Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1256
гр.Бургас, 17.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 3096 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Д.Г.В., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 19-7779-000289/22.04.2019 г., издадено от Началника на РУ Камено към
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП, му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, на основание чл.178Д от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение
на чл.103 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.1, т.4, му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че то е
незаконосъобразно и немотивирано. Изтъква се, че в АУАН не било посочено точно
качеството на свидетеля – дали бил очевидец на деянията или е присъствал само
при съставяне на АУАН, както и не било конкретизирано точно мястото на
извършване на твърдените нарушения. Акцентира, че връченото му копие от АУАН било
изключително нечетливо, което възпрепятствало неговото право на защита. С оглед
на всичко изложено моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В откритото съдебно заседание, жалбоподателят
– редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адвокат, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на атакувания акт по аргументи, изложени вече
в жалбата. Посочва, че не оспорва първите две нарушения, а само това по чл.103
от ЗДвП, което е вменено на доверителя му. Представя като доказателство индигиран
екземпляр на АУАН, връчена на В..
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, РУ-Камено - надлежно призован не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 05.04.2019 г. св.Т.П.П. – младши автоконтрольор, осъществявал служебните си задължения в гр.Камено, общ.Бургас по
ул.“Освобождение“, когато в посока от гр.Българово забелязал срещу него да идва
лек автомобил „Фиат Типо“ с рег.№****, чийто водачът бил без обезопасителен
колан. С оглед на това, св.П. му дал знак и водачът спрял автомобила, като било
установено, че това бил жалбоподателят В.. Свидетелят му обяснил, че следва да
му състави АУАН за това нарушение, при което между тях възникнала словесна
конфронтация, след което В. привел в движение автомобила и спрял на разстояние
около 20-25 метра от първоначалното място, което било определено за превозни
средства, обслужващи, приспособени или управлявани от хора с трайни увреждания.
С оглед на това, св.П. отново отишъл до жалбоподателя и му казал, че ще му
състави АУАН и за това, че паркира върху специално обозначено място за хора с
трайни увреждания, без да има право на това. Отново възникнала словесна
конфронтация между двамата, при което жалбоподателят отново привел колата в движение
и тръгнал в неизвестна посока. С оглед на така развилата се ситуация, св.П.
съставила АУАН с бланков №0222643 от 05.04.2019 г., в който посочил, че В. ***,
като не ползвал обезопасителен колан, паркирал на място, определено за хора с
трайни увреждания и не изпълнявал разпореждания на контролен орган. Това
поведение на Василева било прието да изпълва фактическите състави на следните
нарушения – чл.137а от ЗДвП, чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. АУАН
бил съставен в присъствието на един свидетел, като било посочено чрез
подчертаване, че е свидетел очевидец на нарушенията. Към края на проверката В.
се върнал при св. П., който му връчил съставения АУАН, а жалбоподателят го
разписал, като на мястото на възраженията написал „имам болен човек вкъщи и
спешно трябва да взема лекарства и правя маневра при паркинг за инвалиди“.
Сезиран с преписката, административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление, с което Д.В. за нарушение по чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП, е с наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП, на основание чл.178Д от ЗДвП, е с наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.1, т.4, е с наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира
изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя П., които са
еднопосочни и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник РУ към ОДМВР, който
към дата 05.04.2019г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената
Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите
за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
В този ред на
мисли, следва да се посочи, че не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя,
че в хода на административнонаказателното производство било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила поради връчването на нечетлив
препис от АУАН на нарушителя. Според разпоредбата на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от
свидетелите, посочени в него и се предявява на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато
промени адреса си. На основание чл.
43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта се връчва на нарушителя
препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото
подписване. Тези изисквания в случая са спазени. Актът е бил съставен и е бил
предявен на същия, за да се запознае със съдържанието му. Действително,
представеният в съдебното производство индигиран екземпляр е трудно четлив, но
не е нечетлив и от него може да се установи съдържанието на акта, а и няма
съмнение, че на В. са известни фактите, съставляващи основание за образуване на
административнонаказателното производство и за налагане на санкциите, доколкото
му е предявен актът в оригинал и той се е запознал със съдържанието му,
надлежно удостоверено с подписа на свидетеля. Още при подписване на АУАН В. е
написал възражения във връзка с вменените му нарушения. Впоследствие след
връчването на този, по твърдения на нарушителя нечетлив препис от акта, той е
подал жалба срещу него в който е описал цялата фактическа обстановка. Ето защо
съдът приема, че не е ограничено правото на същия да узнае обстоятелствата,
съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да организира
защитата си.
Не е нарушено и
правото на защита на жалбоподателя, тъй като не били посочени местоработата и
възрастта му. Напротив, неговата самоличност е достатъчно ясно и конкретно
установено по три имена и ЕГН, които са посочени както в АУАН, така и в НП, и
които са трайни белези. Доколкото, местоработата и възрастта, не са трайни
такива и подлежат на промяна и изменение с течение на годините, то тяхното
изписване не би способствало установяване на самоличността на нарушителя в
такава степен. Освен това, следва да се отбележи, че е уточнено, че свидетелят,
който е вписан в АУАН, е свидетел-очевидец, което е конкретизирано чрез подчертаване
По отношение на първото вменено нарушение, а
именно на чл.137а, ал.1 от ЗДвП съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, въвежда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, като в нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пред. 1 от ЗДвП е предвидена санкция в размер на 50 лева за лицата, които не изпълняват задължението за използване на предпазен колан. Видно от кредитираните показания на актосъставителя на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил, като не е използвал обезопасителен колан, въпреки че автомобилът е бил оборудван с такъв. Ползването на предпазния колан цели предпазването на самия водач на МПС, както и лицата, които се возят в него. Тази забрана има пряка връзка с опазване живота и здравето както на водача и пътниците, така и на всички останали участници в движението. Никакви причини от каквото и да е естество, не могат да са по-значими, от целта, която законът поставя, регламентирайки процесната забрана, а именно безопасно движение по пътищата и опазване живота и здравето на участниците в движението. Поради горепосоченото съдът намира, че при доказано извършване на първото нарушение – правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Наложеното наказание е съгласно предвиденото в разпоредбите на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 50 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му. Това нарушение не се и оспорва, предвид изложените доводи от адв.А. в съдебно заседание.
По отношение на второто нарушение, а именно по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП:
Според
императивната норма на чл.
98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП паркирането е забранено на места, определени
за хора с трайни увреждания. Установената с акта фактическа обстановка
кореспондира напълно със събраните по делото доказателства. Безспорно се
установи, а и не се оспорва от жалбоподателя, че на посочената дата същият е
паркирал по смисъла на чл.
93, ал. 2 от ЗДвП на паркомясто, определено за хора с трайни
увреждания. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетеля П.,
поради което съдът приема, че деянието е осъществено от обективна страна, тъй
като жалбоподателят не е представил доказателства, удостоверяващи правото му да
паркира на такова паркомясто, определено за превозни средства, обслужващи хора
с трайни увреждания. От субективна страна жалбоподателят е съзнавал, че с
деянието си нарушава забраната на чл.
98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и въпреки това е осъществил деянието, поради
което правилно отговорността му е била ангажирана в съответствие с разпоредбата
на чл.
178д от ЗДвП. Посочената норма предвижда, че се наказва с глоба в
размер 200 лева лице, което, без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за
превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
Предвидената глоба е фиксирана като размер и не може да бъде намалена от съда.
По отношение третото вменено във вина нарушение на жалбоподателя, а именно на чл.103 от ЗДвП, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП предвижда при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В конкретния случай се установява, че при подаден сигнал от св.П. жалбоподателят е спрял, започнала е проверка, по време на която е установено, че водачът е без обезопасителен колан по време шофиране и впоследствие паркира на място, което е определено за хора с трайни увреждания. Нито в АУАН, нито в НП, има наведени обстоятелства кои точно указания на служителя по контрол жалбоподателят не е изпълнил. Това се явява нарушение на закона, тъй като както чл.42, т.4 от ЗАНН, така и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискват да се изложат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението и е пречка за упражняване правото на защита на санкционираното лице, като възпрепятства и съда да упражни контрол на атакувания акт.
С оглед на това, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта, в която на В. е наложено за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4, административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, като незаконосъобразно, а в останалата да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 19-7779-000289/22.04.2019 г., издадено от Началника на РУ Камено към
ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА, в която
на Д.Г.В., ЕГН: ********** за нарушение
на чл.103 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.1, т.4, му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-7779-000289/22.04.2019 г., издадено от Началника на РУ Камено към
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция” В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.