№ 160
гр. Шумен, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500161 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №74/10.02.2022г. по гр.д.№1903/2021г. ШРС е отхвърлил предявения от
ИВ. Н. В. иск с правно осонвание чл.439 от ГПК, да се признае за установено по отношение
на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД-гр.София, представлявано от изпълнителния директор
Л.Д. че В. не дължи принудително изпълнение на сумата от 532.13лв.-главница по договор
за издаваен на национална кредитна карта РайКарт №07051401135960430, сключен на
14.05.2007г. и анекс към договора №1 от 22.06.2010г., 137.09лв.-договорна лихва за периода
15.09.2012г.-14.06.2015г., 298.65лв.-мораторна лихва за периода 15.09.2016г.-01.06.2016г.,
както и законна лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението на 02.06.2016г.
до окончателното плащане и направените от заяветиля разноски в заповедното производство
в размер на 325лв., за които е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед на
изпълнение на парично вземане №711/06.06.2016г. по ч.гр.д.№1278/2016г. на ШРС, поради
настъпила погасителна давност. Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ищцата изцяло. Сочи, че същото се явявало необосновано и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с ТД№2/2013г. на ОСГТК. Решението
противоречало и на мотивите към влязло в сила съдебно решение по гр.д.№1009/2019г. на
ШРС. Недопустимият запор от 09.08.2016г. не прекъсвал давността за вземането.
Неправилно и необосновано било прието и че със запор на суми от трудово възнаграждение
под минимарната работна заплата, наложен по прекратено изпълнително дело, се прекъсвала
давността. Съгласно т.10 от ТД №2/2013г. на ОСГТК, обезсилени с обратна сила се явявали
1
всички изпълнителни действия, поискани и извършени по вече прекратен изпълнителен
процес. Сочи също, че уведомлението за цесия от 10.09.2021г. било съставено единствено за
целите на това дело. Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането имало
действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от цедента, а не от цесионера.
Недопустимо било да се образува изпълнително дело преди да е настъпил правния ефект на
цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД. Ответникът не ангажирал доказателства, че е уведомил
длъжника за цесията. Оспорен бил и договора за цесия, тъй като в съдържанието липсвало
отбелязване в каква валута са закупени вземанията, като клаузите за прехвърляне на
везманията били нищожни и противоречали на добрите нрави и на ЗЗП. Съдебното решение
било в противоречие и на практиката по в.гр.д.№148/2017г. на ШОС. Необосновано и
неправилно било прието от съда и че уведомяването за цесията било извършено най-късно в
настоящото производство. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което заявената отрицателна установителна претенция бъде изцяло уважена.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Изпълнително дело №922/2016г. на ЧСИ с рег.№876 е образувано на 01.08.2016г. по
молба на „Райфайзенбанк/България/“ЕАД въз основа на издаден в полза на банката
изпълнителен лист от 06.06.2016г. срещу ИВ. Н. В. за сумата от 532.13лв. – главница,
137.09лв.-договорна лихва за периода 15.09.2012г.-14.06.2015г., 298.65лв.-мораторна лихва
за периода 15.09.2016г.-01.06.2016г., както и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението на 02.06.2016г. до окончателното изплащане и направените от
заяветиля разноски в заповедното производство в размер на 325лв..Изпълнителният лист е
издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №711/06.06.2016г. по ч.гр.д.№1278/2016г. на ШРС. С молбата
си до ЧСИ, молителят е поискал образуване на изпълнително дело и присъединяването му
към изп.д.№495/2014г., което съдебният изпълнител е и сторил.
Призовката за доброволно изпълнение на процесното вземане по изп. лист № 1427 от
06.06.2016 г. е връчена на В. на 11.08.2016г., като същата е уведомена и че соченият
изпълнителен лист е присъединен към изп.д.№495/2014г. на ЧСИ с рег.№876, както и че е
наложен запор на трудовото й възнаграждение. Изпратено е запорно съобщение до
работодателя за запор върху трудовото й възнаграждение и за сумите по изпълнителния
лист от 06.06.2016г..
С писмо изх.№048/15.08.2016г. работодателят е признал, че дължи трудово възнаграждение
на В. и че ще продължи внасянето на запорираната част от възнаграждението на
служителката по упоменатата банкова сметка до вдигане на запора. Във връзка с
2
наложения запор от работодателя на В. са постъпвали суми, но няма данни те да са
разпределяни за погасяване на процесното вземане/на гърба на изпълнителния лист липсва
отбелязване за събрани суми/. Постъпвали по делото суми са разпределяни за погасяване на
по-старо задължение по изпълнителен лист от 10.03.2014г..
С постановление на ЧСИ от 18.02.2021 г. изп. дело № 20148760400495 е било прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Видно от представения договор за цесия/прехвърляне на вземания/ от 22.03.2021г., на
сочената дата „Байфайзенбанк /България/“ЕАД, в качеството на цедент, е прехвърлило на
ответника „Фронтекс интернешънъл“ЕАД-гр.София, в качеството на цесионер свои
взимания, сред които и вземанията по процесния изпълнителен лист. По делото е
представено потвърждение за сключване на цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и
пълномощно, съгласно което цедентът е дал съгласието си и упълномощил цесионера да
извърши уведомяване на всички длъжници от негово име за сключение на 22.03.2021г.
конкретен договор за цесия.
По изпълнителния лист от 06.06.2016г., по искане на новия кредитор било образувано
изпълнително дело № 20219300400481 по описа на ЧСИ с рег.№930. В молбата си
взискателят възложил на съдебният изпълнител всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.. Заявил
е и искане за извършване на справка относно наличието на трудови правоотношения,
банкови сметки и вземание от трети лица, като в случай че такива бъдат открити, да бъдат
наложени запори.
Видно от съобщение за образувано изпълнително дело от 28.06.2021г. до длъжника,
съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото му възнаграждение, както и на 3бр.
МПС. На 28.06.2021г. било изпратено запорно съобщение до ОДП Шумен-Пътна полиция
за наложен запор на 3бр. МПС, собственост на В., съответно до работодателя й. С
уведомление от 09.07.2021г. последният е уведомил ЧСИ, че нетното възнаграждение на В. е
под минималната работна заплата за 2021г., поради което не могат за направят удръжки по
запора.
С постановление от 15.07.2021г. изпълнителното дело е било спряно, с оглед допуснато
обезпечение на процесната претенция с определение на първоинстанционния съд от
12.07.2021г..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Изложените от ищцата обстоятелства /ищцата излага, че не дължала на ответното
сумите по издадения по ч.гр.д.№1278/2016г. на ШРС изпълнителен лист, поради погасяване
на вземането по давност/ и заявения петитум /претендира се установяване на тази
недължимост/, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенция с правно
основание чл. чл.439 от ГПК.
Ищцата основава искането си на конкретен факт – настъпило погасяване на вземането по
давност за периода от 06.06.2016г./датата на издаване на изпълнителния лист/ до
06.06.2021г..
3
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест и конкретните
твърдения в исковата молба, ищцовата страна следва да докаже наличие на предпоставките
за погасяване на задължението й към ответника по давност.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която при
осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента
на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК / в който случай съдът служебно
издава изпълнителен лист/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК,
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Получава се
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл.
371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на
новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по
чл. 116, б.
"а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се
установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора/в този
смисъл решение № 100 от 20.06.2011г. по т. д. № 194/2010 г., II т. о., решение № 131 от
23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о./.
Така в настоящия случай, с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в
сила на процесната заповед за изпълнение на 26.08.2016г. - длъжникът не е подал
възражение в дадения му с ПДИ/връчена му на 11.08.2016г./ срок, е започнала да тече нова
петгодишна давност.
В чл.116, б. "в" ЗЗД е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно приетото в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. налагане на запор.
Посочено е, че от момента на действието започва да тече нова давност, но давността не
спира. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на
изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността
не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска
нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
4
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не
от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата
на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително
действие. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на Върховния съд, според което, образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.
Както бе посочено по-горе, с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в
сила на процесната заповед за изпълнение на 26.08.2016г. , е започнала да тече нова
петгодишна давност, която давност изтича на 26.08.2021г..
Новото изпълнително дело - №481/2021г. по описа на ЧСИ с рег.№930 е образувано на
10.06.2021г. , преди изтичане на сочения петгодишния срок /с възлагане на действията по
чл.18 от ЗЧСИ/, като взискателят с молбата си е поискал и налагане на запор на банковите
сметки, трудови възнаграждения и запори на вземания на длъжника от трети лица, ако
такива се установят налични. Съгласно съобщение за образуване на изпълнително дело от
28.06.2021г., съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение на В. и
на притежавани от нея МПС. От тази дата е започнал да тече нов петгодишен давностен
срок. От посочената дата до момента /до приключването на съдебното дирене в настоящата
инстанция/ не е изтекъл изискуемия срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и процесните
вземания не са погасени по давност.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че
давността била изтекла, тъй като запорът от 09.08.2016г. по изп.д.№495/2014г. на ЧСИ с рег.
№876, не прекъсвал давността за вземането-запорът бил недопустим, тъй като се отнасял
до суми от трудово възнаграждение под минималната работна заплата.
На първо място, както бе посочено по-горе, нова петгодишна давност е започнала да тече,
считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение на 26.08.2016г. и не е
изтекла към датата на образуване на изп.д. №481/2021г. по описа на ЧСИ с рег.№930/с
възлагане на действията по чл.18 от ЗЧСИ/, поради което и не рефлектира върху този извод
на съда обстоятелството, законосъобразен или незаконосъобразен се явява сочения запор.
Освен това, в случая съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение
на длъжника, не и запор на трудовото възнаграждение в размер под минималната работна
заплата, и като такъв се явява действие прекъсващо давността. В запорно съобщение до
третото задължено лице –работодател на ответницата, във връзка с присъединяване на
вземането по изпълнителния лист от 06.06.2016г., изпратено от ЧСИ, е посочено , че
удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК. Или третото
задължено лице е било уведомено да спазва разпоредбата на чл.446 от ГПК, с която е
уредена и несеквестируемостта на дохода на ищцата до размера на МРЗ за страната. В
настоящият случай видно от изпратеното от работодателя на ищцата писмо до ЧСИ, в него
5
не се е съдържала информация за размера на получаваното от ищцата трудово
възнаграждение след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни
осигурителни вноски, като съдебният изпълнител е уведомен едва на 18.04.2017г. от
длъжника , че се извършват удръжки от възнаграждението му, което е несеквестируемо и
следва същите да се прекратят. Т.е незаконосъобразно се явява самото превеждане от
работодателя на ЧСИ на удръжки от трудовото възнаграждения, в случаите, в които то е под
МРЗ за страната, не и налагането на запор върху трудовото възнаграждения. Възможно е в
последващ период размерът на трудовото възнаграждение да надвиши МРЗ.
Само за пълнота следва да се посочи, че соченото от жалбоподателя решение по гр.д.
№1009/2019г. на ШРС е било постановено по заявена от ищцата срещу взискателя
претенция за заплащане обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
извършвани удръжки от възнаграждението й в нарушение на чл.446 от ГПК, и няма за
предмет установяване незаконосъобразност на наложения запор. Освен това и претенцията
е била отхвърлена /решение № 108/23.06.2020г.по гр.д.№62/2020г. на ШОС/. Неотносимо
към спора се явява и соченото в жалбата решение по в.гр.д.№148/2017г. на ШОС,
доколкото в случая без значение се явява обстоятелството, дали изпълнително дела
№495/2014г. се явява прекратено по перемция на по-ранна дата и извършвани ли са
изпълнителни действия след нея. Дори да се приеме, че в случая изпълнителното
производство е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК в двугодишен
срок от извършване на действия по налагане на запора /09.08.2018г./, то от тази дата до
датата на образуване на изп.д.№481/2021г. с възлагане на действия по чл.18 от ЗЧСИ и
искане за налагане на запори, не е изтекъл петгодишния давностен срок.
Относно оплакванията, че с оглед разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на
вземането имало действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от цедента, а не от
цесионера и че недопустимо било да се образува изпълнително дело преди да е настъпил
правния ефект на цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Относимо към настоящия материален спор се явява единствено изложеното в
исковата молба твърдение за новонастъпил факт – текла давност за времето след издаване на
изпълнителния лист от 06.06.2016г., като горното възражение досежно липсата на надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия, не е наведено своевременно в процеса-с
исковата молба. Освен това, без значение за основателността на исковете по чл. 439 ГПК
срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е
установяване на надлежното уведомяване на длъжника /ищцата/ по смисъла на чл. 99, ал. 4
ЗЗД за извършената цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземанията – те съществуват и следва да бъдат удовлетворени принудително от съдебния
изпълнител, като не освобождават длъжника от отговорност за погасяването им. Съдебният
изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите
действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в
изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга си – в този смисъл
6
Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2530/2017 г., I т. о., ТК.
Следва да се отбележи и че в случая банката е изготвила на 19.04.2021г. уведомление до
ищцата за извършеното прехвърляне на вземането й/л.421 от изп.д.№495/2014г. /, като
липсва отразяване на връчването му, но на ищцата е известно извършеното прехвърляне на
вземане, доколкото настоящата претенция е заявена именно срещу новия кредитор. Цесията
е съобщена и в хода на настоящото производство.
По гореизложените съображения не рефлектират върху дължимостта на вземанията,
възраженията, а същите са и несвоевременно са заявени, че в съдържанието на договора за
цесия липсвало отбелязване в каква валута са закупени вземанията, съответно, че клаузите
за прехвърляне на вземанията без съгласието на длъжника били нищожни и противоречали
на добрите нрави и на ЗЗП. Само за пълнота следва да се отбележи, че в случая в т.2.1 от
договора за цесия от 22.03.2021г. изрично е посочена валутата, в която е договорена
покупната цена. Длъжникът на вземането не е страна по договора за цесия и неговото
съгласие не е елемент от фактическия състав на договора, а евентуално възражение досежно
действителността на клауза даваща възможност на кредитора по договора за кредит да
прехвърли вземането си е следвало да бъде направено в срока за възражение срещу
заповедта на изпълнение. Предвидената в чл. 143, ал. 2, т. 15 от ЗЗП/в редакцията към
датата на сключване на процесния договор за кредит/ неравноправност касае
потребителските договори и би била налице само ако се даде възможност на търговеца или
доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по
договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя. В случая
и не може да се приеме, че прехвърлянето на вземането води до намаляване на гаранциите за
потребителя, защото гаранцията не е свързана с възможността длъжникът да избира кой да
му бъде кредитор. Нито са налице данни, нито се твърди, че цесията е довела до влошаване
на условията, при които е сключен договорът за потребителя или цесията да е довела до
настъпване на конкретна вреда за потребителя.
Предвид изложеното и не би могло да се приеме, че вземането е погасено по
давност.
Предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК, съгласно изхода на спора, жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемото дружество юрисконултско възнаграждение, определено съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100лв..
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение №74/10.02.2022г. по гр.д.№1903/2021г. ШРС.
ОСЪЖДА ИВ. Н. В. с ЕГН********** от с.Ивански, Шуменска обл., ул.“....“№30,
съдебен адрес: гр.Щумен, ул.“....“№15, да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД-
гр.София, ЕИК200644029, адрес на управление: ул.“....“№№15, ет.6,представлявано от
изпълнителния директор Л.Д. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на
100лв./юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8