Решение по дело №1391/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 200
Дата: 7 май 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Цветалина Михова Дочева
Дело: 20203330101391
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Разград , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА А. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20203330101391 по описа за 2020 година
Депозирана е искова молба от И. М. Х., който твърди, че е собственик на УПИ: V-129 ,
кв.55 по ЗРП на с. В., ведно с построените в имота сгради: сграда №1 със ЗП от 33кв.м.,
представляваща масивна, едноетажна жилищна сграда - еднофамилна; сграда №2 със ЗП от
42кв.м., представляваща паянтова, едноетажна жилищна сграда - еднофамилна;сграда
№3 със ЗП от 21кв.м., представляваща масивна, едноетажна стопанска сграда;сграда №4 със
ЗП от 61кв.м., представляваща паянтова, едноетажна стопанска сграда исграда №5 със ЗП от
15кв.м., представляваща паянтова, едноетажна стопанска сграда.
Собствеността върху имота ищецът е придобил по силата на наследствено правоприемство в
размер на 1/10 ид.ч. от своя баща М.Х.К. и на договор за дарение за 9/10 ид.ч. от всички
останали наследници на М.Х.К., в това число и за дела на преживялата съпруга /и майка на
ищеца/ С.Н.К..
Ответницата Ф.М. А. е собственик въз основа на покупко-продажба на съседния имот УПИ
IV-128. Същата неоснователно завзела и ползва част от поземления имота на ищеца с
твърдението, че е нейна собственост. Става въпрос за реална част от 26кв.м., разположени в
крайната северозападна част на имота, на уличната регулационна линия и на границата с
имота на ответницата, по протежението на запад от съществуващата в имота на ищеца
сграда и до уличната регулационна линия, имащо правоъгълна форма.
Описаната по-горе част от имота е собственост на ищеца и никога не е била на ответницата.
Ищецът твърди, че е търсил съдействие от страна на Община Лозница, за което е депозирал
заявление за трасиране граници на УПИ за проверка и съответствие на документите за
собственост и действащия ЗРП /или кадастрален план/ на селото, след което му е издадена
1
скица. Съдейки по представената скица от Община Лозница, отразяваща обективно
границите на двата имота, съгласно действащия ЗРП на село В., спорното пространство
съставлява част от имота на ищеца и кореспондира с титула му за собственост, по
отношение на площите на поземления имот. Това обосновава интереса на ищеца от водене
на настоящото производство. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което
приеме за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на реална част
от УПИ: V-129 по ЗРП на село В., с площ от 26кв.м., разположена в крайната северозападна
част на имота му, на уличната регулационна линия и на границата с имота на ответницата,
по протежението на запад от съществуващата в имота на доверителя ми сграда и до
уличната регулационна линия, както и да ОСЪДИ ответницата по реда на чл.108 от ЗС да
предаде на ищеца владението върху тази реална част. Претендира и за разноски.
Ответницата Ф. М. А. счита иска за недопустим, тъй като в началото на 2020г. е депозирала
молба за изменение на ПУП, касаещо границата между двата съседни имота и по специално
относно процесните 26кв.м. Твърди, че същите са нейна собственост съгласно пар.8 от ЗУТ,
неприложена регулация. Счита, че докато тече процедурата по частично изменение на ПУП
производството следва да бъде прекратено.
По основателността на иска стича същия за неоснователен.Процесната част от имота се
владее от ответницата от 1963г., когато нейният баща е изградил каменна ограда и са
придобили тази част и по давностно владение в продължение на 57 години. По плана на
с.В. е предвидено тези 26кв.м. да са придаваеми от нейния имот към имота на ищеца, но тъй
като не е извършено отчуждаване и заплащане на придаваемото место, то регулацията не е
приложена и границата между имотите е имотната такава, изчертана в черен цвят. Липсва
придобиване по регулация от страна на ищеца. Предвид на това иска се явява
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищецът е наследник /син/ на М.Х.К., починал на 07.03.1990г.
Приживе М.Х. е признат за собственик по давностно владение и наследство на парцел VI с
пл.№173 от кв.94 по плана на с.В. с площ от 900кв.м., а по кадастрална основа 800кв.м. с
построени в него къща и навес.На 25.01.2011г. майката и сестрите на ищеца му дарили
собствените си ид.части от този имот, който по действащия план съставлява УПИ № V-129 в
кв.55, ведно с построените в имота самостоятелни обекти:паянтова жилищна сграда,
паянтова лятна кухня и масивен гараж, при граници на имота:улица, имот № IV-128,улица,
№ VI-130 и №Х-131.
На 23.06.2006г. ответницата е придобила от М.А. М. и Б.М. М.а собствеността върху
поземлен имот от 979кв.м., съставляващ УПИ №IV-128 в кв.55 по плана на с.В.,ведно с
построените в имота сгради, при граници на имота:от две страни улици, имот № V-129 и №
III-127.
По делото е назначена СТЕ, според която за първи път имотите, собственост на ищеца и
2
ответницата са заснети и нанесени в кадастралния план на с.В. послужил за основа на стария
план за регулация на селото одобрен през 1936г. Имотът на ищеца е с пл.№ 173.Имотите на
ответницата са с пл.№№ 171 и 172. В одобрения през 1936г. план за регулация на селото за
имотите собственост на страните по делото са образувани самостоятелни парцели. За имота
на ищеца с пл.№ 173 е отреден парцел с № VI-173 в кв. № 94. За имотите на ответницата с
пл.№№ 171 и 172 са отредени парцели с№№ IV-171 и V-172 в кв. № 94. За урегулирането на
парцел V-172 от кв. 94 (собственост на ответницата) се предават: част от имот с пл. № 173
(собственост на ищеца) и част от общинско място - улично пространство.За урегулирането
на парцел VI-173 от кв. 94 (собственост на ищеца) се предават част от имот с пл. № 172
(собственост на ответницата) и част от общинско място - улично пространство.При
съпоставянето на плана за дворищна регулация от 1936г. с границите на имотите на
страните към настоящия момент вещото лице е установило, че е приложена
вътрешнорегулационната граница между парцел VI-173 и парцел № XI-174, 175. Приложена
е и вътрешнорегулационната граница между парцел VI-173 и парцел № V-172 в нейната
източна половина що се касае само за предаваемата част към парцел VI-173 от имот с
планоснимачен № 172 (собственост на ответницата). Всички останали участъци от
вътрешнорегулационните граници на парцели с №№ IV-171, V-172 и VI-173 от кв. № 94 не
са приложени и към настоящия момент се владеят по кадастрални граници.
От съпоставянето на плана за улична регулация от 1936г. с границите на имотите на
страните към настоящия момент вещото лице е установило, че са приложени източната и
западната улични регулации на кв. № 94 по плана от 1936г. В резултат на прилагането на
уличната регулация предаваемите към парцели с №№ V-172 и VI-173 части от общинско
място (улично пространство) са включени в имотите на страните и се владеят от тях в
настоящия момент. Въпреки, че дворищнорегулационните отношения между парцели с №№
V-172 и VI-173 ( по отношение на западната половина от границата между двата имота)
не са уредени, предаваемото към парцел V-172 общинско място -улично пространство е
било разделено с масивен зид на две части: северна която се владее от ответницата и южна
която се владее от ищеца. Делителният зид започва от югозападния ъгъл на жилищната
постройка в парцел № VI-173 (собственост на ищеца) и достига до западната
уличнорегулационна граница на кв. № 94 по плана от 1936г. Същият зид не представлява
нито кадастрална граница между имотите собственост на страните нито пък
дворищнорегулационна граница по плана от 1936г.
В следващия кадастрален план на с. В. послужил за основа на действащия и в настоящия
момент план за регулация на селото, одобрен през 1989г. имотът на ищеца е с нов пл.№ 129,
а имотът на ответницата е с пл.№ 128 обединяващ досегашните имоти с планоснимачни
№№ 171 и 172. Съществуващият каменен зид е заснет като част от кадастралната граница
между имоти с пл.номера №№ 128 и 129 по плана от 1989г.
В одобрения през 1989г. план за регулация на с.В. за имота на ищеца с пл.№ 129 е отреден
парцел с № V-129 в кв. № 55. За имота на ответницата с пл.№ 128 е отреден парцели с № IV-
3
128 в кв. № 55. Съгласно плана за дворищна регулация от 1989г. вътрешнорегулационната
граница между парцели с №№ IV-128 и V-129 в нейния западен край е проектирана така, че
тангирайки на северната фасада на жилищната постройка в парцел № V-129 (собственост на
ищеца) да достигне до западната уличнорегулационна граница на кв. № 55 по плана от
1989г. С плана за дворищна регулация от 1989г. са създадени регулационни отношения
между новите парцели с №№ IV-128 и V-129 от кв. № 55. Между новопроектираната
дворищна регулация , западната фасада на жилищната постройка в парцел № V-129
(собственост на ищеца), новата кадастрална граница между имоти с пл.номера №№ 128 и
129 представляваща каменния зид и западната кадастрална граница на имот с пл. № 128
(собственост на ответницата) е обособено предаваемо място в размер на 26кв.м.
Предаваемата част от имот № 128 към парцел № V-129 от кв. № 55 в размер от 26кв.м се
владее от ответницата. По плана на с. В. от 1989г. се е предвиждало част от имот с пл.№ 128
(собственост на ответницата) да се предаде към парцел № V-129 (собственост на ищеца).
Към настоящия момент регулационните отношения не са уредени и парцели с №№ IV-128 и
V-129 от кв. № 55 не са урегулирани.
Претендираната територия в размер на 26кв.м е била част от общинско място - улично
пространство, която се предавала по регулация към бившия парцел V-172 от кв. 94
(собственост на ответницата) по стария план на с. В. от 1936г.
По делото е разпитан един свидетел М. М., баща на ответницата, който твърди, че живее в
имота на дъщеря си от 1935г.. Ибрям му е съсед. През 1963г. бащата на свидетеля и бай М.
Х. направили каменна ограда /зид/ висока 1.70м. Баща му закупил общинското място от
26кв.м. През 2019г. започнали проблемите, когато Ибрям и жена му започнали да твърдят,
че мястото е тяхно.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Така предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен. Процесната реална част от
26 кв.м. се явява предаваема част от общинско място-улично пространство по дворищно-
регулационния план от 1936г., където е предвидено упълномеряване на имота на
ответницата /вкл. и чрез промяна на уличната регулация/. В западната част на УПИ №V-172
и № VI-173 от кв. № 94 на уличната регулация и в най-западната част на
вътрушнорегулационната граница на двата имота се намира процесната реална част. Същата
е защрихована в син цвят на скица №1/л.78/ от заключението на вещото лице, нанесена
върху оцветеното в жълт цвят предаваемо място към имотите на страните. Въпреки,че не е
приложена реално праводателите на страните са изградили каменен зид, който е заснет в
плана от 1989г. като част от кадастрална граница между пл.№128 и пл.№129. В
регулационния план от 1989г. планоснимачните номера се променят от 173 на 129 и от 172
на 128. За имот с пл.№129 е отреден парцел № V-129, а за пл.№128- парцел № IV-128. С
дворищнорегулационния план от 1989г. се създават регулационни отношения между
4
парцели №V-129 и № IV-128, касаещи вътрешнорегулационната граница между двата
парцела, преминаваща по западната фасада на жилищната постройка на ищеца, каменния
зид и западната кадастрална граница на имота на отвтеницата. По този начин се обособява
предаваемо място от 26кв.м. Вещото лице е установило, че дворищната регулация по
отношение на тази предаваема част не е приложена на место и се владее от
ответницата. Предвид неприложената регулация, ответницата е подала искане за ПУП, като
е поискала вътрешната регулационна линия между имотите да бъде променена.
С действието на ЗУТ се въведе нов режим за промяна на вътрешнорегулационните граници,
налагайки т.нар доброволна регулация. Принудително изменение е допустимо само по
изключенията на чл.16 ЗУТ.
Съгласно пар.8 ПРЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени ДРП
за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за
заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се продължава временно, до
изтичане на посочените в пар.6 ал.2 и ал.4 срокове /6 месечни/, след което правото на
собственост върху парцела се трансформира върху право на собственост върху имота, за
които е бил отреден парцела, а придаваемите части се връщат в патримониума на
собственика, от който са били отчуждени. Това е основание за изменение на ДРП.
В срока на пар.8 ал.2 т.1 ПРЗУТ собствениците на поземлените имоти могат да приложат
влезлите в сила, неприложени ДРП с договор за прехвърляне на собственост, с нот.заверка
на подписите.
Ищецът не представи доказателства дворишната регулация от 1989г. да е приложена на
место, като същевременно вещото лице твърди, че напротив дворищната регулация от 1989г.
касаеща вътрешнорегулационната граница на имотите на страните не е приложена на место.
Следователно страните не са уредили доброволно имуществените си отношения по повод на
предаването в срока по пар.6 ПРЗУТ, поради което собствеността върху процесната част от
26кв.м. не е преминавала върху ищеца, респ. ответницата не е преставала да е нейн
собственик. Сроковете за доброволно уреждане /прилагане на регулацията/ отдавна са
изтекли, поради което ответницата е предприела и действия за промяна на ПУП по повод на
неприложената дворищна регулация.
Предвид неоснователността на иска, разноски се следват само на ответницата. Същата
претендира такива в размер на 400лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. М. Х.,ЕГН ********** против Ф. М. А., ЕГН **********
ревандикационен иск за реална част от УПИ №V-129 от на 26кв.м., защрихована в син цвят
5
на скица №2, находяща се на л.79 от делото, разположена в крайната северозападна част на
имота на ищеца, заключена между уличната регулация и вътрешнорегулационната граница
на УПИ № V-129 и УПИ № IV-128 в кв. № 55 по плана на с.В. от 1989г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Скица №2, находяща се на л.79 от делото е неразделна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА И. М. Х.,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ф. М. А.,ЕГН ********** сумата от
400лв./четиристотин лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6