№ 1416
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20221100504482 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба вх. № 10885/30.03.2022 г. на „В.К.“ ЕАД –
взискател по изп. дело № 19981110402232 по описа на СИС при СРС, срещу
разпореждане от 09.03.2022 г. на държавен съдебен изпълнител, с което е
оставена без уважение молбата от 08.03.2022 г. на взискателя за прекратяване
на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и вдигане на наложените
обезпечителни мерки. Жалбоподателят навежда довод за неправилност на
обжалвания акт. С жалбата е направено искане за отмяна на обжалвания
отказ, като на съдебния изпълнител бъде указано да прекрати изпълнителното
дело и да вдигне служебно наложените обезпечения.
Наследниците на починалия длъжник Х.Т.Х. са подали възражение, в
което излагат становище за основателност на жалбата, като молят отказа на
съдебния изпълнител да бъде отменен.
ДСИ Ж.П. е изложила мотиви по обжалваните действия, на основание чл.
436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата,
1
становището на наследниците на длъжника Х.Х., както и обясненията на
държавния съдебен изпълнител, и прецени материалите по изпълнителното
дело, прие следното:
Подадената жалба е допустима, а по същество е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано за привеждане в изпълнение на
обезпечителна заповед по гр. д. № 352/1998 г. на СРС, 33 състав, с която са
наложени запори върху моторни превозни средства, както и възбрана върху
недвижим имот.
Съгласно Решение № 295 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 1626/2018 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС, в чл. 433, ал. 3 ГПК е посочено, че при всички случаи на
прекратяване, респ. приключването на изпълнителното дело по реда чл. 433,
ал. 1 и 2 от ГПК, съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани
и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или
разпореждането за приключване влезе в сила. По аргумент за противното
следва да се приеме, че когато възбраната не е наложена в изпълнителното
производство от съдебния изпълнител, а е наложена от съда като
обезпечителна мярка в предхождащ или висящ исков процес, с
прекратяването на принудителното изпълнение възбраната не се заличава
автоматично, а само по реда на чл. 402, ал. 3 ГПК. Този извод се налага и от
систематичното място на посочените разпоредби в съответните раздели на
ГПК - чл. 433 ГПК е в Глава тридесет и осма "Започване, спиране и
прекратяване на изпълнението", а разпоредбата на чл. 402 ГПК е в Глава
тридесет и пета "Обезпечителни мерки". В този смисъл е и определение № 55
от 3.02.16 г. по гр. дело № 309/16 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на
чл. 274, ал. 3 ГПК, в което е посочено, че по отношение на наложена възбрана
като обезпечение на иск, с определение на съд и издадена въз основа на
определението обезпечителна заповед, намират приложение правилата на чл.
402 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че горните постановки важат и
по отношение на наложените като обезпечение на иска запори.
В конкретния случай, по делото не е представенo влязло в сила
определение от съда за отмяна на обезпечението. По този начин, дори да се
приеме, че съдебният изпълнител би могъл да прекрати изпълнителното дело
по почин на взискателя, това прекратяване би било безпредметно, доколкото
не би довело до вдигане на наложените обезпечителни мерки, поради
2
неприложимост на чл. 330, ал. 2 от ГПК /отм./, респ. чл. 433, ал. 3 ГПК.
Съдебният изпълнител, по арг. от чл. 31 от Правилника за вписванията,
изначално не е легитимиран да постановява заличаване на възбрана, наложена
като обезпечение на иска, като това може да се направи само от съда.
Съдебният изпълнител би могъл да отмени запорите върху процесните
автомобили при снабдяване с влязло в сила определение на съда за отмяна на
обезпечението. Прекратяването на изпълнението на този етап обаче би
затруднило вдигането на запора, доколкото би липсвало производство, в
рамките на което такова действие да бъде извършено. С оглед
гореизложеното, пътят за защита на заинтересованите лица е чрез подаването
молба до съда, наложил обезпечението, който следва да извърши преценка за
предпоставките за неговата отмяна. Тази преценка не може да бъде
направена в производството по чл. 435 и сл. от ГПК. В същото време,
обезпечението във всеки случай може да отменено по молба на лицето, в
полза на което е допуснато, но това отново следва да бъде извършено от съда,
издал обезпечителната заповед.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 10885/30.03.2022 г. на „В.К.“
ЕАД – взискател по изпълнително дело № 19981110402232 по описа на СИС
при СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3