Р Е Ш Е Н
И Е
№ 261 08.12.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на шести декември две
хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело №244 по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Г.С.В.,
ЕГН ********** *** с адрес за кореспонденция: гр.София, ж.к.“Сердика“, бл.3,
вх.В, ап.74 обжалва решение №123/03.04.2023г. по а.н.д. №1206/2022г. на РС - Дупница.
Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане свързва с недоказано деяние поради вида
на ПЗ В26 по чл.47, ал.3 от ППЗДвП за ограничение на скоростта от 50км/ч, а не
посочената такава в електронния фиш; неясно място на деянието; неясна правна
квалификация на деянието; нарушение на реда за наказване, като е дължимо
съставяне на АУАН и НП; неизправно техническо средство за измерване на
скоростта и необозначено място за контрол. Моли за отмяна на решението и отмяна
на електронния фиш.
В
писмена молба касаторът поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски.
В
писмена молба главен юрисконсулт Г. Б. като пълномощник на ответната ОДМВР –
Кюстендил намира жалбата за неоснователна. Евентуално прави възражение за
прекомерност на разноските за касатора.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че не са налице
касационни основани за отмяна на въззивното решение, което намира за обосновано
и правилно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Въззивното
производство е повторно след като с решение №242/03.11.2022г. по
к.а.н.д.№257/2022г. по описа на КАС касационният съд е отменил решение
№204/21.07.2022г. по а.н.д.№553/2022г. по описа на РС – Дупница и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд със задължителни
указания за събиране на писмени доказателства.
Предмет
на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС серия К №4885928 от ОДМВР – Кюстендил, с който на Г.С.В. за
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във
вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 21.05.2021г. в 18.59 часа в област Кюстендил, община Дупница, АМ
Струма, км.54+000 в посока кулата е установено управление от нарушителя на лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№Е****КА
от 137км/ч при ограничение на скоростта от 110км/ч, въведено с ПЗ В26.
Превишаването на скоростта е 27км/ч. Нарушението е заснето с мобилно АТСС, като
от установената скорост е приспаднат толеранс в полза на водача. Приложена е
снимков материал от паметта на техническото средство и снимка за разположението
на уреда за заснемане.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна законосъобразно
проведено производство по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дееца, наличие на реквизитите на фиша по чл.189, ал.4 от ЗДвП и
доказаност на деянието от снимковия материал по чл.189, ал.15 от ЗДвП със
законосъобразно наложено административно наказание по приложимия санкционен
състав. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспорения електронен фиш.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче,
преценено за съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за
това са следните:
Неправилен
е извода на съда за доказано противоправно деяние.
Съдът
е изпълнил задълженията по чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и чл.107 от НПК за пълно и
всестранно разкриване на обективната истина. Събрал е относимите доказателства,
но е извел необосновани изводи.
Приложената
снимка от паметта на мобилната система за измерване на скоростта,
представляваща веществено доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП, не
съдържа данни за измерената индивидуална скорост на движение на заснетия лек
автомобил, а приложеният протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.
за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение
по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./ не съдържа записи за
номерата на първото и последното статично изображение. Липсата на посочените
данни препятства доказването на конкретната скорост на движение, от която е определена
съставомерната такава за отговорността и не позволява доказване, че заснетото
на снимката МПС е било в обхвата на техническото средство и през времето на
неговата работа. Записите за номерата на първото и последното статично
изображение в посочения протокол са част от нормативно установеното негово съдържание
съгласно образеца, приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата. Събраните
доказателства не позволяват проверката за достоверност и относимост към
административното нарушение на данните в представената снимка от паметта на
АТСС, още повече, че тази снимка не е конкретизирана в съдържанието на
електронния фиш. Поради изложеното, противно на приетото от съда, нарушението
за скорост е недоказано. Релевантните за отговорността на нарушителя факти за
движение в пътен участък с въведено ограничение на скоростта с поставен пътен
знак, със скорост, надвишаваща разрешената от закона, не са безспорно
установени от събраните доказателствени средства. Посоченото във фиша деяние не
е доказано по предвидения за това процесуален ред. Дължима е отмяна на
решението и отмяна на електронния фиш.
Посочените
от касационния съд съображения за отмяна на фиша нямат връзка с релевираните от
касатора такива. За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че възраженията на
касатора в конкретния случай са неоснователни. Посочената в чл.47, ал.3 от
ППЗДвП цифра за ограничение на скоростта е примерна. Мястото на деянието е ясно
посочено, като изписването на наименованието на АМ е с техническа грешка, която
не оказва влияние върху правото на защита на дееца. Санкционната норма не сочи
за твърдяната повторност, т.к. повторността е по чл.182, ал.4 от ЗДвП, а не по
посочената във фиша норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Редът за наказване е спазен,
т.к. заснемането на превишаването на скоростта е осъществено с АТСС от вида
мобилно, което отговаря на изискването по чл.189, ал.4 от ЗДвП - заснемането на
движението е осъществено автоматично без намесата на контролния орган,
независимо от неговото присъствие съгласно дефиницията по §6, т.65, б.“б“ от
ЗДвП. Доказателствата по делото установяват изправност на средството за
измерване, т.к. същото е от одобрен тип и преминало проверка за съответствие.
Не е дължимо обозначаване на мястото за контрол поради отмяната на това
изискване по чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, обн. ДВ, бр.54/2017г.
На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният
съд ще отмени решението на районния съд. Решавайки спора по същество, на основание
чл.222, ал.1 от АПК, съдът ще отмени електронния фиш.
Въпреки изхода от спора, касаторът няма право
на деловодни разноски поради липсата на доказателства за сторени такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №123/03.04.2023г. по
а.н.д.№1206/2022г. на РС – Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К №4885928 от ОДМВР –
Кюстендил, с който на Г.С.В. за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП
на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.