Разпореждане по дело №421/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 2/03.01.2011г., постановено по Г.д. № 1549/2010г. по описа на РС-П., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от Н. Д. Ц., в качеството на Директор на П... “Ю. Г. – град П., У. “С.” № *.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението в атакуваната му част поради необоснованост и нарушаване на материалния закон. Акцентира се, че уволнението на въззиваемата е правилно и законосъобразно извършено, като необосновани са изводите на първоинстанционният съд, постановил обжалваното решение, че не са били налице основанията на закона за упражняване на потестативното право на работодателят да извърши уволнение на Е. М.. Налице е било както намаляване обема на работа, така и съкращаване на част от щата на училището в което уволнената е работила. Навеждат се в жалбата оплаквания, че събраните доказателства категорично доказват наличието на обективни предпоставки за извършеното уволнение и съдът незаконосъобразно е отменил същото. Според въззивника първоинстанционният съд на основа на установените фактически констатации, погрешно е стигнал до извода, че незаконосъобразно е осъществено и правото на работодателят на подбор съобразно чл. 329 от КТ, тъй като само на работодателят е предоставена преценката кой от служителите измежду които се извършва подбора работи най- добре. Възразява се във въззивната жалба и срещу доводите на първостепенния съд, изложени в мотивите към обжалваното съдебно решение, че извършените от работодателят структурни изменения в щата, не са били одобрени от РИО на МОН, към момента на извършването на уволнението на въззиваемата. От въззивния съд се иска във въззивната жалба, да бъде отменен обжалвания съдебен акт, като неправилен, необоснован, постановен в нарушение на материалния и процесулания закон, като бъде постановен нов съдебен акт, с който да бъде потвърдена законосъобразността на извършеното уволнение. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата - ищцата пред първоинстанционният съд – Е. Н. М., Ч. своя процесуален предсатвител по делото – адвокат П. Х., е депозирала писмен отговор, с който оспорва твърденията във въззивната жалба изцяло. Възразява се, че във въззивната жалба липсва посочване на правното основание за извършеното обжалване, тъй като не се сочи в какво се състои порочността на първоинстанционното решение. В писмения отговор са наведени доводи, че макар и да са налице основания от обективна страна да се приеме, че в училището е налице общо намаляване на обема на работа, такова намаляване не е налице в направление “Автотранспорт”, в което е било извършено съкращаването на щата, а напротив в това направление където работи и въззиваемата се наблюдава дори увеличаване на обема на работа. Оспорва се законосъобразността на извършеното уволнение, тъй като е било извършено съкращаване на щата, който е одобрен от РИО на МОН две седмици, след като вече М. е била уволнена. С писмения отговор са наведени възражения че не е осъществен законосъобразно извършения от работодателят подбор, като протоколите на комисията която е била назначена за неговото извършване не носят подписа на членовете на същата, поради което липсва правно валиден акт на тази комисия въз основа на извършения от нея подбор. Член на комисията е било лице, което е следвало да бъде сред лицата, сред които е следвало да се извърши подбора, като това опорочава изцяло процедурата по чл. 329 от КТ.

В срока за отговор и по реда на чл. 263 ал.2 от ГПК, е депозирана насрещна жалба от Е. Н. М., Ч. своя процесуален представител по делото – адвокат П. Х., срещу частта от първоинстанционното решение, в която съдът по реда на чл. 225 от КТ е определил обезщетение за времето, през което уволнената М. е била без работа, като първоинстанционното решение в тази му част се обжалва само досежно неговия размер. Искането по насрещната въззивна жалба се основава на обстоятелства настъпили след постановяването на първостепенното решение, като се твърди, че М. е останала след уволнението си без работа и била безработна, за целия предвиден в закона период от 6 месеца след извършването на уволнението. Ето защо с насрещната въззивна жалба, М. Ч. своя пълномощник моли съда да измени решението на първоинстанционния съд в тази му част, като уважи предявения иск с правно основание чл. 225 от КТ за целия му претендират с исковата молба размер – 4403.52лв.

В подкрепа на оплакванията наведени с насрещната въззивна жалба, жалбоподателката по нея – Е. М. моли съда да приеме като писмено доказателство регистрационен талон в БТ, от който е видно, че уволнената учителка е останала без работа за целия предвиден в закона срок от 6 месеца след уволнението си, през който период е била и регистрирана като безработна. Направено е искане и за допускане на гласни доказателства в тази насока.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба и депозираната насрещна въззивна жалба, за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни, като е внесена и дължимата във връзка с въззивната жалба държавна такса.

Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 от КТ във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, като първоинстанционният съд правилно е приел същите за разглеждане, след като е счел че предявените искове са допустими, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, депозирана в срока за отговор на първата, са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, поради което същите са по съществото на делото и съда не намира за нужно да дава указания на страните по въпросите, визирани в чл.312 ГПК.

Представеното с насрещната въззивна жалба писмено доказателство – заверено копие от регистрационната карта на М. от БТ, съдът счита за относимо по делото, доколкото се твърди че уволнената е останала безработна и е регистрирана в БТ за целия период от време – 6 месеца, за който е предвидена законова възможност за заплащане за обезщетение. Не е преклудирана процесуалната възможност на въззивницата по насрещната въззивна жалба да представя това доказателство по делото, тъй като са налице основанията на чл. 266 ал.2 т. 2 от ГПК и с това доказателство ще се извършва доказване на обстоятелства, настъпили след постановяването на първоинстанционното решение на РС П..

Искането за навеждане на гласни доказателства за същите обстоятелства е процесуално допустимо на същото основание и не е преклудирано от закона, но ненужно с оглед на наличието на убедително писмено доказателство за същите обстоятелства.

Следва съдът да насрочи открито съдебно заседание по делото, за която дата да се призоват страните и техните процесуални пълномощници.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 17.03.2011г. от 10.00 часа, за която дата да се призоват страните и техните процесуални пълномощници.

ПРИЕМА КАТО ПИСМЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО - заверено копие от регистрационната карта на Е. Н. М. от БТ, приложено към насрещната въззивна жалба по делото.

ДОПУСКА гласни доказателства за установяване на обстоятелството работела ли е Е. Н. М. за периода от 6 месеца след уволнението и, както и получавала ли е трудово възнаграждение за работата си.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, с указание, че в едноседмичен срок от получаването му могат да вземат становище във връзка с доклада.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: