О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Сливен, 05.02.2019г.
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЪНЮ ЖЕКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЙОРДАНОВА
Г. НЕЙЧЕВА
като се запозна с докладваното от
съдия Нейчева ВЧНД № 38 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.
Образувано е по жалба, подадена чрез повереника на Г.Ж.И. - настойник на
поставената под пълно запрещение С.Г.Ж.
срещу определение № 375 / 25.10.2018г. по ЧНД № 487 / 2018г. на РС –
Нова Загора. С обжалваното определение е потвърдено постановление на Районна прокуратура гр. Нова
Загора от 20.07.2018г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство № зм - 743/2017г. по описа на РУ Нова
Загора, преписка № 1456/2017г. /пор. № 561/2017г./ по описа на Районна
прокуратура Нова Загора водено срещу обвиняемия Д.И.Д. за престъпление по чл.343,
ал.1, б.”б”, вр. чл.342, ал.1 НК, като законосъобразно.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е недопустимо и
незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че както
РП, така и PC неправилно тълкували понятието „случайно деяние” по смисъла на
чл. 15 НК. Те не правели разлика между разрешена и съобразена скорост.
Обстоятелството, че обвиняемият се движил с управлявания от него автомобил извън населено място със скорост 77 км./ч.,
т.е. под разрешената от закона максимално допустима скорост на движение 90
км/ч. не го оправдавало, тъй като чл. 20 от ЗДвП бил категоричен в тази насока
и вменявал задължения на водачите: по ал. 1
- да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и по
ал. 2 - при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие; да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В жалбата се твърди още, че и
РС и РП не се съобразили с изводите на
автотехническата експертиза, съгласно които пътнотранспортното
произшествие е можело да бъде избегнато
от Ж. ако не е предприела пресичане, при наличие на приближаващ се автомобил;
можела е да изчака и тогава да предприеме пресичане на платното за движение.
Жалбоподателят счита, че пострадалата изцяло е съобразила скоростта, с която се
е приближавал автомобила със своите възможности, пресякла е платното за
движение на автомобила изцяло, намирала се е вече в платното за насрещно
движение, където е настъпил удара. Твърди, че причината за пътнотранспортното
произшествие са само и единствено неадекватните действия на водача при
предприетото отклоняване на автомобила наляво и навлизане в насрещната лента за
движение. Технически правилно било водачът да запази движението си в собствена
дясна лента или да отклони надясно в обратната на движението на пешеходеца
посока, при което двата обекта щели да се разминат. Жалбоподателят счита, че са
налице всички условия да се потърси
наказателна отговорност на обв. Д., тъй като имало достатъчно доказателства, че
той е осъществил състава на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. ”б”, вр. чл. 342
ал. 1 от НК и виновно причинил на пострадалата средна телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за здравето. Искането
е въззивният съд да отмените обжалваното определение, тъй като автотехническата
експертиза била категорична относно вината на обвиняемия.
Против така
подадената жалба е постъпило възражение от обв. Д., който твърди, че жалбата е
неоснователна. Счита, че РП – Нова Загора и РС – Нова Загора правилно и
законосъобразно приели, че се касае за случайно деяние, тъй като според
безспорното заключение на автотехническата експертиза пострадалата попадала в
опасната зона за движение на лекия автомобил. Твърди, че се е движил с
разрешената скорост, която била и съобразена, и поради това, че пострадалата
попадала в опасната му зона, изобщо не можело да се прави коментар за
съобразена скорост. В опасната зона шофьорът не носел отговорност и винаги било налице случайно деяние, а
пострадалата не можела да черпи права от собственото си виновно поведение.
Твърди още, че изцяло споделя изводите на
прокуратурата и съда, с които приемали, че той не носи наказателна
отговорност и моли съда да ги вземе в предвид при постановяване на акта си и да
остави жалбата без уважение.
След като се запозна с подадената жалба,
възражението срещу нея, атакуваното определение на РС – Нова Загора,
потвърденото постановление на РП – Нова Загора и доказателствата, приложени по
делото, въззивната инстанция намира СЛЕДНОТО:
Предмет на въззивното производство е
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК.
Жалбата е подадена в законния срок от
лице с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С постановление от 19.02.2018г. по досъдебно производство № зм -
743/2017г. по описа на РУ Нова Загора, преписка № 1456/2017г. /пор. №
561/2017г./ по описа на Районна прокуратура Нова Загора, предявено на
26.02.2018г., в качеството на обвиняем е привлечен Д.И.Д. за това, че на
26.10.2017г., в землището на гр. Нова Загора, на път SLV 2045, км. 0+400, нарушил правилата за движение по пътищата: по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП; по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по чл. 116 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.Г.Ж. ЕГН: ********** ***
изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно
затрудняване движенията на левия и десния долен крайник – престъпление по
чл.343, ал.1, б.”б”, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 НК.
По досъдебното производство е установено, че обв. Д. е правоспособен водач
на МПС, Категории „В”, „М” и „АМ”. На 26.10.2017г. около 16.00 часа по
път SLV 2045 в посока гр. Нова Загора – с. Ценино на км. 0+400 в близост до бившата
база на горското стопанство, обв. Д. управлявал личният си лек автомобил „Ауди
80” с рег. № СН 5546 СС със скорост на движение около 77 км/ч. Опасната зона за
спиране на автомобила при определената
скорост на движение била около 67м. Движението се осъществявало в светлата част
на денонощието, при суха пътна настилка. В същия момент, на същия път, на десния банкет се намирала пешеходката С.Г.Ж., която предприела
пресичане платно за движение, отдясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила. Тя осъществила пресичането
неправилно, извън зоната на действие на пешеходна пътека и при наличие на приближаващ се автомобил.
Обвиняемият е възприел опасността в
момента на навлизане на пешеходката на платното, като автомобилът е бил на
около 54 метра от мястото на удара и предприел
отклоняване на автомобила наляво
и навлизане в лявата лента за движение, както и задействал спирачната система.
След като пострадалата навлязла на 3,1 м. от дясната граница на платното за
движение, на 0,5 метра от разделителната линия, в лявата лента за движение
/гледано спрямо посоката на движение на
автомобила/ настъпил удар между челната дясна част на автомобила в областта на
десния фар и лявата странична повърхност на тялото на пешеходката. При удара тялото
на Ж. е попаднало върху капака и с главата си тя счупила челното стъкло. Скоростта на движение
на автомобила в момента на удара била около 50
км / ч.
В резултат на удара, Ж. получила различни по вид телесни увреждания: -
контузия в областта на главата довела до сътресение на мозъка, протекло в началото с пълна загуба
на съзнание - разстройство на здравето, временно опасно за живота; - счупване
на малкия пищял от подбедрицата на левия
крак в неговата горна трета, в
областта на главичката му довело до трайно затрудняване движенията на левия
долен крайник; - скъсване на страничната ставна връзка, укрепваща колянната
става на десния крак довело до трайно
затрудняване движенията на десния долен
крайник; - разкъсно - контузни рани в
дясната половина на челната област на
главата и предната повърхност на лявата
колянна става, причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според заключението на автотехническата експертиза, техническите причини,
довели до възникване на ПТП са: 1.
Технически неправилното поведение на водача
на автомобила при предприетото отклоняване на автомобила наляво и навлизане в насрещната лента за движение. Технически
правилно е водачът на автомобила да запази движението си в собствената дясна лента и да
предприеме спиране, като в този случай не би настъпил удар между двата обекта и
те биха се разминали. 2. Технически неправилното навлизане на пешеходката на
платното за движение при наличие на приближаващ се автомобил. Технически правилно
е пешеходката да се съобрази с положението и скоростта на движение на автомобила, като го изчака и след това да предприеме
пресичане на платното за движение.
Видно от заключението на назначената по досъдебното производство
комплексна съдебна психиатрично –
психологична експертиза, пострадалата С.Ж. страда от мозъчно – съдова болест;
съдова деменция с налудности, усложнена с травмена болест на мозъка; дифузен
психоорганичен синдром. При нея липсва психична годност правилно да възприема факти от действителността, имащи отношение
към воденото досъдебно производство, да ги пресъздава и да дава показания. Както към момента на
изготвяне на експертизата, така и към датата на пътнотранспортното произшествие
тя не е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от
нея, което освен това е покрито с пълна амнезия.
С решение № 7 / 28.01.2015г. по гр.д. № 435 / 2014г. на СлОС, пострадалата Ж.
е поставена под пълно запрещение. Органът по настойничество и
попечителство при Община Нова
Загора е назначил за неин настойник
дъщеря й – Г.Ж.И..
В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествието, за което
е съставен протокол, към който са
приложени фотоалбум и скица; събрани са писмени доказателства - справка за
собственост на л.а. „Ауди 80” с рег. № СН 5546 СС; справка за нарушител водач;
удостоверение № 110/06.04.2015г. издадено от органът по настойничество и
попечителство при Община Нова Загора; Решение № 7/28.01.2015г. постановено по
гр. дело № 435/2014г. на СлОС; справка за съдимост на обвиняемия; в качеството
на свидетели са разпитани лицата Г.Ж.И., М.Д.М.и Г.Ж.Ж.; обв. Д.
първоначално е разпитан в качеството на свидетел, а след привличането му
като обвиняем е заявил, че поддържа дадените показания и счита, че не е
извършил нарушение на ЗДвП; изготвени са
коментираните по – горе съдебномедицинска, автотехническа и комплексна съдебна
психиатрично-психологична експертизи.
С постановление от 20.07.2018г. по досъдебното производство, наказателното
производство, водено срещу обв. Д. за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”б”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК – поради липса на
осъществен състав на престъпление от общ характер. Отменена е взетата по
отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Подписка” и е разпоредено
връщането на иззетия като веществено
доказателство по делото лек
автомобил „Ауди 80” с рег. № СН 55 46 СС
на собственика му - обв. Д..
За да прекрати производството прокурорът е приел, че е налице хипотезата на чл. 15 от НК – случайно деяние,
тъй като обв. Д. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици
и не е бил длъжен да стори това. Скоростта на движение на управлявания от него
автомобил преди ПТП била около 77 км/ч, като същият задействал спирачната
система и към момента на удара скоростта на движение била около 50 км/ч, като
опасната зона за спиране на МПС при
определената скорост на движение била около 67 м. Прокурорът е приел, че при
предприетите действия за пресичане на пътното платно от пешеходката Ж., същата
е навлязла в опасната зона за спиране на автомобила, след което следват и
технически неправилните действия на
водача на автомобила, свързани с отклоняването му и навлизането в насрещната лента за движение.
Приел е още, че не е установено „св. Г.” /какъвто свидетел по досъдебното
производство няма, а след това на още едно място в постановлението прокурорът
говори за „обв. Г.”/ да е нарушил определени норми от ЗдвП като управление на
МПС с превишена скорост, след употреба
на наркотични или други упойващи вещества или др. Приел е и че пешеходката Ж. е изскочила внезапно на пътното платно да го пресича,
което попречило на обв. Д. да я възприеме навреме и да предприеме съответните
действия за избягване на пътно – транспортно произшествие. Приел е още, че
пострадалата Ж. също е допуснала нарушения на ЗдВП, а именно технически
неправилно навлизане на пътното платно, при наличието на приближаващ автомобил
и действията й са довели до неправилните действия на водача на автомобила
относно навлизането му в насрещната лента за движение. Поради това, прокурорът е счел, че обв. Д.
не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, т.е. че е
налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК и се е позовал на съдебна
практика за наличието му, когато деецът се е съобразил с предписаните му
правила за поведение в нормативните актове, регламентиращи дейността по
управление на МПС, както и когато е бил поставен /от различни от собственото му поведение фактори и условия/ в положение на
невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. Прел е
още, че не е установено обв. Д. да е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата, което да се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП с негово участие, чиято
последица е причинените на пострадалата Ж.
средни телесни повреди.
С обжалваното определение № 375 / 25.10.2018г. по ЧНД № 487 / 2018г. по описа
на РС- Нова Загора, постановлението на
РП – Нова Загора е потвърдено, като е възприета сходна с изложената от
прокурора фактическа обстановка и е достигнат извод за обоснованост и
законосъобразност на атакуваното постановление. Първоинстанционният съд е
приел, че липсват каквито и да било
установени по делото данни, които да обосноват извод, че пресичането на
пътното платно от страна на пострадалата Ж. е било предвидимо от обв. Д., тъй
като тя е предприела пресичане на място, където липсва пешеходна пътека и той
не е имал обективна възможност своевременно, преди излизането й на пътното
платно да я възприеме като пешеходка и респ. да предвиди последвалото пресичане
от нея, за да предприеме предварително нужните действия, вменени му от закона,
за да избегне настъпването на пътнотранспортно произшествие. Приел е също така,
че обвиняемият не е допуснал нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като
се е движил с управлявания от него
автомобил извън населено място със
скорост 77 км / ч, т.е. под разрешената
от закона максимално допустима
скорост на движение. Изцяло е споделен като правилен и обоснован изводът на
наблюдаващия делото прокурор за „случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК –
районният съд също е счел, че обвиняемият нито е бил длъжен, нито е могъл да
предвиди пресичането на пътното платно на процесното място от пострадалата,
съответно настъпването на общественоопасните последици. За да избегне удара с
пешеходката, обвиняемият предприел спиране и навлязъл с управлявания от него
автомобил в насрещното движение, като
тия му действия били обусловени обективно от необходимостта да заобиколи пострадалата Ж., в съответствие
с разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Правомощията на съда в производството по чл. 243, ал. 8 във връзка с ал. 5 от НПК по отношение на постановлението
на прокуратурата са ограничени само относно обосноваността и законосъобразността
му. В конкретния казус настоящата инстанция приема, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 20.07.2018г. на прокурор при РП –
Нова Загора е обосновано тъй като приетата фактическа обстановка съответства на
събраните по делото доказателства и същите са обсъдени в цялост. В същото време
настоящата инстанция приема, че то е незаконосъобразно. Изхождайки от установената фактическа
обстановка, която е идентична с възприетата в прекратителното постановление,
потвърдено с обжалваното определение, въззивният съд счита, че в
постановлението за прекратяване е допуснато нарушение на материалния закон
досежно приложението на чл. 15 от НК и приемането от страна на
прокурора наличие на случайно деяние при причиняването на средна телесна
повреда на пострадалата при настъпилото пътно - транспортно произшествие. Т.е.
окръжният съд счита, че в настоящия казус категорично е неприложима
разпоредбата на чл. 15 от НК по отношение деянието на обв. Д.,
тъй като с оглед на конкретно установените фактически обстоятелства той е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването на пътно – транспортното произшествие.
Действията на обв. Д. са в пряка причинна
връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Не
могат да бъдат споделени напраните правни изводи както от прокурора, така и от районният съд,
че обвиняемият не е имал обективна възможност своевременно да възприеме
пострадалата като пешеходка. Според автотехническата експертиза, обв. Д. е възприел опасността
непосредствено след навлизане на пешеходката Ж. на платното, което означава, че
„възприемането на опасността е своевременно”. Той е имал техническа възможност
да предотврати пътнотранспортното произшествие чрез спиране, като запази
движението си в собствената дясна лента за движение, но вместо това е предприел отклоняване на автомобила наляво с навлизане
в лявата лента за движение, където е и мястото на удара – на 0,5 м. от
разделителната линия.
Преминаването в лентата за насрещно движещи се пътни превозни средства е
забранено и единствено в случай на изпреварване или заобикаляне, водачът на пътно
превозно средство може да си позволи да
навлезе в тази лента /чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/. В конкретния случай
обвиняемият не е извършвал такива маневри, а и то е било недопустимо предвид на
това, че в тази лента, в този момент, насрещно се е движил с автомобила си свид. М., който веднага намалил
и спрял, тъй като според неговите показания
ако не бил спрял, автомобилът,
управляван от обвиняемия е щял да се
блъсне в неговия автомобил.
От установените фактически положения е очевидно, че в конкретния казус
поведението на обвиняемия като водач на моторно превозно средство е неправилно,
поради което той не може да се ползва от разпоредбата на чл. 15 от НК и от изключващото вината
обстоятелство "случайно деяние". Безспорно, според ТР № 28 /
28.11.1984г.по н.д. № 10 / 84г., ОСНК /на
което се позовава прокурорът/, чл. 15 от НК може да намери приложение при
всички пътни обстановки, посочени в ЗДвП и в ППЗДвП, ако са налице условия за
това. А в случая предвид коментираните неправилни действия на обв. Д. такива
условия не са налице - според същото Тълкувателно решение, само „когато водачът
на пътното превозно средство е направил всички зависещо от него и е изпълнил
изискванията на закона и правилника
и въпреки това са настъпили обществено опасни последици, той не следва
да носи отговорност”. Прокурорът е приел, че водачът „обв. Г.” е изпълнил
задълженията си по правилата на движение досежно скоростта и затова не следва
да носи наказателна отговорност за
настъпилите общественоопасни последици. От една страна този извод на прокурора
не се отнася до обв. Д., а за друго лице, а от друга страна не конкретизира кои
задължения по правилата за движение относно скоростта, регламентирани в раздел IV от ЗДвП е изпълнил този „обв. Г.” и
защо те са относими към поведението на обв. Д.. Незнайно защо прокурорът е
обсъждал и поведение на „св. Г.” като е приел, че не е установено той да е
нарушил определени норми от ЗДвП, като
управление на МПС с превишена скорост, след употреба на наркотични или
други упойващи вещества или др., но не е
посочил каквито и да било правни изводи дали обв. Д. е осъществил или не
нарушенията на ЗДвП, за които му е повдигнал обвинение, а именно по чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по чл. 116 от ЗДвП. Те не са обсъждани и в обжалваното определение
на районния съд.
Неоснователни са доводите във възражението на обв. Д., че е налице
„случайно деяние”, тъй като пострадалата попадала в „опасната зона” за движение на лекия му автомобил.
Безспорно, пострадалата Ж. е предприела пресичане на платното за движение на
място, където не е било обозначено за преминаване на пешеходци и е навлязла в
опасната зона за спиране на автомобила, но макар нейното поведение също да е в
пряка връзка с настъпването на крайния неблагоприятен резултат, не е
единственото, което да изпълва съдържанието на причинно-следствената връзка. В
съдържанието на същата несъмнено се включва и неправомерното поведение на
водача, като именно това негово неправомерно поведение като водач на моторно
превозно средство следва да бъде обект на правен анализ и оценка от страна на
прокуратурата след връщането на делото. Необходимо условие водачът да не носи
наказателна отговорност в опасната зона за движение на управлявания от него автомобил е „опасността да не може да бъде предотвратена по предвидените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
начини, а именно намаляване на скоростта
или спиране на моторното превозно средство” /Тълкувателно решение № 106
/ 31.10.1983г., по н.д. № 90 / 82г. на ОСНК/. В случая, това условие не е
изпълнено, тъй като според заключението на автотехническата експертиза, което в
пълнота и обосновано отговаря на релевантните въпроси, правилното поведение на
обвиняемия е било да запази движението си в собствената дясна лента и да
предприеме спиране. Разпоредбата на чл. 15 НК е неприложима в конкретния случай,
тъй като невиновно, случайно деяние има
само когато деецът не е допуснал никакви нарушения, поради което и не следва да
носи отговорност за настъпилите обществено опасни последици. Твърдението на обвиняемия във
възражението, че пострадалата не може да черпи права от собственото си виновно
поведение, се отнася и за него самия.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че следва
да се отмени като незаконосъобразни определение № 375 / 25.10.2018г. по ЧНД № 487 / 2018г. на РС – Нова Загора, с което е
потвърдено постановление на Районна прокуратура гр. Нова Загора от 20.07.2018г., с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № зм - 743/2017г. по описа на РУ
Нова Загора, преписка № 1456/2017г. /пор. № 561/2017г./ по описа на Районна
прокуратура Нова Загора., водено срещу обв. Д.И.Д. за престъпление по
чл.343, ал.1, б.”б”, вр. чл.342, ал.1 НК, както и цитираното по-горе
постановление на Районна прокуратура – гр. Нова Загора. Делото следва да се
върне на РП – Нова Загора, поради неправилно приложение на материалния закон.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СлОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №
375 / 25.10.2018г. по ЧНД № 487 / 2018г. на РС – Нова Загора, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
и вместо него постанови:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО постановление
на Районна прокуратура гр. Нова Загора от 20.07.2018г. по досъдебно
производство № зм - 743/2017г. по описа на РУ Нова Загора, преписка №
1456/2017г. /пор. № 561/2017г./ по описа на Районна прокуратура Нова Загора.,
водено срещу обв. Д.И.Д. за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б.”б”, вр. чл. 342, ал. 1 НК,
ВРЪЩА делото на
Районна прокуратура – гр. Нова Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: