Р Е
Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ВК, ІV-ТО „Д” отделение в публичното заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр.дело № 14554 по описа за 2010 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 196 – 211 ГПК (отм.),
тъй като попада в обхвата на § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК.
С решение
№ 415512 от 25.05.2018 г. по гр.д. № 17633/2003 г. на СРС, ІІ ГК, 53 състав, постановено във втората фаза на делбеното
производство съдът на основание чл. 288, ал.3 ГПК (отм.) е поставил в дял на Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, находящ се в гр.София, ул.„********,
на първи приземен етаж в двуетажната жилищна сграда, застроен на 80,51 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна,килер и гардеробно антре,
при съседи: от изток-двор, от юг-двор, от запад- двор и стълбище и от
север-двор и стълбище, заедно с мазе под кухнята и със съответните ид.части от
общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото от
1050 кв.м., съставляващо по скица парцел УПИ ІІІ- 264 от кв.23, по плана на гр.
София, м. „Бул. Цар Борис ІІІ”, при съседи: от север ул.„Войводина могила”, от
изток- УПИ ІV-265, от юг коритото на Владайска река и прилежащ терен, от запад
УПИ ІІ-263. С решението СРС е осъдил ответникът Д.М.Д., ЕГН ********** да заплати в 6 месечен срок от влизане в сила на
съдебното решение на ищеца Ц.Г.М., ЕГН **********, сумата от 33
512,50 лв., ведно със законната лихва от дата на влизане на решението в
сила.
С решението съдът е отхвърлил предявения от Д.М.Д. ЕГН ********** срещу Ц.Г.М., ЕГН ********** осъдителен
иск с правно основание чл. 59 ЗЗДза сумата от 8 900 лв., като е осъдил Д.М.Д.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата
от 356 лв., представляваща държавна такса за разгледания иск по чл. 59 ЗЗД.
С решението Д.М.Д., ЕГН **********
е осъден да заплати по бюджетната
сметка на Софийския районен съд сумата от 804,30 лв., представляваща
държавна такса по делото за делба, съобразно дела му от съсобствеността.
С решението Ц.Г.М., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по бюджетната сметка на Софийския районен съд
сума в размер на 1 340,50 лв., представляваща държавна такса по делото
за делба, съобразно дела му от съсобствеността
Недоволни
от постановеното решение в ЧАСТТА, с която съдът на основание чл. 288, ал.3 ГПК (отм.) е поставил в дял на Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, процесният
апартамент, находящ се в
гр.София, ул.„********, на първи приземен етаж в двуетажната жилищна сграда,
застроен на 80,51 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня,
тоалетна,килер и гардеробно антре, при съседи: от изток-двор, от юг-двор, от
запад- двор и стълбище и от север-двор и стълбище, заедно с мазе под кухнята и
със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място, цялото от 1050 кв.м., съставляващо по скица парцел УПИ ІІІ- 264
от кв.23, по плана на гр. София, м. „Бул. Цар Борис Ш”, при съседи: от север
ул.„Войводина могила”, от изток- УПИ ІУ-265, от юг коритото на Владайска река и
прилежащ терен, от запад УПИ ІІ-263, както и в ЧАСТТА, с която съдът е осъдил
ответникът Д.М.Д., ЕГН ********** да заплати в
6 месечен срок от влизане в сила на съдебното решение на ищеца Ц.Г.М., ЕГН **********, сумата от 33
512,50 лв., ведно със законната лихва от дата на влизане на решението в
сила, са останали третите лица помагачи на ищеца, встъпили в процеса пред
въззивната инстанция по в.гр.д.№4202/2007 г. по описа на СГС, ГО, ІІ –Г
въззивен състав Н.Г.Х. и А.Ю.Х.. С определение от 19.08.2019 г.
на мястото на починалия въззивник Н.Г.Х. са конституирани наследниците му по
закон А.Ю.Х. (съпруга), Г.Н.Х. (син) и Ю.Н.И. (дъщеря) и М.Н.Х. (дъщеря).
Въззивниците, чрез пълномощника си адв.А., в срока по чл.197, ал.1 от ГПК (отм.) го обжалват решението в посочените части при твърдения, че е
неправилно и незаконосъобразно. По-конкретно се поддържа, че не са налице
предпоставките на чл.288, ал.3 от ГПК за поставяне в дял на процесния недвижим
имот на Д.М.Д., тъй като
в хода на производството не е установено, че към датата на откриване на
наследството – 04.06.1992 г. когато е починала общата наследодателка на
страните Е.Д.Т., той е живял в имота, предмет на делбата, както и че не
притежава друго жилище. При посочените аргументи се моли решението да бъде
отменено в тази му част. Въззивниците при условията на евентуалност искат от
въззивната истанция ако приеме, че процесното жилище правилно е поставено в дял
на Д.М.Д., то
неправилно същият е осъден да заплати в 6 месечен срок от влизане в сила на съдебното решение на
ищеца Ц.Г.М., ЕГН **********, сумата от 33
512,50 лв., ведно със законната лихва от дата на влизане на решението в
сила, тъй като към настоящият момент въззивниците са собственици на 5/8 ид.ч.от
имота, поради което именно на тях следва да бъде заплатена сумата 33 512,50
лв. за уравняване на техните дялове.
Въззиваемата
страна - Ц.Г.М., чрез пълномощника си Кр.М., не
оспорва жалбата и я намира основателна по подробно изложени в писмен отговор от
10.08.2018 г. съображения.
Въззиваемия
Д.М.Д., чрез
пълномощника си адв.С. в проведеното на 26.09.2019 г.
открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна.
Третото лице помагач П.И.П., чрез пълномощника си адв.Л.
в проведеното на 26.09.2019 г.
открито съдебно заседание, не оспорва въззивната жалба, намира същата за
основателна.
В ЧАСТТА, с която съдът е
отхвърлил предявения от Д.М.Д. ЕГН ********** срещу Ц.Г.М., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 8 900 лв., като необжалвано, е влязло в сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 188 от ГПК (отм.) във връзка
с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за
установено следното:
С С влязло в сила решение № 16328 от 14.08.2014 г. по
в.гр.д.№ 4202/2007 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав е допуснато на
основание чл. 69 ЗН делба на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ
се в гр.София, ул. „********, на първи приземен етаж в двуетажната жилищна
сграда, застроен на 80,51 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня,
тоалетна, килер и гардеробно антре, при съседи: от изток-двор, от юг-двор, от
запад-двор и стълбище и от север-двор и стълбище, заедно с мазе под кухнята и
със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място, цялото от 1050 кв.м., съставляващо по скица парцел УПИ ІІІ- 264
от кв.23, по плана на гр. София, м. „Бул. Цар Борис III”, при съседи: от
север ул.„Войводина могила”, от изток- УПИ 1У-265, от юг коритото на Владайска
река и прилежащ терен, от запад УПИ ІІ-263, при следните квоти: 5/8 ид.ч. за Ц.Г.М., ЕГН **********
и 3/8 ид.ч. за Д.М.Д., ЕГН
**********. Освен искът за делба, предмет на делото е и възлагателна
претенция на ответника Д.М.Д. за процесния имот. Предявен е във втората
фаза и осъдителен иск за извършени подобрения от ответника Д.М.Д. в
процесния имот на стойност 8 900 лв.
В първото по делото съдебно заседание по извършването на делбата на 07.12.2017 г. е направена от
ответника Д.М.Д. и приета за
разглеждане претенция от ответника Татяна Х. за възлагане на процесния апартамент на основание чл.288, ал.3 ГПК (отм.) с
твърдението, че е живял и продължава да живее в него и няма друго жилище.
В първоинстанционното производство е допусната и
извършена съдебно-техническа експертиза, неоспорена
от страните, относно поделяемостта и оценката на делбения имот. Според заключението на вещото лице от апартамента не могат да се обособят реални
дялове, поради което
е допуснатия до делба недвижим имот - АПАРТАМЕНТ,
находящ се в гр.София, ул. „********, е неподеляем, като пазарната му
цена е в размер на 53 620 лв.
По отношение на искането на
ответника Д.М.Д. процесния имот да му се възложи в дял на основание чл.
288, ал.3 ГПК, СГС намира следното:
В настоящия
случай жалбоподателят Д.М.Д. е направил своевременно искане в първото
по делото заседание по втората фаза /от 07.12.2017 г./ за възлагане на процесния имот,
което поддържа и понастоящем. Разпоредбата на чл.288, ал.3 от ГПК (отм.)
предвижда, че ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и
не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия
дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Следователно приложимостта
на възлагането в хипотезата на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ е обусловена от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) жилището да е неподеляемо,
2) съделителят да няма собствено жилище, 3) съсобствеността между съделителите
върху него да е възникнала единствено по силата на наследяване, и 4)
съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството. Настоящата
въззивна инстанция споделя извода на СРС, че по делото се установяват всички
предпоставки за уважаване искането на ответника по реда на чл.288, ал.3 от ГПК
(отм.). Установява се от събраните в производството гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Р.П.( о.с.з. от
27.10.2010 г. по в.гр.д.№ 4202/2007 г.
на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав), Д.К., Д. А.и Г.М.,
които са депозирани на 01.04.2004 г., че към
момента на откриване на наследството ответникът Д.М.Д. е живял в процесиня имот, в който живее непрекъснато и
към настоящия момент. Това се потвърждава и от факта, че като постоянен адрес
на ищеца е регистриран адресът, на който се намира процесния апартамент. Фактът, че в определен период
има различен постоянен адрес като регистрация не е достатъчно, за да разколебае
извода на съда, че ответникът цял живот е живял в делбеното жилище. Това категорично се потвърждава и от свидетелските
показания на Д.К., Д. А.и Г.М., които са депозирани на 01.04.2004 г. В тази
връзка съдът съобрази и че ответникът живее в този имот още от 1950 г., което е
видно от представения по делото списък на живущите - ответникът е посочен като
живущ на адрес и няма данни да го е напускал. Установява се по делото,
че ответникът е декларирал процесния имот, както и няма
друго жилище. Затова въззивният състав споделя извода на
СРС, че към момента на откриване на наследството 1992 г., ответникът е живял трайно в процесното жилище. Това
обстоятелство е прието за установено и в решение от 14.08.2014 г. на СГС по
същото дело между същите страни в първата фаза на делбата, което решение е
влязло в сила. Видно от представените свидетелски показания и от писмените
доказателства, ответникът е живял през цялото време и до сега в процесното
жилище и не притежава друго жилище. Този извод се потвърждава и от
представената по делото декларация за семейно и имуществено състояние, подписан
лично от ответника.
Следователно по делото се
установяват положителните предпоставки, обуславящи възникване правото на
възлагане на ищеца - делбения имот представлява жилище, което е неподеляемо
и ответникът при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, поради което може да поиска то да бъде поставено в неговия
дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
По
делото не е спорно и са събрани писмени доказателства, от които е видно, че
ищецът Ц.М. е прехвърлил собствеността върху притежаваните от него 5/8 идеални
части от процесния недвижим имот и към момента на постановяване на решението не
притежава собственост върху имота. Установява се, че с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 86, том II, нот.дело № 273/2006 г. по описа на
нотариус В.Г.Ц.Г.М. е дарил собствените си 4/8 идеални части от
процесния имот на П.И.П.. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163,
том III, нот.дело № 476/2006 г. по описа на нотариус В.Г.Ц.Г.М. е продал на П.И.П.
останалите си 1/8 идеални части от процесния недвижим имот (стр.81 от
гр.д.№ 4202/2007 г. на СГС, П-г състав). С нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 159, том I, нот.дело № 148/2007 г. по описа на нотариус А.Г.,
рег.№ 437 в НК П.И.П. и съпругата му Б.Н.В.- П.са прехвърлили на третите лица
помагачи Н.Г.Х. и А.Ю.Х.,
жалбоподатели в настоящото производство собствените си 5/8
идеални части от процесния недвижим имот.
Страните
спорят сумата от 33 512,50
лв. ответникът Д.М.Д. за уравняване на неговия дял дали следва да заплати на ищеца (прехвърлител) Ц.Г.М. или на приобритателите в хода на процеса на неговите
5/8 ид.ч. от имота третите лица помагачи Н.Г.Х. и А.Ю.Х..
Настоящият въззивен състав
споделя становището възприето от СРС в обжалваното решение, а именно, че ответникът Д.М.Д. следва да заплати на
ищеца Ц.Г.М. в качеството му на процесуален
субституент на приобретателите сумата
от 33 512,50 лв., за уравняване на неговия дял, позовавайки се на Тълкувателно
решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.дело № 3/2013 г.
ОСГК на ВКС в Тълкувателно
решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.дело № 3/2013 г. приема, че при извършено разпореждане със спорното право
от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното
производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК /чл. 121 ГПК - отм./. Лице, придобило права по силата на
разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след
предявяване на иска за делба, може да участва като главна страна в
производството като замести своя праводател със съгласието на всички съделители
или да встъпи главно по реда на чл. 225 ГПК /чл.
181 ГПК (отм.) в първа или във
втора фаза на производството. След влизане в сила на решението по допускане на
делбата във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален
субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като
подпомагаща страна или по реда на чл.
225 ГПК /чл.
181 ГПК (отм.)/. Приобретателят ще
бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е
встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в
производството чрез своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита
прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът.
Макар прехвърлянето на дела да променя носителя на
правото на собственост, според установеното в чл.
226, ал. 1 ГПК /чл.
121, ал. 1 ГПК - отм./ процесуално
правило, делото продължава своя ход между първоначалните страни, като по реда
на чл. 226, ал. 2, изр. второ ГПК /чл. 121, ал. 2, изр.
второ ГПК - отм./ приобретателят може да замести
своя праводател само със съгласието на всички съделители и на лицето, което
встъпва като страна по делото. Ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото
продължава своя ход с участието на първоначалните съделители -прехвърлителят
участва в процеса като процесуален субституент на приобретателя, като
процесуалната му легитимация произтича от самия закон.
Прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в
хода на делбеното производство представлява правомерно, разрешено от закона
действие, тъй като с предявяването на иска за делба съделителите не губят
правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял, вкл. и когато исковата
молба е вписана. Конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя обаче
не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като процесуален субституент
на приобретателя, процесуалната му легитимация произтича от самия закон,
въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл. 226, ал.3 от ГПК /чл. 121, ал.3 от ГПК-отм./ постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както
за съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е
съсобствен между съделителите и какви са делбените им права, като признатите на
прехвърлителя права ще се считат за права на приобретателя.
С решението по допускане на делбата съдът се произнася
по въпросите между кои лица и за кои имоти следва тя да бъде извършена, както и
каква е частта на всеки съделител. Ако приобретателят замести своя праводател
със съгласието на всички съделители, то с решението по допускане на делбата ще
бъде признато неговото право да участва при извършването на делбата. Ако
обаче съгласие за заместване не бъде постигнато, с решението по допускане на
делбата ще бъде признато правото на прехвърлителя да участва във втората фаза
на делбеното производство и силата на пресъдено нещо ще обвърже както
участващите в делбеното производство, така и приобретателя, вкл. и в
отношенията помежду им по тези въпроси. В отношенията между приобретателя и
прехвърлителя обаче от материалноправна гледна точка правата върху валидно прехвърлената идеална част от имота ще се считат
права на приобретателя, поради което във фазата по извършване на делбата прехвърлителят
ще участва като процесуален субституент на приобретателя. С влизане
в сила на решението по извършване на делбата съсобствеността ще се счита
прекратена и спрямо приобретателя, независимо в чий дял се е паднал имотът. Ако
предмет на делбата е само един имот и той бъде поставен в дял на прехвърлителя,
вещноправните последици на решението ще настъпят в правната сфера на
приобретателя, а ако имотът бъде
поставен в дял на друг съделител, приобретателят ще има правото да получи
дължимите за уравнение на дяловете суми, присъдени на прехвърлителя.
При изложените моитви и в упражнение на
правомощията си по чл.208, ал.1 от ГПК (отм.) въззивната инстанция е длъжна да
остави в сила решението в обжалваните части.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 415512 от 25.05.2018 г. по гр.д. №
17633/2003 г. на СРС, ІІ ГК, 53 състав, постановено във втората фаза на делбеното производство в ЧАСТТА, с която
съдът на основание чл. 288, ал.3 ГПК (отм.) е поставил в дял на Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, находящ се в гр.София, ул.„********,
на първи приземен етаж в двуетажната жилищна сграда, застроен на 80,51 кв.м.,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна,килер и гардеробно антре,
при съседи: от изток-двор, от юг-двор, от запад- двор и стълбище и от
север-двор и стълбище, заедно с мазе под кухнята и със съответните ид.части от
общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото от
1050 кв.м., съставляващо по скица парцел УПИ ІІІ- 264 от кв.23, по плана на гр.
София, м. „Бул. Цар Борис Ш”, при съседи: от север ул.„Войводина могила”, от
изток- УПИ ІУ-265, от юг коритото на Владайска река и прилежащ терен, от запад
УПИ ІІ-263, както и в ЧАСТТА, с която е осъдил ответникът Д.М.Д., ЕГН ********** да заплати в
6 месечен срок от влизане в сила на съдебното решение на ищеца Ц.Г.М., ЕГН **********, в качеството му
на процесуален
субституент на приобретателите третите
лица помагачи Н.Г.Х. и А.Ю.Х. сумата от 33 512,50 лв., ведно със законната лихва от дата
на влизане на решението в сила.
Решението в
останалата част, като необжалвано от страните, е влязло в сила.
Решението е постановено при
участие на трети лица помагачи на страната на ищеца, а именно: П.И.П., Н.Г.Х. (починал в хода на въззивното производство и
конституирани на негово място наследниците му по закон А.Ю.Х. (съпруга), Г.Н.Х. (син) и Ю.Н.И.
(дъщеря) и М.Н.Х. (дъщеря) и А.Ю.Х..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.