателни и доказани и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован не се явява . В писмено становище на адвокат пълномощника му е
поискано да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и
недоказани и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С договор за аренда
на земеделска земя от 22.07.2016 г., сключен между Б.Г.Б. и В.Д.Ш. и ЗП С.З.К.
като арендатор, страните са се договорили, че се съгласяват и предоставят на
арендатора за временно и възмездно ползване земеделска земя с обща площ от
223.826 дка, а именно, имот № 000890 в землището на с. Кортен, общ. Нова
Загора, обл. Сливен, представляваща пасище, мера,
седма категория с обща площ 59,146 дка и имот с № 000477, девета категория в
землището на с. Кортен, общ. Нова Загора, обл. Сливен
с площ от 164.680 дка. за срок от десет стопански години, като е посочено, че
договора влиза в сила от 1.10.2016 г. В чл. 3 от договора е предвидено, че арендодателите предават арендованата
земя на арендодателя в състояние в което отговаря на
ползването й по договора и към датата на подписване на договора, арендатора е
въведен от арендодателите във владение на имотите и
договора има сила на приемо-предавателен протокол. В
договора е предвидено, че арендатора декларира, че е извършил оглед на имотите
и същите нямат недостатъци, които да ги правят негодни за ползване, съгласно
предвиденото в договора предназначение, че е запознат с имотите и няма никакво
възражение по отношение на тяхното състояние. С подписването на договора,
страните са се съгласили, че имотите са предадени в надлежно състояние, което
обстоятелство не може да се оспорва от арендатора. В чл. 14 от договора е
предвидено, че арендаторът се задължава да заплаща цена от 40 лв. за декар за
реално използваемата площ.
С решение № 260217
от 11.11.2020 г. са отхвърлени предявените
положителни установителни искове от Б.Г.Б. срещу С.З.К. за сумата от 6715.20 лв. по договор за
аренда на земеделска земя от 11.04.2016г . и предявеният от В.Д.Ш., срещу С.З.К.
положителен установителен иск за сумата от 6715.20
лв. по договор за аренда на земеделска земя от 11.04.2016 г.
С решение от
13.11.2020 г. по гр. дело № 1071/2020 г.
на СлРС е признато за установено, че С.З.К. дължи на Б.Г.Б.
и В.Д.Ш. по 13474.50 лв., представляващи неплатена аренда за стопанските
2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г.
С нотариален акт за
покупко-продажба от 28.05.2018 г. Б.Г.Б., В.Д.Ш. и А.Д. Ш.са продали на Елана Агрокредит АД пасище, мера
с площ от 59,146 дка, седма категория съставляващи имот № 000890, находящ се в землището на с. К., общ. Н. З. за сумата от
56 188.70 лв., която сума продавачите са заявили, че са получили от
продавачите.
От показанията на свид. Х. се установява, че е пътувала с ответника и той и е
казал, че много от нивите, които работи имат нужда от почистване. От
показанията й е видно, че не знае дали работодателите й Б.Г.Б. и В.Д.Ш. са
говорили със С.З.К. за необходимостта от почистване на имотите.
От показанията на свид.
Г. се установява, че познава процесните два имота. От показанията му е видно,
че по-големия имот е необработваем, защото има много дървета и храсти и е почти
невъзможно да се изчисти. От показанията му е видно, че имота е около 150-160
дка. От показанията му се установява, че по-малкия имот е 60 дка и е бил
почистен през 2017 – 2018 г.
От показанията на свидетеля Василев се
установява, че големия имот е около 160 дка, но няма как да се обработва,
защото е само дървета и драки, а другия имот е засят и е направена овощна
градина. От показанията му е видно, че имота е почистен през 2017 г. от
работниците на С.К. и са премахнати и изкоренявани големи дървета.
От назначената и
изпълнена по делото съдебна агротехническа експертиза се установява, че реално
обработваемата земя към момента на извършване на огледа от вещото лице за ПИ
000890 с площ от 59,146 дка е овощна градина сливи, докато в ПИ 000477 има
горска растителност, малки и големи дървета, висока тревна и храстовидна
растителност. В заключението е посочено, че ПИ 000890 се определя като
необработваема площ и реално обработваемата земя към момента на сключване на
договора е ПИ 000890 с площ от 59,146 дка. В заключението си вещото лице е
посочило, че е заявена за подпомагане земеделска земя за 2017 г. в размер
на67,8 дка, за 2018 в размер на 67, 8 дка, за 2019 г. 67,8 дка и за 2020 г.
56,10 дка., като от ПИ 890 са заявени 56,100 дка, а от ПИ 477 11,700 дка.
От назначената и
изпълнена по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че общо
дължимата наемна цена за трите стопански години е в размер на 5667.68 лв. В
заключението си вещото лице е посочило, че от представените извлечения от
банкови сметки на БГ плант ООД се установява, че на
09.01.2018 г. са платени на В.Д.Ш. сумата от 18882 лв. с основание за плащане арендна вноска 2017 г. На 29.01.2019 г. 9100 лв. са платени
на Б.Г.Б. с основание арендна вноска за 2018 г., на
12.02.2019 г. са платени на В.Д.Ш. 9100 лв. с основание за плащане арендна вноска 2018 г., на 21.11.2019 г. на В.Д.Ш. е
платена сумата от 9135 лв. с основание за плащане рента за 2019 г., на 21.11.2019
г. е платена сумата от 9135 лв. на Б.Г.Б. с основание за плащане рента за 2019
г. В заключението на вещото лице е
посочено, че БГ плант ООД е платило на ответниците рента за наетата земя в размер на 55 352
лв. В заключението си вещото лице е посочило, че има сключени още три договора
за аренда между същите страни и общия размер на дължимата аренда по трите
договора е 59281.78 лева. В заключението си вещото лице е отразило,ч е
плащанията са извършени от БГ плант ООД на основание сключване на договор за
встъпване в дълг между С.З.К. и БГ плант ООД, по
силата на който дружеството встъпва в дълг и поема всички задължения по всички
четири договора за аренда. В заключението вещото лице е посочило, че тези плащания са отразени в счетоводството
на БГ плант ООД и са оказали влияние за образуване на
финансовия резултат за 2018 и 2019 г. В заключението си вещото лице е посочило,
че наемната цена за трите стопански години, съобразно изготвената съдебна
агротехническа експертиза възлизат на 5667.68 лева. В заключението си вещото
лице е посочило, че в счетоводството на БГ плант ООД
договора за встъпване в дълг не е осчетоводен, но са отразени извършените
плащания.
Съдът кредитира
изцяло назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективна,
безпристрастна и компетентно изпълнена.
По откритото
производство по оспорване истинността на договора за встъпване в дълг и с оглед
заключението на съдебно счетоводната експертиза, съдът приема , че следва да се
кредитира договора за встъпване в дълг с
оглед заключението на вещото лице, че въз основа на договора за встъпване в
дълг е изплатена от БГ плант ООД на Б.Г.Б. и В.Д.Ш.
сумата от 55352 лв. по четирите сключени договора за аренда между страните в
настоящото производство.
С договор за
встъпване в дълг от 29.12.2017 г. сключен между С.З.К. като ЗП и БГ Плант ООД като поемател е
уговорено, че поемателя встъпва в дълг и поема всички
задължения по следните договори за аренда сключени между С.З.К. и кредиторите В.Д.Ш.
и Б.Г.Б.. В договора са изброени един
договор за аренда от 11.04.2016 г и три договора за аренда от 22.07.2016 г. В
чл. 4 от договора е посочено, че поемателя изплаща на
кредиторите всички суми по договорите по банков път и страните се задължават да
уведомят кредиторите по договорите за аренда за встъпването в дълг на поемателя.
На 08.01.2018 г. БГ
плант ООД е заплатило по банкова сметка *** В.Д.Ш.
сумата от 18882 лв, като основание е посочено рента
за 2018 г.
На 29.01.2019 г. БГ
плант ООД е заплатило по банкова сметка *** Б.Г.Б.
сумата от 9110.10 лв, като основание е посочено рента
за 2018
На 12.02.2019 г. БГ плант
ООД е заплатило по банкова сметка *** В.Д.Ш. сумата от 9110.10 лв, като основание е посочено рента за 2018 г.
На 21.11.2019 г. БГ
плант ООД е заплатило по банкова сметка *** В.Д.Ш.
сумата от 9135 лв.
На 21.11.2019 г. БГ
плант ООД е заплатило по банкова сметка *** Б.Г.Б.
сумата от 9135 лв.
На 11.12.2014 г. е
подадено по пощата заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение от Б.Г.Б.
и В.Д.Ш. срещу С.З.К. за заплащане на главница в размер на 3685.84 лв. по
договор за аренда на земеделска земя, представляваща неплатени арендни вноски за 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г.
Към искането е представен договор за аренда.
На 13.12.2019
г. е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1 от ГПК. Със заповедта е осъден С.З.К. да заплати на Б.Г.Б. сумата от 1842.92 лв.
по договор за аренда от 22.07.2016 г. и разноски в размер на 216.90 лв. и със
същата заповед е осъден С.З.К. да заплати на В.Д.Ш. сумата от 1842.92 лв. по
договор за аренда от 22.07.2016 г. и разноски в размер на 216.90 лв. На същата
дата е издаден и изпълнителен лист срещу С.З.К..
На 14.01.2020 г. е
връчена покана за доброволно изпълнение на С.З.К..
На 27.01.2020
г. е подадено възражение от С.З.К. срещу
заповедта за незабавно изпълнение.
На 10.03.2020 г. на
Б.Г.Б. и В.Д.Ш. е връчен препис от определение, с което им е указано, че могат
да предявят искове по чл. 422 ГПК.
На 17.03.2020 г. е
подадена и входирана исковата молба предмет на разглеждане на настоящото
производство, като втория екземпляр, който е бил за образуване на дело е
оставен по заповедното производство. В последствие тази искова молба е входирана на 02.02.2021 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По предявените
искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, чл.415,ал.1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.14, ал.1 от договора за аренда така предявените
искове са неоснователни и недоказани. Безспорно се установи в настоящото
производство, че между страните по делото е имало сключени четири договора за
аренда. Установи се в производството, че въз основа на договора за встъпване в
дълг трето на производството лице БГ плант е
извършило плащания по четирите арендни договора в
размер на 55352 лв. В производството се доказа, че за втория недвижим имот с
площ от 164.680 дка реално е неизползваем
и необработваем. Това се доказа, както от изслушването на заключението на
назначената съдебна агротехническа експертиза, така и от изслушването на
работниците на ответника, като, както вещото лице, така и свидетелите заявяват,
че имота има големи и малки дървета, високи храсти и други. Установи се от
назначената съдебно счетоводна експертиза, че
за стопанската 2018/2019 г. не се дължи арендна
вноска на ищците за имот с № 000890, тъй като той е продаден през 2018 г. От
заключението на вещото лице се установява, че ако се разглежда общо задължение
на всички договори за аренда, остава неплатена вноска в размер на 3020.78 лв.,
но тази сума не може да се отнесе към конкретен договор, тъй като договорите за
аренда са внесени с отдели заявления и отделно са развити четири заповедни, а в
последствие четири искови производства. Съдът приема, че предявените искове са
неоснователни с оглед извършеното плащане от една страна от БГ плант ООД и от втора страна с оглед на факта,ч е не се
дължи арендна вноска за имот № 000890 за стопанската
2018/2019 г., а съответно не се дължат и арендни
вноски за имот № 000 477 и за трите стопански години, тъй като имота е в
необработваемо състояние и към момента на сключване на договора и към момента
на извършване на огледа от вещото лице.
Не се оспорва от
ищците факта на извършеното плащане от БГ плант ООД,
както и че плащането касае процесните два договора за аренда.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, ще следва да бъдат
осъдени ищците да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер
на 745 лв. за всеки един от ищците, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, СлРС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.14, ал.1 от договора за аренда от Б.Г.Б. с
ЕГН ********** ***
за признаване за установено, че С.З.К., ЕГН ********** ***
му дължи сумата от 1842.92 лв, представляващи дължима
арендна вноска
по договор за аренда от 22.07.2016 г.за селскостопанските 2016/2017 гг., 2017/2018 г. е 2018/2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.12.2019 г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.14, ал.1 от договора за аренда от В.Д.Ш. с
ЕГН ********** *** за признаване за установено, че С.З.К.,
ЕГН ********** *** му дължи сумата от 1842.92 лв,
представляващи дължима арендна вноска по договор за аренда от 22.07.2016 г.за
селскостопанските 2016/2017 гг., 2017/2018 г. е
2018/2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Д.Ш. с ЕГН **********
*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати
на С.З.К., ЕГН ********** *** направените по заповедното и исковото
производство разноски в размер на 745 лв.
ОСЪЖДА Б.Г.Б. с ЕГН **********
*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
да заплати на С.З.К., ЕГН ********** *** направените по заповедното и исковото
производство разноски в размер на 745 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се
връчи на страните!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: