Определение по дело №488/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно-по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по жалба на Е. Л. И. от Б.,ул."Б." № 2 ет.2 против решение №1733/06.03.2015г. на РС-Благоевград по гр.д.№1981/2010г.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение по извършване на делбата и постановяването му при нарушения на съдопроизводствените правила .Твърди се ,че РС е постановил обжалваното решение при неизясненост от фактическа страна на възможната поделяемост на делбения имот.Иска се отмяна на обжалваното решение и извършване на делбата по друг способ ,а не чрез публична продан.

В срока по Чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия чрез пълномощника му ,в който жалбата е оспорена като неоснователна.Поддържа се,че е изяснено напълно от фактическа страна чрез изслушаното експертно заключение от първата инстанция ,че делбения имот е неподеляем .Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

След проверка на приложените по делото съдебни книжа съдът намира жалбата за процесуално допустима-подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт.

В рамките на правомощията си на въззивна инстанция,определени в чл.269 ГПК,по наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение ,Благоевградският Окръжен съд приема следното:

Производството е делбено във фазата на извършване на делбата.С влязло в сила решение по гр.д.№1981/2010г. по описа на РС-Благоевград е допусната съдебна делба между страните за имот ,предстовляващ самостоятелен обект в сграда ,с идентификатор 04279.612.174.1.2 по КК на Б. ,с предназначение –жилище ,с административен адрес:Б.,ул.“Б.“ №2 ет.2 ,с площ 114.00кв.м ведно с 1/6 ид.ч. от таван и 1/6 ид.ч. от мазе ,при равни квоти-по Ѕ ид. ч. за двамата съделители.В производството пред първата инстанция е изслушано експертно заключение по допусната СТЕ ,в което вещото лице дава констатация ,че делбеният имот е неподеляем,съобразно изискванията на чл.40 ал.1 от ЗУТ за обособяване на две жилища .Експертът се е мотивирал с това,че макар делбеният апартамент да е голям по площ, разпределението на помещенията в него/част от които са преходни/ го характеризира като неподеляем.Апартаментът има една баня,две тоалетни,един сервизен възел-кухня с преход към трапезария.Дневната пък е преходна към спалня и към трапезарията .В съдебно заседание вещото лице пояснява,че разположението на сервизните помещения е такова,че предопределя неподеляемостта на жилището ,освен ако не се извърши значително преустройство със засягане на общи части.Сочи,че за обособяване на нов санитарен възел с баня и сервизни помещени /кухня / трябва да се направи ново канализационно отклонение,което да минава по фасадна стена /в ъгъла на терасата/ и през първия етаж ,а това налага съгласие на етажните собственици .Налага се да се отвори нов вход към стълбищната клетка за да се обособи втора баня с тоалетна.Посочените констатации на вещото лице обосновават извод,че реализацията на хипотетичната възможност за обособяване на две жилища от делбения апартамент,е свързана с преустройство със засягане на общи части на сградата,която е в режим на етажна собственост.Това обстоятелство е от решаващо значение за приложението на чл.203 ал.1 ЗУТ, на което се основава въззивницата с наведените в жалбата оплаквания за неизяснена поделяемост на делбения имот.Макар формално експертното заключение да е оспорено, повторно или допълнително заключение не е искано за оборване констатацията на вещото лице инж.Г. за неподеляемост на делбения апартамент.Допълнително заключение е поискано от процесуалния представител на въззивницата в съд.заседание на 25.02.2015г. само за оценката на имота по пазарни цени. Въпреки категоричното заключение на вещото лице,че делбеният жилищен имот е неподеляем без преустройство,засягащо общи части на сградата, предвид доводите в жалбата,въззивният съд неколкократно даде възможност на въззивницата да инициира изготвянето на инвестиционен проект за разделяне на делбения апартамент на две самостоятелни жилища. До съдебното заседание на 05.11.2015г. ,в което е даден ход на устните състезания не са представени никакви доказателства,че са предприети съответните действия за одобряване на инвестиционен проект.В посоченото съд.заседание и в подадената от пълномощника й молба за отмяна на хода по съществото на спора пред въззивния съд, въззивницата не подкрепя исканията си за отлагане на делото,съответно за възобновяване на съдебното дирене, с надлежни доказателства,че в Община Б. е внесен за одобряване инвестиционен проект / не само част „архитектура“ / за разделянето на делбения имот на две жилища.С оглед посоченото съдът намира,че няма основание за възобновяване на съдебното дирене.Спорът следва да се разреши при събраните в първата инстанция доказателства за неподеляемост поради непредставяне на одобрен инвестиционен проект за разделяне на делбения апартамент ,което е указано на въззивницата с определение №2433/04.06.2015г. на Б. по настоящето вгр.д.По приложението на чл.203 ал.1 ЗУТ ,вкл. по въпроса,че инвестиционните проекти за преустройство на делбен имот с цел обособяването на повече самостоятелни обекти се изготвят за сметка на страните ,е формирана непротиворечива съдебна съдебна практика.При бездействие на въззивницата да инициира административна процедура за одобряване на инвестиционен проект за разделяне на делбения имот на две жилища ,и неоспорената констатация на експерта в изслушаното пред първата инстанция заключение за извършена СТЕ относно неподеляемостта на делбения имот без преустройства,засягащи общи части на сградата в режим на етажна собственост, съдът намира за неоснователно искането на въззивницата за възобновяване на съдебното дирене с отмяна на хода по същество.

Установеното от вещото лице положение ,че обособяването на две жилища съобразно изискванията на чл.40 ЗУТ ,е хипотетично възможно при преустройство с извеждане на нов канализационен клон ,преминаващ през първия етаж /собственост на трети лица/ и по фасадна стена на сградата ,която е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС , обосновава извод,че евентуалното одобряване на инвестиционен проект за преустройството е свързано с изпълнение на изискванията по чл.185 ал.2 ЗУТ ,за което също не са представени доказателства .Едно от изискванията на закона-чл.203 ал.1 ЗУТ е обособяването на самостоятелни обекти от делбения имот да се извърши без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи,което в случая не може да се изпълни.

При събраните доказателства решаващият извод на първоинстанционниясъд ,че единственият способ за извършване на делбата е изнасянето на имота на публична продан,е законосъобразен и се споделя от въззивния съд.Обжалваното решение следва да се потвърди,а на въззиваемия да се присъдят разноските за въззивното производство.Въззиваемият е направил своевременно искане за разноските и едоказал такива в размер на 500лв- платени за адвокатско възнаграждение по представения от пълномощника му договор за правна защита .В молбата на въззивницата на л.48 от делото се съдържа възражение по искането за разноски на насрещната страна,което въззивният съд приема като възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение .Адвокатското възнаграждение ,платено от въззиваемата страна на представляващия го адвокат ,не е прекомерно.Съгласно чл.78 ал.5 ГПК намаляване поради прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение може да се постанови само до минималния размер ,съобразно чл.36 от ЗА и Наредба №1/2004г./изм. и доп. ДВ бр.28/2014г. / на ВАдв.С .Според посоченото в чл.7 ал.4 от визираната Наредба за процесуално представителство по дела за делба възнаграждението на адвоката се определя съобразно интереса на представляваната страна,но не по-малко от 800лв. В случая разноските на въззиваемия за адвокатско възнаграждение са под посочения по-горе мининум,поради което възнаграждението не е прекомерно и не може да се намалява.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1733/06.03.2015г. на РС-Благоевград по гр.д.№1981/2010г.

ОСЪЖДА Е. Л. И. с ЕГН [ЕГН] да заплати на К. В. С. с ЕГН [ЕГН] сумата 500лв/петстотин лева/ за направените деловодни разноски за въззивното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: