Р Е Ш Е Н И Е № 502
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 25.10.2019г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 83 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, вр.с. чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.79,
ал.1 от ЗЗД, от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД – гр.София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.”Витоша” № 146,
сграда А, Бизнес център „България“, сграда А, представлявано от Ива Шаламанова, против М.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***.
Твърди
се от ищеца, че на 07.01.2017г. ответникът сключил с „Кредисимо“ АД договор за
кредит № 801893 от същата дата, по силата на който кредиторът му предоставил
парична сума в размер на 500 лева, а кредитополучателят се е задължил да я
върне в срок до 20.11.2017г., ведно с договорена лихва; че ответникът сам е
избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения договор – с
договор за поръчителство от 07.01.2017г., по силата на който кредитополучателят
се задължил да заплати на ищеца „АЙ ТРЪСТ”
ЕООД – гр.София – като поръчител, възнаграждение в размер на 37.49 лева на
месец за времето на действие на договора, а поръчителят „АЙ ТРЪСТ” ЕООД –
гр.София, се задължил да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ АД, солидарно с
кредитополучателя за изпълнението на всички задължения по договора за кредит. Поддържа се, че кредиторът е
изправна страна по договора, като е предоставил на ответника паричната сума по
кредита в размер на 500 лева, с част от която кредитополучателят погасил
задълженията си по предходен договор с кредитора, а останалата част в размер на
290.57 лева получил на 07.01.2017г. на касите на „Изипей“. Признава се от
ищеца, че ответникът е заплатил по договора за кредит сумата в размер на 30
лева на 10.01.2017г. и 100 лева на 05.06.2017г. или общо сумата в размер на 130
лева, след което преустановил плащанията. Кредитополучателят е търсен
многократно от кредитора с цел извънсъдебно уреждане на отношенията, за което
направил административни разходи в размер на 54.22 лева. Поддържа се още, че по
искане на кредитора, на 28.02.2018г. поръчителят му изплатил всички дължими се
от кредитополучателя суми по договора за кредит. Предвид заплащането на дълга
от поръчителя „АЙ ТРЪСТ” ЕООД – гр.София и неизпълнението от
страна на длъжника, последният подал заявление в съда по реда на чл.410 и сл.
от ГПК и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д. № 606/2018г. по
описа на ВРС, му била издадена заповед за изпълнение, която обаче била връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което не е влязла в сила и
поради което ищецът има правен интерес да предяви установителен иск за
установяване на вземането си спрямо длъжника за сумите, за които в качеството си
на поръчител е изпълнил дълга към кредитора.
Иска
се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи заплащане на следните суми: 457.25 лева – главница, 82.12
лева – договорна лихва за периода
от 21.02.2017г. до
20.11.2017г., 44.62 лева – мораторна лихва за периода от 21.03.2017г. до
16.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по ч.гр.Д.№ 606/2018г. по описа на ВРС в съда – 07.03.2018г.
до окончателното издължаване, както и сумите: 54.22 лева – административни
разноски, дължими по договор за кредит № 801893 от 07.01.2017г. и 62.55 лева –
частично дължими по договор за поръчителство от 07.01.2017г. Претендират се
разноските по настоящото производство: 175 лева за платена държавна такса и 100
лева за юрисконсултско възнаграждание съгласно представения от ищеца списък на
разноските /лист 13 от делото/ и разноските, пресъдени по ч.гр.Д.№ 606/2018г.
по описа на ВРС: 25 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
С
писмена молба ответникът е заявил, че не оспорва претендираните от ищеца суми
по основание и по размер и моли съдът да постанови решение при признание на
иска.
С
писмена молба ищецът също е поискал съдът да постанови решение по чл.237 от ГПК
с оглед направеното признание на иска от ответника.
Съдът,
като взе предвид постъпилата искова молба, представените с нея доказателства,
направеното признание на иска от ответника, както и след като предени, че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че е
признато право, с което страната може да се разпорежда, намира че следва да се
произнесе с решение по чл.237 от ГПК.
Ищецът
е предявил вземането си по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.Д.№ 606/2018г. по
описа на ВРС и съдът му е издал заповед за изпълнение по отношение на претендираните
суми. С признанието на иска ответникът М.Р.Р.,
ЕГН **********, признава описаната и твърдяна от ищеца фактическа обстановка –
че между кредитора „Кредисимо“ АД и него е сключен договор за кредит № 801893
от 07.01.2017г, по силата на който кредиторът му предоставил парична сума в
размер на 500 лева, а кредитополучателят се е задължил да я върне в срок до
20.11.2017г., ведно с договорена лихва; че ответникът сам е избрал да обезпечи
изпълнението на задълженията си по сключения договор – с договор за
поръчителство от 07.01.2017г. с поръчител ищцовото дружество; че кредиторът е
изправна страна по договора, а ответникът е останал задължен за заплащане на претендираните
суми, както и че поръчителят е изпълнил дълга вместо длъжника, поради което
встъпва в правата на кредитора срещу длъжника и има право да иска връщане на
платените вместо него суми. Предявеният иск следва да бъде уважен като
основателен.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе и направените и
претендирани от ищеца разноски съразмерно уважената част от иска: 175 лева за
платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждание по настоящото
производство и разноски по ч.гр.Д.№ 606/2018г. по описа на ВРС: 25 лева за
платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
На
горепосоченото основание и въз основа на признанието на иска, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „АЙ ТРЪСТ” ЕООД – гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
бул.”Витоша” № 146, сграда А, Бизнес център „България“, сграда А,
представлявано от Ива Шаламанова, изпълнение на парично задължение за сумите: 457.25 лева – главница, 82.12 лева – договорна лихва за периода
от 21.02.2017г. до 20.11.2017г., 44.62
лева – мораторна лихва за периода от 21.03.2017г. до 16.02.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.Д.№ 606/2018г. по описа на ВРС в съда – 07.03.2018г. до
окончателното издължаване, както и за сумите: 54.22 лева – административни разноски, дължими по договор за кредит
№ 801893 от 07.01.2017г. и 62.55 лева
– частично дължими по договор за поръчителство от 07.01.2017г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.Д.№ 606/2018г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА М.Р.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД – гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
бул.”Витоша” № 146, сграда А, Бизнес център „България“, сграда А,
представлявано от Ива Шаламанова, направените разноски както следва: 175 лева за платена държавна такса и 100 лева за процесуално
представителство по настоящото производство, както и 25 лева за платена държавна такса и 50 лева за процесуално представителство по ч.гр.Д.№ 606/2018г. по
описа на ВРС.
Решението може да
бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: