Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в закрито заседание
на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Гюрова ч. гр. д. № 15213 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл., вр. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. №
12896/17.10.2019 г., подадена от длъжника З. "А." АД, ЕИК *******, по
изп. дело № 20199240401295, срещу разпореждане от 07.10.2019 г. на ЧСИ Г.К., с
рег. № 924 при КЧСИ, с което е отказано да бъдат намалени разноските по
изпълнителното дело.
Жалбоподателят излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Сочи, че таксите по
изпълнението са неправилно изчислени. Твърди, че съдебният изпълнител е длъжен
да изготви сметка, която да е доведена до знанието на длъжника. Поддържа, че не
е наясно как е формирана сумата от 9 620,54 лв. По отношение на
адвокатското възнаграждение счита, че е налице неприложимост на чл. 38 ЗА в
изпълнителното производство, като съдебният изпълнител няма право самостоятелно
да определя адвокатското възнаграждение на другата страна. Поддържа, че
възнаграждението е недължимо, тъй като изпълнителното производство е образувано
преждевременно. Евентуално възразява, че не се установява плащане на сумата от
3 956 лв. по сметка на адвоката, както и че приетото адвокатско
възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на
конкретното изпълнително производство. Сочи, че по
изпълнителното дело липсват данни процесуалният представител на взискателя да е
извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на молба за
образуване. Сочи, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима,
доколкото липсва активно поведение на процесуалния представител на взискателя. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли да бъде намален размерът на приетите такси и адвокатския
хонорар, претендиран от взискателя по изпълнителното дело до размера от 200 лв.,
съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендира разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3,
изр. 1 ГПК е постъпило възражение от взискателя по
изпълнителното дело В.Д.Д., в който моли за оставяне без уважение на подадената
жалба. Твърди, че липсва ограничение за приложимост на нормата на чл. 38 ЗА в
изпълнителното производство. Сочи, че адвокатското възнаграждение не е
прекомерно, доколкото с молбата за образуване на изпълнително дело са направени
искания за извършване на изпълнителни действия, които надхвърлят действията по
образуване на изпълнителното дело. Претендира разноски.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
съдебният изпълнител счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди,
че приетото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение съответства
на действителната правна и фактическа сложност на делото, и не е прекомерно.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от
страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано
по молба, с вх. № 12273 от 01.10.2019 г., на взискателя В.Д.Д. срещу З. "А."
АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.09.2019 г., на основание
решение № 2177/20.09.2019 г. по гр. д. № 5696/2018 г. по описа на Апелативен
съд - София, Гражданска колегия, 1 състав, с който З. "А." АД е
осъден да заплати на В.Д.Д. сумата от 180 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговите синове Д.В.Д.и Ц.В.Д.,
настъпила в резултат на ПТП от 01.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.11.2016 г. до окончателното изплащане. В молбата за
образуване на изпълнителното дело е възложено на съдебния изпълнител да проучи
имущественото състояние на длъжника, да бъде наложен запор върху банковите му
сметки, както и да се изиска от НАП дневници за покупки и дневници за продажби
по ДДС за последното тримесечие като се наложи запор на вземанията на длъжника
по отношение на трети лица.
Покана за доброволно изпълнение, с изх.
№ 15763/01.10.2019 г., е връчена на З. "А." АД на 01.10.2019 г. С нея
длъжникът е поканен да заплати следните суми: 180 000 лв. - главница, ведно със
законна лихва в размер на 53 900 лв. за периода 01.11.2016 г. до 15.10.2019 г.; 3 956 лв. - адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело и сумата от 9 620,54 лв. - такси по
Тарифата към ЗЧСИ.
На 02.10.2019 г. е било изпратено
запорно съобщение до "Централна кооперативна банка" АД, което е било
получено на 02.10.2019 г.
На
04.10.2019 г. банката е подала молба, получена на 10.10.2019 г., с която е
уведомила частния съдебен изпълнител, че от банковата сметка на длъжника е
преведена сума в размер на 246 895,74 лв.
По делото е постъпило възражение от
длъжника от 02.10.2019 г., с искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение и пропорционалната такса по изпълнителното дело.
С обжалваното постановление за разноски
от 07.10.2019 г., съдебният изпълнител е отказал да намали разноските по
изпълнителното производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима. Същата е
подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК,
подлежи на обжалване с частна жалба.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия
процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението
на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Съгласно
посочената разпоредба всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника.
От материалите по изпълнителното дело се
установява, че взискателят е представляван от адвокат Р.М.. От представения
договор за правна защита и съдействие се установява, че страните по него са
уговорили, че ангажираният адвокат се съгласява да окаже на взискателя
адвокатска помощ безплатно по настоящото производство на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът намира за неоснователни доводите
на жалбоподателя за неприложимост на чл. 38 ЗА в
изпълнителното производство. При направено искане от пълномощника на взискателя
за присъждане на разноски при оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗА
- материално затруднено лице, адвокатското възнаграждение се определя от съда
(съдебния изпълнител) доколкото не се касае за оказана на основание възмезден
договор на страната адвокатска помощ. При оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие насрещната страна, в случая длъжникът по изпълнението - чл. 79 ГПК се осъжда да
заплати възнаграждение, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Действително, в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА е предвидено, че
възнаграждението се определя от съда, но това е така доколкото се касае за
производство, което се развива пред съд. Логиката на законодателя е, че
основното производство е исковият процес, където съдът ръководи производството,
съответно трябва да се произнесе по всички последици от произнасянето си по
същество в това число и отговорността за разноски. В рамките на изпълнителното
производство органът, които решава и ръководи последното е съдебният
изпълнител. Той трябва да се произнесе по въпросите за дължимите в рамките на
изпълнителното производство разноски, включително и за тези по реда на чл. 38 ЗА, като неговата
преценка подлежи на съдебен контрол. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 435 ГПК, която определя
изрично, че съдът е компетентен да се произнесе само по определени актове и
действия на съдебния изпълнител. Противното тълкуване би довело до това, че
процесуалните представители в изпълнителния процес, не могат да претендират да
бъде заплатено адвокатско възнаграждение, ако са приели да окажат безплатна
правна помощ или единствената им възможност ще бъде да сторят това пред съд. Ето
защо и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът има
право в негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което в хода
на изпълнителното производство се определя от съдебния изпълнител в размер не
по - нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗАдв
- Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет
/Наредбата/, и неговото заплащане трябва да се възложи на длъжника.
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското
възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, като обаче се
съобрази с размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/, под
които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. Разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК,
се намира в гл. VIII "Такси и разноски" от част I "Общи
правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон,
разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства ( исково,
обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да дерогират
приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.
В случаите на осъществена защита по
изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите,
определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. (чл. 10,
т. 1 от Наредбата) и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
Видно от представените материали по изпълнително дело такива действия /извън подаването на
молбата за образуване на изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл.
426, ал. 2 ГПК, в т. ч. посочването на начин на изпълнение, иначе би била
нередовна/ не са предприемани, поради което и настоящият съдебен състав приема,
че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от
взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.
В конкретния случай, съдът намира, че
делото не представлява фактическа и правна сложност. Положеният от адвоката труд е минималният, следователно и
възнаграждението подлежи на намаляване поради неговата прекомерност до сумата
от 200 лв. (двеста лева) - минималното, което Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда като дължимо за
образуване на изпълнително дело.
По отношение на оспорването на размера на начислените такси в изпълнителното производство:
Съдът намира, че основателно и
законосъобразно са начислени следните обикновени такси: за образуване на
изпълнително дело в размер на 20 лв.
без
ДДС /респ. 24 лв. с вкл. ДДС/; за изпращане на покана за доброволно изпълнение
в размер на 20 лв. без ДДС /респ. 24 лв. с вкл. ДДС/; за налагане на запор в
размер на 15 лв. без ДДС /респ. 18 лв. с вкл. ДДС/
По отношение на начислената пропорционална
такса по т. 26, б. "е" от ТТРЗЧСИ :
Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. В
"парично вземане" се включва само дългът, предмет на изпълнението, не
и разноските по повод изпълнението. В противен случай би означавало да се
събират такси върху разноски, което не отговаря на законодателната идея. В конкретния
случай задължението на длъжника възлиза на сумата от 233 900 лв. Съгласно разпоредбата
на чл. 26, б. „е“ от Тарифата пропорционалната такса следва да се изчисли в
размер на 5 220 лв. + сумата от 2 678 лв. или общо в размер на 7 898 лв. без ДДС или 9 477,60 лв. с ДДС.
Следователно общият размер на
начислените такси по изпълнителното дело е 9 543,60 лв. с ДДС.
Жалбоподателят претендира разноски в
настоящото производство в размер на 225 лв., от които държавна такса - 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение - 200 лв. Предвид изхода на делото и предявените
претенции, взискателят следва да бъде осъден да заплати на длъжника сумата в
размер общо на 75 лв., включваща възнаграждение за юрисконсулт от 50 лв. и
разноски за държавна такса в настоящото производство от 25 лв.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане
от 07.10.2019 г. на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, в частта, с която е
оставено без уважение искането на длъжника З. "А." АД за намаляване на
разноските по изпълнението по изп. дело № 20199240401295 на ЧСИ Г.К., с рег. №
924 при КЧСИ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, възнаграждението
на адв. Р.М. - процесуален представител на взискателя В.Д.Д. по изп. дело №
20199240401295 на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ до размера от 200 лв. (двеста
лева).
ОПРЕДЕЛЯ
размер на пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители по
изпълнително дело изп. дело № 20199240401295 на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ
в размер на 9 543,60 лв. (девет хиляди
петстотин четиридесет и три лева и шестдесет стотинки) с ДДС.
ОСЪЖДА В.Д.Д.,
ЕГН **********, да заплати на З. "А." АД, ЕИК *******, сумата от 75
лв., представляваща разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.