Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3692
гр. Пловдив, 02.11.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в
публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1210 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.В.Д., ЕГН **********,***,
ЕИК *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, последици от инцидент
на 31.05.2016 г., вследствие на неполагането на дължимата грижа от Община
Пловдив за вещи общинска собственост – тротоарната настилка на гр. Пловдив в
размер на 15000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лв.
от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени
вреди, представляващи претърпени загуби в размер на общо 1 749.09 лв., от
които:
-
сумата от 1 520 лв. за закупени 2бр. реконструктивни плаки, ведно с обезщетение
за забавено плащане на горната сума в размер на законната лихва върху нея от
деня на заплащането й - 01.06.2016 г. до датата на окончателното й изплащане от
ответника;
-
сумата от 17.40 лв., представляваща потребителска такса за три дни болничен
престой в ***, ведно с обезщетение за забавено плащане на горната сума в размер
на законната лихва върху нея, от деня на заплащането й - 06.06.2016 г. до
датата на окончателното изплащане от ответника;
-
сумата от 211.69 лв., заплатени за медикаменти-лекарства „***“ и „***“ - /сумата
от 75.45 лв. заплатена с касов бон от 11.08.2016г., сумата от 74.32 лв.
заплатена с касов бон от 09.09.2016 г., сумата от 13.24 лв. заплатена с касов
бон от 21.10.2016 г., сумата от 35.72 лв. заплатена с касов бон от 20.10.2016
г., сумата от 12.96 лв. заплатена с касов бон от 11.11.2016 г./, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда
23.01.2018г. до окончателното н изплащане от ответника.
Ищцата
твърди, че на 31.05.2016 г., около 17:30 ч. вървяла по *** в кв. ***, като
отивала към ***, находяща се в ***. Ищцата спокойно ходила към детската градина
по левия тротоар по посока от кръстовището на ***с ***. Подминала първата пряка
- *** и магазин за цветя ***и непосредствено преди ***, с адрес ***, се спънала
в неравност на тротоара. Пред *** имало наличен капак на шахта с правоъгълна
форма, който поради липсата на каквато и да е поддръжка през годините бил с
оголени железни ръбове, а непосредствено след шахтата имало пропаднал
/вдлъбнат/ участък. В тази пропаднала (вдлъбната) част от тротоара попаднал
десният й крак, тя се спънала в стърчащите плочки и паднала върху дясната си
ръка, удряйки главата си във вратата на обущарско ателие. Ищцата излага, че
изпитвала силна болка в дясната лакетна става. От удара във вратата на *** от
челюстта на ищцата се избили четири зъба, от устата и носа й текло кръв, а от
падането на тротоара по лицето й имало охлузвания. Ищцата била откарана до ***
в *** където след направени прегледи от ортопед и рентгенова снимка, се
установило, че има счупване в областта на долния край на дясната раменна кост
/фрактура супракондилика хумери декстра/ и горния край на лакътната кост (улна,
радиус), а от прегледа при лицево-челюстен хирург се констатирала липсата на
четири предни зъба. Наложило се извършването на тежка операция на лакътната й
става, като в лакетната й става били поставени 2 бр. реконструктивни плаки за
фрактури (на улна и радиус), за които тя заплатила сумата от общо 1 520 лв.
Ищцата заплатила и сумата от 17.40 лв., представляваща потребителска такса за
болничен престой в ***. Излага, че останала в болница общо 7 дни, два дни след
това й правили стерилни превръзки, а на дата 09.06.2016г. и дата 13.06.2016г.
били извършени контролни прегледи. След като превръзката на ръката й е била
премахната, сочи, че започнал период на възстановяване, който не бил приключил
и до днес - повече от година и половина след инцидента.
Твърди,
че за периода от 8 месеца след операцията приемала силни обезболяващи средства
- изписани са й лекарства „***“ и „***“, чиято стойност на една опаковка е
около 38 лв. Излага, че в периода на
възстановяване не е могла да спи от болки и дискомфорт, не е могла да поддържа
сама хигиената си за обслужване (тоалетна и баня), изпитвала страх и съмнения
дали изобщо ще успее да се възстанови, имала силно ограничени движения на
дясната ръка, изтръпнали й били китката и пръстите на дясната ръка, срещала
неимоверни затруднения с извършването на елементарни ежедневни дейности и не
могла да се грижи нормално за домакинството си. Вследствие на инцидента
посетила на няколко пъти курс по физиотерапия за възстановяване. Провела и
лечение при стоматолог, който е извършил екстракция (вадене) на избитите при
падането 4 (четири) зъба. Излага, че на 31.10.2016 г. постъпила в *** *** за
отстраняване от костта на имплантираните уреди от радиус и улна, след
отстраняването им постъпила отново за рехабилитация. На 21.12.2017г. постъпила
в *** *** за отстраняване от костта на имплантирани уреди от ***. Твърди, че
след това движенията на ръката й са продължили да бъдат затруднени и придружени
със силна болка, поради което отново посетила курс по физиотерапия за
възстановяване. И до момента движението на дясната й ръка не е възстановено в
пълен обем, като сочи, че при всяко застудяване на времето изпитва силни болки,
травмираната ръка била доста по-слаба, продължавала да спазва
диетично-двигателен режим и да извършва в домашни условия усвоената
физиотерапия.
Посочва,
че вследствие на инцидента претърпяла сериозни физически травми и страдания,
както и тежки психически травми и страдания. Счита, че ответникът като
собственик, носи задължението за поддържане на тротоарните настилки на
територията на общината. Ответникът носил отговорност и за бездействието на
своите служители, на които е възложил дейността по поддръжка на собствените му
вещи, в т. ч. и на конкретната тротоарна настилка. Намира, че именно ответникът
е допуснал състоянието на горепосочения тротоар да съставлява опасност за
преминаващите по него граждани, поради което отговарял за репарирането на
причинените й вреди. Ето защо моли съда да осъди ответника да й заплати
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Претендира законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на инцидента до
окончателното изплащане, върху
обезщетението за имуществени вреди за реконструктивни плаки и за болничен
престой от датата на направа на съответния имуществен разход до окончателното
изплащане, а върху обезщетението за имуществени вреди за закупени лекарства и
медикаменти от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира и разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Взето е становище за недопустимост на иска. Общината не носила
отговорност за причинените вреди. Смята, че инцидентът е настъпил поради
неизправното състояние на капака на шахтата посочена в исковата молба, която
била собственост на ***, поради което
липсвала пасивна процесуална легитимация. Искът бил и неоснователен. Липсвало
увреждане, което да е в причинна връзка с поведението на ответника. Оспорват се
обстоятелствата, при които бил настъпил инцидентът. Тротоарната настилка била в
добро състояние, следвало да се установи занемаряване, неподдържане на
пешеходната зона към датата на инцидента, за да се ангажира отговорността на
ответника. Твърди, че не носи отговорност за невниманието на ищцата. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - падането можело да е
свързано с общото здравословно и емоционално състояние на ищцата. Твърди, че
ако на процесната дата е била налице лоша метеорологична обстановка, то
настъпилият инцидент се дължал на случайно събитие. Оспорват се твърдените в
исковата молба увреждания и извършеното лечение от страна на ищцата. В условията
на евентуалност възразява и за размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Счита същото за завишено. Оспорва и размера на
обезщетението за имуществени вреди. Моли за прекратяване на производството,
като недопустимо, евентуално за отхвърляне на претенциите - като неоснователни.
Претендира разноски.
В
съдебно заседание на 27.04.2018 г. процесуалният представител на ищеца е
конкретизирал размера на претенцията за имуществени вреди – 1749.09 лв., както
и е доуточнил мястото на стъпване на инцидента. Посочил е, че поддържа
изложеното в исковата молба и спъване в шахта няма. Излага, че кракът на ищцата
е попаднал в горната част на тротоара, непосредствено след шахтата, като ищцата
се е спънала в стърчаща тротоарна плочка.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с
посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Правна квалификация на предявените обективно
кумулативно съединени искове е чл. 49 във
вр. с чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Относно
твърденията на ответника за недопустимост на производството, съдът не споделя
същите. Изтъкнатият довод за недопустимост на иска поради предявяването му от
ищеца против Община Пловдив, а не против ***, е
относим към материалноправната, а не към процесуалната легитимация на страните.
Отговорността
за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите
на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на
законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите
на другите граждани. В т. 3 на ППВС №
17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./,
са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на
отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД. Отговорността по чл.
50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на
самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД
е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване
на вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010
г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 177/ 25.10.2016 г., гр.
д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. № 1354/2012 г.
на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за
поддържане на тротоарите в годно техническо състояние, то правната квалификация
на претенциите е чл. 49 ЗЗД.
За
да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да
са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия
/бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на
възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с
противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е възложена
работата.
Установява
се по делото, че на 31.01.2016 г. около 17:30 ч. ищцата Д.В.Д. ***, като е
отивала към *** – находяща се на в ***. Пред *** на ******непосредствено след
капака на шахта, разположена върху тротоара, ищцата се спъва в тротоарна
плочка. Горното се установява от показанията на свидетелите К.М.и В.Д., както и
от приетата, неоспорена и кредитирана от съда СТЕ. Свидетелят М., който е
очевидец на случилото се, заявява с категоричност, че ищцата се е спънала в
стърчаща тротоарна плочка. Свидетелят е собственик на *** на адреса и заявява,
че тротоарната плочка на адреса стърчи на около 3 см. Вещото лице по СТЕ е
посочило, че инцидентът е станал непосредствено след капака на шахтата. При
изграждането на шахтата са премахнати тротоарни плочи, като след това на тяхно
място е положен бетон за постигане на околното ниво. Бетоновият пласт в тази си
част е положен по-ниско от околните тротоарни плочи и се е образувал ръб с
дълбочина 3 см., в който се е спънала ищцата. Вещото лице пояснява и, че на
мястото на инцидента непосредствено преди и след 31.05.2016 г. до края на м.
юли 2018 г. строителни и ремонтни работи не са извършвани. От така събраните
доказателства, които се допълват и между които липсва противоречие, се установяват
по безспорен начин именно описаните в исковата молба и уточнението в съдебно
заседание на 27.04.2018 г. обстоятелства относно начина и мястото на настъпване
на инцидента. Именно по твърдяния от ищцата механизъм се е случил инцидентът,
като същата се е спънала в тротоарна плочка, а не в шахтата, намираща се на
адреса, собственост на ***. Не се
споделят възраженията на ответника, че Общината не отговаряла за инцидента, тъй
като ремонтът, при който е положен бетон за постигане на околното ниво, е
извършен от ***, поради което и отговорността за инцидента следвало да се търси
от ***.
Улицата
и прилежащият тротоар се намират на територията на Община Пловдив и са със
статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти, предназначени за трайно задоволяване
на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а
разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да
управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение № 38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./.
Освен това и съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските
пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са
общинска собственост. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада
„земното платно“, част от което е и тротоарът. Разпоредбата на чл. 31 ЗП
вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните
пространства, като част от уличната инфраструктура. Общината като собственик
отговаря за управлението и поддържането на общинската собственост. На Община
Пловдив е вменено, чрез оправомощени длъжностни лица от общинска администрация,
организирането и осигуряването на поддържането и чистотата тротоарните площи.
Поведението на Община Пловдив, изразяващо се в бездействие, съдът намира за
противоправно, не съобразено с вменените от закона задължения. Тротоарите са
предвидени за обществено ползване и неподдържането им в изправно състояние,
представлява опасност за здравето на гражданите.
Ето
защо и съдът намира, че именно Община Пловдив отговаря за поддръжката, и ремонтът
на тротоарната настилка на ******в ***. Изграждането, ремонтът и поддържането
на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната
община – чл. 30, ал. 4 ЗП. Неизпълнението на вмененото задължение, чрез
съответните длъжностни лица към Община Пловдив, представлява противоправно
поведение. Без значение за производството е дали тротоарната плочка на адреса
стърчи на около 3 см., поради извършеното поставяне на шахта от ***.
Неизпълнението по чл. 74 ЗУТ може да доведе до отговорност на строителя спрямо
Община Пловдив, но не и да освободи ответника от задължението му да поддържа
тротоарните настилки, съобразно вменените му от закона задължения. Още повече,
че именно Община Пловдив е приела без възражения изграждането на техническата
инфраструктура на адреса ******в *** /шахта/, чрез съответната приемателна
комисия – виж разпита на вещото лице М. в съдебно заседание на 28.09.2018 г.
Община
Пловдив отговаря за поддръжката, на *** в гр. П. и прилежащи към улицата
тротоарни площи. Неизпълнението на вмененото задължение, чрез съответните длъжностни лица,
на които е възложена работата, представлява противоправно поведение.
Относно възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна
връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение
делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е
по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при
условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за
така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на
тях да определи обективния принос на последния. Процесуалното задължение
(доказателствената тежест) за установяването на твърдения правнорелевантен факт
принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение,
като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата,
предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
С отговора ответникът е въвел в
процеса възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съдът намира същото за недоказано. Не се доказа твърдяната в отговора
влошена метеорологична обстановка по време на инцидента на 31.05.2016 г. на ***в
гр. П.. Напротив от свидетелските показания на К.М.се установява, че времето е
било приятно, хубаво и сухо. Установява се от приетата, компетентно и обективно
изготвена, комплексна СМЕ и от разпита на вещите лица в съдебно заседание на
28.09.2018 г., че ищцата има оплаквания и заболявания на сърдечно-съдовата
система, както и артрозни изменения на двете коленни стави в начален стадий, но
тези здравословни оплаквания не са оказали влияние на ищцата към момента на
инцидента - не са спомогнали настъпването му и не са оказали влияние на
оздравителните процеси. Така в комплексната СМЕ кредитирана изцяло от съда е
посочено, че артрозните изменения не се отразяват на общото състояние на
ищцата, включително на координацията, стабилността и подвижността към
инцидента. В съдебно заседание е конкретизирано от вещото лице *** М., че са налице
данни за двустранна гонартроза, която е в начален стадий. Според вещите лице
артрозното изменение на коленните стави при ищцата е нормално с оглед възрастта
й и не оказва влияние върху нейното придвижване. Относно оплакванията свързани
със сърдечно-съдовата система е посочено в експертното заключение, че
медикаментите, които е взимала ищцата във връзка с оплакванията си, не влияят
върху равновесието и походката й и нямат отношение към оздравителните процеси
на счупените кости. Оттук не се доказва от ответника по никакъв начин и връзка
между инцидента и приеманите от ищцата медикаменти и артрозните изменения на
двете й коленни стави. Липсват доказателства за наличие на конкретно действие или бездействие от страна на ищцата, което да е
допринесло за настъпването на събитието. Съдът намира, че ответникът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване, направеното от същия
възражение за съпричиняване, неблагоприятните последици от недоказването са в
тежест на въвелия и ползващия се от възражението, поради което възражението по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно.
По
иска за неимуществени вреди:
По делото се установява, че вследствие
на инцидента Д. В. Д. е получила счупване на долния край на дясната мишнична
кост в областта на лакътната става и счупване на 4-ри предни зъба и охлузвания
по лицето. В тази насока СМЕ, която се кредитира от съда и приложената по
делото медицинска документация.
Съдът намира за доказано по
производството, че при инцидента ищцата е получила счупване на 4-ри предни зъба
и намира за неоснователни възраженията на ответника в тази насока. До този
извод съдът стига след преценка на съвкупния доказателствен материал.
Свидетелят М., който е очевидец, заявява, че е видял след инцидента пред
Обущарското си ателие зъби, 3-4 зъба бил видял. Вещите лице медици по
комплексната СМЕ в експертизата и при разпита в съдебно заседание посочват, че
ищцата е счупила 4-ри предни зъба, като именно за това е имало консултация с
лицево-челюстен хирург при престоя си в ***, въпреки че е била приета в
ортопедичното отделение на болничното заведение. Вещото лице *** С. пояснява,
че доколкото ищцата е приета в ортопедията, не съществува задължение в
анамнезата на епикризата да се отразява и счупването на предни зъби при
падането й. Консултацията с лицево-челюстен хирург се установява от епикризата
на л. 11 от делото, в тази насока е и представеният амбулаторен лист № *** за
изваждане на корените на четири предни зъби на ищцата през месец юли 2016 г., издаден от АИППДП „Евродент-2013“
ЕООД, гр. К.. Свидетелят Д., чийто показанията съдът цени по реда на чл. 172 ГПК, но кредитира същите, доколкото съвпадат с останалия доказателствен
материал, пояснява, че парчетата от зъбите, които били останали, били извадени и
били направени протези през м. юли 2016 г. в гр. К., за да може ищцата да си
възвърне дъвкателната способност. Пояснява, че остатъците от зъбите са извадени
по-късно, тъй като трябвало първо да се изчака венците да заздравеят, тъй като
били подути. Ето защо съдът намира, че вследствие на инцидента освен счупване
на долния край на дясната мишнична кост в областта на лакътната става, ищцата е
счупила и 4-ри предни зъба. Посочено е в комплексната СМЕ, че е налице
причинно-следствена връзка между инцидента и установените травматични
увреждания – вкл. счупването на 4 предни зъба.
Уврежданията са причинили болки и
страдания за ищцата. Причинена й е психическа и емоционална травма. Неминуемо
следва и причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания на
ищцата и инцидента настъпил на 31.05.2016 г.
Относно
размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във
всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент / виж решение №
33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от
3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д.
№ 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по
гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./.
Принципът за
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.
От приетата комплексна СМЕ се установява,
че в резултат на инцидента Д. В. Д. е получила счупване на долния край на
дясната мишнична кост в областта на лакътната става и счупване на 4-ри предни
зъба и охлузвания по лицето. Ищцата във връзка с увреждането е оперирана трикратно,
като на 31.05.2016 г. е открито наместване и поставяне на метални тела, а на
01.11.2016 г. и на 19.12.2017 г. премахване на плаката и теловете. Четирикратно
през различни периоди от време е извършвала рехабилитационни и
физиотерапевтични процедури. Към момента на прегледа движението на лакътната
става е възстановено, но е останало хипотрофия на мускула и неврологична
симтоматика. Обичайният период за възстановяване е 4-5 месеца, като при ищцата
възстановяването е протекло по-продължително поради съпътстващото неврологично
усложнение от дразненето на лакътния нерв, което продължава и към момента. В
съдебно заседание вещите лица са конкретизирали, че може да се обслужва ищцата,
но възстановяването не е на 100 % пълноценно.
Свидетелят Д. заявява, че завел ищцата
в болницата след инцидента. Ищцата била изписана след 6 дни. След изписването
ръката и се подула и била неизползваема, дълго време била на течна храна заради
избитите зъби. Предвид усложненията и проведените рехабилитационни процедури
ищцата не могла да започне работа. След инцидента и помагали свидетелят Д.,
съпругата му и нейни приятелки-комшийки. Дълго време след 31.05.2016 г. ищцата
приемала болкоуспокояващи „***“, „***“ и др..
Така, за да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
- към датата на настъпване на
инцидента ищцата е била на 72 години, което предполага по-бавно възстановяване;
- интензитетът на увреждането;
- обстоятелството, че са налице
няколко различни увреждания – доказването на различни по място телесни увреждания е от значение за тежестта на увреждането
и следва да се съобрази при определяне на справедливия
размер на обезщетението;
- претърпените 3 операции и 4 рехабилитационни
и физиотерапевтични процедури след това;
- периода необходим за възстановяване до степен
ищцата да се обслужва сама и да ползва дясната ръка – 4-5 месеца;
- преживеният стрес, силните болки, необходимостта
от помощ в битов аспект в първите месеци след инцидента;
- затрудняването на дъвкателната
способност и говоренето, приемането на течна храна за период от 2 от около
месеца, до отстраняването на корените и остатъците от избитите зъби, предвид
необходимостта от успокояването на венците;
- непълното възстановяване на 100 % и
към момента на прегледа от вещите лица – 30.05.2018 г. /виж показанията на вещо
лице *** С. при разпита в съдебно заседание на 28.09.2018 г. – л. 187/; две
години след инцидента у ищцата се наблюдава *** на 4-5-ти пръст на д. ръка – *** - дразненене на лакътния нерв, което води до
изтръпване на 4-ти и 5-ти пръст на дясната ръка; вещите лица поясняват в
съдебно заседание, че може нервът да се самовъзстанови, но може и да се наложи
за в бъдеще ново оперативно лечение – транспозиция на нерва – л. 186 гръб;
Субективната преценка за справедливо определени
суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за
коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е
елемент от правната реалност /виж решение
№ 204/07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г. на I ТО на ВКС/. Цитираното в
писмените бележки от ответника решение № 202 от 26.10.2016 г. по в. гр. д. на
ОС Шумен, не следва да се взима предвид от съда. На първо място не са
представени доказателства това решение да е влязло в законна сила. На следващо
– касае се до различни факти и обстоятелства – различни увреждания с различен
интензитет и период на възстановяване, както и различен момент на настъпване на
инцидента.
В тази насока следва да се отбележи, че само относно
избиване на коронките на три предни зъба и охлузвания, при което раните са
заздравели до 15 дни, при двудневен болничен престой и последващо амбулаторно
лечение, а лечебният и възстановителен процес на мекотъканните увреждания и
възстановяването на коронките е приключило до един месец, на 77 год. жена при
ПТП настъпило през 2008 г.,
ВКС присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. –
виж решение
№ 16 от 6.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 461/2011 г., II т. о.
Отново за ПТП настъпило
през 2008 г. – за счупване на лява
мишнична кост, при пълно възстановяване за около 2.5 - 3 месеца, ВКС с определение № 642 от 11.10.2011 г. на ВКС по
т. д. № 65/2011 г., II т. о. не е допуснал до касационно обжалване решение
на САС, с което е присъдено обезщетение в размер на 7 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди. За ПТП настъпило през 2007 г. с увреждане раздробено
счупване на дясната мишнична кост над лакътната става и изкълчване в основната
става на палеца на лявата ръка и възстановителен период 2-3 месеца, ВКС с определение № 934 от 18.12.2012 г. на ВКС по
т. д. № 123/2012 г., II т. о. не е допуснал до касационно обжалване решение на
САС, с което е присъдено обезщетение в размер на 7 000 лв. за претърпените
неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи
отново, че посочените съдебни актове са само сравнителен ориентир /още повече
цитираната практика касае предходен период 2007-2008 г., в който
обществено-икономическите отношения са били различни/, а не коректив, какъвто
са фактите и обстоятелствата по конкретния казус.
Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и
отражението им към размера на неимуществените вреди към м. май 2016 г. Налице е връзка между стандарта на живот
в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е
израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън
конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап
на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура,
стандарт на живот, средно статистически размер на доходите /виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. №
2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. Това е само един от критериите относими към преценката
на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Изложеното в
писмените бележки на ответника, че следва размерът на обезщетението да бъде
съобразен със средномесечните нетни възнаграждения за процесния период, не се
споделя от настоящия съдебен състав. Обществено-икономическите условия се
отразят на размера на обезщетението доколкото са израз на икономическата
конюнктура, но не са зависими пряко от размера на средното месечно
възнаграждение, а от претърпените болки и страдания и техния интензитет. В тази насока на разсъждения на ответника
може обосновано да се посочи и следното - през 2016 г. годишният общ доход
средно на лице от домакинство е 5 167 лв., а средногодишният разход – 4755
лв. /данни на Националния социологически
институт/. За месец май 2016 г. минималната работна заплата е в размер 420 лв.
или за 1 години от май 2015 г. до май 2016 г. минималната работна заплата се
повишила с 60 лева или с около 15 %.
Въпреки това е минимален ръстът на БВП на човек от населението в стандарти на
покупателната способност за Република България в периода 2015 г. – 2016 г.
/данни Националния социологически институт/. В икономически план е налице
неоспорима тенденция за завишаване на средногодишния общ доход спрямо предходни
години, както и за увеличаване на минималния работен доход, но слабо завишаване
на покупателната способност. Всички тези тенденции следва да бъдат съобразени
от съда, като израз на конкретни обществено-икономически отношения,
представляващ един от многото критерии при определянето на обезщетението по чл.
52 ЗЗД, а не пропорционално броят на нетните средномесечни заплати за периода
съотнасящ се към глобалния размер на обезщетението претендиран от ищцата.
Обезщетението за неимуществени вреди не подлежи на уравновиловка, като същото
следва да бъде справедливо. Аритметиката посочена в писменото становище на
ответника, с която се стига до заключението, че се претендират 29 нетни
средномесечни заплати, което би обогатило неоснователно ищцата и компенсирало
незадоволителните финансови условия, не отговоря по никакъв начин на критериите
на справедливостта. Размерът на средномесечните заплати не е единственият
критерий определящ стандарта на живот, поради което и формалното му използване
при определяне на размера на обезщетението е в разрез с принципа за определяне
на справедливо обезщетение.
При всичко изложено, съдът намира, че определянето
на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата следва да бъде в размер на 13 700 лева. Съдът съобрази най-вече дългия период на възстановяване. За
определянето на размера освен водещата травма - счупване на долния край на
дясната мишнична кост в областта на лакътната става, съдът взе предвид и
счупването на 4 предни зъба. Счупването на зъби несъмнено води до значително завишаване размера на обезщетението,
освен силните болки изпитани не само по време и непосредствено след инцидента,
това избиване на зъби е довело до изключителни неприятности в битов аспект за
ищцата за период от 1 до 2 месеца – затруднена е била дъвкателната способност
на ищцата, същата се е хранила изключително с течна храна /виж показанията на
свидетеля Д./, затруднен е бил и говорът й, не се е разбирало какво е говорила
/отново свидетелят Д./. Двете отделни травматични увреждания, засягането на
двигателната функция на дясната ръка, на дъвкателната функция и говора за
значителен период от време, 3-те операции, 4-те рехабилитации, допълнителното
усложнение свързано с дразненето на лакътния нерв, което не е отшумяло към момента /2 години след инцидента/, както и
обществено-икономическите отношения, водят съда до извода, че размерът на
обезщетението в конкретния случая следва да бъде 13 700 лв. Подобен размер на обезщетението от 13 700 лв. съдът намира, че е съобразен
с изискванията на справедливостта, съобразно всички факти и обстоятелства по
делото. Като законна последица ще се
присъди и законната лихва от датата на инцидента /31.05.2016 г./ до
окончателното изплащане. Искът за разликата до
15 000 лв. ще се отхвърли, като недоказан.
По иска имуществени вреди;
Размерът на претенцията е
конкретизиран в съдебно заседание на 27.04.2018 г.
По делото са представени
като писмени доказателства – фактура № *** от 01.06.2016 г. с издател *** *** и
получател Д.В.Д. за закупуване на две броя права реконструктивна плака на обща
стойност 1520 лв., като към фактурата е представен и фискален бон за заплащане
стойността на закупените стоки – плаки. Установява се, че е заплатена
потребителска такса за болничен престой в *** *** за 3 нощувки – видно от фактура
№ ***., към която фактура е представен и фискален бон за заплащането на сумата
от 17.40 лв. Направени са разходи за заплатени медикаменти-лекарства „***“ и „***“ в общ размер 211.69 лв. - сумата
от 75.45 лв. заплатена с касов бон от 11.08.2016 г., сумата от 74.32 лв.
заплатена с касов бон от 09.09.2016 г., сумата от 13.24 лв. заплатена с касов
бон от 21.10.2016 г., сумата от 35.72 лв. заплатена с касов бон от 20.10.2016
г., сумата от 12.96 лв. заплатена с касов бон от 11.11.2016 г. виж л. 12 от
делото.
Следователно се
установява направата на парични разходи от ищцата в размер на обща стойност 1749,09
лв. Ответникът не е оспорил заплащането на сумата, както и наличието на
причинно-следствена връзка между направените разходи и увреждането на ищцата.
Обстоятелството, че разходите са направени именно във връзка с инцидента и полученото
на долния край на дясната мишнична кост в областта на лакътната става, се
установява по безспорен начин по производството. При извършената оперативна
интервенция вследствие на инцидента са поставени закупените две плаки, като
ищцата е останала в болничното заведение за 6 дни – което се установява от
медицинските документи и СМЕ. Относно лекарствата и медицинските консумативи комплексната
СМЕ е посочила, че всички разходи на ищцата по-време на лечението, които в
медицинската документация са съпроводени с фактури и касови бележки, са били
необходими по-вид и количество. В съдебно заседание на 28.09.2018 г. вещото
лице *** М. пояснява, че медицинските документи за закупени лекарства „***“ и „***“
са свързани с неврологичното усложнение от дразненето на лакътния нерв и е
характерно да се предписват при симптомите налични у ищцата след претърпения
инцидент. Така заплатена сума от ищцата в общ размер на 1749.09 лв. се явява
претърпяна вреда /загуба/. Следователно съдът намира, че се доказва наличието
на имуществен разход в размер на 1749.09 лв., претърпян във връзка с
инцидента, за което отговорност по чл. 49 ЗЗД носи ответникът. Ето защо и искът
за имуществени вреди ще се уважи в пълния предявен размер.
Относно законна лихва по отношение имуществените
разходи:
Необходимостта от
средства за закупуване на стоки, медикаменти и за заплатен болничен престой от
увреждането се модифицира в материална вреда в момента на реализирането на
разхода, на претърпяването на материалната загуба. При неосъществен в цялост
фактически състав, пораждащ правото на обезщетение за материалните вреди от
непозволено увреждане, отговорният не е в забава и не дължи обезщетение за
забавено плащане. С извършването на необходимия разход,
фактическият състав, от който произтича правото на обезщетение за този вид
вреди е завършен и от този момент отговорният за заплащането му изпада в забава
без покана - по правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Законната лихва
се дължи от момента на увреждането, което увреждане, в хипотезата на разходи за
лечение и закупуване на стоки и медикаменти, като вид претърпяна загуба,
настъпва - реализира се с извършването на разхода и в този момент
вредата се проявява.
