Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София ……...2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти въззивен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ПЛАМЕН
ГЕНЕВ
при секретар Албена Арсова и с
участието на прокурор Нина Янева, като разгледа докладваното от съдия Ангелова
ВНОХД № 4369 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С
присъда от 30.04.2018 г. по НОХД 16508/2017 г. Софийски
районен съд, НО, 15-ти състав е признал подсъдимия А.П.З. за виновен в това, че
на 26.09.2016 г. около 01.00 часа в бензиностанция „ОМВ 128 Мусагеница”,
находяща се в гр. София, бул. „*********, причинил лека телесна повреда на
длъжностно лице при изпълнение на службата му, а именно – стиснал С.В.Д., на длъжност „касиер” в
бензиностанция „ОМВ”, с ръка в областта на устата, като ѝ причинил
кръвонасядане на венеца около първи горен десен зъб, което реализира
медикобиологичния признак на „болка“, като деянието е извършено по хулигански
подбуди – на публично място при демонстрация на безнаказаност и на
пренебрежение към установените правила, закрилящо добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност, честта и достойнството, поради което и на основание
чл. 54, ал. 1 от НК във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 от НК във вр. с чл.
130, ал. 2 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок 3 /три/
месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено за срок от три години.
Със
същата присъда съдът е признал за невиновен и оправдал подсъдимия З., в частта
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1 и т.12 от НК във
вр. с чл. 130, ал.2 от НК да е причинил леката телесна повреда на С.В.Д. в
качеството ѝ на длъжностно лице по повод изпълнението на службата
ѝ.
В
тежест на подсъдимия З. първоинстанционният съд е възложил направените по
делото разноски.
Срещу
постановената присъда е депозирана въззивна жалба от упълномощения защитник на
подсъдимия А.З. – адв. А.З., с която се иска отмяна присъдата, като се твърди,
че последната е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. По делото е
постъпило и допълнение към въззивната жалба, в което се извършва подробен
анализ на събраните по делото доказателства, за да се обоснове извод, че
обвинението срещу подсъдимия не е доказано по безспорен начин. Алтернативно се
посочва, че дори да се приеме, че твърдяното престъпление е доказано, то съдът
не е съобразил характера на престъплението с наложеното наказание, което се
явява несъразмерно тежко. Според защитата първоинстанционният съд несправедливо
е наложил на подсъдимия наказанието „лишаване от свобода“ вместо алтернативно
предвиденото наказание „пробация“. В заключение се моли първоинстанционната
присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която последният да
бъде изцяло оправдан, алтернативно се иска изменение на присъдата и налагане на
предвиденото за извършеното престъпление по-леко наказание „пробация“
С допълнението към въззивната жалба се
иска и назначаването на допълнителна комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза, която да даде отговор на въпросите: при употреба на
медикамента сероксат с алкохол, възможно ли е да се стигне до изпадане на
употребилия в краткотрайно разстройство на съзнанието, което да изключи вменяемостта
му, дали употребата на процесния медикамент с други антидепресанти от тази
група заедно с алкохол биха повлияли на възможността на подсъдимия да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и
дали съвместната употреба на горните може да доведе до потискане на нервната
система, нарушена преценка, нарушение в мислите и психомоторните умения.
В разпоредително заседание на 08.10.2018г.
по реда на чл. 327 от НПК, след служебна проверка на материалите по делото, въззивният съд е дал отговор по
отношение на направеното в жалбата доказателствено искане като е преценил, че в
хода на първостепенното съдебно следствие, включително и чрез доказателствени
способи – експертизи, са изяснени в необходимата пълнота релевантните за
предмета на доказване факти, като извършените съдопроизводствени действия и
източници от досъдебната фаза на процеса са достатъчни, без да е налице
необходимост от попълване на доказателствената маса с други доказателствени
източници.
Пред въззивния съд подсъдимият А.З.,
редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощеният му защитник –
адв. А.З.. Пред съда последната моли първоинстанционната присъда да бъде
отменена като неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива, постановена
при нарушения на закона. В тази връзка се посочва, че СРС неправилно е възприел
и обсъдил фактическата обстановка, като е постановил неправилен съдебен акт.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил дадените от С.Д. показания
пред съда, в които последната посочва, че също е нагрубила подсъдимия, както и
констатираните противоречия в показанията на свидетелката от двете фази на
процеса. Настоява се за изключване от доказателствата по делото на протокола за
разпит на свидетелката от досъдебното производство, доколкото при съставянето
му са били допуснати процесуални нарушения – свидетелката признава, че не е
прочела протокола преди да го подпише, а някои от репликите в него не са нейни.
Застъпва се тезата, че съдът неправилно е кредитирал показанията и на другите свидетели, въпреки
че последните не са преки очевидци на деянието, а в изложеното пресъздават
разказаното им вече от свидетелката Д.. Посочва се, че от обективна страна
неправилно СРС е приел, че е налице и квалифициращият признак на престъплението
по чл. 131, ал.1, т.12 от НК вр. чл. 130, ал.1 от НК, доколкото се установява,
че действията на подсъдимия са провокирани от личен мотив. Твърди се още, че
неправилно съдът е счел от субективна страна, че е налице пряк умисъл, като не
е изследвал и обстоятелството дали деянието на подсъдимия не е извършено в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата предвид
изречените по негов адрес обидни изрази. Изразява становище, че неправилно
контролираната инстанция е наложила наказанието „лишаване от свобода“ вместо
алтернативно предвиденото наказание „пробация“. В заключение се моли
първоинстанционната присъда да бъде отменена, алтернативно ако се приеме, че е
налице извършеното от подсъдимия престъпление, то присъдата да бъде намалена
като на последния да бъде наложено по-леко наказание – „пробация“.
Представителят на Софийска градска
прокуратура изразява становище по отношение на твърдението на защитата за липса
на хулигански подбуди при извършване на деянието. Според прокурора наличието на
лична комуникация и отношения по някакъв повод не изключват изначално
хулиганските подбуди за извършване на едно деяние. Намира първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна. По отношение на вида и размера на наложеното
наказания предоставя определянето му по преценка на съда.
Софийски
градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява
по категоричен начин от събраните по делото доказателства. При обсъждането на
тези доказателства и във връзка с наведените доводи в жалбата, въззивният съд
не намира основания за съществена промяна във фактическата обстановка, която
първоинстанционният съд обосновано е приел и която е следната:
Подсъдимият
А.П.З. с ЕГН: ********** е роден на *** ***, български гражданин, с висше
образование, неженен, с адрес в гр. София, ж.к. „*********. Към дата на
инкриминираното деяние последният е неосъждан.
С
трудов договор №126, подписан на 30.11.2015 г. свидетелката С. В.Д. била
назначена на длъжност „касиер” във фирма „Ф.**“ ЕООД. Към последния била
приложена и длъжностна характеристика за процесната длъжност.
Свидетелката
Д. изпълнявала служебните си задължения в бензиностанция ОМВ 128 „Мусагеница“,
която се намирала в гр. София, бул. „*********. Съгласно длъжностната ѝ характеристика
основните ѝ задължения били свързани с пазене на чуждо имущество, а
именно: извършване на продажбите и приемане на плащането на продуктите и
услугите на бензиностанцията; управление на стоковата наличност и материалните
активи, принадлежащи на ОМВ.
При
постъпването си на работа, свидетелката Д. чула от своите колеги за подсъдимия А.З.,
за когото ѝ казали, че е проблемен клиент, като я посъветвали да го
игнорира, за да избегне конфликти с него. След като Д. започнала работа в
бензиностанцията, подсъдимият З. често посещавал работното ѝ място, като открито
демонстрирал
неприязън и враждебност към Д., в
резултат на което безпричинно я обиждал. Имало дни, в които двамата разговаряли
свободно, без да има напрежение между тях, но при повечето от посещенията му
последният се държал агресивно с Д., наричайки я „селянка“, „идиотка“, „*****“.
На отправените обиди понякога отговаряла и С.Д., която се обръщала към него с
думата „тъпанар“.
На
инкриминираната дата (25.09.2016 г.) около 20.00 ч. подсъдимият А.З. посетил процесната
бензиностанция, в която по това време на работа нощна смяна била свидетелката С.Д..
Същата изпълнявала служебните си задължения на касата на бензиностанцията, като
обслужвала и клиентите в гастрозоната /зоната за консумация/. Подсъдимият
седнал на бара в гастрозоната на бензиностанцията, като си взел една бира.
Започнал да обижда свидетелката Д., като я наричал „*****“, „селянка тъпа“,
отправял към нея изразите „*****“, „*****, върви си на село“. За да изпълнява служебните
си движения свидетелката Д. се придвижвала в бензиностанцията, като минавайки
покрай подсъдимия З., последният я удрял по козирката на шапката, поставена на
главата на Д.. След полунощ свидетелката
Д. отново минала покрай подсъдимия З., когато последният неочаквано избухнал и
тръгнал заплашително към нея. В резултат на което свидетелката Д. отишла зад
касата в опит да се предпази. З. обаче я последвал. Последната го предупредила
да не минава зад касата, защото ще извика полиция, последният не се съобразил с
предупрежденията на свидетелката, минал зад касата и я хванал с ръка в областта
на устата /челюстта/ като я стиснал силно. В резултат от тези действия на
подсъдимия, мостовата конструкция на горните зъби на пострадалата С.Д. се
отлепила и се пукнала частичната протеза на долните ѝ зъби. В този момент
в помещението влязъл свидетелят П.Д.(също служител в процесната бензиностанция),
който видял подсъдимото лице зад касата в обекта да се пресяга към свидетелката
Д.. Свидетелят Д. не могъл да възприеме конкретните действия на подсъдимия по
отношения на пострадалата Д., доколкото се намирал зад тялото му и нямал пряка
видимост, но го хванал и го извел пред касата, като го помолил да напусне
обекта.
Междувременно
свидетелката Д. подала сигнал на тел. 112 и на СОТ. На място пристигнал служители
на „СОТ 161“ и полицейски патрул от 07
РУ-СДВР. Полицейските служители Б.Д.и С.Е.установили самоличността на подсъдимия
З., като му съставили предупредителен протокол, след което подсъдимият в тяхно
присъствие напуснал бензиностанцията.
Впоследствие, свидетелката Д. споделила със
своите колегиД.И. иП.Д.какви действия е извършил подсъдимият З. спрямо нея,
след като преминал касовата зона на бензиностанцията като посочила пред тях, че
подсъдимият я стиснал здраво през лицето.
В
хода на наказателното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза. Видно от заключението на последната по време на възникналия
инцидент С.Д. е получила следното увреждане: кръвонасядане на венеца около
първи горен десен зъб, като според изводите на експертите по своята медико-биологична
характеристика кръвонасядането на венеца е причинило на пострадалата Д. болка.
Видно
от заключението на назначената и изготвена по делото съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза, при подсъдимия З. не са установени актуални качествени
отклонения в психичното функциониране, същият се е намирал в обикновено
/просто/ алкохолно опиване /към тежка степен/, като липсват данни във времето
на инкриминираното деяние обвиняемият да е бил в краткотрайно или продължително
качествено разстройство на ясното съзнание в смисъла на чл. 33 от НК. Според
експертите подсъдимият З. към момента на извършване на деянието е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
След
извършената цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт настоящият
въззивен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, съответстваща на фактите, установени
посредством надлежно приобщените по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства и способи за тяхното събиране – експертизи: показанията
на свидетелите С.Д. /дадени в хода на съдебното следствие и тези, прочетени по
реда на чл. 281 от НПК/, Б.Д./дадени в хода на съдебното следствие и тези,
прочетени по реда на чл. 281 от НПК/, С.Е.,Д.К. /дадени в хода на съдебното
следствие и тези, прочетени по реда на чл. 281 от НПК/ иП.Д./дадени в хода на
съдебното следствие и тези, прочетени по реда на чл. 281 от НПК/, както и от
останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК - трудов
договор и длъжностна характеристика /л. 73 - 80 от ДП/, справка за съдимост на А.З., съдебномедицинско удостоверения
№669/2016 г. и др., от изготвените по делото съдебномедицинска експертиза /л.
45 - 46 от ДП/ и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.
53 - 59 от ДП/.
След
направен самостоятелен анализ на доказателствения материал, ангажиран по
делото, въззивният съдебен състав се солидаризира с извода на районния съд
относно доказаността на инкриминираното деяние, за което подсъдимото лице е
било признато за виновно.
Първоинстанционният
съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си защо дава вяра
на едни, а не кредитира други. Липсват основания, които да мотивират въззивният
съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите към обжалваната присъда са обсъдени всички
събрани по делото доказателствени материали, като не е допуснато превратното им
тълкуване
С
оглед възраженията на защитата в посока недоказаност на повдигнатото на
подсъдимия З. обвинение, въззивният съд намира за нужно да отбележи, че се
солидаризира със съществения доказателствен извод на първоинстанционния съд, че
показанията на пострадалата Д. са надежден доказателствен източник както за
времето, мястото и механизма на извършеното инкриминирано деяние, така и за неговото
авторството – в лицето на подсъдимия З.. Аргумент в подкрепа на горния извод се
явява обстоятелството, че показанията на пострадалата свидетелка се отличават с
ясни спомени и богато фактологично излагане на възприятия относно времето и
мястото на инкриминираните събития, начинът на осъществяване на престъпното
деяние, както и конкретните действия на подсъдимото лице. Действително,
посочената свидетелка има качеството на пострадал от престъплението, като
е конституирана в хода на производството и като страна в процеса (в качеството
ѝ на частен обвинител), поради което следва да се подходи и със завишено внимание към депозираните от
нея показания. Фактът на конституирането й като страна в процеса, обаче, според
настоящия съдебен състав не е основание показанията ѝ да бъдат изключени
от доказателствената основа, както и да бъде отречена достоверността им.
Въззивната инстанция извърши самостоятелен и внимателен анализ на показанията
на пострадалото лице като достигна до извод, че те са високо информативни,
обективни и последователни като в тях не се констатират съществени логически
неясноти и противоречия. Констатираните несъответствия в показанията на свидетелката
пред първия съд по повод част от хронологията на събитията по време на
процесния инцидент (конкретните думи, с които последният се е обърнал към
пострадалата, датата на която е започнала нощната ѝ смяна в
инкриминираната вечер), законосъобразно са били отстранени от страна на СРС
чрез приобщаване по реда на чл. 281 от НПК на показанията на свидетелката от
досъдебното производство. Според настоящия съдебен състав констатираните от
първия съд противоречия в показанията на свидетелката не внасят съмнение в достоверността
на изложеното от нея, доколкото по отношение на основните факти, включени в
предмета на доказване, а именно авторството и механизма на осъществяване на
деянието, в показанията на свидетелката се констатира еднопосочност и
категоричност. Подобно на първата инстанция, въззивният съд се довери на
показанията на свидетелката от досъдебното производство (в прочетената част),
доколкото последните са дадени в по-близък времеви период от момента на развилите
се събития, за който се отнасят, поради което и съвсем нормално в тях
обективната действителност да е намерила по-пълно и по-правдиво отражение, като
от друга страна в съдебно заседание свидетелката изрично е заявила, че поддържа
изложеното по време на проведения ѝ разпит пред орган на разследването. Противно на доводите на защитата, застъпени във въззивната
жалба, въззивният съд не намира, че следва да изключи от доказателствената маса
протокола за разпит на пострадалото лице, съставен в хода на разследването. Процесното
възражение е намерило своя отговор още в мотивите на обжалваната присъда.
Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на контролираната инстанция в тази
насока като приема, че доколкото свидетелката е потвърдила пред съда, че
прочетеното от протокола ѝ за разпит пред орган на разследването отговаря
на действителността (правейки възражение единствено по отношение на трите имена
и дата на раждане на подсъдимия), както взимайки предвид факта, че протоколът е
подписан от свидетелката с изричното отбелязване, че последната е прочела съдържанието
и че показанията са ѝ записани правилно, то не са налице основания да се приеме,
че процесното доказателствено средство е съставено при нарушения на
процесуалните правила, налагащо изключването му от ангажираната по делото
доказателствената съвкупност.
Резонно
първият съд е съпоставил и изложеното от пострадалата, с цел проверка на
доказателствената стойност на показанията ѝ, с изложеното от свидетеляП.Д.–
също служител на процесната бензиностанция, станал случаен очевидец на част от конфликтната
ситуация. От показанията на свидетеля се потвърждава факта за осъществено
физически съприкосновение между пострадалата Д. и подсъдимия З. на
инкриминираната дата.
Подобно на районния съд, въззивната
инстанция констатира съществено противоречие в показанията на свидетеля, дадени
от него пред съда, с изложеното от него по време на проведения му разпит в хода
на досъдебното производство. Така в показанията си пред орган на разследването,
последният посочва, че е възприел пряко как подсъдимият се вмъква зад бара в
търговския обект
след колежката му Д. със заплаха да
ѝ избие зъбите и се протяга към лицето ѝ, като потвърждава
обстоятелството, че подсъдимият З. е влизал в конфликти и с други служители от
бензиностанцията. В изложеното пред орган на разследването последният е
категоричен още, че не е могъл да възприеме конкретните действия на подсъдимия
спрямо пострадалата, доколкото се намирал директно зад тялото на подсъдимото
лице, но от колежката си разбрал, че подсъдимият я стиснал силно през лицето. В
противоположна посока са показанията на свидетеля, дадени пред първия съд, в
които последният изнася твърдение за нанесен неволен удар от страна на
подсъдимото лице в лицето на колежката му Д., като отрича обстоятелството подсъдимият
да е имал неразбирателства с други служители на бензиностанцията, както и
пострадалата да му е споделила нещо непосредствено след инцидента. След
самостоятелна доказателствена проверка на разглежданите гласни доказателствени
източници въззивната инстанция намира за правилно решението на районния съд да
се довери на показанията на свидетеля Д., дадени от него в хода на досъдебното
производство, доколкото последните са дадени в период, по-близък до развилите
се събития, за които се отнася, както и с оглед обстоятелството, че след
прочитане на показанията от досъдебната фаза на процеса, последният е
потвърдил, че поддържа именно тях като е посочил като причина за разминаванията
в показанията му изминалия дълъг период от време от датата на инцидента. За да
се довери на изложеното от свидетеля пред орган на разследването, настоящият
съдебен състав отчете факта, че показанията му пред първия съд (в посочените
по-горе части) се явяват изолирани, опровергаващи се по категоричен начин от
кредитираните от двете съдебни инстанции показания на пострадалото лице.
Правилно
районният съд е отчел, че показанията на св. И. също имат съществено контролно
значение за потвърждаване на достоверността на показанията на пострадалата Д.. Видно
от изложеното от свидетелката пред съда последната също е била на смяна в
процесната бензиностанция по време на инцидента, като макар да не е възприела
пряко конфликтната ситуация (по това време се е намирала в кухнята на обекта – отделно
помещение от това с клиентите), в показанията си последната дава сведения за
споделеното ѝ от страна на пострадалата непосредствено след конфликта -
за упражнено над нея физическо насилие от страна на подсъдимия З.. Независимо
от факта, че в показанията на свидетелката И. от двете фази на процеса се
констатира противоречие относно конкретните действия на подсъдимия, описани
ѝ от пострадалото лице, касаещи това дали е нанесъл удар или я стиснал за
шията (челюстта), в резултат на което повредил зъбната ѝ протеза,
въззивната инстанция намира, че няма основания за съмнение в обективността и
достоверността на показанията на свидетелката. Подобно на първия съд въззивната
инстанция се довери на изложеното от св. И. в хода на досъдебното производство,
доколкото показанията ѝ от тази фаза на процеса са дадени в по-близък
момент до датата на инцидента, в който последната все още е имала ясен спомен
за събитията, като от друга страна последните кореспондират с показанията на
пострадалото лице, както и с обективните факти, съдържащи се в приложеното по
делото съдебномедицинско удостоверение, както и в заключението на приетата по
делото съдебномедицинска експертиза
Съдът
в този му състав, аналогично на предходния, кредитира и показанията на свидетелите
Д.– служител на „СОТ 161“, Д. и А.– полицейски служители към 07 РУ на СДВР,
всички отзовали се на мястото на инцидента, в отговор на подадения сигнал за
съдействие от страна на пострадалата Д. (в това число приобщените на основание
чл.281, ал.4, вр. ал. 1 от НПК показания на свидетелите Д. и Д.от досъдебното
производство). При липса на каквито и да било основания за пристрастност у
процесните свидетели настоящият съдебен състав се довери на изложеното от тях
по повод срещата им с пострадалата Д. и подсъдимото лице. С показанията си
свидетелите потвърждават факта, че са научили от пострадалото лице, че
последната е имала проблем с клиент на бензиностанцията, употребил алкохол,
който минал зад бара и я нападнал, както и факта, че последният бил установен като
подсъдимият А.З.. В показанията си свидетелите дават и пряка доказателствена
информация за поведението на подсъдимия след появата им на мястото, като всички
са категорични, че последният не е бил агресивен към тях, като от показанията
на полицейските служители Д. и А.се установява и фактът, че след изготвяне на
предупредителен протокол подсъдимото лице е напуснало бензиностанцията в тяхно
присъствие. С оглед естеството на работата на свидетелите, според въззивния
съдебен състав е обяснима липсата на спомен относно конкретни обстоятелства
около процесния инцидент като констатираните непълноти в разпитите на
свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие, законосъобразно са били
отстранени от СРС чрез приобщаването по реда на чл. 281 от НПК на показанията
им от досъдебното производство. Според въззивния съд така констатираните обстоятелства
не поставят под съмнение достоверността на разгледаните свидетелски показания,
както и обективността и добросъвестността на депозиралите ги лица.
Настоящият
въззивен съд, също както контролираната инстанция, кредитира като обосновано и
обективно заключението на извършената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза по отношение на установеното травматично увреждане
на пострадалата Д.. От процесното заключение се изяснява в необходимата пълнота,
че пострадалата е получила кръвонасядане на венеца около първи горен десен зъб,
което по своята медико-биологична характеристика е причинило на пострадалата
болка, както и че последното може да се получи в резултат на индиректно
притискане в тази област с твърд тъп предмет (в каквато насока са и показанията
на пострадалото лице). Процесното експертно заключение е било защитено по
убедителен начин от страна експертите по време на изслушването им пред съда. Противно
на доводите на защитата според въззивната инстанция посоченото от вещото лице М.,
че горната протеза, констатирана при пострадалата може да се разклати и при
хранене, а спукването на протезата в долната част на челюст, в областта на
кучешкия зъб, долу вдясно, може да се получи от притискане, от храна, както и
при изваждане на протезата, не разколебава извода на съда, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и твърдяната за
получена от пострадалата лека телесна повреда, доколкото вещото лице не
изключва възможността, като дори посочва, че с най-висока степен на вероятност разклащането
на протезите (при което се е получило и констатираното кръвонасядане на венеца)
да се е получило вследствие на притискане по посочения от свидетелката Д.
начин.
Настоящият
съдебен състав също се позова и на заключението на извършената от вещите лица Г.Г.и
Т.К.комплексна съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия З.,
от което се установява, че при последния не са установени актуални качествени
отклонения в психичното му функциониране, като същият се е намирал в обикновено
/просто/ алкохолно опиване /към тежка степен/. Вещите лица са категорични, че липсват
данни във времето на инкриминираното деяние подсъдимият да е бил в краткотрайно
или продължително качествено разстройство на ясното съзнание в смисъла на чл.
33 от НК, като са категорични, че последният е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Противно на доводите на
защитата, горният извод не се променя дори да се приеме за достоверно
твърдението на защитата на подсъдимия, че към инкриминирания момент последният
е приемал медикамента „сероксат“, доколкото, по време на изслушването му в
съдебно заседание, вещото лице К. е заявил, че евентуално установена употреба
на процесното лекарство не би променило даденото от експертите заключение, а
единствено би довело до констатиране на усложнено алкохолно опиване, доколкото
няма данни за завишена агресивност или някакви особени състояния на съзнанието
на освидетелстваното лице.
Така
обсъдените експертни заключения са изготвени от вещи лица със съответната
специалност като са обективни и обосновани, поради което според настоящата
инстанция законосъобразно СРС е извел въз основа на тях фактическите и правните
си изводи.
В
заключение в подкрепа на изложената фактология въззивната инстанция кредитира
приложените по делото писмени доказателства, доколкото според съда последните изхождат
от лицата, които са посочени в тях, като няма причина да се приемат за
недостоверни и неотговарящи на обективната действителността, отразените в тях
обстоятелства, с оглед на което въззивният със използва последните при
изграждане на фактическите и правните си изводи.
Констатация
за необремененото съдебното минало на подсъдимия З. към датата на деянието,
първият съд вярно е направил въз основа на приложените и приети по делото като
писмени доказателства справки за съдимост (л.64 – 65 от досъдебното
производство и приложената в хода на съдебното дирене – л.19 – 20 от съдебното
производство).
С
оглед изложените съображения, въззивният съд намери, че преценката на
доказателствената съвкупност, извършена от първостепенния съд е правилна и
обоснована, а възраженията, застъпени от защитата на подсъдимия З., в посока
недоказаност на обвинението, се явяват неоснователни.
При
описаните факти, районният съд е направил верни правни изводи за квалификацията
на престъплението, за което подсъдимият З. следва да понесе отговорност. В тази
връзка въззивната инстанция счита, че от събраните по делото доказателствени
материали, анализирани поотделно и в тяхното единство, по непротиворечив начин
се установява, че подсъдимият З. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 НК вр. чл. 130, ал. 2 НК
По един категоричен и неподлежащ на съмнение начин е
установено от обективна страна, че на 26.09.2016 г. около 01.00 часа в бензиностанция „ОМВ 128 Мусагеница”,
находяща се в гр. София, бул. „*********, причинил лека телесна повреда на
длъжностно лице при изпълнение на службата му, а именно – стиснал С.В.Д., на длъжност „касиер” в
бензиностанция „ОМВ”, с ръка в областта на устата, като ѝ причинил
кръвонасядане на венеца около първи горен десен зъб, което реализира
медикобиологичния признак на „болка“, като деянието е извършено по хулигански
подбуди – на публично място при демонстрация на безнаказаност и на
пренебрежение към установените правила, закрилящо добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност, честта и достойнството.
На първо място, от обективна страна, по безспорен
начин от кредитираните от съда показания на пострадалото лице Д., намиращи косвена
подкрепа в изложеното от останалите разпитани по делото свидетели, се установи,
че подсъдимият З. е упражнил физическо въздействие върху организма на
пострадалата Д., като я стиснал с ръка в областта на устата.
Относно следващия елемент от обективната страна на
деянието, а именно вида и характера на нанесените на пострадалата телесни
увреждания, въззивната инстанция намира, че от заключението на приетата
съдебномедицинска експертиза и съдържанието на приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение се установява
по категоричен начин, че частният обвинител Д., вследствие на инцидента е
получила кръвонасядане на венеца около първи горен десен зъб, причинило ѝ
болка, без разстройство на здравето. Така описаното в заключението на СМЕ
увреждане на пострадалата съответства по медико-биологичния си и правен
характер на изложеното в ППВС №3/27.09.1979г. относно видовия характер на
телесната повреда като лека.
В случая, както законосъобразно е счел и съставът на районен
съд, е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия З.,
изразяващи се в стискане с ръка на пострадалата в областта на устата и
полученото от последната увреждане. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява
съдържанието на обсъдената по-горе съдебномедицинска експертиза, според която
констатираното травматично увреждане може да се получи в резултат на индиректно
притискане в тази област с твърд тъп предмет, както и посоченото от вещото лице
М. по време на изслушването му в съдебно заседание, че с най-висока степен на
вероятност разклащането на протезите (при което се е получило и констатираното
кръвонасядане на венеца) е вследствие на притискане по посочения от
свидетелката Д. начин, в каквато насока са и от останалите ангажирани по делото
и кредитирани от съда гласни доказателствени средства, даващи сведения за
осъществено физическо въздействие от страна на подсъдимия З. върху пострадалата
в областта на устата (челюстта).
