Р Е Ш Е Н И Е
Номер 482/31.07. Година 2019 Град
Перник
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и трети юли Година 2019
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Лили Добрева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00696 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №16-5314-000989/09.12.2016г.,
издадено от Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, на А.Й.Х. ***, са
наложени административни наказания:
глоба в размер 30 /тридесет/ лева, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП;
глоба в размер 150 /сто ипетдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 /три/ месеца, на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП, и
глоба в размер 10 /десет/
лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП, за това, че на 12.11.2016 г., в 15.10 часа в с. Драгичево, общ.
Перник, на път I клас № Е-79, на около 100 метра
след кръстовището с ул. „Кракра“, като водач
на МПС – лек автомобил “Фолксваген Пасат” с рег. №********, при изпреварване не
съобразява поведението си с пътен знак В24, както и пътната маркировка М-15; за това, че при подаден сигнал за спиране със
стоп-палка от контролен орган, не спира и продължава движението си към ПВ „Даскалово“,
както и за това, че не носи контролен талон към свидетелството за управление на
МПС– нарушения съответно на чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.103 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от А.Й.Х., с която оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото
наказателно постановление и моли за отмяната
му в цялост. Излага възражения за допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, за неправилна оценка на установените по делото факти, както и за това,
че не е възприел подаден сигнал за спиране, поради което не е действал виновно.
В съдебното производство жалбоподателят
не е участвал лично. Пълномощникът му - адв. Д.М. поддържа жалбата. Същата не е участвала в
съдебните прения.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и доводите на страните от НПК, намира за
установено следното:
На 12.11.2016
г., в 15.10 часа, А.Й.Х. управлявал МПС – лек автомобил “Фолксвваген
Пасат”, с рег. №********, движейки се по път I клас № Е-79, в посока към град Перник. В с. Драгичево, общ. Перник, в
района след кръстовището с ул. „Кракра“,
предприел изпреварване на движещите се пред него превозни средства въпреки
наличието на забрана за изпреварване, въведена с ПЗ В4, като нарушил и налична
пътна маркировка М-15. Неправомерното му действие било ясно възприето от свидетелите Ц.В.Б. и Д.Е.К.
– полицаи в Сектор “ПП” – ОД МВР Перник,
осъществяващи контрол на движението в същия участък, намиращи се на около 300
метра след кръстовището в посоката на движение на жалбоподателя /до бензиностанция
„Стемо“/. Свидетелят Цв. В.
излязъл до платното за движение и със стоп-палка подал сигнал на водача за
спиране. Последният възприел сигнала в момент на изпреварването, но не спрял, не
демонстрирал и намерение за спиране, а продължил движението си със същата скорост.
Служителите на МВР докладвали в ДЧ за неподчинението на водача, и съобщили
регистрационния номер на автомобила му. След извършена справка било установено,
че същият е собственост на жалбоподателя
А.Х., поради което друг екип на сектор ПП, в състава на който бил включен свид. Х.Б. бил
изпратен на адреса му в гр. Перник, кв.
„Твърди ливади“.
Минути
след пристигането на автопатрула, на посоченото място
пристигнал и жалбоподателя с управлявания от него автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********.
Същият бил уведомен, че на територията на с. Драгичево е извършил нарушения на правилата за движение и
му разпоредили да се върне на мястото за вземане на административно отношение
по случая от служителите, установили нарушенията.
Х. бил
съпроводен от свид. Х.Б. до
мястото, на което колегите му Ц.Б.
и Д.К. продължили да извършват контрол на пътното движение. Изискани били документите
му за проверка, при което жалбоподателят
не представил контролен талон към
свидетелството за управление на МПС. Полицейските служители го уведомили, че за
констатираните нарушения - неправомерно изпреварване, неподчинение на подаден
му сигнал за спиране и непредставяне на контролния талон, ще бъде съставен акт
за АУАН. Пред служителите на МВР Х.
обяснил, че е предприел изпреварване, защото бързал да се прибере, но отрекъл
да е възприел подадения му сигнал за
спиране..
Отхвърляйки
достоверността на последното му изявление и въз основа на установеното фактическо
положение свид. Ц.Б. образувал срещу А.Х. административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №497733/12.11.2016г.,
като приел, че същият виновно е нарушил разпоредбите на чл.6, т.1, чл.103 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
При
съставяне на АУАН соченият като нарушител не вписал обяснения и възражения.
В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил и правото си на допълнителни писмени възражения.
На 09.12.2019
г. при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на А.Х. за горепосочените
нарушения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите Ц.В.Б., Д.Е.К. и
Х.С.Б., както и приетите писмени доказателства - съставеният АУАН №Г497733/12.11.2016г.,
заповед № 8121з- 748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, както и
писмо, рег. № 115800-9071/11.07.2019г.
на началник сектор ПП при ОД МВР
- Перник.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
При
извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че
в развилото се срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита
и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема,
че актът е съставен, а постановлението е издадено от
органи с доказана материална компетентност, при спазване на императивните
изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила.
Съдебният състав не
приема за основателни възраженията за допуснати нарушения на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изразили се в липса
на конкретно и ясно описание на
вменените
нарушения, на обстоятелствата, при които са извършено, както и за противоречие между
фактическите обстоятелства, изложени в акта и наказателното постановление.
Противоречия съдът не констатира по отношение всяко от трите вменени
нарушения, а фактическото им описание, както и
обстоятелствата, при които са извършени са изложени
ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към
административнонаказателна отговорност субект да разбере
какво точно нарушение му е вменено във вина,
при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви
факти е достигнато до формирания извод..
Непосочването на доказателствата,
потвърждаващи нарушението, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Не е допуснато нарушение на
процедурата по образуване на административнонаказателното производство.
Писмените и гласните доказателства събрани по делото са еднопосочни, че АУАН е
съставен в присъствието на жалбоподателя на мястото на извършване на вменените
му нарушения, в присъствието на свидетелите, които са го установили. Актосъставителят е
не е допуснал отклонение и от императивните изисквания, следващи съставянето на акта, включително относно
връчване на екземпляр от него. Видно от съдържанието на АУАН №497733/12.11.2016
г., документът е съставен при отказ на нарушителя да го подпише, както и да получи
препис от него срещу подписване на разписката под съдържанието му. Отказа му да
приеме всяко от посочените действия е изрично отбелязан със запис „отказла“ и на мястото,
определено за подпис на нарушителя в акта, и в разписката под съдържанието му, и е
удостоверен с подпис на свидетел – Х.Б., в съответствие с изискванията на
чл.43, ал.2 от ЗАНН. В ЗАНН не е уредена изрично хипотеза на отказ за
получаване на екземпляр от АУАН, респ. реда за удостоверяването му, поради
което по аналогия е приложим начина на удостоверяване на отказа по чл.43, ал.2
от ЗАНН - със свидетел, което в случая е сторено. В показанията си свид. Б. потвърди, че при изложените обстоятелства със своя
подпис е удостоверил отказа на водача да
подпише акта и да получи препис от него. Вярно е, че отказа на нарушителя
да подпише акта не освобождава актосъставителя от задължението да му връчи препис. В конкретния случай обаче, нарушителят не
само е отказал да подпише АУАН, но е отказал да приеме и препис срещу
подписване на разписката, като всяко от изявленията му е надлежно отразено
и удостоверено. При това положение,
процесуалните правила са спазени. Жалбоподателят сам се е лишил от правото да
получи препис от документа, поради което не може да търси благоприятни
последици от избраното свое поведение с оплакване за ограничено право на защита
.
По същество:
Съвкупният анализ на доказателствените материали по делото мотивира убедителен
извод, че нарушенията по чл.6, т.1 и чл.103
от ЗДвП са действително извършени, като от обективна, така и от субективна
страна.
А.Х. е привлечен към
отговорност за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП като му е вменено, че като водач
на МПС /лек автомобил/, не е съобразил
движението си с ПЗ В24 и с пътна
маркировка М15, като в нарушение на пътния знак е извършил
последователно изпреварване на четири
автомобила, движещи се в същата
посока.
Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП по императивен начин предписва, че участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както
и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Пътен знак В24 е от
групата на въвеждащите забрана, като забранява изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на
мотоциклети без кош и мотопеди. В акта и постановлението при излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението е посочено още, че при осъщественото
изпреварване водачът
е нарушил и наличната пътна маркировка – М15. Съгласно
чл.34, ал.1 от НАРЕДБА № 2 от
17.01.2001 г. за сигнализация
на пътищата с пътна маркировка, с пътната
маркировка "Коси успоредни линии" М15 се обозначават: площи, забранени за движение на пътни превозни средства, като и препятствия върху платното за движение
и острови за разделяне и сливане (канализиране) на срещуположни и еднопосочни транспортни потоци.
В извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, а и във фазата на съдебното следствие,
Х. не е ангажирал доказателства, оборващи или поставящи под съмнение
констатацията за нарушение на контролните органи, въпреки осигурените му от
закона достатъчно възможности за това. Същият не е направил съответни възражения, както при
съставяне на акта и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но и в жалбата срещу издаденото наказателно постановление, не е
ангажирал, нито е поискал събиране на доказателства в противовес на изложените
факти. Възражението му в жалбата за липса на изложени твърдения относно „правилността
на поставените пътни знаци, местоположение
и валидност“ е ирелевантно. По
същество наличието на сочения в акта и постановлението ПЗ В24 и
несъобразяването с неговото предписание не се оспорва от жалбоподателя. При
това положение, същият е бил обвързан от въведената с него забрана без значение
спазени ли са условията, редът и правилата за тяхното
използване за организиране на движението по пътищата, още повече, че няма никакви
основания за съмнение в това. В този смисъл, позицията му не е в противоречие
със събраните доказателства.
Свидетелите Ц.Б. и Д.К., установили конкретното
нарушение, потвърждават констатациите обективирани в
АУАН, като внасят и допълнителна конкретика досежно пътната обстановка, при която са констатирали
нарушението. Двамата излагат показанията си непротиворечиво, а преценени по
съдържание, дават основание уверено да се приеме, че се основават на
действителни възприятия, които свидетелите възпроизвеждат добросъвестно и по обективен начин. Поради това, липсва основание
за съмнение в правилното установяване и излагане на фактите, относими към предмета на доказване.. Свидетелите установяват,
че в контролирания участък изпреварването е било забранено с поставен ПЗ В24. Категорични са, че от мястото, на което са се
намирали, ясно са възприели поведението на жалбоподателя , който е осъществил изпреварване спрямо няколко други
автомобила, движещи се пред него в същата посока, като при това е нарушил и
пътната маркировка М15, забраняваща движение
на ППС в обозначената с коси успоредни линии зона. Посочват, че именно това му
действие, макар да не е създало опасност за движението, е мотивирало подаване
на сигнал на водача за спиране, който последният пренебрегнал като продължил
движението си. Установяват, че незабавно са докладвали в ДЧ, съобщавайки
индивидуализиращи данни за автомобила – марка и
регистрационен номер, което позволило бързо установяване на водача –
жалбоподателя А.Х., и връщането му на мястото. Според изявленията на свид. К., Х. не оспорил нарушението: „..обясни, че е ходил да си пълни вода в село Рударци и бързал да се прибере“.
Свидетелите Б. и К., а в синхрон с тях и свид. Х.Б., дават еднопосочни сведения и за мястото, на
което са се намирали първите двама в момента на предприетата маневра от нарушителя,
за поведението му в конкретната пътна ситуация, за обстоятелствата, при които впоследствие
е бил установен, и за тези, при които е протекла проверката. Всичко това сочи
за наличие на относително ясен спомен за случая /конкретика
в по-висока степен не може и да се
очаква предвид изминалото време/, което мотивира съда да кредитира показанията им
с пълно доверие.
Затова съдът приема,
че отразените в обстоятелствената част на акта фактически обстоятелства досежно вмененото нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП, съответстват
на действителното положение, формирани са професионално, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Същите
налагат извод, че нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП е действително извършено,
доказано е по несъмнен начин, поради което и административнонаказващият
орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателя
по административнонаказателен ред. Позицията му на оспорване на това нарушение остава напълно голословна и се приема за защитна.
Както по-горе се посочи, именно
възприятията за изпреварване в нарушение на забраната, въведена с ПЗ В24, са
мотивирали контролните органи да предприемат
проверка, чрез подаване на сигнал на водача
да спре.
Нормата на чл.103 от ЗДВП по императивен начин предвижда, че “при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания”. В конкретния
случай на жалбоподателя е вменено, че в с. Драгичево, на път I клас № Е-79, след кръстовището с
ул. „Кракра“, контролен орган - униформен полицейски служител, е подал своевременен
и ясен сигнал за спиране със стоп-палка, на който Х. не се е подчинил,
продължавайки движението си в посока
град Перник.
Защитата на жалбоподателя срещу
това нарушение е основана на отричане на възприятие за подадения сигнал.
Съдът приема това обстоятелство за
безспорно доказано по делото. Този извод категорично се налага от изяснените
обстоятелства, при които сигналът е подаден – полицейският автомобил е бил
спрян на около 300 метра сред кръстовището в село Драгичево, в прав участък от пътя, видимостта към който
не е била ограничена по никакъв начин, а униформеният полицейски служител –
свид. Ц.Б., излизайки непосредствено до платното за движение, е подал
недвусмислен сигнал със стоп-палка. При конкретните обстоятелства действието му
не е можело да остане незабелязано от водача, въпреки извършваното в същия
момент изпреварване. Вероятно именно по тази причина – обичайно по-високата
скорост на движение, необходима за завършване на маневрата и наличието на
движещи се вдясно от него превозни средства, също са допринесли за пренебрегване
на даденото му разпореждане. Тези обстоятелства обаче, не изключват виновно
поведение на водача, тъй като същият е бил длъжен да се подчини на даденото му
нареждане за спиране като намали
скоростта си и спре веднага след
завършване на маневрата, подавайки ако е необходимо светлинна
сигнализация за останалите участници в движението. В показанията си
свидетелите изясняват, че Х. дори не е
демонстрирал намерение в тази насока, доколкото без да намалява избраната за
изпреварването скорост, е продължил движението си и е успял да достигне до
крайната точка на пътуването си – до дома си в гр. Перник. Изминатото до там разстояние
от мястото, на което първоначално му е дадено нареждането за спиране, не може
да бъде ценено по друг начин, освен като отказ да се подчини..
Съдът кредитира с пълно доверие
показанията на свидетелите установили нарушението - Ц.Б. и
Д.К., цени ги като логични, обективни и добросъвестно дадени. Въз основа
на тях приема, че А.Х. е имал възможност и е възприел подадения сигнал, но
въпреки това не се е подчинил. Събраните гласни доказателства не установяват Х.
да е бил изненадан от предприетите спрямо него административни действия /не е
възразил срещу необходимостта от връщането му в с. Драгичево/, което косвено
утвърждава извода, че е имал ясно възприятие
за разположението на полицейския автомобил вдясно от пътя, за действието на свид.
Ц.Б. и съзнание за собственото си поведение.
Обстоятелството, че по делото
няма данни да
е предприел действия по укриване и осуетяване на последвалата проверката
са ирелевантни за
съставомерността на нарушението..
По тези съображения съдът приема,
че с поведението си жалбоподателят е
осъществил виновно състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността
му за него по административнонаказателен ред.
Всяко от двете нарушения по-горе не
е маловажно и не попада в приложното поле на
чл.28“а“ от ЗАНН, тъй като не се установяват обстоятелства, които да мотивират извод, че представляват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
По отношение вида и размера на наложените за тях наказания:
За нарушението по чл.6, т.1 ЗДвП санкцията се
съдържа в разпоредбата на чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, предвиждаща точно определено
по размер наказание – глоба 30 лв.,
обвързващо наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и
изключващо възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено на А.Х. и
предвид законосъобразното му определяне, обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено в тази му част.
За нарушението по чл.103 ЗДвП
разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 до 6 месеца, както и глоба в размер
от 50 до 200 лв. за този, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението. В случая, наказващият орган е определил
размера на наложените на жалбоподателя наказания към средните размери, а именно
“лишаване от правоуправление” за срок от 3 месеца и “глоба” - 150 лв. Съдът
счита, че при конкретните обстоятелства на казуса размерите на кумулативно
предвидените наказания се явяват необосновано завишени, доколкото липсва позоваване и установяване на
конкретни обстоятелства, относими към
индивидуализацията на наказанието по чл.27, ал.2 от ЗАНН, мотивирали налагане
на наказания в тези размери. Мотивите на
АНО в тази насока не са ясни. По тази причина и като взе предвид продължителното
време, в което административнонаказателното производство не е било завършено,
без да има данни това забавяне да е по
причина у жалбоподателя /НП е издадено на 09.12.2016г., а е връчено на 12.03.2019г/,
което във всички случаи намалява
ефективността на наказанието, съдебният състав е мотивиран към
смекчаване на отговорността му чрез намаляване на така наложените наказания до
минималните предвидени размери, в какъвто смисъл наказателното постановление
следва да се измени.
Съдът намира, че в тези си
размери административните наказания са справедливи, съответстват на тежестта на
извършеното нарушение, съобразени са с личността на нарушителя и ефективно биха
съдействали за постигане целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Недоказано е вмененото нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата задължава водача на МПС да носи определени
документи, сред които и контролния талон
към свидетелството за управление на МПС. Изяснените обстоятелства непротиворечиво
установяват, че проверка на документите на жалбоподателя е извършена след връщането
му на мястото, на което са установени другите две нарушения.. За разлика от съставителя на АУАН /Ц.Б./, свидетелите Д.К.
и Х.Б. не са категорични за това, че на същото място Х. е пристигнал управлявайки
собствения си автомобил, т.е., че непосредствено преди предприемане на проверка
на документите му, същият е имал особеното качество на субекта на нарушението -
водач на МПС. Изявленията на двамата са колебливи по този въпрос. Заявяват, че
поради изминалото време не помнят добре дали
нарушителят е бил доведен на мястото със служебния автомобил на екипа на
сектор ПП - Перник или е бил съпроводен от него, управлявайки собственото си
превозно средство. Свидетелят Х.Б., пряко ангажиран с тази задача, посочва, че
не е сигурен за това обстоятелство. От
писмо на началник Сектор ПП се установява, че докладна записка по случая не е съставяна,
поради което няма обективни данни, въз
основа на които противоречивия момент да се изясни. Изложеното мотивира извод
за недоказаност на разглежданото
нарушение, тъй като не е установено по несъмнен начин непосредствено преди
предприетата проверка жалбоподателят да е управлявал автомобила си, т.е., да е
имал качеството водач на МПС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №16-5314-000989/09.12.2016г., издадено от
Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, в частта, с която на А.Й.Х. с адрес ***, с ЕГН **********, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №16-5314-000989/09.12.2016г., издадено от
Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, в частта, с която на А.Й.Х. с адрес ***, с ЕГН **********, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба
в размер 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл.103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 150 /сто и
петдесет/ на 50 /петдесет/ лв., както и срока на наказанието по чл. 13, б. “в”
от ЗАНН от 3 /три/ месеца на 1 /един/ месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление№16-5314-000989/09.12.2016 год.,
издадено от Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, в частта, с която на А.Й.Х.
с адрес ***, с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер 30 /тридесет/ лева за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