Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти
състав
На
двадесет и шести февруари Година
две хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 743 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0433-00048/29.01.2020г., издаден от началник І РУ към ОДМВР Варна, с което на П.Т.Т. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 30 лева на осн. чл.183 ал.3 т.5 пр.І от ЗДП; ГЛОБА в размер на 50 лева на осн. чл.183 ал.4 т.7 пр. І от ЗДП и ГЛОБА в размер на 10 лева на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр. 2 от ЗДП.
ОСЪЖДА П.Т.Т., ЕГН ********** ***, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по
жалба на П.Т.Т. срещу
НП на началник на ІРУ ОДМВР- Варна, с което са му
наложени административни наказания ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата въззивника счита, че знак В23 е
следвало да бъде поставен вляво и вдясно спрямо посоката на движение. В конкретния
случай знак е бил поставен единствено от лявата страна на движение на водача и
не би могъл да въведе забрана за водача, който е управлявал превозното
средство. На следващо място счита, че в НП не е указано за какъв вид точно
превозно средство от изброените категории става въпрос, с което са нарушени
чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Оспорва твърдението, че е управлявал
превозното средство без обезопасителен колан. Счита, че е нарушено правото му
на защита, тъй като започвайки да пише възражения в АУАН, той бил преместен от
служителя на полицията. По отношение на
КТ сочи, че се намира в КАТ , поради водено друго наказателно производство и
няма как да представи талона, защото същия е в КАТ. Заявява подаването на
сигнал относно незаконно поставен знак.
В с. з. въззивника поддържа жалбата си.
По същество поддържа и доразвива основанията за отмяна на
наказателното постановление , изложени с жалбата.
Представител на органа, издал НП моли съда
да го потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 23.12.2019г. полицейски служители към
ОДМВР Варна – св. С. и св. К. осъществявали контрол над движението на ППС по
бул. „Сливница“, в района на кръстовището с ул. „Пирин“, като били устроени в
района на дом №100 на бул. „Сливница“, в посока към кварталите. При това покрай полицейските служители
преминавали автомобили.
Един от преминаващите автомобили бил
л.а. „Опел Зафира“ с рег. №В1965ВН,
управляван от въззивника Т.. Въззивникът управлявал автомобила по бул.
„Сливница“, в посока към центъра на гр. Варна, като в района на кръстовището на
булеварда с ул. „Пирин“ предприел
маневра „обратен завой“, въпреки наличието на забранителен знак В23. След
извършване на маневрата автомобилът продължил движението си отново по бул.
„Сливница“, но вече в посока към кварталите и при това достигнал до установения
екип на ОДМВР Варна. По време
движението си въззивникът Т. не използвал обезопасителен колан и това било
възприето от св. С. и св. К..
Въззивникът Т. бил спрян за извършване на проверка, при
което било установено още, че управлява превозното средство без да носи КТ към
СУМПС.
Св. С. съставил акт за установяване на
административно нарушение, в съдържанието на който подробно описал
установеното. Деянията били квалифицирани като такива по чл.6 т.1 от ЗДП;
чл.137а ал.1 от ЗДП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП. Като свидетел при съставянето на
акта бил вписан другият полицейски служител – св. К.. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на въззивника,
който вписал в графата за възражения, че има такива.
В срок по преписката постъпили възражения, но били преценени
като неоснователни.
На 29.01.2020г. въз основа на съставения
акт е било издадено и НП , видно от съдържанието на което административно
наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители
фактическа обстановка. На нарушенията била дадена правна квалификация по ЗДП,
идентична с посочената в АУАН и на
основание санкционните норми на чл. 138 ал.3 т.5 пр.І от ЗДП; чл.183 ал.4 т.7
от ЗДП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от
ЗДП, на въззивника били
определени административни наказания.
Горната фактическа обстановка, описана в
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета
от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните гласни доказателства - показанията на св.С. и
св. К.; акт за установяване на административно нарушение, който представлява
доказателство по смисъла на ЗДП; справка за нарушител и др.
Показанията на св. С. и св. К. са такива на
свидетели – очевидци, които пряко са
възприели , че водача извършва маневрата в нарушение на поставения пътен знак;
че е без предпазен колан по време на спирането му, т.е. по времето, когато още
се е движел, както и липсата на определен документ.
В подкрепа на показанията на тези свидетели е и писменото
доказателство по делото - актът за установяване на административно нарушение,
който е годно доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП.
Пред съда депозира показания и св. Василева, като
показанията на същата имат за цел да подкрепят защитната позиция на въззивника.
Показанията на тази свидетелка съдът не кредитира от една страна предвид на
установената емоционална обвързаност на свидетелката с въззивника Т. – същата
съжителства на съпружески начала с въззивника, и от друга страна предвид на
противоречието между тях и тези на незаинтересованите от изхода на делото
свидетели. При преценка дали да кредитира показанията на св. Василева съдът взе
предвид и обстоятелството, че свидетелката говори за начина на извършване на проверката
, като е категорична досежно собствените си възприятия, които обаче не са
такива на въззивника Т..
За да се произнесе по жалбата, съдът,
предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно
постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него
издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния
закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта
за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите ,
изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на
събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за
извършени нарушения по ЗДП, като след задълбочено разследване на
обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на всяко
от извършените от въззивника нарушения. Въз основа на квалификацията на всяко
деяние правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по
пътищата. Правилно е бил преценен вида на
наказанията с императивно определен размер.
Що се отнася до възраженията наведени с
жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност предвид
на следното :
Въззивника счита, че знак В23 е следвало да
бъде поставен вляво и вдясно спрямо посоката на движение. В конкретния случай
знак е бил поставен единствено от лявата страна на движение на водача и не би
могъл да въведе забрана за водача, който е управлявал превозното средство.
Заявява подаването на сигнал относно незаконно поставен знак.
По така наведените възражения на първо
място следва да се отбележи, че като водач на МПС въззивникът е задължен да се
съобразява с поставените пътни знаци, касаещи посоката му на движение,
независимо от това дали са поставени в ляво или в дясно спрямо посоката му на
движение. Подаване на сигнал относно незаконно поставен знак е недопустимо в
производството по въззивна проверка на издадено наказателно постановление.
На следващо място счита, че в НП не е
указано за какъв вид точно превозно средство от изброените категории става
въпрос, с което са нарушени чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
Съдът не констатира да са допуснати
нарушения от категорията на визираните по- горе, доколкото с обстоятелствената
част на АУАН и НП изрично е посочен вида на управляваното превозно средство,
както и неговите марка и модел. Вписано е обстоятелството на управление на
автомобила без използване на обезопасителен колан по време на движение и с
горното в пълнота е възведено годно обвинение, срещу което въззивникът да се
защитава.
Счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като
започвайки да пише възражения в АУАН, той бил преместен от служителя на
полицията.
Доколкото въззивникът е реализирал правото си на възражение
в пълен обем, отбелязвайки наличието на възражения в АУАН и депозирайки
възражения срещу АУАН в срока за такива, съдът не констатира да е допуснато
подобно нарушение.
По отношение на КТ сочи, че се намира в КАТ , поради водено
друго наказателно производство и няма как да представи талона, защото същия е в
КАТ.
Обяснението на причини , поради които въззивникът не носи КТ
към СУМПС при управлението на МПС по никакъв начин не представлява изпълнение
на изискванията на закона, поради което и правилно въззивникът е бил санкциониран и за това нарушение.
След проверка на издаденото наказателно
постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди
направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт .
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: