№ 284
гр. Силистра, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно
наказателно дело № 20223420200387 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
„П. И. Б.“АД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Драган Цанков“ №37, представлявана от изпълнителните директори Чавдар Златев и
Светозар Попов обжалва Наказателно постановление № В-0045031/22.11.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград
и Силистра към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите.
При редовност не се явяват представляващите, а процесуален представител.
Упълномощения ст. юрисконсулт моли санкционния акт да се отмени тъй като е постановен
при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, като излага възможност
случая да се прецени като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът по жалбата и административнонаказващ орган (АНО) не се явява, не се
явява и процесуален представите, като от такъв е постъпило писмено становище.
Анализират се доказателствата и възраженията в жалбата. Преценката е, че жалбата е
неоснователна, а НП правилно и законосъобразно и се моли да бъде потвърдено.
Силистренският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства прие за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в срок, от лице имащо правен интерес да обжалва санкционния
акт, поради което е допустима.
По отношение на фактите между страните няма спор, поради което същите следва да се
1
приемат, така както са установени от гласните и писмени доказателства събрани в
административно наказателното производство.
На 23.03.2021 г. в гр.Силистра, в обект клон на „П. И. Б.“АД, намиращ се по ул.“Гено
Чолаков“ №3 свидетелите К.Б., М.А. Ц.Х.- служители на различни длъжности в КЗП- РД-
Варна и др. градове извършили планова тематична проверка на место. Интереса на
контролните органи е бил свързан със защита на икономическите интереси на
потребителите по Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП).
Съставен е констативен протокол № К-2703290, с който са изискани 2бр. договори за
предоставяне на кредите за закупуване на недвижими имоти от потребители, сключени в
гр.Силистра през периода от 01.11.2020г. до 15.03.2021г., задно с всички документи към тях.
Така с Протокол за проверка на документи № К-0134861 от 31.03.2021г. към КП е прието и
заверено копие на Договор № 097LD-R-003161/24.03.2021г. за банков кредит
„Жилищен/ипотечен кредит право на избор“. С Протокол за проверка на документи № К-
0134863 от 01.04.2021г. към КП в КЗП-РД-Варна са приети два броя погасителните планове
към договори за ипотечни кредити. Последвала документална проверка, след която на
17.06.2021г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)№ К-
004503 от същата дата в присъствието управителя на клон Силистра при „ПИБ“АД.
Констатирало се, че „П. И. Б.“АД в качеството си на кредитор по смисъла на §1 т.10 от
ЗКНИП, във вр. с чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), предлага на
потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на кредити за закупуване на
недвижими имоти. Такава дейност се развива и в клона на банката намиращ се в
гр.Силистра, ул.“Гено Чолаков“№3, където на 24.03.2021г. е сключен Договор № 097LD-R-
003161/24.03.2021г. за банков кредит „Жилищен/ипотечен кредит право на избор“.
Установено е, че банката изисква от потребителя- кредитополучателя заплащането на
комисионна за кредитна оценка и одобрение в размер на 0,25% от размера на кредита, но не
по-малко от 200,00 /двеста/ лева, дължима най-късно до датата на усвояване на кредита, по
силата на т.11 от Раздел Втори „Лихви, такси и комисиони“ от договора.
Представляващите кредитната институция са уведомили КЗП, ГД „Контрол на пазара“
за градовете Варна и др., че комисионната за кредитната оценка и одобрение е събрана на
29.03.2021г..
При тези факти актосъставителя приел, че е била нарушена разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗКНИП, тъй като на 24.03.2021г. в гр.Силистра, чрез Договор № 097LD-R-
003161/24.03.2021г. за банков кредит „Жилищен/ипотечен кредит право на избор“ изисква
от потребителя- кредитополучател заплащане на комисионна за кредитна оценка и
одобрение, свързана с усвояване на кредита. Нарушението е извършено на 24.03.2021г. при
сключването на договора и довършено на 29.03.2021г., когато комисионната по т.11 от
договора е събрана.
Въз основа на акта АНО издал атакуваното НП, като приел фактическите и правни
констатации на актосъставителя. На банката за допуснатото нарушение е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл.81, ал.1 от
2
ЗКНИП.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление не са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. АУАН е съставен преди изтичането
на тримесечния срок от откриването на нарушителя и извършване на нарушението. НП е
издадено преди да е изтекъл шест месечния срок, след който образуваното
административнонаказателно производство се прекратява. В този смисъл не са налице
сочените от жалбоподателя нарушения но смисъла на чл.34 от ЗАНН, като момента на
връчване на НП е без значение с оглед преценка от правилата на посочения процесуален
текст. Отклонението от правилното посочване на сроковете по чл.59, ал.2 от ЗАНН от АНО,
не е рефлектирало върху правото на защита на жалбоподателя, поради което не следва
същото да влече процесуална незаконосъобразност на санкционния акт. Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Предвид установената фактическа обстановка,
съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и
описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената
материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е
начин правото на защита на нарушителя. Предвид на изложеното, съда намери
възраженията на банката в тази насока за неоснователни.
Съдът кредитира събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите, тъй
като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства. Видно е, че контролните органи са достигнали до извода, че
комисионната за кредитна оценка и одобрение се дължи единствено от потребители, на
които е отпуснат кредит, а не от всички кандидатствали за отпускане, събира се еднократно
най-късно до усвояването на кредита, но след подписването на договора. Явно е, че
кредитора вече е взел решение за отпускането на кредита, като размера на комисионната е в
пряка обвързаност с размера на усвоената сума. Оценката на кредитоспособността на
потребителя обаче е задължение на кредитора вменено му в Глава пета чл.13-чл.21 ЗКНИП
и не представлява допълнителна услуга. Ето защо закономерно е прието от страна на
административно-наказващия орган, че тази комисионна за кредитна оценка е свързана с
усвояването и управлението на кредита, а не е за отделна, допълнителна услуга. Законът
допуска събиране на такси и комисионни, които касаят обаче само допълнителни услуги по
договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други. С
оглед на изложеното се налага извода, че доколкото посочената еднократна комисионна за
определяне на кредитния риск се изисква едва след разрешаване на кредита и неговото
отпускане и се включва в сключения между страните Договор за банков кредит, обезпечен с
ипотека на недвижим имот, то същата по своя характер се явява такава за действия,
3
свързани с усвояването и управлението на кредита. Извода, че след като тази комисионна не
се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит, то същата се
явява, свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такава за отделна,
допълнителна услуга. В случай,че таксата е действително за оценка на риска, то тя трябва да
се събира от всички кандидатстващи за кредит потребители и не би следвало да е в
зависимост от размера на искания кредит, каквато безспорно е конкретната хипотеза. След
като дружеството е изискало от потребителя подобна такса, свързана с управлението и
усвояването на кредита, е очевидно, че същото действително е осъществило състава на
нарушение по чл. 27, ал. 2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите, за
което правилно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност. Ето защо
преценката на съда е, че не е основателно възражението на защитата за липса на
съставомерно административно нарушение.
Приложената от жалбоподателя съдебна практика, не е задължителна предвид
разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, разпоредба която сочи за
задължителни за органите на съдебната власт единствено Тълкувателните решения и
тълкувателните постановления.
Съдът намира, че АНО правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал,
съобразно санкционната норма на чл. 80, ал. 1 от ЗКНИП. Законовия текст предвиждаща
административно наказание "имуществена санкция" в размер от 20 000 до 40 000 лв. за
еднолични търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени
законови текстове, между които и на разпоредбата на чл. 27 от ЗКНИП.
При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е
съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отчитайки
тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в минимален
размер.
Освен това, съдът намира, че реализираното от дружеството-жалбоподател
нарушението не следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Каса е се за типично нарушение от този вид. ЗКТИП охранява особен вид
обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и
недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване,
формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от
деянието. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на
охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при
упражняване правото на информация на потребителите, то в настоящия случай институтът
на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно,
преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т. е. че случая не може да се квалифицира като "маловажен" по смисъла на
посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия състав
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление се
явява правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
4
жалбата като неоснователна следва да бъде без уважение.
Пред съда е направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
случая е представено единствено писмено становище по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от ЗАНН,
както и чл.63д от ЗАНН Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-0045031/22.11.2021 г. издадено от
Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград
и Силистра към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователно.
ОСЪЖДА „П. И. Б.“АД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37, представлявана от изпълнителните директори Чавдар
Златев и Светозар Попов, ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за защита на потребителите, сумата
от 80,00 /осемдесет / лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните чрез Силистренският РС пред Силистренският административен съд.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5