Решение по дело №1395/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1182
Дата: 27 октомври 2022 г.
Съдия: Веселин Валентинов Енчев
Дело: 20227040701395
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

1182/27.10.2022 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов  

ЧЛЕНОВЕ:    Веселин Енчев

Нели Стоянова

секретар С.А.

прокурор Андрей Червеняков

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 1395/2022 година

 

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

            Образувано е по касационна жалба от „Севан“ ООД, ЕИК *********, със седалище в град Бургас, представлявано от управителя А.А.А., чрез адвокат А.К. ***, против решение № 695/27.06.2022 година по н.а.х.д. № 977/2022 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0000048/17.02.2022 година на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Бургас (НП).

С НП, на „Севан“ ООД, за нарушение на чл. 56 ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), на основание чл. 98б т. 3 от ЗАвтПр, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева.

Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно. Твърди материалноправна незаконосъобразност на НП и допуснати процесуални нарушения в производството по установяване на административното нарушение. Оспорва фактическата обстановка и качеството „товародател“ на санкционираното дружество, като посочва, че възраженията му не са обсъдени от районния съд. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН. Сочи липсата на пълно описание на нарушението и на обстоятелствата около неговото извършване в разрез с разпоредбите на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Оспорва съставомерността на деянието и посочва, че не са събрани доказателства относно теглото на ППС и товара, както и за годността на средството за измерване – електронна автомобилна везна.

Иска отмяна на решението и отмяна на НП. В условията на евентуалност, иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Бургас.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП „Севан“ ООД, е санкционирано за това, че на 16.11.2021 година в база Камено при извършване на превоз на товари (рапица) от зърнобаза Камено до Пристанище Бургас, видно от пътен лист № 1038746/16.11.2021 година и товарителница № 0114188/16.11.2021 година, товародателя „Севан“ ООД с ЕИК ********* е допуснал натоварване на състав от ППС с влекач марка „****“ от категория N3 с регистрационен № А **** НК и полуремарке марка „******“ от категория 04 с регистрационен № А **** ЕМ, с допустима максимална маса от 42 000 кг да бъде надвишено с 11 820 кг видно от кантарна бележка № 143375/16.11.2021 година, което е с обща маса на натоварените ППС – 53 820 кг, издадени при измерването на товара на 16.11.2021 година в 11:02 часа от сертифицирана автомобилна везна „ESIT-PWI“ № Y130812 на пристанище „Запад“ – Бургас.

Нарушението е установено на 07.02.2022 година, около 13:20 часа в офиса на фирма „Севан“ ООД, град Бургас, булевард „Захари Стоянов“ № 89 във връзка с получена преписка № 251000-26201/30.12.2021 година от ОД – Бургас на МВР – икономическа полиция с приложени доказателства за допуснати нарушения.

За да постанови решението си, съдът е преценил, че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати съществени процесуални нарушения, а самото административно нарушение е доказано по несъмнен начин.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава дванадесета от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

РС е изяснил фактическата обстановка по спора, като е проверил изводите на наказващия орган чрез доказателствено средство, допустимо в процеса – разпит на свидетелите Ц.М. Петров и К.С.Д.. Съдът е издирил приложимото право и го е съпоставил с правната квалификация на нарушението, дадена от наказващия орган в НП. Съдът е установил, че е налице съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно – с нормата, по която е наложено наказанието.

В обжалваното решение са обсъдени всички възражения на жалбоподателя.

Съгласно чл. 56 ал. 2 от ЗАвтПр товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

В чл. 98б, т. 3 от ЗАвтПр е предвидена глоба или имуществена санкция от 5000 лева за товародател или лице, което извършва товаренето, ако допуснат масата на пътно превозно средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация, с повече от 5 тона.

Районен съд - Бургас правилно е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на касатора в качеството му на „товародател“, както и за съставомерност на деянието. Съгласно разпоредбата на § 1 т. 21 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година  за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, „товародател“ означава правно образувание, юридическо или физическо лице, което е посочено на товарителницата или на еквивалентен транспортен документ (например коносамент) като товародател и/или като лице, което е сключило и/или на чието име или от името на което е бил сключен договор за превоз с транспортната компания. Съгласно чл. 50 ал. 1 от ЗАвтПр договорът за превоз се установява с товарителница, а съгласно чл. 61 от ЗАвтПр товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното. Предвид така цитираните разпоредби в настоящият случай качеството „товародател“ на касатора следва от представената с административната преписка товарителница серия № 0114188 от 16.11.2021 година, в която „Севан“ ООД е посочен като изпращач, превозвач и получател. Качеството „товародател“ на дружеството-касатор не може да бъде разколебано и от представените пред настоящата инстанция кантарна бележка № 9716 и фактура № 29855/30.11.2021 година. От така представената фактура, с доставчик „Марица Олио“ АД и получател „Севан“ ООД не може да се установи, че същата е издадена именно за процесния превоз, осъществен на 16.11.2022 година. От представената кантарна бележка не може да бъде установено къде и от кого е извършено претеглянето.

Неоснователни са възраженията на касатора за нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. В ал. 4 на същата разпоредба законодателят е предвидил, че когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. В настоящият случай нарушението е установено въз основа на официални свидетелстващи документи, изготвени от служители на МВР – докладна записка от разузнавач в сектор „Индустрия и търговия“ при ОД – Бургас на МВР и сведения, придружени от документи, изготвени от служители на „Севан“ ООД и „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 40 ал. 4 от ЗАНН. Отделно от това съгласно разпоредбата на чл. 43 ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В конкретния случай АУАН е подписан от актосъставителя Ц.М. Петров, свидетеля присъствал при установяване на нарушението Г.А.Р.и от управителя на „Севан“ ООД.

Правилно от Районен съд – Бургас е прието, че нарушаването на разпоредбата на чл. 42 ал. 1 т. 10 от ЗАНН, свързано с посочването на писмените материали не е съществено, доколкото видно от разпита на актосъставителят, същият е заявил, че преди съставянето на акта е запознал представителя на дружеството с преписката.

Неоснователни са и възраженията за допуснати нарушения на чл. 42 ал. 1 т. 4 от ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, относно описание на деянието и фактическата обстановка при която е извършено, както и единство с правната му квалификация. И в АУАН и в НП фактическото описание на нарушението е достатъчно ясно, посочени са всички съставомерни признаци на нарушението, както и точно и ясно са посочени приложимите законови разпоредби. От изложените като установени при документалната проверка обстоятелства се установява датата на натоварването – 16.11.2021 година, мястото – зърнобаза „Камено“, превозвачът – „Севан“ ООД, превишението на допустимата маса в съответната мерна единица за тегло – 11 820 кг, от което се установява такова над 5 000 кг.

Неоснователно е и възражението на касатора за неправилна и необективна преценка на доказателствата по делото от страна на първата инстанция, както и за негодност на писмените доказателства поради липсата на надлежна заверка. Голяма част от представените писмени доказателства изхождат от самото дружество-касатор, а друга част са събрани в хода на извършената от ОД – Бургас на МВР проверка, поради което не може да има съмнение относно тяхната достоверност. Следва да се отбележи, че при съмнение относно автентичността, истинността или други обстоятелства, свързани с тези документи които изхождат от самия касатор, то същият е могъл да ги представи за проверка и сравнение.  

Всички релевантни факти по спора са установени добросъвестно от РС. В решението е направен задълбочен, отлично мотивиран, анализ на спорните обстоятелства по установяване на нарушението и по налагане на санкцията, затова обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Основателно е своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касацията – за присъждане на разноски, на основание чл. 63 ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН. Касаторът следва да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Бургас (юридическото лице, в чиято структура е наказващия орган) разноски в размер на 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 695/27.06.2022 година по н.а.х.д. № 977/2022 година на Районен съд – Бургас.

 

ОСЪЖДА „Севан“ ООД, ЕИК *********, със седалище в град Бургас, представлявано от управителя А.А.А. да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Бургас сумата от 80 (осемдесет) лева – разноски по делото.

 

Решението е окончателно.

           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: