Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Е. Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело №
13149 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 18.07.2018г. на СРС, ГО, 156 състав по гр.д.№ 75125/2017г. е осъдена Агенция по заетостта /АЗ/
да заплати на И.В.И., на основание чл. 32, ал. 1 пр. 2 вр. чл. 67, ал.7, т. 6
от ЗДСл, сумата 2 496. 45 лв., представляваща допълнително възнаграждение за работа
като технически сътрудник по проект BG051PO001-2.1.14 „Аз мога повече“ в периода м.10.2014г.
– м.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2017г.
до окончателното погасяване, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 581. 38 лв.
– обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода
01.02.2015г. – 19.10.2017г. С решението исковете са отхвърлени до пълните
предявени размери – съответно 2804. 70 лв. досежно главницата и 643 лв. досежно
лихвата за забава и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК решението е
обжалвано с въззивна жалба от ответника в частта за уважаване на исковете, с
оплаквания за нищожност и недопустимост на решението, поради допуснати съществени
процесуални нарушения. Отделно се поддържат оплаквания за неправилност на
решението в атакуваната част. Жалбоподателят твърди, че СРС не е взел предвид
разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от
Методиката към ПМС № 330/05.12.2011г. и на чл. 25, ал. 2 от Вътрешните правила
за заплатите на служителите в Агенция по заетостта. Сочи, че възнаграждението
за работа по европейски проект е допълнително материално стимулиране за
постигнати резултати и за заплащането му е необходимо да е поставена
индивидуална оценка на служителя и служебното правоотношение с лицето да не е прекратено,
а считано от 09.11.2015г., правоотношенията
между страните са прекратени, поради което не било възможно да бъде
изготвена индивидуална оценка на ищцата. С оглед гореизложеното, моли съда да
отмени обжалваното решение и да прекрати делото, на основание чл. 270, ал. 1 ГПК.
Въззиваемата страна И.В.И., в депозиран
от нея отговор в срока по чл. 263, ал.1 ГПК, оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като
правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Доводите в жалбата за наличие на хипотезата на чл. 126 ГПК са изцяло неоснователни. По делото са налице данни, че е било образувано
предходно дело между същите страни, което обаче е прекратено с влязло в сила
определение, поради което не е налице хипотезата на чл. 126 ГПК и обжалваният
съдебен акт е валиден и допустим. По същество решението е правилно.
Безспорно е по делото, че за процесния период
между страните по делото е съществувало безсрочно служебно правоотношение, по
силата на което ищцата е заемала длъжността „старши експерт в отдел „Програми и
мерки за заетост и обучение“ , главна дирекция „Услуги по заетостта“.
Със заповед № РД-11-00-726/17.10.2014г. на
изп. директор на ответната агенция, на ищцата е възложено да изпълнява работа
на технически сътрудник по изпълнение на проект BG051PO001-2.1.14 „Аз мога повече“
срещу заплащане на възнаграждение при спазване реда на чл. 8, ал. 1 от Методиката
към ПМС № 330/05.12.2011г. и Раздел ІV, т.1
от Методологията за регламентиране на възнагражденията по ОП „РЧР“. В т.
3 на заповедта се сочи, че отчитането на извършената работа става ежемесечно
при спазване условията и реда на чл. 12 от ПМС № 330/05.12.2011г. за допълнение
на ПМС № 62/2007г.
За да уважи иска, СРС е приел, че
представената справка за верифицирани средства за изплащане на възнаграждение
на ищцата и фиш за начисление и удръжките, има характер на извънсъдебно
признание на факти, поради което ответникът е признал дължимостта на претендираното
възнаграждение не само за свършената работа, но и с оглед вътрешните му
правила. Отделно е приел, че заплащането на труда по проекта не може да бъде
поставено в зависимост от други външни фактори и е квалифицирал претенцията за
главницата като допълнително възнаграждение по чл. 67, ал.7, т. 6 ЗДСл.
Въззивният съд намира, че нормата на чл.
67, ал. 7, т. 6 ЗДсл, съгласно която държавните служители имат право на допълнително
възнаграждение за изпълнение и/или управление на проекти или програми, не е
приложима за процесните отношения, тъй като е приета с изм. ДВ, бр. 57/2016г.,
т.е. след процесния период.
Предвид
изложеното, за процесния период м. октомври 2014г. – м. октомври 2015г., претенцията
за заплащане на дължимото възнаграждение за работата по проекта „Аз мога
повече“ следва да бъде квалифицирана по чл. 67, ал.7, т. 5 ЗДСл. като
допълнително възнаграждение за постигнати резултати. В обжалвания акт съдът е
разгледал фактите, които са относими за заплащане на претендираното
обезщетение, поради което не е налице хипотезата на разгледан непредявен иск и
не се налага обезсилване на решението, а само преквалификация на иска за
главницата.
Съгласно разпоредбата на чл.
67, ал.8 от ЗДСл, допълнителното възнаграждение по ал.7, т.5 за постигнати
резултати се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, като
се изплаща четири пъти годишно-през месец април, юли и октомври за текущата
година и през месец януари-за предходната година, въз основа на оценка по ред,
определен в наредбата по ал.3.
Съдът намира за доказано по делото
изпълнение на възложената работа от ищцата, както и отчитането й по реда на чл.
12 от Методиката към ПМС № 330/05.12.2011г., чрез представените отчетни
доклади, съответния месечен отчет, утвърден от ръководителя на проекта и
представената справка за верифицирани разходи за изплащане на възнаграждение на
ищцата, определени в същата в размер на сумата 2 774. 26 лв.
Съгласно заключението на
приетата ССчЕ, размерът на незаплатеното допълнително възнаграждение за
работата по процесния проект, след приспадане на заплатената от ответника сума
в размер на 277. 81 лв. /за която по делото е представен и фиш за заплата/,
възлиза на сумата 2 496. 45 лв., за която е уважен иска от първоинстанционния
съд. В заключението вещото лице сочи, че размерът е определен съгласно
Разясненията към Методиката за определяне, изплащане и възстановяване на
разходите за възнагражденията на служителите в администрацията на централните и
териториалните органи на изпълнителната власт, администрацията на органите на
съдебната власт за управление и изпълнение на проекти и за участие в оценка на
проектни предложения по оперативните програми, съфинансирани от Структурните
фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, съгласно които размерът на
допълнителното брутно трудово възнаграждение се изчислява, като получената
часова ставка /определена чрез разделяне на основното трудово възнаграждение на
служителя на броя работни дни, съответно работни часове за съответния месец/ се
умножи по броя отработени часове по проекта за съответния месец.
Неоснователни са доводите в жалбата, че в
случая допълнителното възнаграждение се дължи само въз основа на индивидуална
оценка, изготвена по реда на чл. 25 от Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация, респ. чл. 26 от Вътрешните правила за заплатите на
служителите в Агенцията. На първо
място, ответният държавен орган не може
да черпи права от собственото си неправомерно поведение, отделно от това, в
самата заповед от 17.10.2014г. е посочен начина на формиране на
възнаграждението – по реда на ПМС № 62/2007г. за приемане на
национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми,
съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
за финансовата рамка 2007-2013, допълнено с ПМС № 330/05.12.2011г. и при
спазване на реда на чл. 8, ал. 1 от Методиката към цитираното ПМС от 2011г. ,
който е спазен съгласно констатациите на вещото лице. При така изложеното, с
оглед цялото процесуално поведение на ответната агенция – липса на подаден
отговор в срока по чл. 131 ГПК, начислено и заплатено частично допълнително
възнаграждение на ищцата, оспорването на претенцията на релевираните в жалбата
основания е изцяло неоснователно.
Неоснователен
е довода в жалбата, че не се дължи възнаграждение
за отчетената работа на ищцата, поради прекратяване на служебното й правоотношение
след процесния период, тъй като този факт е ирелевантен за основателността
на предявения иск.
По отношение на иска за лихва не
се релевират конкретни оплаквания, поради което и въззивният съд не дължи
произнасяне.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение-потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед
изхода на спора, на въззиваемата – ищца следва да бъдат присъдени
претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
– заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.07.2018г. на СРС, ГО, 156 състав по гр.д.№ 75125/2017г. в обжалваната част за уважаване
на исковете.
ОСЪЖДА
Агенция по заетостта, ЕИК *******, гр. София, бул. *******да заплати на И.В.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 300 лв. – разноски
Решението в отхвърлителната част е
влязло в сила като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.