М О Т И В
И
По решение № 332 /02.09.2019 година по А.Н.Д. №1009/2019
година
по описа на
Районен съд-град Добрич
Производството е по реда на чл.375 от НПК и е
образувано по предложение на ДРП за освобождаване на обв.Н.К.И. ***, с ЕГН **********
от наказателна отговорност и наказването му по реда на чл.78А от НК, с оглед извършено
престъпление, а именно:
За това, че на 19.03.2018 година в гр.Добрич, в писмена декларация с вх.
№851000-3034/19.03.2018 год., която по силата на чл.160, ал.1 от Закона за
движението по пътищата и чл.17,ал.1 от Правилника за издаване на българските
лични документи се дава пред орган на властта – Началника на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - гр.Добрич, за удостоверяване истинността на изложените
в декларацията обстоятелства, потвърдил неистина, а именно, че е изгубил
свидетелството си за управление на моторно превозно средство с №*********,
издадено на 07.10.2011 година от ОД на МВР-Добрич - престъпление по чл.313,
ал.1 от НК.
Районна
прокуратура - гр.Добрич, редовно призована за съдебното заседание се
представлява от мл.прокурор Валерия Златева, която поддържа предложението за
освобождаване на обвинямия от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК,
предвид наличието на визираните от законодателя материално-правно предпоставки
в конкретния казус. В пледоарията си пред съда прокурорът изрази становище, че участието на дееца в инкриминираното престъпление се
явява доказано по несъмнен и категоричен начин от декларираното самопризнание пред съда и събраните в хода на
досъдебното производство безспорни доказателства, приобщени от съда по
предвидения процесуален ред. Подчерта,
че в своята съвкупност събраните доказателствени източници се явяват изцяло в
подкрепа на развитата обвинителна теза. По отношение размера на адм. наказание прокурорът
посочи, че същото следва да се определи в законовия минимум, предвид
многобройните смекчаващи вината обстоятелства за дееца и не доброто имуществено
състояние на семейството.
Обвиняемият
Н.К.И. редовно призован за съдебното заседание се явява лично и с процесуален
представител - адв.Ангел Ангелов от АК-Добрич /договорен защитник/. В контекста на
застъпената защитна позиция адв.Ангелов не оспори изложената от прокурора фактическа
обстановка и авторството на обвиняемия в инкриминираното престъпно деяние. Дистанцира
не обаче по отношение предложението на представител на РП-Добрич за прилагане
на разпоредбата на чл.78А от НК, като посочи изрично, че в конкретния случай, правилно
би било да се наложи предвиденото в нормата на чл.313,ал.1 от НК наказание „глоба,
вместо да се освобождава обвиняемия от наказване по реда на чл.78А от НК и да
му се налага значително по-високо по размер адм.наказание. Счита, че при
определяне размера на наказанието съдът следва да съобрази ниската степен на
обществена опасност на обвиняемия, многобройните смекчаващи вината
обстоятелства, при които е извършено престъплението и тежкото материално
положение на същоя / пенсионер по болест/. Позовавайки се на изложените
смекчаващи вината обстоятелства за дееца,
защитникът пледира за определяне на размера на наказанието „глоба” в
самия законов минимум, а именно - 100 лв.
Разпитан в хода на проведеното съдебно следствие
обвиняемият се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и дава подборни
обяснения в тази насока. В предоставената му от съда „последна дума” по реда на
чл.297 от НПК признава своята вина и изразява съжаление и разкаяние за
извършеното престъпление.
Съдът, след като подложи на обстоен
анализ и преценка събраните по делото доказателства, както поотделно така и в
тяхната доказателствена съвкупност намери за установено следното от фактическа
и правна страна:
Обвиняемият
Н.К.И. преди да извърши инкриминираното престъпно деяние, предмет на
разглеждане в настоящия наказателен процес е бил правоспособен водач. Същият е притежавал
валидно СУМПС с № ****от дата 07.10.2011 год. издадено от властите на ОД на
МВР-Добрич. На неустановена дата в края
на 2017 година обвиняемият заминал за Ф.Р.Германия по покана са свои близки родственици, където
се установил да местопребивава временно. През време на престоя си в чуждата
държава същият продължил да упражнява дейност по управление лек автомобил
марка, като от представените материали по делото съдим, че е управлявал конкретно
л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с
немски регистрационен № ****.
На 25.12.2017 година, около 17:00 часа
обвинямият употребил значително количество алкохол бира в домашни условия, но
въпреки това, не се поколебал да поеме управлението на описания по-горе лек автомобил, с намерение да се придвижи с него до
град Б., където се намирал синът му. Придвижвайки се с автомобила по аутобан №33
на Ф.Р.Германия, повлиян от въздействието на поетото количество алкохол, деецът
предизвикал настъпване на леко пътно-транспортно произшествие. Същито се
изразявало конкретно в закачане на страничното огледало на друго движещо се по
пътя МПС. След подаден сигнал за настъпилия инцидент на място пристигнали полицейски органи на Германия, които се
усъмнили в това, че обвиняемият И. е бил повлиян от алкохол. По тези причини
същият е отведен веднага от полицаите за вземане на кръвна проба по надлежния
ред в близко здравно заведение .
От представените писмени доказателства по
делото и направено самопризнание от обвиняемия е видно, че кръвната проба е
иззета непосредствено след инцидента, т.е. в 18:18 часа.Представеното експертно
заключение на химическото изследване сочи, че обвиняемият е имал наличие на
алкохол в кръвта си в съотношение 1,28 промила. С оглед на неправомерното си
поведение и предизвикано пътно –транспортно произшествие с нанесени материални
щети, деецът е бил привлечен към административнонаказателна отговорност за
извършено адм.нарушение, съгласно действащото законодателство на Ф.Р.Германия. Срещу
него от страна на властите на Германия е било издадено наказателно
постановление /номер на преписка:803Cs 402 Js 48/18-22/18 от дата 16.02.2018 год./, с което за осъществено адм.нарушение по
небрежност, съставомерно по текста на чл.315, пар.1,т.1а, пар.3,т.2, 69, 69а от
Наказателния Кодекс на Германия му е наложено
наказание „глоба” в размер на 1500 евро. Вследствие на проявеното
неправомерно поведение от дееца, изразяващо се в неспособността да управлява автомобил, поради
прием на алкохол и с оглед на това, че е застрашил живота на друг човек, като е
предизвикал настъпване на пътно-транспортно произшествие, властите на Германия
отнели свидетелството за управление на МПС с №*********, издадено на 07.10.2011
год. от ОД на МВР-Добрич. След отнемането същото е изпратено от органите на Германия с уведомително писмо на Р.България,
изпратено до Главна дирекция „Национална полиция” и е заведено под
рег.№328600-36708 от дата 14.06.2018 година. Впоследствие, с оглед на извършеното
действие по предаване на СУМПС на водача е подадена информация до Директора на
ОД на МВР-Добрич, респ. с уведомително писмо с рег.№ 3286/0-27994/14.06.2018
година.
След завръщането си в България
обвиняемият Н.И. решил да се снабди с ново СУМПС /дубликат/, с цел да може да
управлява отново МПС. За да реализира противоправните си намерените на
19.03.2018 година И. посетил Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Добрич с
конкретна цел - да подаде заявление за издаване на ново свидетелство за
управление на моторно превозно средство. Съобразно нормативните изисквания на
чл.160, ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на български документи за самоличност деецът попълнил декларация, в
която декларирал неистина относно обстоятелството, че е изгубил издаденото му на
07.10.2011 год. на негово име СУМПС с №********* от ОД на МВР-Добрич.
Въпросната декларация, която по силата на цитираната законова разпоредба се
попълва с цел удостоверяване истинността на някои обстоятелства, обвиняемият подписал
собственоръчно, при което същата е била заведена на дата 19.03.2018 год., с вх.№
851000-3034 по описа на регистъра на Сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР-Добрич.
С оглед разкриване на обективната
истина и събиране на достатъчно по обем доказателства, доказващи състава на
инкриминираното престъпно деяние, в хода на досъдебното производство е била
назначена съдебно-графическа експертиза №49/29.03.2019
година със задача да се установи дали обвинямият Н.К.И. е
изпълнил почерка и е положил собственоръчно подписите в Заявление за издаване
на документ за самоличност на български граждани, с вх.№1792/20.03.2018 год.,
както и в Декларация по чл.160 от ЗДвП и чл.17 от Правилника за издаване на
български документи за самоличност от Н.И.,с вх.№ 851000-3034/19.03.2018 год.
От заключението на вещото лице е видно, че ръкописният текст, с който са
изписани трите имена „Н.К.И.”, ЕГН на това лице „**********” и думата
„изгубена” в декларацията от дата 19.03.2018 год.,заведена с вх.№851000-3034 по
описа на регистъра на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Добрич са изпълнени
от обв.Н.К.И.. В заключението се посочва още, че подписите на „декларатор” в
декларацията, този под снимката и в графа „Подпис на заявителя” в Заявление за
издаване на документ за самоличност на български граждани, с
вх.№1792/20.03.2018 год. по описа на Сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР-Добрич също са положени от обвиняемия
Н.К.И. .
Гореописаната и възприета от съда
фактическа обстановка на процесното престъпно деяние се установява по безсъмнен
и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, които съдът приобщи по
предвидения процесуален ред, предвид характера на воденото съдебно производство
по чл.78А от НК.
Съдът, при преценка на доказателствата и
доказателствените средства, за да формира вътрешното си убеждение на осн.чл.14
от НПК ги възприе, като непротиворечиви, взаимосвързани и установяващи по
безсъмнен и категоричен фактите по делото, относно повдигнатото обвинение на
дееца.
Разпитан в хода на проведеното съдебно
следствие обвиняемият Н.И. признава вината си по повдигнатото му обвинение и
дава подробни обяснения в тази насока. В обясненията си пред съда деецът посочи
и причината, поради която е декларирал неверни обстоятелства, относно иззетото му
от властите на Германия СУМПС, а именно – желание да се сдобие с дубликат на посочения
документ, с който да може да отново да управлява. Потвърждава и причината,
поради която му е било иззето от властите на Германия СУМПС с №*********,
издадено на на негово име на дата 07.10.2011
год. от ОД на МВР-Добрич, а именно, че след като е бил употребил алкохол
е предизвикал настъпване ПТП с друго движещо се МПС по пътя. Пред съда деецът
направи пълно самопризнание, че лично той е попълнил съдържанието на въпросната
Декларация с вх.№851000-3034/19.03.2018 год. по регистъра на СПП-КАТ към ОД на
МВР-Добрич, както и че е декларирал в нея невярно обстоятелство в насока, че
издаденото му преди това СУМПС е било изгубино. Потвърди обстоятелството, че подписите и ръкописният
текст в Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин
от дата 19.03.2018 год. и Декларация по чл.160 от ЗдВп и чл.17 ,ал.1 от
Правилника за издаване на Български документи за самоличност са попълнени лично
от него. В този смисъл се доказва обвинителната теза, че деецът е декларирал
неверни обстоятелства в попълнена от него декларация на дата 19.03.2018
год. пред органите на СПП-КАТ към ОД на МВР-Добрич,.
За съставомерността на инкриминираното престъпление съдът счита, че от първостепенно правно значение се явява
експертното заключение на вещото лице, изготвило в хода на досъдебно производство съдебно-графическа
експертиза №49/29.03.2019 година, от
което е видно, че ръкописният текст в цитираната по-горе декларация е бил изпълнен
от обв.Н.К.И., както и че той е положил подпис на позиция „декларатор” в документа.
Съдът счита, че от съществено
правно значение между посочените доказателствени източници, явяващи се в
подкрепа на развитата обвинителна теза се явяват и показанията на св.Р. Д. Т. /служител
в СПП при ОД на МВР-Добрич, разпитана в хода на досъдебното производство/. От нейните
показания научаваме най-вече за административната процедура по подаване на
съответните документи, при издаването на СУМПС на гражданите, както и за произтичащите
за тях задължения, при деклариране
истинността на определени обстоятелства в документите. Съобразени на плоскостта
на останалите събрани по делото безспорни писмени доказателства, показанията на
свидетелката Р. Т. допринасят в съществена степен за разкриване на обективната
истина по делото.
Встъпвайки
на общата доказателствена плоскост на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, експертното заключение на вещото лице по изготвената
графическа експертиза, съдът прие, че като на 19.03.2018 година в гр.Добрич, в
писмена декларация с вх. №851000-3034/19.03.2018 год., която по силата на
чл.160, ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.17,ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта –
Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр.Добрич, за удостверяване
истинността на изложените в декларацията обстоятелства е потвърдил неистина, а
именно, че е изгубил СУМПС с №*********, издадено на 07.10.2011 година от органите
на ОД на МВР-Добрич, обвиняемият Н.К.И. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК.
В обективно отношение с престъплението са накърнени
обществените отношения, свързани с правилното отправление на дейността на
държавния и обществен апарат. Изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в съзнателно деклариране на неверни обстоятелства в декларация,
послужила като основание на надлежните власти за издаване на официален
документ. Неистинността в подадената пред длъжностните лица на СПП-КАТ при
ОДМВР-Добрич декларация се изразява в отразяване на неверни факти и
обстоятелства, във връзка с притежавания от дееца официален
документ –СУМПС, респ. че същият е бил изгубен.
Престъплението се явява довършено със самия факт на деклариране на неверните
обстоятелства в декларацията, без да е нужно да са настъпили конкретни вредни
последици от това /изцяло в тази насока е и константната практика на ВС на РБ/.
Към
момента на извършване на престъпното деяние обвиняемият е бил наказателно
отговорен субект – пълнолетен. Същият е разбирал свойството и значението на
извършеното от него престъпление, могъл е да ръководи постъпките си и е
съзнавал високата степен на обществена опасност на проявата. В този смисъл, той
е съзнавал, че декларираната неистина в попълнената пред длъжностните лица на СПП-КАТ
писмена декларация, ще послужи за издаване на ново СУМПС на негово име, без да
има това право и в нарушение на Закона.
От
субективна страна може да се приеме, че престъплението е осъществено при
условията на „пряк умисъл”, по смисъла на 11, ал.2, пр.1 от НК, доколкото
деецът е съзнавал е общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от това свое неправомерно
поведение и е искал пряко тяхното настъпване. В случая се предполага и
преследваната от обвиняемия цел, а именно, с подаване на декларацията пред
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич, в която е удостоверил неистина,
относно притежавано от него СУМПС, че е изгубено да придобие „дубликат” на
издадения му преди това официален документ /СУМПС/. По този начин обвиняемият е
целял да избегне съответната административно-наказателна отговорност и
произтичащите от нея негативни последици, във връзка с извършено на територията
на Германия административно нарушение, за което властите на тази страна са
иззели притежаваното от него СУМПС.
Съдът приема, че в конкретния казус са налице са
посочените от законодателя в разпоредбата на чл.78А от НК материално - правни
предпоставки, за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание „глоба”. Предпоставка за приложението на
института „Освобождаване от наказателна отговорност” с налагане на
административно наказание”, застъпен в глава двадесет и осма от НПК се явяват -
чистото съдебно минало на дееца, предвиденото наказание за това по вид
престъпление, което е „лишаване от свобода до три години и „глоба” от сто до
триста лева, обстоятелството, че до този момент обвиняемият не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на този раздел от НПК, както и факта, че от
престъплението няма причинени и невъзстановени имуществени вреди.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът се съобрази че степента на обществена опасност на обвиняемия е твърде
ниска. Този извод се налага, след като съобразим чистото му съдебно минало,
липсата на други водени наказателни
производства по регистъра на ОСлО към Окръжна прокуратура –гр.Добрич и по
информационния масив на ОДМВР – гр.Добрич, балансираните характеристични данни
по местоживеене и последвалото разкаяние от извършеното престъпното деяние,
включително и оказано съдействие на разследващия орган за разкриване на
обективната истина.
Съдът, след като съобрази ниската степен на
обществена опасност на обвиняемия и извършената от него престъпна проява прие,
че предвиденото в чл.78А от НК административно наказание „глоба” следва да се
определи в самия специален минимум на закона, а именно –1000 /хиляда/ лева. Така
определено по размер административното наказание може да способства за реализиране
на посочените в чл.36 от НК цели, респ. ще изиграе своя възпитателен и
поправителен ефект по отношение на обвиняемия към спазване на законите и
добрите нрави. Едновременно с това, с налагане на наказанието ще се въздейства
възпитателно и предупредително и върху останалите членове от обществото, да се
въздържат от подобни противообществени прояви. Без съмнение, при определяне
размера на адм.наказание съдът съобрази и влошеното материално положение на семейството
на обвиняемия, който е пенсионер по болест и реално няма никакви други
странични доходи, с които да издържа своето семейство.
С
настоящото решение съдът осъди обв.Н.К.И. да заплати сторените разноски в хода
на досъдебното производство възлизащи в общ размер на 177,60 лв. /сто седемдесет и седем лева и шестдесет
стотинки/ по сметка на ОД на МВР –
гр.Добрич.
Така
мотивиран, съдът постанови настоящия съдебен акт.
Съдия :