№ 463
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20241001000305 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 267 и сл. от ГПК.
С решение № 260396 от 17.11.2923г., постановено по т.д.№ 717/2021г. по описа на
СГС „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД е осъдено да заплати на „Джухолд“ ООД на основание чл.405,ал.1 от КЗ сумата 85
000лв.- обезщетение по договор за застраховка, инкорпориран в застрахователна полица №
47041918205001006 за вреди, причинени по л.а.“Порше“, модел „Панамера“, рег.№ ********
при пътно - транспортно произшествие,настъпило на 21.11.2019г. и довели до тотална щета.
Отхвърлен е предявеният от „Джухолд“ ООД против Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД иск за плащане на законна
лихва върху главницата от 85 000лв. за периода от 24.07.2020г. до 31.05.2023г. включително.
С определение № 260292 от 09.02.2024г. е оставено без уважение искането на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за допълване на решението в частта за разноските.
Против тези актове на първоинстанционния съд са постъпили жалби от страните по
делото.
Ищцовото дружество обжалва решението в отхвърлителната му част с искане да бъде
отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи и претенцията за заплащане
на лихва за забава за периода след завеждане на исковата молба. Счита, че изводите на
първоинстанционния съд са неправилни, тъй като липсата на прекратяване на регистрацията
1
на автомобила можела да се приеме за забава на кредитора, която освобождава насрещната
страна от забавата само в случай, че застрахователят е определил обезщетението за
автомобила и само представянето на удостоверението за дерегистрацията препятства
неговото изплащане. Когато обаче нямало такова определяне или е направен отказ от
изплащане на обезщетението, непредставянето на удостоверение за дерегистрация не
освобождавало застрахователя от заплащане на законна лихва за забава след изтичане на
срока по чл.409 от КЗ. Застрахованият не можел да знае дали щетата действително ще бъде
приета за „тотална“, за да направи дерегистрацията.
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е подало отговор на тази жалба.
Ответникът в производството е подал въззивна жалба против постановеното решение
в осъдителната му част. Счита, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че
съдебният акт е необоснован. Поддържа, че са налице предпоставките за освобождаване на
застрахователя от задължението за изплащане на обезщетение, тъй като застрахованият
декларирал неверни обстоятелства.
Счита също, че искът не доказан по своето основание, тъй като от събраните по
делото доказателства било установено,че вредите по автомобила не е можело да настъпят по
описания от ищеца начин. Подробно се коментират събраните доказателства в хода на
процеса и се изразява становище, че от тях става ясно, че уврежданията на автомобила са
получени при други условия и друго застрахователно събитие. Счита,че съдът не е положил
достатъчно усилия при изясняване на спора като не изискал от вещото лице, изготвило
последната техническа експертиза да изследва вида на увредените части- дали те са
първоначално вложените в автомобила или са подменени с резервни оригинални части,
произведени за ремонт. Ако това било направено щяло да стане ясно, че автомобилът след
ПТП в Америка не е бил ремонтиран, защото нямало как да получи тези увреждания на
22.11.2019г. Неправилно била ограничена задачата на вещото лице единствено и само до
изследване на въздушните възглавници на автомобила. Така нямало да има допускания, а
установяване на конкретни факти.
Насрещната страна е подала отговор на тази въззивната жалба, с който я оспорва.
Счита обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен в осъдителната му част и
моли същият да бъде потвърден. Излага доводи в подкрепа това становище.
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е подало и частна жалба против
определението, постановено по реда на чл.248 от ГПК. Моли се същото да бъде отменено и
апелативният съд да присъди на дружеството разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Изложените от съда аргументи в обратната насока противоречали на нормите на ГПК.
„Джухолд“ ООД е депозирало отговор на частната жалба, с който я оспорва.
Посочва,че искането за лихва е акцесорно на главния иск и няма самостоятелен характер.
Поради това за него не била заплатена държавна такса и отхвърлянето му не водело до
отговорност за разноски.
В съдебно заседание страните поддържат исканията и възраженията си. Претендират
2
разноски.
Апелативен съд-София, като взе предвид оплакванията и доводите на страните,
съдържащите се в депозираните от тях въззивни жалби, съобразявайки събраните по делото
доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страни, имащи правен
интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от
„Джухолд“ ООД, в която се твърди че ищецът е сключил договор за застраховка на
имущество с ответника „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД . На 21.11.2019г. застрахованият автомобил марка „Порше“
модел „Панамера“, управляван от лицето А. Г. е претърпял ПТП в тъмната част на
денонощието, при валеж от ситен дъжд, но при добра видимост. Произшествието станало на
път III 8004, км. 0+500 м. в посока към с. Огняново, общ. Пазарджик като навлизайки в
същия, с цел осигуряване на достатъчно странично разстояние с разминаващи се
автомобили, водачът на застрахования автомобил намалил скоростта от 70-80 км/ч на 60-65
км/ч и изнесъл автомобила възможно най-вдясно на пътната лента. Внезапно предната
дясна част и воланът на автомобила се разтресли и автомобилът рязко се отклонил надясно.
Водачът не успял да овладее или спре автомобила и навлязъл в затревена площ извън пътя
като се блъснал челно в крайпътно дърво, отстоящо на около 3 метра от платното за
движение. Обезопасителните системи на автомобила сработили и въздушните възглавници
на водача и на пасажера се отворили. Водачът и пътникът не пострадали сериозно и веднага
след удара слезли от колата. Те установили, че на около 30-40 метра преди мястото на удара
на границата на платното за движение и банкета има образуван ръб, асфалтът в крайната си
част е частично отронен, а пътният банкет леко пропаднал. От мястото водачът позвънил на
тел.112 и съобщил за настъпилото ПТП. Той се обадил и на посочените от застрахователя
спешни телефони. Органите на МВР съставили протокол за ПТП № 1713441.
След пристигане на платформа на „Пътна помощ“ автомобилът бил репатриран до
доверен сервиз на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, а именно – „Вест сервиз“ ЕООД.
Впоследствие била заявена щета като ответникът образувал ликвидационна преписка №
470419191963336. Установило се обаче, че сумата, необходима за отремонтиране на
автомобила превишава пазарната му цена. С писмо изх.№5211 от 12.03.2020г. о ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ отказало да изплати обезщетение, аргументирайки се с
невъзможност причинените щети да бъдат свързани със заявеното събитие.
Ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата 85 000 лв., която
представлява пазарната стойност на повредения автомобил към датата на ПТП, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата.
С подадения отговор на исковата молба ответникът признава, че между страните е
сключен договор за застраховка на описания автомобил, фактът, че е заявена щета и отказа
да бъде изплатено обезщетение. Оспорва твърдяното събитие да е настъпило на 21.11.2019 г.
3
при описания механизъм и той да е довел до твърдените увреждания като счита, че
уврежданията са настъпили при друго ПТП,реализирано преди 21.11.2019г. Поддържа, че
събитието не съставлява покрит по полицата застрахователен риск, както и че са налице
предпоставките за освобождаване на застрахователя от отговорност, предвидени в раздел
„Общи положения“, подраздел Х „Общи изключения“ и в частност в т.1.4., в която са
изключени умишлени или проявени с груба небрежност действия. Твърди също,че са
налице условията за освобождаване от отговорност, предвидени т.1.2 и т.1.3. от подраздел
ХІІІ „Прекратяване“ на Раздел“Общи положения“,в който е предвидено , че предявяването
на документи или претенции с невярно съдържание се явява основание за отказ от
изплащане на обезщетение. Налице били и условията , предвидени в т.7 .7.1. от Глава трета
„Изплащане на обезщетение при частични повреди“, Раздел І „Регистриране, уведомяване и
доказване на настъпването на застрахователно събитие“. Оспорва ищецът да е придобил
право на собственост с довод, че сумата за придобиване на вещта не е платена. Твърди, че
действителната стойност на автомобила към твърдяната дата на увреждане възлиза на 107
377,97 лв. като оспорва да е налице тотална щета. Евентуално счита, че дори и при тотална
щета следва да бъдат приспадната стойността на запазените части. Твърди и че пред него не
са представени доказателства за сваляне на автомобила от отчет. Оспорва застрахованият да
е предприел мерки и да е спазил предписанията за избягване на източниците на опасност,
както и че пред застрахователя са представени всички документи с оглед на твърдението за
реализиране на пълна загуба.
С обжалваното решение градският съд е приел, че предявеният иск за главницата е
основателен. Прието е, че описания от застрахования механизъм на ПТП е установен от
събраните доказателства като ответникът не е провел пълно и главно доказване на тезата
си, че има подмяна на застрахования и увредения автомобил, както и на възраженията, че
уврежданията не са могли да настъпят при описания в исковата молба механизъм на ПТП.
Счетено е, че са налице предпоставките на закона за уважаване на иска за главницата
– наличие на застрахователен договор в предвидената от закон форма, увреждане на
застрахованото имущество, довело до загуба на ищеца, увреждането да настъпило в резултат
на договорен от страните риск, претендираната сума да съответства на необходимите
средства за обезщетяване на вредите, които са пряка и непосредствена последица от
събитието.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва е прието, че в случая
не е налице забава на ответника за заплащане на претендираната главница, доколкото КЗ
вменява забрана на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение докато
застрахованият не изпълни публичното си задължение да поиска и получи прекратяване на
регистрацията на автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
4
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая първоинстанционното решение е валидно- постановено е от надлежен
съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната писмена форма и
е подписано. Същото е и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по допустим иск въз
основа на заявените с исковата молба твърдения.
Решението е и правилно
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд правилно е установил
фактическа обстановка по делото, поради което не се налага нейното възпроизвеждане и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тази част от мотивите на градския съд като по този
начин същите стават част от настоящото решение.
Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания относно механизма на
реализираното ПТП и щетите, причинени вследствие на същото, както и относно
възражението, че твърдените увреждания са настъпили вследствие на друго ПТП, в което е
участвал процесният автомобил, настоящата инстанция намира следното:
За изясняване на механизма на ПТП по делото са допуснати гласни доказателства и
съдебно-технически експертизи.
Съдът намира, че въведените с въззивната жалба оплаквания, че показанията на
свидетеля А. Г., който е управлявал увредения автомобил се различава от това, което същият
е посочил в заявлението за образуване на щета са неоснователни. С подаденото заявление
за образуване на щета ищецът е посочил, че водачът е изгубил контрол върху автомобила в
резултат на несъобразена скорост и несъобразени атмосферни пътни условия - мокра
настилка. В документ, намиращ се на л.163 от първоинстанционното дело, представляващ
текста на изпратен имейл от Г. се посочва, че докато управлявал автомобила е отклонил
вниманието си за малко и в следващия момент спътникът му извикал, водачът натиснал
спирачка и в следващия момент се ударили в дърво. При разпита на свидетеля в съдебно
заседание, проведено на 02.06.2021г. същият е заявил, че в процесната вечер е пътувал от
гр.Пазарджик за гр.Пещера и на разклона при с.Огняново при път, който му се сторил тесен.
Той намалил скоростта и в едни момент усетил, че колата излиза от пътя и се ударил в
дърво, което, според свидетеля, било на около 2 метра от пътя, т.е. той не е твърдял, че
произшествието е настъпило при по-тежки от посочените в заявлението условия.
Разминаванията в твърденията му не са съществени и могат да бъдат обяснени с
отдалечеността на времевия момент на проведения разпит. Те не засягат самия механизъм
на ПТП, а само причината, поради която водачът е изгубил управление. Самият свидетел
при разпита посочва,че в следствие шока, който е изпитал има проблем да прецени реалната
ситуация. Поради това не може тези разминавания да послужат като основание да бъде
прието, че е изнесена невярна информация, още повече, че същите не са в ущърб на
застрахователя. Смисъла на клаузите на т.1.2 и 1.3 от подраздел ХІІІ „Прекратяване“ на
Раздел „Общи положения“ на застрахователния договор е в това застрахованият да не излага
твърдения и да не представя документи, които да наведат на извод, че е настъпило
5
застрахователно събитие, което не всъщност не се е случило или пък е че са претърпени
повече вреди от действителните. Поради това в случая не може да се приеме, че
застрахованият е изнесъл невярна информация за настъпилото произшествие.
Неоснователно е оплакването, че съдът не е отговорил на възражението, че при удар
на МПС в дърво не може за не останат следи. По делото не се доказа, че следите, които са
констатирани по дървото не могат да бъдат получени при такова ПТП. Твърденията на
свидетеля П., че не е констатирал увреждания, които да сочат на такъв удар представляват
субективно мнение и не могат да послужат като основа за еднозначен извод в твърдяната от
жалбоподателя насока. Самият свидетел посочва, че няма две еднакви пътнотранспортни
произшествия и две еднакви увреждания и фактът, че преобладават случаите, при които
кората на дървото е обелена не означава, че не е възможно в конкретния случай това да не е
станало.
Пред СГС е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
заключението по която е изготвено от вещото лице инж. К. Г..
Съдът намира, че при изготвяне на експертизата вещото лице е направило верни
констатации, че е налице разминаване между деформациите по вертикала на гредата и на
предния капак, но този експерт не е потърсил обяснение на същите и не е направил анализ
на възможните причини за това. Макар да е установил, че дървото, в което е станал удара е
наклонено наляво при ъгъл от 85 градуса, експертът не е обяснил как този наклон, би се
отразил на деформациите на автомобила във височина. Същият счита, че деформациите са
получени при челен удар, но не при удар в дърво. Според този експерт вероятната скорост
на движение на автомобила при така констатираните деформации е 94 км/ч.
При разпита на вещото лице в откритото с.з.,проведено на 06.10.2021г. експертът е
заявил, че според него, така както е описан механизма на произшествието, такова ПТП не
може да възникне.
Определена е необходимата за възстановяване на автомобила сума, а именно -
107 377,97 лв., и пазарната цена към датата на увреждането- 87 000 лв. при запазени части
на обща стойност 1700 лв. Щетата е квалифицирана като тотална.
Поради оспорване на даденото от този експерт заключение е допусната тройна-
съдебно техническа експертиза, изготвена от вещите лица инж.В. Г. С., инж.С. К. М. и доц.д-
р инж. Х. В. У.. При определяне на вероятната скорост на движение на автомобила вещите
лица са използвали Метода на крайните елементи като са се мотивирали, че същият
предоставя надеждни числови техники за анализ на инженерни проекти. Използван е също
Метода на Нютон-Рафсон . Изследвани са варианти на настъпване на ПТП при движение
със скорост 60 км/ч, със скорост 65 км/ч и със скорост 30 км/ч. И при триете варианта е
направено заключение, че повредите на автомобила е можело да настъпят при описания
механизъм на ПТП като разликите са в определяне на опасната зона за спиране, която
разбираемо е различна и възможността на водача да спре преди настъпване на удара.
Според експертите скоростта на автомобила, при която се получава установената
6
деформация е около 30 км/ч към момента на удара. Описан е най-вероятният механизъм на
ПТП като същият е съотнесен към констатираните вреди по автомобила. Съобразената
скорост за движение на автомобила при метеорологичните условия е 60-65 км/ч .
Вещите лица дават заключение, че от техническа гледна точка, увредите на
автомобила са нанесени по механизъм на удар и отговарят на това да са следствие на
такъв в крайпътно дърво на пот ІІІ 8004, км.0+ 500 м.- така, както е описано в исковата
молба и протокола за ПТП. Фактът, че в лявата час на автомобила няма увредени части,
възли и детайли а МПС отговарял на механизма на челен удар в конкретното крайпътно
дърво, находящо се на посочения път в посока към с.Огняново, община Пазарджик.
От разпита на вещите лица става ясно, че за да бъде изготвена експертизата,
автомобилът е докаран на местопроизшествието и е бил позициониран спрямо дървото,
което се намира там. Възстановена е твърдяната позиция и е направена е констатация, че
„има съвпадение на дървото, наклона, диаметри, всичко“. Обяснено е защо при капака на
автомобила има по-малка деформация от тази, която е в долната част на автомобила.
Вещите лица посочват,че от огледа на автомобила са установили, че същият не може да се
придвижи на собствен ход. При поставянето на същия на мястото на произшествието
теренът бил буквално „изоран“ от следи от автомобилни гуми и това изключвало хипотеза,
при която автомобилът е докаран в състоянието, в което е. Освен това деформациите
съответстват на удар при движение с 30 км/ч, и ако автомобилът е бил докаран, то същият
е трябвало да бъде засилен с тази скорост или пък да бъде придърпан към дървото, при
което също е щяло да има следи.
Експертите са изразили категорично са заявили,че нямат колебания, че този
автомобил се е ударил в това дърво. Посочват, че има съвпадение между деформацията,
формата на дървото и отпечатъка върху автомобила.
По далото е допусната и допълнителна тройна съдебно - техническа експертиза,но
която са възложени задача да бъде анализиран механизма на ПТП с компютърна симулация и
да се направи анализ на частите, които са вложени при ремонта на автомобила.
Установено, че е автомобилът е претърпял предходно ПТП като при
възстановяването му са вложени оригинални авточасти . Следи от възстановяване са
констатирани по капака на автомобила, но не и по калниците на същия. Направеният от
вещите лица извод отново е, че увредените части на автомобила добре отговарят и е
напълно възможно да са следствие на ПТП, настъпила на 21.11.2019г. на посоченото в
исковата молба място. Вероятният механизъм на ПТП е даден във варианти при евентуална
различна начална скорост на движение.
По делото е допусната и приета съдебно - трасологична експертиза, която е
изследвала дали има данни за изменение на първоначалното съдържание на
идентификационния номер на автомобила като отговорът е отрицателен.
Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице Г. само досежно
определената необходима за възстановяване на автомобила сумата - 107 377,97 лв., и
7
пазарната цена към датата на увреждането- 87 000 лв. при запазени части на обща стойност
1700 лв. и в частта,с която щетата е определена като тотална. Тези обстоятелства, предвид
оплакванията във въззивните жалби не са спорни пред настоящата инстанция. В останалата
й част експертизата не може да бъде възприета, тъй като същата почива на предположения и
липсва технически анализ, който да обективира траекторията на автомобила, а и както беше
посочено по-горе не е направен анализ на възможните причини за разликата в диаметъра на
деформациите на капака и на долната част на автомобила.
Съдът възприема заключенията на тройната съдебно- техническа експертиза, тъй
като изводите на вещите лица са обосновани и в съответствие с останалите доказателства по
делото. Съдът не намира основание да приеме, че методът използван от тази експертиза при
определяне на механизма на ПТП не е подходящ. Ответното по иска дружество не посочва
кой според него е правилният метод и доколкото съдът не притежава специални знания, за да
прецени дали има такъв, а експертното мнение е защитено и обосновано при разпита на
вещите лица в съдебно заседание, счита че същите са подходили професионално и
добросъвестно при изготвяне на експертизата.Това дава основание да се възприеме тяхното
заключение, а оплакванията в тази насока, направени с въззивната жалба на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ за неоснователни.