Т. е. претенцията за
законна лихва е основателна, така както е поискана с исковата молба, съобразно
диспозитивното начало в процеса:
-
върху заплатената сума от 1 520 лв. за закупени 2бр. реконструктивни плаки, следва
да се присъди законната лихва от деня на заплащането - 01.06.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата;
-
върху заплатената сума от 17.40 лв., представляваща потребителска такса за три
дни болничен престой в ***, следва да се присъди законната лихва от деня на
заплащането - 06.06.2016 г. до окончателното изплащане сумата;
-
върху заплатената сума от 211.69 лв., заплатени за медикаменти-лекарства „***“
и „***“, следва да се присъди законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда 23.01.2018 г.
/така както е поискано от ищеца с исковата молба/ до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на
страните по съразмерност.
Претендирано е адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Уговарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и
следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този
случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се
провежда /виж определение
№515/02.10.2015г. по ч. т. д.№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са
предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗА, в договора за правна защита и съдействие
изрично е посочен чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Предявени са два отделни иска – един
за неимуществени вреди и един за имуществени /претърпени загуби/. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение, минималният адвокатски
хонорар е 980 лв. по иска за неимуществени вреди, от които по съразмерност следва
да се присъди хонорар в размер на 895.07 лева. За иска за имуществени
минималният хонорар е 352.44 лв. или на ***. Д. ще се присъди сума в размер на 1247.51 лв.
Ответникът претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 250 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в
сила от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП, както
и 180 лв. за заплатен депозит за комплексна СМЕ и 180 лв. за заплатен депозит
за СТЕ. По съразмерност на ответника ще се присъди сумата от 47.35 лв.
Ответникът следва да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищцата е освободена от внасяне на
държавни такси и разноски с определение от 21.02.2018 г. – л. 42/ , по сметка
за държавни такси на ПРС, сумата от 617.96
лева за държавна такса по съразмерност, съобразно уважената част от
предявения иск, както и 92.24 лв. за
депозит по комплексната СМЕ по съразмерност внесен от бюджета на съда.
Водим
от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“
№ 1,
да заплати на Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, вследствие на инцидент настъпил на 31.05.2016 г. в
гр. П., при който Д.В.Д. се спънала в тротоарна плочка пред ***, с адрес гр. П.,
***, който инцидент е предизвикан от бездействието на ответника – неполагането
на дължимата грижа от Община Пловдив за вещи общинска собственост, в нарушение
на задълженията за изграждането, поддържането и ремонтирането на тротоарите
/тротоарните плочи/, при който инцидент Д.В.Д. е получила счупване на долния
край на дясната мишнична кост в областта на лакътната става и счупване на 4-ри
предни зъба, следните суми:
- на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в
размер на 13 700 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на претърпения инцидент на 31.05.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
настъпване на инцидента - 31.05.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 13 700 лв.
до пълния предявен размер от 15 000 лв.;
-
на основание чл. 45 ЗЗД, сумата в общ
размер 1749.09 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби сбор от платените разходи
за лечение, медикаменти, такси, вследствие на претърпения инцидент на 31.05.2016
г., която сума е формирана по следния
начин:
*
заплатени 1 520 лв. за закупени 2 бр. реконструктивни плаки, за което е издадена фактура
№ *** от 01.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от деня на заплащането й - 01.06.2016 г.
до окончателното изплащане;
*
заплатени 17.40 лв., представляваща потребителска такса за три дни болничен
престой в ***, за което е издадена фактура № *** г., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
заплащането й - 06.06.2016 г. до окончателното изплащане;
*
заплатени 211.69 лв., представляващи разходи за закупени медикаменти-лекарства
„***“ и „***“ в периода 11.08.2016 г.- 11.11.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда 23.01.2018г.
до окончателното изплащане;
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с
адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на *** О.А.Д.,***,
със служебен адрес ***, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, сумата от 1247.51 лв. –
адвокатски хонорар по съразмерност за оказана безплатна правна помощ на Д.В.Д..
ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 47.35 лв.
разноски в производството по съразмерност.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с
адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, да заплати по сметка за
държавни такси на Пловдивски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 617.96
лева за държавни такси по съразмерност, както и сумата от 92.24 лв. по съразмерност за депозит по
назначената съдебно-медицинска експертиза.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