РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Дряново, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20224220100329 по описа за 2022 година
Предявен е първоначален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата В. С. Р. чрез пълномощника си адвокат М. М. от АК - Пловдив
основава исковата си претенция на обстоятелството, че сключила договор за
потребителски кредит № 476908/ 06.05.2022г. с ответното дружество. Съгласно
договора ищцата следвало да върне сумата по кредита 2951,34 лв., при сума на
получаване 2000 лева, при лихва от 951,34 лева, ГПР 49 % и ГЛП 40,55 % при
срок на кредита от 24 вноски. Съгласно чл. 5.6. от договора в случай, че ищцата не
осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и
условията на т. 5.1 - т. 5.5 от настоящия договор и общите условия или действието
на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят
дължал на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не бил
предоставил обезпечение. Размерът на неустойката бил изрично посочен в
приложение № 1 към договора за кредит и погасителен план, като възлизала на
3143,72 лв. Счита, че клаузата на чл. 5.6 от договора е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и противоречаща на добрите нрави поради това, че била
сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично
1
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.
В този смисъл била практика на ВКС – решение № 4/2009г. по търг. дело №
395/2008г., решение № 1270/ 2009г. по гр. дело № 5093/ 2007г., определение №
877 по търг. дело № 662/2012г. и др. Такъв основен принцип била
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на
другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил
прокаран този принцип била чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намирали приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Поради накърняването на
принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало
до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
В допълнение така претендираната неустойка била нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от
ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея в размер на 3143,72 лева
била в размер на над един път и половина от сумата на отпуснатия кредит. По
този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и
справедливост. Така претендираната неустойка била нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Претендираната по договора за потребителски кредит неустойка била и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала
заплащането на неустойка, която била необосновано висока. В глава четвърта от
ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за
кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било
съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/ 48/ ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити. Разгледана в този аспект, неустойка в размер на 3143,72 лева при
неосигуряване на обезпечения, се намирала в пряко противоречие с преследваната
с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример
за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
2
накърняване на добрите нрави, била тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения
начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
С процесната неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този
смисъл била т. 32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от
05.11.2015г. Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която
печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените
клаузи била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка
на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл решение №
511/ 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/ 2018 г. Последователна била
и практиката, че неустойка която била уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, била нищожна поради
противоречие с добрите нрави: решение № 107/ 25.06.2010г. по търг. дело № 818/
2009г., II търг.отделение, решение № 511/ 17.04.2018г. по в. гр. дело № 324/ 2018г.
на окръжен съд Пловдив.
На следващо място претендираната неустойка била нищожна на основание
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите били нищожни, освен ако били уговорени индивидуално. Счита, че
така уговорената неустойка не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на
чл. 146, ал. 2 ЗЗП. В този смисъл била и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
На последно място смята, че компетентен да разгледа настоящият спор
спрямо разпоредбата на чл. 113 от ГПК бил Районен съд Дряново. Доколкото
отпуснатия кредит на ищцата като физическо лице, представлявал финансова
услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, тя имала качеството на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
т.е. приложима била разпоредбата на чл. 113 от ГПК. В този смисъл посочва
съдебна практика. Моли съда да приеме, че ищцата не дължи на „Изи финанс"
ЕООД сумата от 288,30 лева, представляваща неустойка по договор за заем от
разстояние № 385688, тъй като същата била нищожна на основание чл. 26, ал. 1
пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че била
сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Моли съда да осъди
ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника „***“
АД. В същия се твърди, че исковете на ищцата били изцяло неоснователни и
3
необосновани. Възразяват срещу твърденията на ищеца и считат всички
съображения на ищеца във връзка с неустойка по договор за кредит № 476908 за
неоснователни и необосновани, тъй като по процесния договор за кредит
неустойка не била начислявана на кредитополучателя, съответно такава не била
дължима и заплащана от него. В случай че съдът все пак преценял, че следва да
разгледа основателността на исковите претенции на ищеца на претендираните
основания, правят следните възражения под формата на евентуалност.
Възразяват изцяло срещу твърденията на ищцата, че клаузата за неустойка в
сключения между страните договор за кредит се явявала нищожна. Твърдят, че на
06.05.2022г. между страните бил сключен договор за кредит № 476908.
Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от
разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се
сключил във формата на електронен документ и правоотношението се
реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите
към сключения договор за кредит Общи условия на „***" АД. Сключването на
договора било извършено по инициатива на кредитополучателя. За да получи
кредит, ищецът попълнил заявка за кандидатстване, като в същата били
попълнени и предоставени доброволно пълни и верни данни на
кредитополучателя относно неговата самоличност като: трите имена, ЕГН, адрес
(постоянен и настоящ), лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер,
актуална електронна поща, предпочитания от нея начин за получаване на сумата
по кредита. Ищецът посочил, че желаел да получи заема чрез банков превод по
своя банкова сметка. В края на заявката за кандидатстване и с оглед успешното й
попълване ищецът потвърдил, че се бил запознал и се съгласявал с Общите
условия на „***" АД, приложими към договора за кредит, като приемането на
Общи условия било необходимо условие за изпращане на заявката.
Посочват, че след подаване на заявката ищцта получила ПИН код под
формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от нея в заявката
телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. С краткото
електронно (CMC) съобщение и линка на електронната поща се удостоверявало,
че лицето, което желаело да получи кредита било именно лицето, което подало
заявката за кандидатстване и именно това били неговите лични данни. След
получаване на линка ищцата потвърдила заявката си за кандидатстване за кредит,
като активирала въпросния линк, при което се зареждала част от уеб сайта на
„***" АД — smilecredit.bg, където тя въвела ПИН кода на заявката и потвърдила
искането си за получаване на кредита при сроковете и условията съгласно
заявката.
4
След успешното потвърждаване на заявката, „***" АД разгледал
предоставената от ищцата информация и въз основа на тази информация и след
проверка в Централния кредитен регистър одобрил искания от нея кредит. След
одобряване на кредита ответникът изпратил на електронната поща на ищцата
договор за кредит № 476908, заедно с приложимите Общи условия на „***" АД,
също така Стандартен Европейски Формуляр и погасителен план, като в мейла
прикачил два броя линка -„Приеми договора" и „Откажи договора". С оглед
сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ищеца с
договора за кредит и Общите условия ищцата активирала линка „Приеми
договора". Моли съда да счете за безспорни между страните обстоятелствата по
сключване на договор за кредит № 476908 и предоставяне и усвояване от
кредитополучателя на заема в размер на 2 000 лева.
Възразяват и оспорват твърденията на ищеца, че предвидената неустойка
била недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, на основание чл.
143 от ЗЗП, както и поради заобикаляне на закона, включително поради
надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка неустойка, следователно
поради накърняване на добрите нрави. Чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично предвиждал,
че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включвали разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. Начисляването на
неустойка в настоящия случай се извършвало и произтичало от неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно
обезпечение на кредита - поръчители или банкова гаранция. Годишният процент
на разходите имал за цел да информира потребителя какви ще бъдат разходите,
ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а нямал
за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които били поставени под
условие, че кредитополучателят не изпълнел задължението си по договора.
Посоченият годишен процент на разходите по договора за кредит бил в размер на
49 % и бил съобразен с всички изисквания на ЗПК, като били взети предвид
допусканията съгласно приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
Молят съдът да има предвид също, че начислената неустойка
представлявала адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит. В
процесния договор изрично било посочено, че неустойката се дължала само за
периоди, в които кредитът бил без осигурено обезпечение, респективно ако
кредитополучателят осигурял надлежно обезпечение по кредита, макар и след
изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спирала да се начислява.
Неизпълнението на задължението за представяне на описаните в договора за
кредит обезпечения се явявало неизпълнение на установено между страните
5
задължение, като кредитополучателят бил информиран за наличието на тази
неустойка още при предоставяне на приложимия Стандартен европейски
формуляр. Кредитополучателят знаел и бил информиран по отношение на
изискванията за обезпечение чрез Стандартния европейски формуляр преди
подписване на договора за кредит и с оглед на това могъл да прецени дали да
сключи или не кредита, респективно да се съгласи с условията по кредита. От
друга страна, кредиторът бил свободен по своя преценка да определи какви да
бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и финансова
надеждност на всеки кредитополучател. Считат, че въпросната неустойка и
нейният размер бил съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция
на неустойката.
Условията на сключения договор за потребителски кредит, ведно с
погасителния план, явяващ се неразделна част от него, пряко кореспондирали с
действащите норми на материалното право и водели до законосъобразни правни
последици, като не били в противоречие нито със закона, нито с добрите нрави. В
конкретния случай имало договорена между страните компенсаторна неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази клауза били
акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Заемодателят
предоставял високо рисков паричен заем на потребител: бързо одобрение, без
поръчител, без допълнителни обезпечения, липсвало съгласие за директен дебит
от трудово възнаграждение и/или банкова сметка, както при един банков
потребителски кредит, кредитът не бил застрахован, което евентуално да поправи
вредите. Неустойката по кредита била предвидена не като част от ползването на
паричния заем, а като неизпълнение на задължението за обезпечаване на същия -
именно, за да обезщети липсата на поръчители или банкова гаранция, които да
гарантират изпълнението на договорните задължения и кредиторът, при
неизпълнение, да има право да поиска вземанията си и от тях. Никой кредитор не
искал да предоставя рискови, невъзвръщаеми заеми, затова и страните договаряли
неустойка, която да обезщети вредите, които се изразявали в необезпечаване на
заема и неговото изпълнение от страна на трети физически лица или предоставяне
на банкова гаранция. Клаузата за неустойка била ясно и точно формулирана,
нямало неясноти по отношение на нейното съдържание. Този толеранс към
кредитополучателя да получи кредита веднага, без да осигури към момента на
сключване на договора на нужното обезпечение, не можело да се тълкува като
уговаряне в негов ущърб и да водело до извод за противоречие на тази клауза с
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Твърдят, че неустойката, като размер и вреди, които обезщетявала, била
индивидуално договорена между страните и това я правело равноправна клауза
съгласно Закона за защита на потребителите, т.е. създавала равнопоставеност на
6
правните субекти и еднакво проявление на автономията на воля в търговския
оборот. Клаузата за предоставяне на обезпечение била индивидуално договорена
между страните, тя не била инкорпорирана в общите условия, върху които ОУ
кандидат-кредитополучателят да не можел по никакъв начин да влияе, поради
това че те били предпоставка за сключването на договора и той, след като се
запознаел с тях, следвало да ги приеме, за да продължи към сключването на
договора кредит. Нещо повече размерът на уговорената между страните неустойка
при неосигуряването на лица, които да поръчителстват за задължението на
потребителя, или при непредоставянето на банкова гаранция, не бил еднакъв за
всички отпуснати от дружеството кредити, а се преценявал във всеки отделен
случай с оглед всеки отделен потребител, като се взимали предвид и размерът на
предоставяния кредит, уговорките за погасяването му и други допълнителни
условия, утвърдени в дългогодишната практика на дружеството.
Възразяват срещу твърденията на ищцата, че била налице заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал, 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на
потребителите. Възразяват и оспорват изцяло твърденията на ищцата за
нищожност на посочената договорна клауза във връзка с чл. 33 от ЗПК. Моля съда
да отхвърли исковите претенции на ищеца, тъй като процесният договор за кредит
се явявал изцяло действителен, както и клаузата за неустойка в него. Претендират
разноски.
С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск от първоначалния
ответник против ищцата. В насрещната искова молба се посочва, че съгласно
сключения между страните договор за кредит № 476908, кредитополучателят
получил от дружеството паричен заем в размер на 2 000 лева, като се задължил да
заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Кредитополучателят се
съгласил да погаси кредита си на двадесет и четири равни 30-дневни вноски, като
общият срок за погасяване на кредита бил от 07.05.2022г. до 06.05.2024г. и при
условията договорени между страните. В изпълнение на задължението по
договора за кредит, кредитодателят предоставил сумата по кредита чрез банков
превод по банкова сметка на кредитополучателя.
На основание чл. 12, б. „а“ от общите условия на „***" АД с насрещната
искова молба обявяват договор за кредит № 476908 за предсрочно изискуем
поради неизпълнение на задълженията по договора на В. С. Р.. Причината била, че
В. Р. изпаднала в забава за плащане на своите задължения към „***" АД по
сключения договор за кредит. Молят предсрочната изискуемост да се счита
обявена на длъжника в деня на уведомяване за настоящата насрещна искова молба
от съда. Дължимата и непогасена главница по процесния договор за кредит била в
размер на 1 863,14 лева. Молят съда да постанови решение, с което да осъди В. С.
7
Р. да заплати на „***" АД следните суми съгласно сключения помежду им
договор за кредит № 476908 и приложимите към този договор за кредит
погасителен план, приложение и общи условия: главница в размер на 1 863,14
лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд
на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, както и
направените разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника по насрещния
иск, в който се посочва, че исковата молба била редовна и допустима. Не
възразява, че не била заплатила тьрсимата по договор за потребителски кредит №
476908/06.05.2022г. главница. В случай, че съдът уважи исковите претенции и
обяви тьрсимата по договора неустойка за нищожна, прави изрично възражение за
прихващане и искане да бъде извършено прихващане на сумата, заплатена по една
недействителна клауза, а именно сумата, заплатена по клаузата за „неустойката"
от договор за потребителски кредит № 476908/06.05.2022г. сключен с „***" АД да
бъде прихваната за тьрсимата главница по насрещния иск. Прави и възражение за
прекомерност на претендираkите разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се
установява, че на 06.05.2022г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 476908, по силата на който ответното дружество
предоставило на ищцата сумата 2000лв. срещу насрещното задължение на ищцата
– заемател да върне сумата от общо 2951,28 лв. на 24 месечни вноски. От
приложения към договора погасителен план се установява, че падежът на първата
погасителна вноска е на 06.06.2022 г. и падеж на последната – на 06.05.2024 г.
Размерът на вноските с одобрено обезпечение е 125,47 лв. и без одобрено
обезпечение 256,46 лв. В договора е уговорен лихвен процент от 40,55 % и
годишен процент на разходите от 49 %.
В клаузата на чл. 5 от договора страните са уговорили, че в срок до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита
кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно договора и общите
условия. Обезпеченията могат да бъдат – поръчителство на две физически лица
или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за
ползване на кредита със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за
погасяване на всички задължения по договора. Съгласно разпоредбата на чл. 5.6
от договора в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на т. 5.1 - т. 5.5 от
настоящия договор и общите условия или действието на обезпечението бъде по
8
някаква причина прекратено, кредитополучателят дължал на кредитодателя
неустойка за всеки календарен ден, за който не бил предоставил обезпечение.
Размерът на неустойката бил изрично посочен в приложение № 1 към договора за
кредит и погасителен план – 4,32 лв. средно на ден, като неустойката на ден не
следвало да надвишава 1 % от главницата по кредита. Общият размер на всички
суми, дължими от кредитополучателя при неизпълнение бил в размер на 6168 лв,.
като неустойката възлизала на 3143,72 лв.
За да бъде уважен първоначално предявения иск с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже пълно и главно обстоятелствата, от
които произтича, че клаузата на чл. 5.6 от договора е недействителна на заявените
от нея правни основания.
По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява
формален (изискуемата форма за действителност е писмена – аргумент от чл. 10,
ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с
предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на
съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – аргумент от чл. 9, ал. 1
ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали
сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само
постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен,
като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане
на дадената сума – в същата валута и размер. Ищцата има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно – физическо лице, което
при сключване на договора за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност. Като потребител ищцата разполага
със защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 15.07.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството
им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е
9
обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид
на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение
на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди.
Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката
може да се придаде и санкционна функция, като в случая неустойката е уговорена
с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Чрез неустойката кредиторът
обезпечава неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко, нито
косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на
заемната сума. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Съгласно чл. 71, изр.
последно от ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи
вземането на кредитор, последният има право да поиска изпълнение преди срока.
В случая договарянето на неустойка излиза извън нейния обезпечителен и
санкционен характер, като представлява нарушение на добрите нрави. По начина,
по който е уговорена, неустойката за неизпълнение на договора
представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява
кредитора, на когото следва да е било предварително известно, че в краткия
тридневен срок за длъжника би било невъзможно добросъвестно да осигури
искането обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Доказателство в
тази насока е обстоятелството, че в договора е уговорено, че неустойката следвало
да се заплати разсрочено на части, които са прибавени към вноската по кредита и
включени в погасителния план. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това
задължение с фиксиран размер, превишаващ размера на главницата, според съда
цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън
установения годишен процент на разходите. Поради което намира, че така
договорената неустойка противоречи на добрите нрави.
На следващо място спорната клауза от договора не е резултат от
индивидуално договаряне и постигнато взаимно съгласие по съдържанието на
клаузите съобразно чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП и
постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 98/17г. по т.д. №
535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на
ВКС, ТК, II ТО, и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ВКС, ГК,
III ГО не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл. 146, ал. 2
10
ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на договора е
индивидуално уговорено, е на търговеца/доставчика – чл. 146, ал. 4 ЗЗП.
Подписването на договор за кредит от потребителя не освобождава ответника от
задължението да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от
потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй
като доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е
индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на услугата. В настоящия
случай презумпцията на чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е оборена въз основа на
съдържанието на оспорената от потребителя клауза и по делото не са ангажирани
убедителни доказателства потребителят да е могъл да изрази становище по
съдържанието на договора, включително по клаузите на чл. 5 от него, както и да е
имал възможност да повлияе върху тях. Поради което като окончателен се налага
извода, че процесната клауза по чл. 5.6 от договора е недействителна на основание
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е
необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл.
10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от
ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в
посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК
води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит. След
като се запозна със съдържанието на процесния договор за кредит, съдът намира,
че не са спазени всички изисквания към съдържанието на договора за
потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, поради следното:
Налице е съществено нарушение в съдържанието на договора за потребителски
кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора е посочен размер на ГПР 49 %,
който е неточен и заблуждаващ за потребителя. При изчисляването му не е
включена предвидената в чл. 5.6 от договора неустойка в размер на 3143,72 лв.
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, която дава легална дефиниция на
понятието ГПР в него се включват общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Невключването на неустойката в посочения в
потребителския договор размер на ГПР води до значителна разлика между
посочения и действително прилагания, което по същество е равнозначно на
непосочване на ГПР. Посочените нарушения водят до извод за
недействителността на договора за потребителски кредит от 06.05.2022г. сключен
между страните по делото по аргумент от нормата на чл. 22 от ЗПК, при което
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен на посочените в
11
него основания.
По отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД.
Ответницата по насрещните искове не доказа, въпреки разпределената
доказателствена тежест, че е погасявала заема на посочените в договора падежни
дати. Същата в отговора на исковата молба изрично признава, че не е заплатила
претендираната главница.
Видно от договора за потребителски кредит крайният срок за погасяване
задължението на ответницата е 06.05.2024г. Съдът съобрази, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В този смисъл т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК,
ВКС.
Трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата
молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост,
следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника
това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на
предсрочната изискуемост. Решение № 139/ 05.11.2014г. по търг. дело № 57/2012г.
на ВКС, I търг. отделение, решение № 114/ 07.09.2016г. по търг. дело № 362/
2015г. на ВКС, II търг. отделение и др. В настоящия случай с получаване на
насрещната искова молба и приложенията към нея 28.11.2022г. е настъпила
предсрочната изискуемост на описаното в нея задължение за главница в размер на
1863,14 лв. Поради което следва да се приеме, че предявеният насрещен иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Следва да бъде присъдена и
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на насрещната искова
молба (31.10.2022г.) до окончателното изплащане.
Ответницата по насрещния иск е направила възражение за прихващане на
дължимата главница с платеното по договора за неустойка. В ъпреки
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест ответницата не
представи доказателства, че е изпълнявала задължението си да заплаща вноските
12
по договора. От представената от ищеца по насрещния иск справка е видно, че
същата е заплатила сумата 513 лв., с която са били погасени – главница в размер
на 136,86 лв. и възнаградителна лихва в размер на 376,14 лв. С направените
плащания е погасила изцяло дължимата възнаградителна лихва, като е останала
неплатена главница в размер на 1863,14 лв. Поради което съдът намира, че
насрещният иск е основателен и ответницата следва да бъде осъдена да заплати
претендираната сума за главница, ведно със законната лихва от предявяване на
насрещната искова молба в съда.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК в размер на 126 лв. за платена държавна такса.
В производството по делото ищцата е била представлявана на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата. Поради което в полза на упълномощения
адвокат следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 615 лв.
Определеното възнаграждение е в минимален размер съгласно Наредба № 1/
01.07.2004г., в редакцията, действаща към момента на постановяване на
настоящото решение, поради което не са налице предпоставки за намаляването
му.
В писмено становище от 19.01.2023г. адвокат М. представя банкова сметка,
по която могат да бъдат заплатени разноските, която на основание чл. 236, ал. 1, т.
7 от ГПК следва да се посочи в диспозитива на решението. В насрещната искова
молба от 31.10.2022г. са представени банкови сметки, по които ответницата може
да плати присъдените суми, които също следва да бъдат посочени в решението.
При уважения насрещен иск на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се
присъдят разноски и на ищеца по него. Поради което ответницата по насрещния
иск следва да бъде осъдена да заплати сумата 74,53 лв. – заплатена държавна
такса и 490 лв. – адвокатско възнаграждение. Във връзка с възражението на адв.
М. намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение за представителство по
предявения насрещен иск от 1000 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено към
минималния размер, предвиден в Наредба № 1/ 01.07.2004г. По делото е
проведено само едно
открито съдебно заседание, в което процесуалния представител на дружеството не
се е явил, не са събирани допълнителни доказателства и спорът не се
характеризира нито с фактическа, нито с правна сложност. По компенсация
ищцата по първоначалната искова молба следва да заплати разноски на обща
стойност 438,53 лв.
Воден от горното съдът
13
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД по предявения от
В. С. Р., ЕГН **********, гр. *** иск против „***“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. ***, ул. ***, ет. **, представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А.
клаузата на чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит № 476908/ 06.05.2022г.,
сключен между страните, предвиждаща плащане на неустойка в размер на 3143,72 лв.
поради противоречие с добрите нрави и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 22, ал.
1 от ЗПК.
ОСЪЖДА В. С. Р., ЕГН **********, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *** ул. ***, представлявано от Ф.
Г. Д. и С. Ю. А. СУМАТА 1863,14 лв. (хиляда осемстотин шестдесет и три лв. и
четиринадесет ст.) – неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
476908/ 06.05.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва от
31.10.2022г. до окончателното изплащане, както и СУМАТА 438,53 лв. (четиристотин
тридесет и осем лв. и петдесет и три ст.) – разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
***, ул. ***, представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М.
от АК – Пловдив, с адрес на кантората гр. ***, бул. *** *** СУМАТА 400
(четиристотин) лв. – възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
Присъдените суми за разноски може да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN
BG86 UNCR 7000 1521 5142 35 в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр адвокат М. В. М..
Присъдените суми на „***“ АД може да бъдат заплатени по следните банкови
сметки чрез офис на Easy Pay КИН **********, Райфайзенбанк (България) ЕАД IBAN
BG89RZBB91551002916972, Юробанк България АД IBAN BG97BPBI79421019159201,
УниКредит Булбанк АД IBAN BG84UNCR70001520763588, Централна кооперативна
банка АД IBAN BG56CECB979010D8984200, Банка ДСК ЕАД IBAN
BG02STSA93000020758442, Обединена българска банка АД IBAN
BG91UBBS80021094801730, ПИБ АД IBAN BG43FINV91501015976770.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
15