С оглед възприемане на това заключение неоснователно се явява възражението,
заявено още пред първоинстанционния съд и поддържано във въззивната жалба,
застрахования не спазил задължението си да избягва източниците на опасност. Същият се е
движил със скорост, съобразена с пътната обстановка и макар произшествието да се
дължи до голяма степен на субективните действия на водача, от събраните по делото
доказателства не се установи същият да е проявил груба небрежност,за да са налице
предпоставките за изключване на отговорността на застрахователя.
От правна страна:
За да бъде уважен така предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, ищецът следва да
установи, в условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1)
наличие на валидна облигационна връзка между страните по силата на договор за
застраховка "Каско" на МПС; 2) настъпване на застрахователно събитие; 3) вида и размера
на причинените вреди и 4) причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат.
Настоящият съдебен състав намира, че тези предпоставки са установени по делото, а
същевременно неоснователни се явяват възраженията на ответника за несъответствие на
увредите с посочения механизъм на тяхното настъпване, т.е. причинно-следствената връзка
между процесното ПТП и твърдените вреди. Както правилно е посочил и СГС, недоказана
остава тезата на ответника, че застрахованият автомобил е подменен с увредения такъв,
доколкото липсват доказателства в тази насока. Следва да се споделят изцяло изводите на
първоинстанционния съд, че щетите от установеното по-рано ПТП, към 21.11.2019 г. са били
отремонтирани, което е довело до годност на автомобила да се движи по пътищата, което е и
надлежно установено както от органите на полицията, така и от представител на ответника
8
при извършен от него оглед. Тези изводи категорично са подкрепени от заключението на
вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза, която настоящият състав изцяло
кредитира.
Разпоредбата на чл. 408 от КЗ регламентира хипотезите, при които застрахователят
може да откаже да изплати обезщетението, а именно: 1/. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; 2/. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3/. при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което
е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4/. в
други случаи, предвидени в закон. Съгласно практика на ВКС по приложение на
идентичната разпоредба на чл. 211, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.), обективирана в решение № 86 от
18.07.2014 г., по т. д. № 2230/2013 г. и др., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и в по
новата практика, формирана по прилагането на актуалния чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ – Решение
№ 143 от 19.01.2021 г. по т. д. № 1505/2020 г., Т. К., І т. о. на ВКС, за да бъде отказано
плащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя, последният следва да
установи, съгласно носената от него доказателствена тежест, наличието на следните
предпоставки: 1) неизпълнение на задължение, което е предвидено в договора; 2)
неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е
предвидено в закон или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на
задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка
причинно-следствена връзка.
Предвид направените с въззивната жаба оплаквания въззивният съд следва да
прецени / освен обсъденото по-горе настъпване на застрахователното събитие/ единствено
дали са основателни възраженията, че е налице неизпълнение на задължението на
застрахования да посочи вярно от какво събитие произтича отговорността на застрахователя
и дали са представени документи с невярно съдържание. Такива доказателства обаче не са
ангажирани, а по-горе вече беше обсъдено твърдяното разминаване в данните от
заявлението и показанията, дадени от водача поради което настоящият състав не намира
основание да бъде прието,че е налице изключението, предвидено в клаузите на т.1.2 и 1.3 от
подраздел ХІІІ „Прекратяване“ на Раздел „Общи положения“ на ОУ на застрахователния договор.
С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че ищецът е провел при условията
на пълно и главно доказване твърдението си, че претендираните в процеса вреди са
вследствие на настъпилото по посочения механизъм на 21.11.2019 г. ПТП , а именно: на
посочената дата, около 23.15часа, на път III 8004, км. 0 + 500м в посока към с. Огняново на
прав и хоризонтален участък А. Б. Г. управлявал лек автомобил „Порше Панамера“ с per. №
******** при мокра пътната настилка, вследствие на валеж на дъжд, като при загуба на
9
контрол от страна на водача поради отклонение на вниманието от пътното платно,
автомобилът напуснал платното за движение отдясно, след което е последвал удар в
предната част на автомобила в крайпътно дърво.
Доколкото няма спор между страните, че към датата на установеното
пътнотранспортно произшествие пазарната цена превишава размера на застрахователната
сума и е налице тотална щета, то относно размера на обезщетение съдът препраща на
основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното, въззивната жалба на „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД се явява неоснователна, а решението в
частта, с която последният е осъден да заплати в полза на ищеца, на основание чл.405, ал.1
от КЗ, сумата от 85 000 лв., представляваща обезщетение по договор за имуществена
застраховка , е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение претенцията за законна лихва за забава върху сумата от 85 000 лв. за
периода 24.07.2020 г. ( датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане
на сумата, настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална
щета на МПС, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя
на застрахователната услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС.
Изпълнението на това задължение и представянето пред застрахователя на доказателства за
това, има значение за началния срок на забавата. В тежест на застрахования е да представи
доказателства, че това задължение е изпълнено и така да постави застрахователя в забава,
чрез установяване на нейния начален момент. В настоящия случай, доказателства за
прекратяване на регистрацията на МПС, обезщетение за чието увреждане е предмет на
спора, не са представени, а и липсва твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване.
Поради това, обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне
на застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство.
В случая искът за присъждане за обезщетение за забава е отхвърлен за периода
24.07.20220г.-31.05.2023г., който период е преди представяне на такива доказателства.
Решението в тази му част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Неоснователни оплакванията, направени с жалбата, подадена от „Джухолд“ ООД, че
дружеството не е можело да знае дали щетата ще бъде призната за тотална,за да може да
извърши дерегистрацията, тъй като ако автомобилът е увреден до такава степен, че същият
не може да бъде възстановен, то за собственика му възниква административно-правното
задължение да подаде заявление за дерегистрацията му .
С оглед изложеното, решение в частта, с която е отхвърлена претенцията на
„Джухолд“ ООД за присъждане на законна лихва за забава се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на оплакванията на „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, направени с частната му жалба против
10
определението от 09.02.2024 г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на
решението в частта за разноските, настоящият състав намира същите за неоснователни.
Настоящият състав споделя изводите на СГС, че спрямо претенцията за присъждане на
законна лихва от датата на завеждане на иска не може да намери приложение начинът на
остойностяване на правния интерес по делото. Поради на това и на несамостоятелния й
характер, съдът счита,че при отхвърлянето й на ответната страна не се дължат разноски,тъй
като няма как да бъде преценено съотношението между предявена и отхвърлена част от
исковете. Аргумент в подкрепа на този извод и обстоятелството, че при изчисляване на
размера на адвокатското възнаграждение спрямо материалния интерес на един иск
размерът на лихвата, дължима от предявяване иска същото не се взема предвид.
Предвид на изложеното, частната жалба на „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора, присъдените в полза на страните разноски в производството
пред СГС не следва да бъдат ревизирани.
В полза на „Джухолд“ ООД следва да бъдат присъдени разноски, направени във
въззивното производство, които възлизат на сумата от общо 4829, 50 лв., от които 29,50 лв.
държавна такса и 4800 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС.
В полза на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД не следва да се присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260396 от 17.11.2923г., постановено по т.д.№ 717/2021г.
по описа на СГС, ТО, VI-13 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД против определение
№260292/09.02.2024 г., постановено по т.д.№ 717/2021г. по описа на СГС ТО, VI-13 състав
като неоснователна.
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Триадица“ , пл. „Позитано“ №5 да заплати на „Джухолд“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, р-н „Северен“, бул. „Марица“ №59, ет.6,
сумата от общо 4 829, 50 лв., представляваща разноски, сторени в настоящото
производство, от които 29,50 лв. държавна такса и 4 800 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение.
11
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12