№ 416
гр. Плевен, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500722 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. М.К. от АК-Плевен,
като особен представител на Е.Х.Х. – ответник в производството по гр.д.
№6251/2020 г. по описа на Районен съд - Плевен, срещу постановеното по
същото дело съдебно решение № 260481 от 16.07.2021 г., с което на
основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД е прието за установено в отношенията между страните, че
Е.Х.Х., с адрес: гр. Плевен, **********, ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация – Плевен” ЕАД гр. Плевен, ЕИК **********, обща сума в
размер на 425,28 лв. за консумирана топлинна енергия, от които 368,71 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2017 г. до 31.03.2020 г., както и 56,57 лв. – лихва за забава
за периода от 03.01.2018 г. до 18.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното погасяване на
задължението. Със съдебното решение в полза на ищеца са присъдени
1
сторените от него разноски в исковото и в заповедното производство.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че атакуваното с нея
първоинстанционно решение е неправилно, тъй като от събраните по делото
доказателства не може да се установи, кой от съсобствениците на имота е
действителния потребител на топлинна енергия, при което районният съд
неправилно е приел, че ответницата Е.Х. следва да отговаря за пълния размер
на претендираното вземане. Претендира се отмяната на обжалваното
решение.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от назначения
особен представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба „Топлофикация – Плевен” ЕАД гр.
Плевен изразява становище за нейната неоснователност и моли окръжния съд
да потвърди обжалваното решение, чрез пълномощника юрк. Ц.М..
Становището е обосновано и в представения писмен отговор на жалбата от
пълномощника на страната юрк. Цв. В..
По допустимостта на въззивната жалба окръжният съд се е
произнесъл с определението си по чл. 267 от ГПК.
Като съобрази данните по делото и доводите на страните, настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира по същество жалбата за
неоснователна, предвид следните съображения:
Видно е от приложеното ч.гр.№ 2648/2020 г. по описа на Плевенски
районен съд, че в полза на „Топлофикация Плевен” ЕАД е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е.Х.Х., от гр.
Плевен, за посочените в заявлението суми, а именно: 368,71 лв. – главница за
ползвана топлинна енергия в периода 01.11.2017 г. до 31.03.2020 г. за имот с
адрес: гр. Плевен, **********, с аб.№ 3773; 56,57 лв. – лихва за забава за
периода 03.01.2018 г. до 18.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 29.06.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сторените в заповедното
производство разноски.
Тъй като съобщение за издадената заповед е връчено на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заповедният съд е дал указания на заявителя, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че може да предяви иск за установяване на
2
вземането си.
В указания срок първоинстанционният съд е бил сезиран с
положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване
дължимостта на присъденото със заповедта в полза на „Топлофикация –
Плевен” ЕАД вземане.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ответницата Е.Х. е съсобственик на процесния недвижим имот,
представляващ апартамент в гр. Плевен, с административен адрес: ул.
„Гренадерска“ № 30, вх. Б, ап.9, по силата на нотариален акт № 19/1972 г.
По делото е безспорно установено, че жилището се намира в
топлофицирана сграда в режим на етажна собственост.
За процесния имот при ищцовото дружество съществува партида с
потребителски № 3773, чийто титуляр е Е.Х.Х..
По делото са приложени препис-извлечение от сметка за задълженията
за консумирана топлинна енергия от потребител с № 3773 – Е.Х.Х. в
рамките на процесния период, както и издадените на потребителя фактури за
същия период, от които е видно, че размерът на задълженията за главница и
лихви съвпадат с претендираните в исковото производство суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Тези обстоятелства не са били спорни между страните.
Спорен остава въпросът дали ответницата, която е въззивник в
настоящото производство, притежава пасивна материалноправна легитимация
да отговаря за задълженията, възникнали във връзка с доставката на
топлинна енергия в процесния имот.
Съгласно въведеното с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ правило, собственикът или титулярът на вещното право на
ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона
се смята за клиент на топлинна енергия, а по силата на ал. 6 от същата
разпоредба, клиентите, прекратили топлоподаването към отоплителните тела
в имотите си, остават по презумпция клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на
сградата.
В настоящия случай ответницата е придобила процесния топлоснабден
3
имот още през 1972 г. в съсобственост с други две лица – Д. Х. Х. и Л.Н. Х.,
като се явява наследник /дъщеря/ на последната заедно със сина на
наследодателката - Л.Д.Й.. При доставчика на топлинна енергия съществува
партида на имота, открита на името на Е.Х..
Въз основа на доказателствения материал по делото, въззивната
инстанция приема за установено по безспорен начин, че ответницата Е.Х.
притежава качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за енергетиката и между нея и
ищцовото дружество съществува валидно облигационно правоотношение по
доставка и продажба на топлинна енергия, което се регламентира от
действащите в тази област нормативни актове. Въпросът дали ответницата
фактически ползва топлоснабдения имот е ирелевантен за пасивната й
материалноправна легитимация в случая, доколкото качеството й на
потребител е обусловено от притежанието на вещно право на собственост
върху имота.
Отделно от гореизложеното, въззивният съд споделя изцяло
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.
272 от ГПК възприема същите като мотиви и на настоящия съдебен акт.
В този смисъл обжалваното решение на Плевенски районен съд е
правилно и подлежи на потвърждаване.
Въззиваемото дружество е претендирало деловодни разноски и с оглед
изхода на спора следва да му бъдат присъдени сторените такива в общ размер
на 460 лв., от които 360 лв. - заплатено възнаграждение за особения
представител на въззивницата и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260481 от 16.07.2021 г. на Плевенски
районен съд, постановено по гр.д. № 6251/2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е.Х.Х., от гр. Плевен, ЕГН
**********, да заплати на „Топлофикация – Плевен“ ЕАД гр. Плевен, ЕИК
**********, сумата от 460 лв. /четиристотин и шестдесет лева/,
4
представляваща деловодни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5