№ 1965
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507157 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на
Р.Т. срещу Решение 20049027 22.02.2021, постановено по гр. д. № 25344/2020г. по
описа на Софийски районен съд, 75 с-в , с което са уважени, предявените от „Т.С.“ЕАД
искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена на
доставена и неплатена ТЕ , мораторни лихви; цена за услуга „дялово разпределение“,
мораторна лихва върху нея и лихви от заявлението по чл. 410 ГПК. В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност на решението поради процесуални нарушения
във връзка с искания на ищеца, довели до неправилни изводи, че жалбоподателката е
единствен собственик на имота. Посочва, че имота бил закупен не само от нейната
майка на която тя е единствен наследник, но и от нейния дядо, а нямало данни за
неговите наследници. Самият ищец бил направил такива изявления, че тя не е
единствен собственик, но съдът не дал възможност на ищеца да уточни собствеността.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Няма отговор на жалбата. В съдебно заседание чрез адвокат Демирева
въззивникът поддържа въззивната жалба и аргументите нея, че не е единствен
собственик и исковете следвало да се отхвърлят изцяло.
При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и
1
допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от
оплакванията в жалбата и от императивните материални норми. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна. На първо място следва да се отбележи, че
СРС не е основал решението си на съвкупно обсъждане на събраните по делото при
това представени от ищеца писмени доказателства, а се задоволил да посочи, че
ответника не оспорил по основание и размер исковете. Извод за неоспорване на
исковете СРС явно е направил поради неподаването на отговор на исковата молба.
Според СГС липсата на отговор на исковата молба не лишава ответника от
възможността в първо заседание да оспори исковете по основание и размер, както и не
освобождава ищеца от задължението му да докаже основанието и размера на своите
претенции.
В конкретния случай действително отговор на исковата молба няма, но в
единственото заседание пред СРС исковете са оспорени по основание с довод, че
ответницата не единствен собственик на имота и не следва само тя да отговаря за
цената на доставената в имота топлинна енергия за процесния период.
СРС изобщо не е обсъдил наличието на писмени доказателства по делото, от
които може да се изведе извод в подкрепа на доводите на ответника, че тя не е
единствения собственик на имота. Така според представения с исковата молба (л.18-20
от делото на СРС) договор за продажба на държавен недвижим имот страни по него са
двама купувачи Р.С.Н. и С.М.Щ.. По делото няма доказателства те да са в роднинска
или брачна връзка, нито са уговорени с договора квотите които придобива всеки
купувач. При това положение следва да се приеме, че двамата купувачи са придобили в
обикновена съсобственост при равни квоти правото на собственост върху описания в
договора имот, за който няма спор, че е идентичен с посочения в исковата молба. Р.Н. е
починала на 21.04.2014г. (видно от удостоверение за наследници на л. 17 от делото) и
единствен нейн наследник е ответницата, която е придобила половината от имота, като
универсален правоприемник на починалата – единствен неин наследник по закон.
Ищецът не е представил доказателства, че имота е станал изцяло собственост на
ответницата. При това положение макар да се намира в облигационна връзка по
продажба на ТЕ за процесния имот и период с ищеца, то ответницата може да отговаря
само за половината от цената на доставената в имота ТЕ, съответно за половината от
цената на услугата дялово разпределение и за половината от лихвите за забава върху
цената на ТЕ. Размерите на исковите претенции (количество и стойност на ТЕ и
услугата дялово разпределение и размерът на лихвите за забава) не са оспорени по
делото.
Жалбата обаче е основателна изцяло по отношение на иска за мораторна лихва
върху цената на услугата „Дялово разпределение“. В ОУ на ищеца няма срок за
плащане на цената за дялово разпределение и няма доказана покана. Следователно
2
няма забава и лихва върху тази сума не се дължи от жалбоподателя, като неправилно
СРС е приел, че той я дължи.
Предвид гореизложеното Решението подлежи на отмяна в частта по иска за
главница над размера от 2012,20 лева, в частта по иска за цена на дялово
разпределение над размера 34,84 лева, в частта по иска за мораторна лихва върху
цената на ТЕ над размера от 201,54 лева и на цялостна отмяна по иска за мораторна
лихва върху цената на услугата „дялово разпределение“.
По разноските:
При този изход на делото във въззивното производство Въззивникът има право
на разноски съобразно уважената част от жалбата, която е 50 % от обжалвания интерес.
Претендира и доказва разноски за държавна такса в размер на 91,79 лева и разноски за
адвокат в размер на 500,00 лева, като възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на
въззиваемото дружество СГС намира неоснователно с оглед на материалния интерес
от делото. От така доказаните разноски следва да се присъдят половината съобразно
изхода на спора. Или Общо 295,90 лева разноски за въззивното дело. За първа
инстанция не е правил такива.
При уважени 50 % от исковете ищецът има право на разноски за първа
инстанция в размер на 50 % от сторените, които са 220,80 лева за държавна такса и
поискан минимално юрисконсултско възнаграждение. СГС намира че за
юрисконсултско възнаграждение в първа инстанция се следват до 50,00 лева, като
въззивния съд намира, че не е обвързан от минимални размери на юрисконсултско
възнаграждение с оглед на чл. 78, ал. 8 ГПК, който визира ограничение само в
максималния размер. От тези разноски следва да се присъдят половината или общо
135,40 лева и решението следва да се отмени и в частта му по разноските присъдени на
ищеца за исковото производство над този размер, както и над размера от 70,09 лева за
заповедното дело
За въззивното дело ищецът има право на разноски съобразно отхвърлената част
от жалбата която е 50 %. Претендира юрисконсултско възнаграждение което СГС
намира, че следва да се определи на 50,00 лева от които съобразно отхвърлената част
от жалбата следва да му се присъдят 25,00 лева за въззивна инстанция.
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20049027 22.02.2021, постановено по гр. д. № 25344/2020г.,
В ЧАСТТА С КОЯТО е признато за установено, че Р. Н. Т. с ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******* главница - цена за доставена в периода 01.05.2016г.-
30.04.2019г. топлинна енергия в имот в гр. София, ж.к. *******, над размера от
3
2012,20 лева, КАКТО И в частта с която е признато за установено, че Р. Н. Т. дължи
на „Т.С.“ЕАД мораторна лихва за период 15.09.2017г.-03.12.2019г. над размера от
201,54 лева върху главницата за доставена топлинна енергия, КАКТО И В ЧАСТТА, с
която е признато за установено, че Р. Н. Т. дължи на „Т.С.“ЕАД главница – цена на
услугата „дялово разпределение“ над размера от 34,84 лева за периода 01.11.2016г.-
30.04.2019г., КАКТО И В ЧАСТТА, с която е уважен иск за мораторна лихва от
11,66 лева върху цена на услугата „дялово разпределение“ КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло искът за признаване за установено, че Р. Н. Т. дължи на
„Т.С.“ЕАД за периода 31.12.2016г.-03.12..2019г. мораторна лихва от 11.66 лева върху
цена на услугата „Дялово разпределение“.
ОТХВЪРЛЯ за разликата над 2012,20 лева до предявения размер от 4024,39
лева искът за признаване за установено, че Р. Н. Т. дължи на „Т.С.“ЕАД главница -
цена на доставена топлинна енергия в периода 01.05.2016г.-30.04.2019г.,
ОТХВЪРЛЯ за разликата над 34,84 лева до предявения размер от 69,67 лева
искът за признаване за установено, че Р. Н. Т. дължи на „Т.С.“ЕАД за периода
01.11.2016г.-30.04.2019г цена за услугата „дялово разпределение“.
Отменя решението и в частта по разноските, присъдени в полза на ищеца над
размерът от 135,40 лева за исковото и над размерът от 70,09 лева за заповедното дело
( ч.гр.д.72509/2019г. на СРС).
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части, с които исковете
са уважени.
ОСЪЖДА Р. Н. Т. ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД 25,00 лева разноски за
въззивното дело.
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД ДА ЗАПЛАТИ НА Р. Н. Т. 295,90 разноски за въззивното
дело
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4