РЕШЕНИЕ
№68/02.02.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Светла Иванова….…..………………………………….и в присъствието на прокурор…….……………………………………………………………….като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 287 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Т.Й.Г. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник , срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г. с изх. № 02-260-6500/2197 от 10.03.2022г., издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Жалбоподателят счита, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно, поради немотивираността му и издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Счита, че УП противоречи на целите на ОСП и целите на подпомагането, респ. на целите на закона и регламентите на ЕС, като постановява противозаконни рестрикции, изразяващи се в принудително и предварително санкциониране срещу земеделски субсидии, представляващи целеви плащания, респ. неподлежащи на принудително изпълнение вземания. Излага съображения, че от съдържанието на таблиците към УП и обясненията към тях не става ясно какво е фактическото, както и относимото правно основание за отказаното финансово подпомагане, нито не може да се установи категорично и обосновано кое е нарушението, довело до налагане на санкция.
По изложените съображения, жалбоподателят моли оспореното УП да се отмени. Претендира разноски.
В депозирана чрез процесуален представител молба , твърди и нищожност на оспореното УП, поради издаването му при липса на мотиви. Моли същото да се обяви за нищожно, алтернативно да се отмени.
Ответникът –
Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител в
съдебно заседание и в писмено становище, навежда доводи за неоснователност на
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на
жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, въз
основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 15.05.2020г.
(л.29) от жалбоподателя Т.Й.Г., с УРН 233484, е било подадено общо Заявление за
подпомагане 2020, а на 22.05.2020г., както и на 28.05.2020г. - Заявление за подпомагане 2020, форма за
физически лица, регистрирано с УИН 26/020620/03058
(л.34). В „Таблица на използваните парцели 2020“ са посочени предвидените за
използване през 2020г. парцели в землището на с.Стамболово, заявени по следните
схеми и мерки: СЕПП (схема за единно плащане на площ), СПП (схема за
преразпределително плащане), ЗДП (зелени директни плащания) и Компенсационни
плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения
/подмярка 13.3/НР2/. Сред заявените подпомагане парцели са и тези с номера 68727-66-4-1,
*********и 68727-91-7 -1, с декларирана площ 2.09 ха, всички с код на култура
21100.
Подаденото заявление е било обект на автоматични проверки, резултатите от които са отразени в съответните форми (л.43, л.45, л.63, л.65).
С оспореното Уведомително писмо изх.№02-260-6500/2197 от 10.03.2022г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, жалбоподателят е уведомен за оторизирана и изплатена субсидия по заявените схеми и мерки, базирани на площ в подаденото заявление за подпомагане с УИН 26/020620/03058 за кампания 2020.
Исканите суми по схемите и мерките, както и намаленията и оторизациите по тях са отразени в Таблица 1 от писмото. Видно от същата , е оторизирана единствено сумата от 127,21 лв, представляваща част от поисканата такава в размер 279,68 лв във връзка със заявеното подпомагане по ЗДП. В пояснението за колона 3 от таблица 1 „намаления“ е записано: намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка на корекция („финансова дисциплина”), определена съгласно член 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС) 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020г., като е посочен размерът на ставката за кампания 2020; Линейно намаление съгласно член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно член 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията, като е посочено, че за кампания 2020 не е налагано такова; Линейно намаление съгласно член 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно член 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията, като е посочено, че за кампания 2020 не е налагано такова. В пояснението за колона 6 от таблица 1 „оторизирана сума“ е записано, че това е сумата, получена като разлика между исканата сума и приложимите намаления и редукции.
В Таблица 2 към УП „Извършени плащания /в лева/“, е отразена оторизираната по ЗДП сума, посочено е, че същата е прихваната, като в колона 4 е записано, че изплатената сума по схемата е 0 лв. В пояснението за колона 4 „прихваната сума“ от таблица 2 е посочено, че отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.
На следващо място в оспореното писмо е посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно член 19а от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията за кампания 2020 са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 150,86 лв. по СЕПП, в размер на 107,07 лв по СПП и в размер на 97,2 лв по Подмярка 13.2/НР2.
Оспореното УП е било връчено на адресата си на 20.03.2022г., когато е било изтеглено от СЕУ.
Жалбата срещу УП е подадена в 23:29ч. на 04.04.2022г. на електронната поща на АС-Хасково и е заведена с вх.№1999/05.04.2022г.
По делото, по искане на ответника , е изискана информация от Министерство на земеделието относно това дали парцели с номера *********и 68727-91-7 -1 в землището на ***, попадат в одобрения окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020, както и подавано ли е възражение от Т.Й.Г. срещу Заповед № РД09-155/23.02.2021г. В постъпилия от МЗ, Дирекция „ИЗП“ отговор с писмо вх.№7416/03.11.2022г. се сочи, че със Заповед №РД09-1023 от 15.12.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен проект на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020. Т.Й.Г. с УРН 233484 е подал в ОДЗ-Хасково възражение с рег. инд. АР- 12-16 от 21.12.2020г. срещу обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ . На база подадените в срок възражения МЗХГ е извършило необходимите проверки и слоят е актуализиран в случаите, в които е установена техническа грешка или пропуск в него. Окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2020 /погрешно е посочена 2019/, е одобрен със Заповед №РД09-155/23.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, публикувана в Д.в. бр.20 от 09 март 2021г. След извършена справка в АИС за управление на документооборота на МЗ е установено, че няма данни за регистрирана жалба от Т.Й.Г. срещу Заповед №РД09-155/23.02.2021г. Към отговора са представени копия от възражение с рег. инд. АР- 12-16 от 21.12.2020г. и от горепосочените заповеди.
При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:
Жалбата изхожда от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт като е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган.
Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1 т.13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП предвижда възможност Изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.
В случая, видно от представената Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021г. (л.20), на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ – П.Д. С., са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявление по реда на Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Уведомителното
писмо е издадено в писмена форма. Същото обаче не отговаря на необходимото
съдържание по чл.59, ал.2, т.4, тъй като не съдържа всички задължителни
реквизити.
От съдържанието на административния акт не става ясно кои са фактическите и правните основания за извършените намаления по съответните схеми и мерки, за извършеното прихващане на оторизираната по ЗДП сума от 127,21 лв , както и за начислените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в посочените размери - 150,86 лв. по СЕПП, 107,07 лв по СПП и 97,2 лв по Подмярка 13.2/НР2.
Такава яснота не се извлича от поясненията, дадени за съдържанието на колона 3 - „намаления“, от таблица 1 в уведомителното писмо. Посочени са няколко хипотези за намаляване на субсидиите по принцип, но не е изяснено коя от тях е относима за конкретния случай, като не е ясно и дали приложение следва да намерят всички изброени. От уведомителното писмо стават ясни единствено размерите на исканите от заявителя суми, на намаленията, на оторизираната и прихваната сума, и на санкциите за бъдещ период, без да са изложени каквито и да било конкретни фактически констатации и съответната правна обосновка. Пояснението е общо и бланкетно, и не дава ясна представа защо на практика е отказано изцяло подпомагане по СЕПП, СПП, и Подмярка 13.2/НР2, и частично по ЗДП. Не става ясно също на какво основание оторизираната сума по ЗДП е прихваната, както и защо са начислени санкции за бъдещ период.
Съдебната практика приема, че мотивите на уведомително писмо от вида на процесното се съдържат в таблиците и поясненията към него, но посоченото в тези таблици и пояснения следва да може да бъде проверено и потвърдено от съдържащите се в административната преписка доказателства, което в случая е невъзможно, тъй като мотиви, обосноваващи волята на административния орган не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспорения акт.
Едва в хода на настоящото съдебно производство с писмено становище по жалбата беше направен опит за мотивиране на оспорения акт, което е недопустимо.
Непосочването на фактически основания в оспорения акт и съответните правни такива в конкретната хипотеза, не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие – извършени намаления по СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.2/НР2, прихващане и начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за упражняване на това правомощие, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Допуснатото нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства както преценката на съда за съответствието му с материалния закон, така и възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Констатираният порок във формата на оспорения акт в случая не води до твърдяната от жалбоподателя нищожност, доколкото допуснатото нарушение не е довело до липса на волеизявление.
По изложените съображения процесното уведомително писмо следва да бъде отменено, тъй като е издадено при неспазване на установената от закона форма - отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.
Предвид факта, че естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 26/020620/03058 за кампания 2020г., при спазване на изискванията за мотивиране на акта с относимите за случая факти и обстоятелства.
С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса от 10.00 лв и адвокатско възнаграждение.
Претендира се адвокатско възнаграждение в размер от 1400.00 лв. , за което се установява, че е договорено и изплатено в брой, видно от представените по делото три броя договори за правна защита и съдействие, съотв. от 06.07.22г., от 10.10.22г. и от 06.01.23г. Този размер съдът намира за прекомерен като приема за основателно направеното в тази връзка възражение на ответника. По делото жалбоподателят е представляван от упълномощен адвокат, чието процесуално представителство се изразява в изготвяне на жалбата, депозиране на молби за отстраняване на нередовности по оспорването и депозиране на три становища във връзка с проведените открити съдебни заседания, в които становища се поддържат и излагат идентични искания и доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Също така, независимо от исканата и предоставена възможност на упълномощения адвокат за представяне на писмени бележки, от последния не са постъпили такива.
Предвид горното, извършените от процесуалния представител на жалбоподателя действия не обосновават присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 1400 лв. Заплатеният адвокатски хонорар не може да се приеме за справедлив и обоснован по смисъла на чл.36 от Закона за адвокатурата, поради което съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, такъв следва да се присъди в размер на 800 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г. с изх. № 02-260-6500/2197 от 10.03.2022г., издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ВРЪЩА преписката на Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София за ново произнасяне по подаденото от Т.Й.Г. Заявление за подпомагане с УИН 26/020620/03058 за кампания 2020.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ - София да заплати Т.Й.Г. ***, с посочен съдебен адрес:***, разноски по делото в размер 810.00 (осемстотин и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: