РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Варна, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20233100900129 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Е. Х. С. срещу ЗД „БУЛ
ИНС“ АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 100 000 лв., вследствие на ПТП, настъпило на дата 09.01.2021 год., на главен път 2008, на
кръстовището на ул.“Стария бряст“ в гр.Девня, област Варна, причинено от водача на лек
автомобил „Субару Аутбек“, рег. ******, при който същият се удря челно в управлявания от
ищеца автомобил, причинявайки му тежки телесни увреждания и сумата от 1 500 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди вследствие ПТП, изразяващи се в заплатена
на 13.01.2021 год. заключваща плака на фемур, ведно със законната върху тези суми,
считано от 17.03.2021 год. год. до окончателното им изплащане на основание чл. 432 КЗ и
чл. 86 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, платимо по банкова сметка с титуляр адв.А. С. ********.
В исковата молба ищеца излага, че на 09.01.2021 год. на главен път 2008, на
кръстовището на ул.“Стария бряст“ в гр.Девня, област Варна, е настъпило ПТП, в резултат
на което е пострадал ищеца, като с протокол № 9/20.02.2023 год. ДРС е одобрил
споразумение по НОХД № 27/2023 год., по силата на което е признал за виновен Е. З. М.,
който при управление на лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег. ****** е причинил жежки
телесни вреди на ищеца. Излага се, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял силен
психически стрес, травма на главата с охлзузни рани по лицето, пертрохантено счупване на
дясна бедрена кост, счупване на таза в областта на лявата тазобедрена ямка, открито
счупване на капачето на лявата колянна става, счупвания на 4-то, 5-то, 6-то десни и на 1-во
до 6-то леви ребра, счупване на палеца на дясната ръка, които травматични увреждания не са
преодолени и към настоящия момент. Сочи се, че ищецът е бил лекуван в клиника по
ортопедия и травматология на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД в периода 09-01-2021-
21.01.2021 год., като в този период са извършени и две оперативни интервенции под пълна
анестезия и разходи за лечение на стойност 1 500 лева, а след болничния престой ищецът е
продължил лечението в домашни условия, спазвайки постелен режим и бидейки изцяло
зависим от грижите на своето семейство. Ищецът твърди, че към датата на ПТП лек
1
автомобил „Субару Аутбек“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, към което ищецът е подал заявление за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение на 17.03.2021 год., по която не е налице произнасяне към
настоящия момент. Ето защо, сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да
му изплати претендираните неимуществени и имуществени вреди.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ депозира отговор, в
който не оспорва извършването на Д.ието, неговата противоправност и вината на водача.
Оспорва иска по размер, като счита, че справедливо обезщетяване на причинените му вреди
би била сумата от 50 000 лева, при доказаност на претенцията по основание и без да се
отчита евентуално съпричиняване на вредоносния резултат. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че същият, като водач на лек
автомобил „СИТРОЕН“ е бил без предпазен колан, както и че се е движил със скорост над
разрешената за пътния участък, което допринася силата на удара между двете МПС-та и от
там силата на въздействието на инерционните сили върху ищеца като участник в ПТП.
Излагат се самостоятелни основания за неоснователност на иска за законна лихва,
претендирана от датата на уведомяването на застрахователя, позовавайки се на
разпоредбата на чл.497, ал.1 т.2 КЗ и непредставяне на допълнително изисканите от
застрахователя документи.
Предявява срещу виновното лице Е. З. М., конституирано с определение №
660/04.05.2023 год. като трето лице – помагач, обратен иск за сумата от 50 000 лева,
предявена като частичен от сумата за 100 000 лева, твърдейки, че същият се е признал за
виновен за описаното ПТП, включително и че реализира същото при управление на МПС
под въздействието на алкохол, при съдържание от 2.15 промила. Позовавайки се на правото
му на регрес, на основание чл.500, ал.1 т.1 КЗ, предявява иска си срещу Е. М. при условие,
че бъде уважен предявеният срещу него иск, претендирайки частично сумата от 50 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на плащането по първоначалните искове, ведно с
разноските по делото.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
оспорва наведените твърдения от ответното дружество, развивайки и правни доводи относно
дължимостта на претендираната законна лихва.
С депозирания в срока по чл.373 ГПК допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, ответното дружество поддържа отговора си.
Третото лице помагач и ответник по предявения обратен иск с вх.№ 8975/10.04.2023
год. Е. З. М., в срока по чл.372 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва претенцията
на ищеца Е. С. по основание и размер. Оспорва бланкетно механизма на осъществяване на
ПТП и наличието на причинно-следствена връзка на твърдените имуществени и
неимуществени вреди, описаните в исковата молба вреди, представената застрахователна
претенция, както и протокола за ПТП. Оспорва и иска по размера, като твърди, че е налице
съпричиняване поради управление на МПС без поставен от страната на ищеца предпазен
колан, както и поради несъответствието му с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Оспорва се и
акцесорния иск. В депозирания от него писмен отговор липсват възражения по предявения
срещу него обратен иск.
За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на
събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни
норми, взе предвид следното:
1. Главен иск:
Фактически изводи:
Не е спорно между страните по делото, че с протокол № 9/20.02.2023 год. ДРС е
одобрил споразумение по НОХД № 27/2023 год., по силата на което е признал за виновен Е.
2
З. М., който на 09.01.2021 год., при управление на лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег.
******, нарушавайки правилата за движение по пътищата, е причинил по непредпазливост
на Е. Х. Х. средни телесни повреди, изразяващи се в пертрохантено счупване на дясна
бедрена кост, счупване на таза в областта на лявата тазобедрена ямка, открито счупване на
капачето на лявата колянна става, счупвания на 4-то, 5-то, 6-то десни и на 1-во до 6-то леви
ребра, като Д.ието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл.343, ал.3 пр.1 б. „а“
пр.2 вр. ал.1 вр. чл.342 НК, за което на същия е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 11 месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е прието и че към датата на
процесното ПТП между виновният водач Е. М. – ответник по обратния иск и ответното
дружество била налице валидно сключена застрахователна полица № BG/02/120000873932,
със срок на покритие 30/03/2020-29/03/2021 год.
Не се спори между страните и отправянето на застрахователна претенция от ищците
към ответното дружество с изходяща дата 17.03.2021 год. Представени са и два броя писма с
вх.№ на ответното дружество ОК-446329/01.07.2022 год. и ОК-11326/24.02.2023 год. С
първото са оттеглени пълномощията спрямо завелия претенцията от името на пострадалото
лице адвокат, като са представени констативен протокол с пострадали лица и ново
пълномощно с посочена клиентска банкова сметка, а с второто – по заведената щета №
********** е представено постигнатото по НОХД № 27/2023 год. споразумение. Липсват
представени от страна на ответника ЗД „Бул Инс“ АД доказателства за определено и
изплатено застрахователно обезщетение, както и такива в подкрепа на твърдението му за
изискани допълнително от увреденото лице доказателства.
Във връзка с претендираните имуществени вреди, представени по делото са фактура
№ **********/13.01.2021 год. и касов бон към нея на стойност 1 500 лева за закупуване на
медицинско изделие съгласно талон Представен е и самия талон за медицинско изделие, от
който се установява, че се касае за заключваща плака - фемур
Във връзка с наведените от ответника възражения, проведена по делото е КСМЕ,
заключението по която не е оспорено от страните и се кредитира от съда изцяло. В същото
вещото лице-медик сочи, че вследствие на ПТП ищецът е получил счупване на четвърто,
пето, шесто десни ребра, от първо до шесто леви ребра, счупване на горната фаланга на
втори пръст на дясната ръка, счупване на дясната бедрена кост в областта между масивите,
открито счупване на лявата тазобедрена ямка, счупване на лявото колянно капаче и
ожулвания по лицето, които травматични увреждания са довели до хоспитализирането му,
където е проведено оперативно лечение. В дадените в открито съдебно заседание от
12.12.2023 год. обяснения, вещото лице – медик сочи, че при прегледа на пострадалия е
констатирано отразеното в медицинската документация, а именно че долният десен крайник
спрямо левия е скъсен с около 3-5 см. Излага, че това скъсяване нарушава походката,
водейки до допълнително натоварване на здравия крак и във времето може да доведе до
други неблагоприятни последици – изкривяване на гръбначния стълб, увреждане на здравия
крак, др. Сочи, че това натоварване може да бъде регулирано единствено, като се ползва на
десния долен крайник обувка с по-голяма подметка.
Естеството на получените медицински увреждания са основание експертите да
заключат, че пострадалият ищец е без поставен предпазен колан, в който случай не биха се
реализирали счупванията на ребра двустранно. Както в заключението обаче, така и в
дадените в открито съдебно заседание от 12.12.2023 год. обяснения сочат, че останалите
увреждания могат да се получат включително и с поставен предпазен колан.
По отношение на претендираните имуществени вреди излагат, че извършените
разходи за лечение чрез закупуване на медицинско изделие са в пряка връзка с
травматичните увреждания на дясната бедрена кост.
3
За установяване на понесените от ищeца болки, страдания и неблагоприятни
психически изживявания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Ш. Е.ова С.а, чиито показания, макар и преценявани на плоскостта на чл.172
ГПК, съдът кредитира като непосредствени, последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи на останалия събран доказателствен материал. Свидетелката излага, че
след ПТП и изписването му в болницата е живяла с баща си в с.Т.. Сочи, че същият е имал
необходимост от постоянни грижи, тъй като не е могъл да се обслужва сам и краката му са
били счупени. Първите четири-пет месеца е бил обслужван изцяло от нея, тъй като е бил
неподвижен и само е лежал на легло. След този период са започнали посещенията на
рехабилитатор, който постепенно го е изправил на проходилка. Излага, че около година е
продължил периода, в който баща й е бил на домашно лечение, през който период е
изпитвал силни болки в краката, които продължават и към настоящия момент. Свидетелства
също така, че ПТП е довело до промяна в живота на ищеца, който вече не може да понесе
натоварванията, които е поемал преди, нито е толкова физически активен като инцидента е
довел и до промяна в походката му. Променил се не само физически, но и психологически –
станал е агресивен, раздразнителен, затворен, страхлив, не обичал да спи на тъмно.
Правни изводи:
Предявените искове черпят правното си основание в чл. 432 КЗ и чл. 86 вр. с чл. 84,
ал. 3 ЗЗД, които с оглед представенoто по делото искане за изплащане на застрахователно
обезщетение от ответното дружество по чл. 380 КЗ, съдът преценя за допустими.
Основателността на прекия иск на увредено лице срещу застраховател за
обезщетяване на претърпените в следствие на ПТП вреди предполага установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца наличието на валидно
застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователно събитие, представляващо
покрит риск по застраховка гражданска отговорност, претърпяването на вреди, които са
резултат от виновното поведението на застрахования водач, както и обосноваване на
техния размер.
В тежест на ответника, съгласно правилото на чл.154 ГПК, е да установи, че е
изпълнил изцяло задълженията си, произтичащи от застрахователния договор, както и
всички релевирани в отговора на исковата молба възражения, включително и това за
съпричиняване на вредата.
Наличието на валидно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег.
******, по което застрахователят ответник се е съгласил по обезщети вредите, причинени
на трети лица при управлението на превозното средство, не е спорно по делото.
От приложеното споразумение по НОХД, както и от заключенията по КСМАТЕ, се
установи настъпването на вредоносно събитие, представляващо покрит застрахователен
риск с оглед разпоредбата на чл. 477, ал. 1 КЗ и причинно-следствената му връзка с
неимуществените и имуществени вреди, доказани по вид и интензитет посредством
заключението по СМЕ и събраните по делото гласните доказателства.
Вината съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. В
настоящия случай не бяха представени доказателства, оборващи тази презумпция по
отношение на поведението на водача на лекия автомобил „Субару Аутбек“ довело до
настъпване на произшествието.
Така като доказани се преценят всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, в резултат на което е възникнало и задължението
на ответника като застраховател да обезщети вредите, настъпили в резултат на поведението
на виновния водач при управлението на застраховано от него МПС.
Доказването на иска по основание създава необходимостта от определяне на
4
справедлив размер на дължимото обезщетение от страна на съда съгласно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД. Това действие следва да предхожда и преценката на съда за прилагане или не на
намаляването на размера на обезщетението с оглед направеното от ответника възражение по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, понятието "справедливост", вложено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия;
загрозявания и др., дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В настоящия случай, наред с вида на претърпените наранявания, продължителността
на оздравителния период и създадените по време на него неудобства за ищеца, от
съществено значение за преценката на съда при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди е полученото вследствие на произшествието скъсяване на долният
десен крайник спрямо левия. Невъзможността за преодоляване на тази последица, както и
непрестанният физически дискомфорт, който ще създава на ищеца, респективно
възможността да доведе до други негативни последици, ще оказват сериозно негативно
влияние върху живота на ищеца до неговия край. Нещо повече, освен до промяна на
физическо ниво, произществието е довело и до промяна на ищеца на емоционално ниво,
като той е станал неуверен и раздразнителен, като включително е променил и начина си на
живот предвид невъзможността да поема физическо натоварване. Въпреки данните, че е
продължил живота си след произшествието, натрупаната емоционална травма е довела до
промяна в ежедневното му поведение. На база така изложеното, както и при съобразяване
на икономическата конюнктура в страната към момента на постановяване на настоящия акт
и съдебната практика по сходни казуси, съдът формира извода, че справедлив размер на
обезщетението се явява сумата от 100 000 лв. С посочената сума съдът намира, че се постига
справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение
на нуждата от обезвреда, респективно: за спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съпричиняването на вредите изисква обща връзка на каузалност като за настъпването
им са налице две причини – едната създадена от поведението на деликвента и другата – от
това на увредения. Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г.,
ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна за
съдилищата съдебна практика - Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II
т. о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д.
№ 977/2010 г. на ВКС, II т. о, разрешение нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, визира случаите,
когато вредоносният резултат е в причинна връзка, както с виновните действия на този,
който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден.
Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.
Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и
субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за
настъпването на вредите.
5
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да
почива на предположения. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване / в този смисъл, постановените по реда на чл.
290 от ГПК и съставляващи задължителна за съдилищата практика - Решение №
59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. , Решение № 98/24.06.2013 г., по т. д. №
596/2012 г., Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о./. Релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос
на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение
на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди /решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г./.
В конкретния случай, релевираното от ответника възражение се свежда до
твърдението, че пострадалият е нарушил правилата за движение като е пътувала в
процесния автомобил без поставен предпазен колан, което съдът приема за установено по
безспорен начин с оглед изложеното от вещите лица. Съдът съобразява също така
изложеното от вещите лица, че поставен обезопасителен колан би предотвратил
счупванията на ребра двустранноу получени от пострадалия С.. Наличието на други
травматични увреждания, които не биха се повлияли от ползването на предпазен колан в
конкретния случай, не е основание да се изключи, че допуснатото от пострадалия
нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е в пряка и непосредствена връзка със смъртта му с
оглед установената причина за смъртта. Предположението на вещите лица, че биха се
получили и други травматични увреждания предвид механизма на ПТП, също не е такова.
Последното е основание за определяне размера на приноса на пострадалия, който в случая
следва да се определи на 20 %. Поради горното, при определен общ справедлив размер на
неимуществени вреди от 100 000 лева, искът следва да бъде уважен за сумата от 80 000 лева.
За разликата до пълния претендиран размер, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ищецът претендира и репариране на понесените от него имуществени вреди в размер
на 1 500 лева. Съобразно ППВС № 4/68 год., по силата на чл.45 и сл. ЗЗД, подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
включително и имуществените такива, които пострадалият търпи. Същите се изразяват
както в лишаване от възможността му да полага труд и да получава трудово
възнаграждение, така и в извършването на необходимите разходи за възстановяване на
здравето. От представеното по делото писмени доказателства – фактура, касов бон и талон
за медицинско изделие, се установява, че ищецът е сторил претендираните за репарация
разходи, като с оглед времето на реализирането им, както и тяхното естество, съдът приема,
че същите са във връзка с претърпяното ПТП, което е установено и от заключението по
проведената СМЕ.
По отношение на претенцията за законна лихва: Ищецът претендира лихва за
забава от датата на уведомяването на застрахователя – 17.03.2021 год.
Отговорността на застрахователя е договорна и по КЗ отговорността му за лихви е
ограничена. Това задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил
уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице /чл.429, ал.3 КЗ/. В настоящия случай, не е спорно, че застрахователят е
узнал за настъпилото ПТП от предявената му от ищците на 17.03.2021 год. претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение, като възраженията на застрахователя относно
6
дължимостта на претендираната законна лихва се свеждат до твърдението му за изискани
допълнително доказателства от пострадалия. В конкретния случай обаче, въпреки
наведеното възражение, ответникът не ангажира каквито и да са доказателства за поискани
от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ доказателства, нито твърди да е налице
отказ от изплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради тяхното непредставяне.
Ето защо, доколкото между страните не се спори за датата на уведомяване на застрахователя
по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ настоящият състав приема, че законна лихва върху
присъденото обезщетение се следва считано от 17.03.2021 год. до окончателното изплащане
на обезщетението.
2. Обратен иск:
Поради сбъдване на положителното вътрешно процесуално условие – уважаване на
главния иск, съдът е длъжен да се произнесе по предявения от ответното дружество обратен
иск срещу третото лице помагач Е. З. М..
Фактически изводи:
Както се посочи, страните не спорят, че с протокол № 9/20.02.2023 год. ДРС е
одобрил споразумение по НОХД № 27/2023 год., по силата на което е признал за виновен Е.
З. М., който на 09.01.2021 год., при управление на лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег.
******, нарушавайки правилата за движение по пътищата, е причинил по непредпазливост
на Е. Х. Х. средни телесни повреди, изразяващи се в пертрохантено счупване на дясна
бедрена кост, счупване на таза в областта на лявата тазобедрена ямка, открито счупване на
капачето на лявата колянна става, счупвания на 4-то, 5-то, 6-то десни и на 1-во до 6-то леви
ребра, като Д.ието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл.343, ал.3 пр.1 б. „а“
пр.2 вр. ал.1 вр. чл.342 НК, за което на същия е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 11 месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца.
Правни изводи:
Предявеният обратен иск черпи правно основание в чл.500, ал.1 т.1 КЗ, като
претенцията е заявена като частична за сумата от 50 000 лева от общо в размер на 100 000
лева.
В тежест на ищеца по обратния иск е да докаже наличието факта на съществуване на
валидно застрахователно правоотношение, причинено застрахователно събитие вследствие
на управление на застрахования автомобил под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, както и че застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение на пострадалото лице.
Установи се по делото, че управляваният от ответника автомобил е бил застрахован
със задължителна застраховка "Гражданска отговорност", както и настъпилото на 09.01.2021
год. застрахователно събитие. С оглед представеното споразумение по НОХД № 27/2023
год., съдът намира за установен и последния кумулативно изискуем елемент от фактическия
състав, визиран в разпоредбата на чл.500 ал.1 пр.1 КЗ – застрахованият /в случая водачът на
увреждащия автомобил и настоящ ответник/ при настъпването на ПТП да е управлявал МПС
под въздействието на алкохол. Съгласно чл.300 ГПК, гражданският съд е обвързан от
постигнатото споразумение в хода на наказателното производство относно това дали е
извършено Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца, в това число и от
квалифициращият признак на Д.ието. Ответникът М. не е оспорил въведените основания за
регрес.
Ето защо, съдът приема за осъществен целия фактически състав на регресния иск,
което обуславя и неговата евентуална основателност до заявения като частичен размер,
включително и за законната лихва за забава, за която се осъжда застрахователя, както и за
7
сторените от последния в производството разноски, за които е осъден, като единствено в
случай, че бъдат заплатени от застрахователя би имал право да ги търси обратно.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, с оглед обективираното от страните искане и
двете имат право на разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска.
Съобразно изхода на спора, представените доказателства и на основание чл.38, ал.2
ЗА, в полза на адв.Н. В. В. от ВАС, ЕГН: **********, с адрес гр.Варна, ул.****** следва да
се присъди адвокатско възнаграждение, което съдът изчислява върху присъдените суми по
реда на Наредба № 1 от 9 Юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в общ размер на 2 165 лева. Тъй като същото се определя от съда и е в
минимален размер, евентуалното възражение на ответника за прекомерност не се разглежда
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът по главния иск следва да заплати по
бъджета на съдебната власт, по сметка на ВОС държавна такса за уважената част от
исковете по сметка на ВОС в размер на 3 260 лева, както и разноските за възнаграждения на
вещи лица, платени от бъджета на съда – 300 лева.
На ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска, се дължат разноски за
заплатено възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение, в общ размер на
2 248 лева.
На ответника – застраховател като ищец по обратния иск също се дължат разноски от
третото лице – помагач за заплатената от него държавна такса в размер на 2000 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Е. Х. С., ЕГН:
********** от с.Т. сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди и сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди за заплатена на 13.01.2021 год. заключваща плака
на фемур, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на дата 09.01.2021 год., на главен път
2008, на кръстовището на ул.“Стария бряст“ в гр.Девня, област Варна, причинено от водача
на лек автомобил „Субару Аутбек“, рег. ******, при който същият се удря челно в
управлявания от ищеца автомобил, причинявайки му тежки телесни увреждания и чиято
отговорност към момента на инцидента била застрахована при ответника по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 17.03.2021 год. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание
чл.432 КЗ и чл.86 КЗ като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 80 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., като
неоснователен.
СУМИТЕ могат да бъдат заплатени от ЗД "Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, „Джеймс Баучер“ № 87, в полза
Е. Х. С., ЕГН: ********** от с.Т. чрез клиентската сметка на адвокат А. С. *******.
Решението е постановено при участието на ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на
ответника Е. З. М., ЕГН: ********** от с.Е., област Варна.
8
ОСЪЖДА ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ Е. З. М., ЕГН: ********** от с.Е., област
Варна ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, „Джеймс Баучер“ № 87, ПО ПРЕДЯВЕНИЯ от
застрахователя ОБРАТЕН ИСК, сумата от 50 000 лв. - частичен иск от 100 000 лв.,
представляващи част от присъденото от съда обезщетение по главния иск, предявен от Е. Х.
С., ЕГН: ********** от с.Т. и за което е осъден застрахователят, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 17.03.2021 год. до окончателното изплащане на
обезщетението, ведно с всички разноски по делото, на които е осъден застрахователят в общ
размер на 5 725 лева, на основание чл.500, ал.1 предл. първо КЗ, СЛЕД ИЗПЪЛНЕНИЕ на
задължението на "Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в полза на Е. Х. С., ЕГН:
********** от с.Т. присъденото му на основание чл.432 КЗ обезщетение, ведно със
законната лихва и разноските по делото.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета, по
сметка на Варненския окръжен съд сумата от 3260 лева, представляваща дължимата
държавна такса, както и сумата от 300 лева, представляваща дължимите разноски за
заплатено възнаграждения за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв.Н. В. В. от
ВАС, ЕГН: **********, с адрес гр.Варна, ул.****** сумата от 2 165 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за осъществена от последния безплатна адвокатска помощ,
изразяваща се в процесуално представителство и защита на ищеца на Е. Х. С., ЕГН:
********** от с.Тополи в производството по т. д. № 129/2023 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Е. Х. С., ЕГН: ********** от с.Тополи ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
„Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 2 248 лева, представляваща съответната част от
направените разноски от ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ Е. З. М., ЕГН: ********** от с.Е., област
Варна ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, „Джеймс Баучер“ № 87, ПО ПРЕДЯВЕНИЯ от
застрахователя ОБРАТЕН ИСК, сумата от 2000 лева, представляваща направените разноски
от застрахователя за заплатена държавна такса за предявения обратен иск, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
В полза на застрахователя ЗД "Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Лозенец, „Джеймс Баучер“ № 87, да се издаде изпълнителен
лист за присъдените суми по ОБРАТНИЯ ИСК, след представяне на доказателства за
изплащане на присъденото в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва за забава върху същото, ведно с разноските, на които е осъден с
9
решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5, изр. 2 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10