Правилно районният съд е приел за установено и
качеството на длъжностно лице на пострадалата (по смисъла на чл. 93, т.1, б.
„б“ от НК) което последната е имал както фактически, така и юридически,
доколкото е била назначена с трудов договор на длъжност „касиер“ и при изрична
длъжностна характеристика, съгласно която изпълняваната от нея длъжност е била
свързана с пазене на чуждо имущество, а именно: да извършва продажбите и приема
плащането на продуктите и услугите на бензиностанцията; всички служители, които
работят на касата са длъжни съвместно да управляват стоковата наличност и
материалните активи, принадлежащи на ОМВ. Верни са изводите на районния съд, че
деянието е извършено от подсъдимия З. спрямо длъжностно лице по смисъл на чл.
93, т.1, б „б“ НК, доколкото то е осъществено спрямо пострадалата Д. при изпълняване
на служебните ѝ задължения като касиер в процесния търговски обект –
последната именно в това си качество е предупредила подсъдимия да не преминава
касовата зона. Независимо от горното подсъдимият е преминал касовата зона,
която не е имал право да прекрачва като е осъществил над пострадалата физическо
насилие (стиснал я силно през устата), причинявайки ѝ констатираното травматично
увреждане.
Не са налице основания за изменение на
първоинстанционния съдебен акт в частта, в която на основание чл. 304 от НПК,
районният съд е оправдал подсъдимия по обвинението да е причинил телесната
повреда на длъжностно лице по повод изпълнение на функцията ѝ, тъй като
посегателството спрямо св. Д. не е било пряко свързано със служебните й функции
по пазене на чуждо имущество.
От субективна страна правилно контролираният съд е
преценил, че деянието е извършено от подсъдимия З. умишлено, при форма на вина
пряк умисъл, доколкото, стискайки силно пострадалата в областта на устата, последният
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици – причиняването на свидетелката Д.
най-малко на болка. У подсъдимия З. е
съществувала представа за противоправността и обществената укоримост на
увреждането на телесната цялост на човешкия организъм. Предприемайки
инкриминираното деяние, подсъдимият е съзнавал, че последиците от него
представляват грубо нарушение на обществения ред, демонстрират безнаказаност и
пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото.
Същият пряко е целял причиняването на лека телесна повреда, като това му
поведение е било съпроводено с излъчване на пълно пренебрежение към
законоустановените норми и порядки в обществото.
Във връзка с горното, противно на възраженията на защитата,
правилни и съобразени със задължителната съдебна практика и тълкуване на закона
са изводите на първия съд в насока наличието на „хулигански мотив” в
поведението на подсъдимия при нанасянето на телесната повреда на пострадалата Д..
Във връзка с горното следва да се отбележи, че при
преценка дали са налице или не т.нар. „хулигански подбуди”, съдът следва на
първо място да изследва какви са мотивите, подбудите за причиняването на вида
телесна повреда. Според трайната практика на ВС, за да е налице квалификация по
този текст следва телесното увреждане да се предхожда непосредствено или да се
съпътства с хулигански действия, които именно подтикват дееца към
осъществяването му. Нанасянето на телесна повреда следва да е продължение или
част от хулиганско поведение, чиято кулминация се явява то. С деянието деецът
следва да цели именно да демонстрира явното си неуважение към обществото. Тук
следва да се отбележи и обстоятелството, че за да бъде осъществен от субективна
страна съставът на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 НК, не е достатъчно да
се извърши определено деяние на публично място, което да е могло да бъде
възприето от други лица, а е нужно още съответната проява да е извършена с цел
демонстрация на явно неуважение към обществения ред и спокойствие.
В конкретния случай, също както първата инстанция,
настоящият съдебен състав намира, че инкриминираното престъпно посегателство е
извършено от подсъдимия З. именно при наличието на квалифициращия признак
„хулигански подбуди“. Поведението и конкретните действия на подсъдимото лице, изразяващи
се в хващане и стискане на пострадалата в областта на устата, извършени на
обществено място (търговски обект), без последният да е бил предизвикан от
пострадалата (видно от ангажираните по делото доказателства Д. не е предизвикала
по никакъв начин противоправното поведение на подсъдимия, като към този момент
е избягвала контакт с него и не е отговаряла на отправените по неин адрес
обидни изрази), безспорно сочат, че в съзнанието на подсъдимия е била оформена
ясна представа, че засягайки по този начин телесния интегритет на пострадалата,
на публично място, минавайки зад касовата зона на бензиностанцията, до която не
е имал право на достъп, нарушава по груб начин съществуващите в обществото
правила за общоприето вежливо и зачитащо правата на другите общуване. Соченото
от защитата обстоятелство за наличието на предходни случаи, при които
последните са контактували, като понякога се е стигало и до спорове, според
настоящата съдебна инстанция, не изключва извършването на конкретното деяние от
страна на подсъдимото лице по хулигански подбуди, доколкото според съда действията
му в конкретния случай не са били продиктувани от наличието на личен мотив. Наличието на хулиганския мотив, а не
на личен такъв, се подкрепя и от обстоятелството, че видно от ангажираните по
делото гласни доказателствени средства, подсъдимият е бил проблемен клиент,
като често се е държал по агресивен и провокативен начин и с други служители от
бензиностанцията, като в тази връзка не може да се счита, че е имал специално
отношение към пострадалата Д.. Независимо от горното, дори да се да се приеме,
че в конкретната хипотеза такъв личен мотив е бил налице, както правилно е
заключил и първоинстанционният съд, в съдебната практика / Решение № 65 от 8.03.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 718/2009 г., I НО, Решение № 255 от 3.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 544/2015
г., I НО, Решение № 441 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2198/2011 г., I НО.,
възпроизвели даденото от ВС тълкуване в ППВС № 2/1974 г., т. 3/, последователно
се приема, че съчетаването на личния мотив с „хулиганските подбуди“ по смисъла
на чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, не само е възможно от психологическа гледна точка,
но е свързано и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен
съгласно задължителната съдебна практика на Върховния съд.
Липсват основания да се приеме, че подсъдимият З. е
действал в състояние на силно раздразнение, което да обусловя необходимостта от
преквалифициране на деянието му по съответния привилегирован състав, доколкото
не се доказа твърдението на защитата за отправени обидни изрази в конкретния
случай от страна на пострадалата, с които последната да е предизвикала
агресивното поведение на подсъдимия.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 във вр.
с чл. 130, ал. 2 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода“ в размер до една година или „пробация“.
При индивидуализацията на наказанието районният съд е
отчел като отегчаващо обстоятелство наличието на два квалифициращи признака на
извършеното престъпление, както и освобождаването
на подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и то за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК т.е. за същото по
вид престъпление, който факт е отчел като лоши характеристични данни на
подсъдимия. Съдът обаче е пренебрегнал факта, че осъществяването на процесното
деяние е било предхождано от изречени по адрес на пострадалата цинични изрази,
както и факта, че в резултат на действията на подсъдимия извън констатираното травматично
увреждане, се е стигнало до разместване и пукване на зъбните протези на
пострадалата, което е създало на последната допълнително неудобство за дълъг
период от време.
Не може да бъде споделена и преценката на решаващия
съд да бъде причислено към снижаващите вината обстоятелства в казуса изтеклият
период от време от извършване на престъплението до постановяване на
първоинстанционния съдебен акт (по-малко от две години), който предвид
характера и вида на обвинението, направените процесуални искания от страните, както
и наличието на немалък брой свидетели, не би могъл да бъде счетен за неразумен,
само в които случаи съдебната практика допуска определянето на по-ниско по
размер наказание.
Като
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство настоящият съдебен състав
отчита чистото му съдебно минало към дата на извършване на инкриминираното
деяние.
Независимо от констатираните по-горе различия при
индивидуализацията на наказанието, съотношението на отегчаващи и смекчаващите
отговорността обстоятелства води до извод, че първите имат превес, поради което
и правилно съдът е приел за подходящо наказанието „лишаване от свобода“ вместо
алтернативно предвиденото по-леко наказание „пробация“.
Съобразявайки релевантните за индивидуализацията на
наказанието фактори,
въззивната
инстанция, намира, че наложеното на подсъдимия наказание от три месеца
„лишаване от свобода“ (предвидения в закона минимум), противно на доводите на
защитата на подсъдимия не следва да се отчита като явно несправедливо, като в
тази връзка счита че не са налице основания за неговото изменение в посока определяне
на по-лекото по вид наказание, а именно „пробация“. Според настоящия съдебен
състав индивидуализирано в тези рамки наказание, се явява справедливо възмездие
за извършеното престъпление като не би създало у подсъдимия впечатление, че е
останал ненаказан.
Въззивният съд се съгласява и с изводите на
първоинстанционния за прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане
на изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ с
изпитателен срок от три години, поради факта, че подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложено е наказание под
три години лишаване от свобода, както и с оглед обстоятелството, че изпълнение
на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, възпиращият и превъзпитателен ефект на
наказанието, може да се постигне и без ефективното му изпълнение.
С оглед изхода на делото законосъобразно и в
съответствие с нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК разноските по делото са
присъдени в тежест на подсъдимото лице.
В хода на първоинстанционното
производство и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на
обжалвания съдебен акт на това основание.
Поради това
и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.04.2018г.
по НОХД 16508/2017г. по описа на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 15
състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.