РЕШЕНИЕ
гр. София, 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, XV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на
секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурора Деян Маринов, като разгледа
докладваното от съдия Маринкова ВЧНД № 3632 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С определение
от 24.07.2019 г. по НЧД № 10600/2018 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, съдът е
оставил без разглеждане молбата на осъдения Г.Б.Д. с искане за извършване на
групиране на наложените му наказания по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК и е
прекратил производството по делото.
Срещу
това определение в законоустановения срок е постъпила жалба от осъденото лице,
в която моли въззивния съд да уважи молбата му и да извърши групиране и на наказанието, наложено му по НОХД №
12746/2018г. по описа на СРС, НО, 106 състав, по което е било наложено
ефективно наказание и което твърди, че до този момент не е било групирано с
другите наказания, в която връзка прилага и удостоверение от СЦЗ.
В
жалбата не се иска събиране на нови
доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, но следва да
бъде изискана актуална справка за съдимост за осъденото лице, ведно с всички
бюлетини за съдимост за същото, както и справка СРС, НО, 106 състав относно
НОХД № 12746/2018г., която да касае следната информация: спрямо кое лице е
образувано дело, за какво престъпление, има ли постановен по него съдебен акт -
присъда или друг, кога, какъв е неговият характер и влязъл ли е в сила той,
респективно кога, къде е изпратен и препис от същия. В случай, че има
постановена и влязла в сила осъдителна присъда, да бъде посочено дали същата е
класирана, респективно кога е бил направен бюлетин за нея.
В съдебно
заседание служебният защитник на осъдения
Г.Д.- адв. М., не поддържа жалбата срещу определението, като счита че не
се налага ново групиране на наказанията на осъдения, предвид това, че няма нови
обстоятелства, които да налагат това и предвид липсата на информация,
предоставена от СРС, като няма искания по доказателствата и иска да се приемат
представените от осъденото лице документи.
Осъденото лице Д. моли да се
установи, че присъдата е влязла в сила преди 9-10 месеца, че същият има мярка
за неотклонение "задържане под стража" по това дело, което е
кумулативно и пречи да изтърпи присъдата.
Прокурорът при СГП счита обжалваното определение на СРС за правилно и законосъобразно, поради
което моли да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на определението, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намира за установено следното:
Делото пред СРС е
образувано по молба на Г.Б.Д. да му бъде извършено групиране на наказанието по
НОХД 13743/2012г. СРС, 106 състав с наказанието, което търпи към момента.
Последното осъждане
на Г.Б.Д. по НОХД 17914/2018г., по описа на СРС, НО, 17 състав е влязло в сила
на 28.12.2018г. В съдебно заседание съдът е групирал предходните му осъждания в
две групи, като е наложено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му
по НОХД № 1470/2011г. по описа на РС Пазарджик; НОХД №7754/2011г. по описа на
РС Варна; по НОХД №7809/2011г. по описа на СРС, НО, 18 състав, по НОХД
№9456/2008г., по описа на СРС, НО, 97 стстав; по НОХД №1391/2017г. по описа на
РС Добрич, по НОХД № 8172/2017г., по описа на РС Пловдив и по НОХД №
17914/2018г по описа на СРС, НО, 17 състав, като му е наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок осем години и шест месеца, при
първоначален строг режим.
Със същото
определение е наложено друго общо най-тежко наказание на осъдения Д. измежду
наказанията му по НОХД №32/2018г. по описа на РС Хасково и по НОХД №
3033/2018г. по описа на РС Пловдив - "лишаване от свобода" за срок от
две години и осем месеца при първоначален строг режим.
С определение
от 24.07.2019
г., постановено в закрито съдебно заседание по НЧД № 10600/2018г. по описа
на СРС, НО, 17 състав, молбата на осъдения е оставена без разглеждане като
процесуално недопустима, с мотив, че не са налице предпоставките на чл.25, ал.1
от НК за извършване на ново групиране на наказанията, а съдът не може да
пререши решени въпроси, за които има влязъл в сила съдебен акт, и делото е
прекратено. Извод, който съдията от първостепенния съд е направил на база
свидетелството за съдимост на осъденото лице, където не фигурира осъждане на Г.Д.
по НОХД №13743/2012 г. на СРС, НО, 106 с-в.
Към момента на
постановяване на това определение първостепенният съд не е имал информация за
друга влязла в сила присъда спрямо Г.Д. и в частност приел е, че присъдата, за
която той сочи в молбата си, постановена по НОХД №13743/2012 г. на СРС, НО, 106
с-в все още не е влязла в сила, тъй като същата не е била отразена в
свидетелството за съдимост на лицето. Ето защо е счел, че не са налице и нови
обстоятелства, налагащи ново групиране на наказанията на осъденото лице. На
база обаче твърденията на същия в
жалбата му до въззивния съд, както и предвид най- вече изисканите от въззивния
съд допълнителни писмени доказателства от СРС, НО, 106 с-в се установява, че
спрямо Д. действително има постановена присъда по НОХД №13743/2012 г. на СРС,
НО, 106 с-в, произнесена в съдебно заседание, проведено на 12.12.2018 г., с
която Г.Д. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление на
неустановена дата в началото на лятото на 2005 г. по чл.211 вр. чл.209 от НК,
като му е било наложено наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим на изтърпяване. Установява се също така от справката,
изпратена от СРС, че тази присъда не е била обжалвана и протестирана, поради
което е влязла в сила на 28.12.2018 г.
Същевременно за същата все още не е издаден и бюлетин за съдимост спрямо лицето
(т.е. делото не е класирано и не е изпратено съобщение за влязлата в сила
присъда до Бюро съдимост по месторождение на лицето), доколкото делото все още
се намира при съдията- докладчик за изготвяне на мотивите по него.
Неизготвянето на мотивите по една присъда, която не е обжалвана или
протестирана, не пречи за влизане в сила на същата, независимо, че ако такива
изобщо не бъдат изготвени, делото би могло да подлежи на възобновяване. За да
се прецени обаче дали има новонастъпило обстоятелство, което прави допустимо
искането на лицето за извършване на ново групиране на наложените му до този
момент наказания по различни дела, от значение е не дали мотивите към присъдата
са изготвени или не, а дали тя е влязла в сила. В конкретния случай се
установява, че присъдата е влязла в сила, което прави допустима преценката за
ново групиране на наказанията на осъдения от страна на съда, тъй като е налице
новонастъпило обстоятелство. Отделно от това към момента на извършване на
предходното групиране на наказанията на осъдения Д.- 28.12.2018 г., съдът
извършил това групиране по НОХД №17914/2018 г. на СРС, НО, 17 с-в, не е имал
информация за другата влязла в сила на същата дата присъда спрямо Д.- тази по
НОХД №13743/2012 г. на СРС, НО, 106 с-в, поради което и не е имал възможност да
съобрази и прецени групирането на наказанията на осъдения като вземе предвид и
наказанието, наложено му по това дело, независимо, че към този момент присъдата
по същото вече е била влязла в сила.
С оглед на всичко
изложено и най- вече предвид на новосъбраните пред въззивния съд писмени
доказателства, въззивният съдебен състав счита, че така обжалваното определение
се явява незаконосъобразно- постановено прибързано и без да са събрани всички
относими и допустими доказателства, които да позволят извеждането на
законосъобразен правен извод относно допустимостта на молбата на осъденото
лице. Предвид това определението следва да бъде отменено, а делото върнато на
СРС, НО, 17 с-в- т.е. на същия съдебен състав, който и след като събере нужните
и относими доказателства и най- вече след като изиска препис от влязлата в сила
присъда по НОХД №13743/2012 г. на СРС, НО, 106 с-в, както и други писмени
доказателства, които счете за необходими да се произнесе по същество на молбата
на осъдения Г.Д., преценявайки дали и как следва да бъдат групирани наложените
му до този момент наказания по различните дела.
Доколкото
първостепенният съд не се е произнесъл по същество на депозираната молба, то
няма как въззивният съд да стори това за първи път в рамките на настоящето
производство, което налага връщане на делото пред СРС за разглеждане на молбата
на осъдения Г.Д. по същество по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т.1 от НПК, СГС
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ определение от 24.07.2019 г. по НЧД № 10600/2018г по
описа на СРС, НО, 17 с-в.
ВРЪЩА делото на СРС- същия съдебен състав за разглеждане на
делото по същество, съобразно мотивната част на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.