Р Е Ш Е Н И Е
№ 622 16.04.2018 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8740 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Г.Д.Д. с ЕГН **********,***, съдебен адрес: адвокат В.А.,***, против Т.Ц.Ц. с ЕГН **********,***, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него болки и страдания в резултат на причинено от ответника ПТП на 22.10.2017 година, обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното й издължаване, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:
На 22.10.2017 г., около 12:20 часа, управлявайки
мотоциклет с рег.№ А0588 К, марка „Ямаха“, модел „Маджести“, рама № JYASH0S**********,
свидетелство за регистрация № 00753366, собственост на „Теди инвест груп“ ЕООД,
ЕИК *********, преминавайки през кръстовището на ул. „“ № в гр. Б, (срещу МОЛ Галерия - гр. Бургас), при
светещ сигнал „зелено” на регулиращия пътното движение светофар, предимството
на ищеца било отнето и бил блъснат от лек автомобил с рег.№ А 5986 МР, марка
„Деу“, модел „Такума“, рама № KLAUF75H11К612139, свидетелство за рег.№ *********,
управляван от неговия собственик Т.Ц.Ц.. Ищецът излага, че пътното транспортно
произшествие (ПТП) се дължи на неправомерно предприета от ответника Т.Ц.Ц.
маневра, изразяваща се в извършването на завой в обратна посока при поставен
пътен знак Г-1. Излага довод, че в Раздел
IV „Пътни знаци със задължителни предписания група
„Г” от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътен знак Г1 указва задължително предписание движение само
направо след знака. В резултат на правонарушението на правилата за
движение по пътищата от страна на Т.Ц.Ц., отнемайки предимството на ищеца,
управляваният от него лек автомобил го
блъснал в следствие, на което той „излетял” и паднал на земята. В този
момент изпитал силни болки в дясната част на тялото, най - вече в десния крак.
Уплашил се изключително много, че може да е осакатен, тъй като все още не знаел
какви са травмите по тялото му. Докато се осъзнае и ориентира в обстановката
видял, че на местопроизшествието са пристигнали полицейски служители, които
повикали и екип на „Спешна медицинска помощ”. Н. П. П - служител на ОД на МВР -Б
съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 17-1019-1734 от
22.10.2017 г., в който е описан механизмът на настъпилото ПТП. Пристигналата на
местопроизшествието линейка го транспортирала до УМБАЛ - Б, където бил
прегледан и освободен за домашно лечение. Ищецът излага, че в резултат на претърпяното
ПТП в целия период след това изпитва силни болки и страдания, изразяващи се
както във физически болки, така и в психически травми. Физическите болки и
страдания, които изпитва били много силни в първите 20 дни след произшествието.
Те са в вследствие на дълбоки охлузвания по дясното коляно и подбедрицата,
които рани все още не са заздравели и изпитва болки и дискомфорт и до днес.
Поне две седмици след произшествието физическите болки и страдания му пречели
да спи. Психическата травма, която е пряка и непосредствена последица от
вредоносното деяние, се изразява в това, че след претърпяното ПТП не може да
спи спокойно, събужда се нощем с мисълта, че е силно контузен и дори осакатен.
Изпитва страх не само да управлява мотоциклет, но и да пътува в лек автомобил.
Ищецът излага, че на 06.11.2017 г.,
т.е. 12 дни след ПТП, и след като физическата болка и психическата травма не
отшумели, посетил лекар, който констатирал нараняванията по тялото му и ми
препоръчал консултация с психолог, за което му било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 406/2017 г. от 06.11.2017 година.
Поради изложеното ищецът излага довод,
че за него се поражда правото на обезщетение за претърпените болки и страдания
в резултат на описаното ПТП, причинено виновно от ответника.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът Т.Ц.Ц., чрез процесуален представител адвокат Т., е дал писмен отговор на предявения иск, в който е изложил , че е неоснователен и недоказан по подробни съображения. Моли съда постанови решение, с което да отхвърли иска.
С молба ответникът е поискал по делото като трето лице – помагач на неговата страна да бъде конституирано „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, при което за периода от 14.01.2017 година до 14.01.2018 година е застрахована гражданската му отговорност с полица № BG/07/117000265796 от 14.01.2017 година и предвид разпоредбите на чл.226, ал.1 от КЗ и чл.224, ал.2 от КЗ. Ответникът е предявил и обратен иск, при условията на евентуалност, за осъждане на третото лице – помагач да му плати сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и направените съдебно -деловодни разноски.
С определение от 17.01.2018 година съдът е конституирал посоченото дружество като трето лице – помагач на ответника. С определение от 30.01.2018 година производството по делото е прекратено по отношение на обратния иск поради оттеглянето му на основание чл.232 от ГПК.
Фактическите твърдения, изложени в писмения отговор, са следните:
Ответникът не оспорва настъпването на посоченото в исковата молба ПТП. Излага, че е извикал екип на спешна помощ, който е откарал пострадалия за преглед. След като се завърнал от прегледа ищецът сам заговорил ответника като му разказал, че е тренирал кикбокс и вдигал тежести. Споменал, че преди години „бутнал“ велосипедист, за което лежал четири месеца в затвора. Казал му, че за да не го съди иска да му купи мотора или да го оправи, защото той сам след време пребил велосипедиста и така решавал проблемите си. Ответникът се уплашил и се съгласил да оправи мотора. Ищецът му заявил, че моторът е дизайнерски направен и иска да е поправен както е бил преди инцидента, като трябва да го ремонтира посочен от него специалист. След това му поискал 2 500 лева и му заявил, че ще забрави за случката. Ответникът се уплашил и отишъл при брат си, за да му поиска пари на заем. Брат му отказал, като му заявил, че няма гаранция, че дори да му даде парите ищецът няма да го съди. А и бил на мнение, че при ПТП застрахователят заплаща щетите. След като ответникът разбрал, че няма да получи сумата от 2 500 лева на момента принудил ищеца да вземе мотора му за ремонт. На уговореното място ищецът отишъл с още двама души. Г.Д. им посочил гаража, от където да натоварят мотоциклета. Там пред всички заявил, че са необходими от 600 лева за превръзки, тъй като още двадесет дни следвало да бъдат правени. На ищеца му направило впечатление, че кракът на ответника не бил превързан, нямало и следи от лекарство. Ответникът вървял нормално и шофирал. Ищецът счел, че той няма основание да иска тази сума, още повече, че при инцидента на 22.10.2017 година му дал всичките си налични 300 лева като компенсация за причинените му болки и страдания. Ответникът хвърлил якето си с явното намерение да се бие, това уплашило всички и те побързали да натоварят мотора. Ответникът обещал да си помисли. След като взели мотоциклета изчакали няколко дни застрахователите да снимат щетите, като ищецът се обаждал на ответника и му казвал, че иска мотора си като нов, с фолио. След като му поставил и срок за ремонта на мотора с нови части ответникът преценил, че не може да го спази и му върнал мотора чрез негов приятел, който ищецът изпратил. Ответникът счита, че исковата претенция на ищеца е неоснователна, тъй като МПС към датата на настъпване на ПТП е било застраховано от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД по застраховка „Гражданска отговорност“ поради което счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на дружеството и ищецът има право на пряк иск спрямо него. Към настоящия момент няма обстоятелства, които да дават основание да се счита, че отговорността на застрахователя е погасена поради което ответникът излага, че предявените срещу него искове са неоснователни. Счита и, че липсва основание да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение. На следващо място ответникът посочва, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Ответникът е посочил доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, сочи доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да уважи претенцията. В писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. В писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи.
В
съдебно заседание третото лице – помагач, чрез процесуалния си представител,
дава становище за неоснователността на предявения иск, сочи доказателства. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. В писмени
бележки излага подробни фактически и правни доводи.
Предявеният
иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно и причинил другиму. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
предвид становищата на страните по фактите, се установява следната фактическа
обстановка:
Не е спорно по делото предвид
становищата на страните по фактите, настъпването на ПТП на 22.10.2017 година, с
механизъм на произшествието, описан в исковата молба. Не се твърди от ответника
и не се установява по делото, че е налице съпричиняване от страна на ищеца при
настъпване на ПТП. Фактическите твърдения относно произшествието се установяват
от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 17-1019-173 от 22.10.2017 г., изготвен от дежурен ПТП при
ОД на МВР Бургас на посочената дата. В
протокола като пострадало лице е посочен ищецът Г.Д.Д., за който в това
доказателство е посочено, че е с
охлузено коляно на десен крак.
Не
е спорно по делото, предвид съвпадащите твърдения на страните, че
непосредствено след пътнотранспортното произшествие ответникът е дал на ищеца
сумата от 300 лева. Страните спорят за основанието на което е извършено това
плащане. В писмения отговор ответникът посочва, че е дал сумата за обезщетяване
на претърпените в резултат на ПТП от ищеца болки и страдания. В съдебно
заседание той, чрез процесуалния си представител, излага, че сумата е дадена за
обезщетяване на имуществени вреди – скъсани яке и маратонки.
Страните
спорят за това дали ищецът е претърпял индивидуализираните в исковата молба
неимуществени вреди.
Като
писмено доказателство е прието съдебномедицинско удостоверение, издадено на 06.11.2017 година, след преглед на Г.Д.Д.,
в което съдебният лекар е посочено, че
дясното коляно е с дълбоко охлузване с диаметър 8 см., с тъмна коричка
над нивото на кожата, под коляното е имало още едно също такова охлузване с
диаметър 3 см, по страничната повърхност на дясната подбедрица им бледорозов
белег от повърхностно охлузване. Г.Д.Д.
се оплакал от постравматичен стрес. Препоръчана му е консултация с психолог.
Съдебният лекар е дал становище, че описаните увреждания е възможно да се
причинени по време и начин, съобщени от пострадалия – при ПТП с падане на
терена. Причинени са болки и страдание.
За установяване на неимуществените
вреди са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля А. Е, която
живее на семейни начала с ищеца, се установява, че в деня на катастрофата той й се обадил от
линейката и й казал, че е катастрофирал. След това го видяла в болницата със
скъсани яке и маратонки, бил ожулен целия. Посочва, че раната на коляното му
била изключително дълбока и болките били големи. Имал ожулване и на ръката.
Налагало се всеки ден да ходи на превръзки. Получил дискомфорт, че раната не
може да заздравее. Впоследствие се променил и не искал да разговаря, въпреки че
като човек бил контактен. Свидетелката установява, че ищецът се оправил след
месец, месец и половина. Излага още, че
той притежава лек автомобил и го е управлявал, когато му е бил необходимо за
работа.
Свидетелят Х.Х, посочен от ответника, излага, че една вечер отишли да вземат мотора от подземен гараж заедно с още един човек, който имал сервиз за мотори. Пострадалия пристигнал и свидетелят видял, че коляното му е осуркано. Трябвало да вземат мотора, за да го ремонтират. Ищецът поискал от ответника пари – по 30 лева на превръзка, но ответникът му казал, че сега не може да му даде. След десет дни ищецът се обадил на ответника да му купи мотора и така да се разберат. Свидетелят също знае, че ответникът е дал на ищеца пари, но не знае за какво са предоставени.
Свидетеля П. П, брат на ответника, чиито разпит е допуснат по негово искане, излага, че той му се обадил и му поискал пари, за да плати ремонта на мотора. Същата вечер разговарял с ищеца и той му казал, че трябва да му плати мотора, тъй като е скъп -струвал 2 000 лева. Казал, че трябва тези пари да му бъдат дадени, за да си уредят отношенията. Брат му споделил, че му е дал пари – 300 лева. Казал му, че е получил заплахи от ищеца и поискал да дойде в град Бургас, за да му върнат мотора. Свидетелят първоначално посочва, че брат му дал на ищеца 300 лева, за да си купи лекарства и бинтове, след това посочва, че сумата е дадена за причинени болки и страдания, след това- че са дадени за лекарства и обезщетение. Уточнява, че не е присъствал в този момент. Свидетелят също установява, че след ПТП ищецът е бил откаран в болница. Знае, че пострадалият е бил уплашен и при падането е получил охлузване и са извикали линейка.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи относно наличието на неимуществени вреди:
В резултат на настъпилото ПТП ищецът е получил изложените
в съдебномедицинското удостоверение увреждания - дълбоко охлузване с диаметър 8 см., под коляното е имало още едно също такова
охлузване с диаметър 3 см, по страничната повърхност на дясната подбедрица им
бледорозов белег от повърхностно охлузване. Установените с него увреждания на
здравословното състояние на ищеца кореспондират с показанията на всички
разпитани по делото свидетели. Поради изложеното съдът ги приема за доказани. В резултат, предвид изложеното в
съдебномедицинското удостоверение и опитните правила, следва да се приеме, че на ищеца са причинени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания. При това положение съдът приема иска за
доказан по основание.
По
отношение на възражението на ответника, че не е материално правно легитимиран
да отговаря по предявения иск, тъй като отговорността е на застрахователя
предвид сключения договор за застраховка, настоящия състав приема че е неоснователно, тъй като в ТР №1/2016 година
от 30.01.2017 година по тълкувателно дело № 1/2016 на ОСГТК на ВКС, съдът е
приел следното: „Притезателното имуществено право на увреденото лице
спрямо застрахователя на делинквента по прекия иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (КЗ), респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), е уредено в
съотношение на алтернативност с деликтното право на пострадалия по чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу носителя на гражданската
отговорност. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение №
2/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и
деликтното право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в
пораждащия ги фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се
права и се погасяват в един и същи момент, но след окончателното
удовлетворяване на увреденото лице. Въпрос на преценка на носителя на тези
права е от кого да потърси репариране на претърпените вреди“.
По
отношение на размера на претенцията за присъждане на неимуществени вреди:
По
отношение на спора между страните за основанието на което е платена сумата от
ответника на ищеца, непосредствено след ПТП, настоящият състав приема следното:
Твърдението
на ответника е, че с нея е погасил част от задължението за обезщетяване на
неимуществени вреди. Като изгоден за него факт и съгласно чл. 154 от ГПК той
следва да бъде установен при условията на пълно и главно доказване, което може
да бъде направено и с косвени
доказателства. Показанията на свидетеля Петьо Петков са противоречиви, а
и той не е очевидец на случилото се. Не
са събрани други доказателства в тази насока. От друга страна съдът взе предвид
проведеното насрещно доказване на тезата на ищцовата страна, че сумата е дадена
за обезщетяване на имуществени вреди и в тази насока събраните гласни
доказателства с разпита на
свидетелката Ахавни Елекчиян. При това положение настоящият състав
приема, че ответникът не е провел пълно и пряко доказване на твърдението, че
сумата от 300 лева е платена за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат
на ПТП и съответно не следва да бъде приспадната при определяне на размера на
обезщетението, дължим на това основание.
Настоящият
състав приема за доказано, че в резултат на индивидуализираното в исковата
молба ПТП ответникът е изживял физически болки и страдания и стрес от самото
събитие. Възстановявал се е около месец и половина. Затворил се в себе си в
който смисъл са показанията на свидетелката Ахавни Елекчиян, чиито показания
кореспондират с изложеното относно основанието на иска, поради което съдът
приема, че въз основа на тях могат да бъдат формирани изводите на съда. Посочените
вреди са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. Искът не е за
осъждане на ответника да плати имуществени вреди за направени разходи по
лечението поради което събраните в тази насока доказателства не следва да бъдат
обсъждани. Не са предмет на настоящото
производство и претърпените имуществени вреди, представляващи увреждания по
мотора на ищеца поради което събраните в
тази насока доказателства не следва да бъдат обсъждани.
Неимуществените вреди следва да бъдат конкретизирани, съгласно приетото чл.52 от ЗЗД във връзка с Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, и те не са малозначителни, предвид механизмът на ПТП и посочените по – горе увреждания на здравословното състояние на ищеца. Съдът взе предвид характера и интензитета на уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които те са причинени, продължителността на оздравителния период. Справедлив и обоснован размер на обезщетението за неимуществени вреди в конкретния случай, който не би довел и до неоснователно обогатяване и е съобразено с икономическата обстановка в страната, е обезщетение в размер на 1 500 лева.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде уважен до пълния предявен размер.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, така както е поискана – на 17.11.2017 година до окончателното й плащане.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в размер на 360 лева, от които сумата 300 лева, представляваща платено по договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение и сумата 60 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държана такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.Ц.Ц. с ЕГН **********,***, да
плати на Г.Д.Д. с ЕГН **********,***, сумата 1 500 лева /хиляди и
петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на причинено на 22.10.2017 година от ответника ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба на 17.11.2017 година до окончателното й плащане, както и сумата 360 лева
/триста и шестдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на
делото.
Решението е
постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град С ул. „,представлявано от Д. С. Д., прокурист, Р.Г.Б, П. В. А,
Й. Ц. Ц, Е. С. И.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Магдалена Маринова
Вярно с оригинала: З.М.