Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260073

гр.Силистра, 04 март 2022 година

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

 

при секретаря Н. Г., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 738 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе  предвид следното:

 

Ищецът Г.Н.П. с ЕГН **********,***, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2 2200.80 лева на основание чл. 220, ал. 1 от КТ, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение помежду им, след извършено прихващане с насрещни задължения към ответника, лихва за забава в размер на 103.32 лева за периода 03. 02. 2020 г. – 20. 07. 2020 г.; сумата от 1137.67 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа един месец, вследствие на прекратяването на трудовото правоотношение, лихва за забава в размер на 44.24 лева за периода 03. 03. 2020 г. – 20. 07. 2020 г.,  ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията. Претендира и разноски за производството.

Ищецът твърди, че с ответника са били в трудовоправни отношения, като ищецът е изпълнявал длъжността „агроном” с брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 200.80 лева. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 2107 / 17. 12. 2018 г.  поради намаляване обема на работата. По съдебен ред уволнението било признато за незаконно, като работникът в тази връзка имал право на обезщетение за оставане без работа за срок до шест месеца, но тъй като до приключване на устните състезания в производството пред първата инстанция шестмесечния срок не бил изтекъл, на ищеца било присъдено обезщетение за периода 01. 01. 2019 г. – 13. 05. 2019 г. в размер на 9 726.12 лв. Уведомление за влязлото в сила решение ищецът получил на 29. 01. 2020 г. и на 03. 02. 2020 г. подал заявление за възстановяване на работа, при което получил незабавно две заповеди и едно уведомление, с които: 1. Бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, 2. Било прекратено трудовото му правоотношение поради съкращаване в щата и 3. Бил уведомен, че дължи възстановяване на сумата от 2 078.42 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за 17 дни по отменената заповед за уволнение и сумата от 2200.80 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за един месец, също по отменената заповед за уволнение. Последвала двустранна кореспонденция с изявления за прихващане и от двете страни, като вижданията на двете страни се разминавали, а според ищеца, след отправеното от него възражение за прихващане са възникнали нови задължения за ответника. Според твърденията на ищеца, ответникът му дължи сумата от 3 631.32 лева – обезщетение за оставането му без работа за периода 14. 05. 2019 г. – 30. 06. 2020 г. на основание признатото за незаконно уволнение, лихва за забава върху тази сума общо за периода 01. 06. 2019 г. – 19. 02 2020 г. общо в размер на 247.95 лева; сумата от 2200.80 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно с лихва за забава за периода 03. 02. 2020 г. – 19. 02. 2020 г. в размер на 10.39 лева; сумата от 2 200.80 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, лихва за забава за периода 04. 03. 2020 г. -20. 07. 2020 г. в размер на 84.98 лева. Така от общата дължима според ищеца сума от 6183.39 лева следва да се приспадне евентуалното негово задължение в размер на 4 762.90 лева, с което да се счита за погасено чрез прихващане задължението на ответника за заплащане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ по отменената заповед за уволнение и частично задължението за заплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ по втората заповед за уволнение и така да се получат  претендираните суми.

В хода на производството е направено изменение на исковата претенция съобразно заключението на назначената по делото експертиза.

ОТВЕТНИКЪТ Земеделска кооперация “М. ” с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в с. Б., обл. С., ул. Д. М. № , представляван от председателя Н. Т. Л. е подал писмен отговор, с който счита исковите претенции за допустими, но неоснователни. Твърди, че задълженията на ищеца са в размер на 5 205.23 лева / включително лихви за забава, които не били включени в уведомлението за прихващане/, а задължението на ответника спрямо ищеца е в размер на 4 457.23 лева, поради което, след извършеното прихващане, следва ищецът да му дължи сумата от 748.00 лева. Оспорва дължимостта на сумата от 3 631.32 лева – обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода 14. 05. 2019 г. – 30. 06. 2020 г. на основание признатото за незаконно уволнение, тъй като по отношение на тази сума не е налице произнасяне на съда, както и липсва влязъл в сила съдебен акт. При условие, че съдът приеме тази сума за дължима, ответникът прави възражение за прихващане до размера на по – малкото задължение със сумата от 748.00 лева.

Като съобрази становищата на страните и събраните писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявени са искове с правно основание с правно основание чл.220, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 103 и 104 от ЗЗД.

Между страните няма спор по фактите, касаещи наличието на трудови правоотношения по сключен между страните трудов договор № 82 / 13. 02. 2015 г. по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „агроном” с брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 200.80 лева, прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № 2107 / 17. 02. 2018 г., отмяната на същата и възстановяването на ищеца на работа със съдебно решение № 198 / 23. 05. 2019 г., постановено по гр.д. № 276 / 2019 г. по описа на СРС и потвърдено с решение № 102 / 30. 08. 2019 г., постановено по в.гр.д. № 224 / 2019 г. по описа на СОС, както и повторното прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 2334 / 03. 02. 2020 г. Не се оспорват и фактите, че страните са правили извънсъдебни възражения за прихващане, както и че ответникът не е удържал авансов данък при заплащане на обезщетенията на ищеца по първата заповед за уволнение.

Единственият спорен въпрос между страните касае дължимостта на обезщетението за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 14. 05. 2019 г. – 30.06. 2019 г. в размер на 3 631.23 лева, като ищецът счита, че същото му се дължи, макар и по отношение на него да липсва осъдително решение на съда, а ответникът счита, че предвид липсата на съдебно решение, обезщетение за този период не се дължи. Това противоречие е довело и до невъзможността страните да постигнат съгласие по отношение на дължимите суми, респективно – уреждане на отношенията си, свързани с прекратяването на трудовото правоотошение.

Съдът, като взе предвид, че исковата си претенция ищецът е напарил изрично искане съдът да установи дължимостта на това вземане и след това да зачете извършеното между страните прихващане, счита, че дължи произнасяне по този въпрос, макар и само в мотивите на решението, тъй като ищецът вече е се е позовал на извършеното прихващане и претенцията му не касае вземане по първоначалната заповед за уволнение.

По отношение на уволнението, извършено със Заповед № 2107 / 17. 02. 2018 г. е налице влязъл в сила съдебен акт, с който същото е признато за незаконно, работникът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и е признато правото му да получи обезщетение за времето, през което е останал без работа, вследствие на незаконното уволнение, поради което тези въпроси не подлежат на преразглеждане. Тъй като към момента на постановяване на съдебния акт от първоинстанционния съд не са изтекли шест месеца от датата на уволнението, то резонно е присъдено обезщетение само за периода 01. 01. 2019 г. – 13.05.2019 г. Независимо от това, в случая релевантният факт е този, че дължимостта на самото обезщетение по чл. 225 от КТ е установена безспорно и произтича не само от съдебния акт, а от самата разпоредба на закона – достатъчно условие е установената незаконосъобразност на уволнението и фактът, че работникът е останал без работа именно вследствие на това уволнение, т.е. в този случай, за работодателят е било достатъчно единствено установяването на факта, че работникът не е постъпил по друго трудово правоотношение и в останалия период от шестмесечния срок, за да заплати доброволно пълният размер на установеното вече за дължимо обезщетение. При представяне на такива доказателства от работника и за двете страни е икономически неоправдано воденето на нов исков процес за останалия период от време.

В настоящото производство ищецът е представил доказателството, което е представил и на работодателя за оставането си без работа и за периода от 14. 05. 2019 г. – 30.06. 2019 г. – удостоверение изх. № 190191902108730 / 28. 08. 2019 г., издадено от ТД на НАП – Варна, от което се установява, че за периода от 01. 01. 2019 г. до 01. 07. 2019 г. няма регистрирани трудови договори, сключени с ищеца. Изложеното дава основание на съда да приеме, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е дължимо от работодателя в пълен размер за целия шестмесечен срок, поради което и ищецът правилно е извършил прихващане именно с пълния размер на това обезщетение със задълженията си към ответника, възникнали също вследствие на незаконното уволнение – връщане на останалите обезщетения, получени на отпаднало основание. Вследствие на така извършеното прихващане остава сума за получаване от ищеца в размер на 40.56 лева, но същата не се претендира от ищеца.

По извършеното уволнение с последващата  Заповед  2334 / 03. 02. 2020 г. на ищеца са дължими обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ – за прекратяване на трудовия договор без предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение – 2200.80 лева и по чл. 222, ал. 1 от КТ – за времето, през което е останал без работа, но не повече от един месец също в размер на брутното трудово възнаграждение – 2200.80 лева. Независимо от това, преценявайки изявленията за прихващане ищецът претендира обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 1137.67 лева, с оглед задължението за авансово внесеният данък в размер на 1063.13 лева.

От момента на прекратяване на трудовото правоотношение е възникнало и задължението на работодателя да обезщети ищеца с обезщетенията по чл. 220, ал 1 от КТ и чл. 222, ал. 1 от КТ, поради което и от този момент е дължимо обезщетение за забавено изпълнение, което за периода 03. 02. 2020 г. – 20. 07. 2020 г. е в размер на 103.32 лева за първото и 44.24 лева за второто обезщетение. Сумите са установени с приетото по делото експертно заключение на вещо лице.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК   ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 490.00 лв. – заплатеното адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 359 от КТ, ищецът е освободен от първоначалното заплащане на държавна такса, но при уважаване на исковете му, тя се дължи от ответника. В случая, той следва да внесе по сметката на Силистренския районен съд сумата от 139.44 лева - държавна такса по исковете за обезщетение, както и сумата от 200.00 лева – заплатеното възнаграждение за изготвяне на назначената по делото експертиза.

Мотивиран от тези съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Земеделска кооперация “М…” с ЕИК, със седалище и адрес на управление в с. Б., обл. С., ул. Д. М. № , представляван от председателя Н. Т. Л. да заплати на Г.Н.П. с ЕГН **********,***   ОБЕЗЩЕТЕНИЕ по чл. 220, ал 1 от КТ в размер на 2 200.80 / две хиляди и двеста лв. и 80 ст. / лева, обезщетение за забавено изпълнение за периода 03. 02. 2020 г. – 20. 07. 2020 г. е в размер на 103.32 / сто и три лв. и 32 ст. / лева, ОБЕЗЩЕТЕНИЕ по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1137.67 / хиляда сто тридесет и седем лв. и 67 ст. / лева,  обезщетение за забавено изпълнение за периода 03. 02. 2020 г. – 20. 07. 2020 г. е в размер на 44.24 / четиридесет и четири лв. и 24 ст. / лева, заедно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба – 20. 07. 2020 г. до окончателното плащане на сумите.

 

ОСЪЖДА Земеделска кооперация “М.” с ЕИК, със седалище и адрес на управление в с. Б., обл. С., ул. Д. М. № , представляван от председателя Н. Т. Л. да заплати на Г.Н.П. с ЕГН **********,***   сумата от 490.00 / четиристотин и деветдесет / лева – разноски по гр.д.№ 738 / 2020 г. по описа на СРС.

 

ОСЪЖДА Земеделска кооперация “М. ” с ЕИК, със седалище и адрес на управление в с. Б., обл. С., ул. Д. М. № , представляван от председателя Н. Т. Л. да заплати по сметката на Районен съд - Силистра сумата от 339.44 / триста тридесет и девет лв. и 44 ст. / лева - държавна такса и разноски по гр.д. № 738 / 2020 г.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Силистра в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: