№ 159
гр. Варна, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20253001000058 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗД „Бул инс“ АД, гр.София
против решение № 201/10.10.24г. на Шуменския окръжен съд, постановено по
гр.д. № 428/23г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Т. А. К.,
с ЕГН **********, обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат ПТП, станало на 13.12.2021 г.,
причинено от Д.И.И. с ЕГН ********** за горницата над 35 000лв до
присъдените 50 000лв; имуществени вреди в размер на 713.33 лв., ведно със
законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие – 20.07.22г., съгласно
решение № 288/18.12.24г. по чл.250 ГПК, до окончателното изплащане на
задължението. Въззивникът счита решението в обжалваните части за
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при
противоречие със събрания доказателствен материал. Излага подробни
съображения за това, свеждащи се основно до допустимостта на направеното
възражение за прихващане предвид на това, че влязлото в сила споразумение
по НОХД № 264/23г. на РС – Велики Преслав не би следвало да се възприема
като акт, с който се преклудира въпроса за съпричинителството, ако
престъплението, за което подсъдимият е признат за извършител, не обхваща
във фактическия си състав и поведението на пострадалия. В този смисъл
поддържа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от
1
страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение на императивното
изискване на закона да пътува с поставен предпазен колан. Поддържа
оспорването си ищецът да е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди, както и заявените телесни повреди, които да са довели
до продължителни затруднения при обслужване на елементарните му човешки
нужди и потребности. Според него нуждата от постоянна чужда помощ и
продължителното приемане на множество лекарства не са доказани. Оспорва
твърденията за продължителност на оздравителния и възстановителния
процес. Липсват данни и за психологическа травма. На самостоятелно
основание претендираното застрахователно обезщетение е силно завишено и
не отговаря на трайно установената в тази насока съдебна практика, нито на
критериите, установени в чл.52 ЗЗД и преценката на относимите към предмета
на доказване обективни критерии. Липсват данни към датата на
произшествието пострадалият да е работил, да е заемал обществено значима
дейност или да е известна личност в обществото. Счита още, че претенцията
за имуществени вреди е неоснователна поради недоказана причинно-
следствена връзка между разходите за лечение и ПТП. Неоснователна е и
претенцията за мораторна лихва. Обезщетение от 35 000лв би било
справедливо и обосновано за установените по делото болки и страдания.
Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него –
постановено друго, по съществото на спора, с което претенцията на
имуществени вреди и лихви бъде отхвърлена изцяло, а претенцията за
неимуществени вреди бъде уважена в размер на 35 000лв.
Постъпила е и допълнителна въззивна жалба, в която се излагат
допълнителни съображения досежно неоснователността и неправилността на
решението в обжалваните му части, касаещи възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на на 13.12.2021 г.,
около 07.50 ч. през светлата част на денонощието с участието на лек
автомобил „Мерцедес Е220 СДИ“ с рег. № *****, управляван от Д.И.И.,
който, движейки се по ул. „Ал.Стамболийски“ (път І-7 Върбица – Шумен) със
скорост 77 км/ч, при облачно време и мокро пътно платно, без неравности,
разделено на две ленти с непрекъсната осева линия, и достигайки втората
пресечка вляво след бензиностанция „РОУ БАК“ (км. 172+550) застигнал
попътно движещи се в дясната лента два автомобила, първият от които л.а.
„Фолксваген голф“ с рег. № *****, управляван от И.Д. К.а с 26 км./ч.,
2
предприел маневра изпреварване, като преминал в лявата лента за движение.
В момента на изравняване със задния автомобил, водачът на първия
автомобил – л.а. „Фолксваген голф“ предприел завой наляво и навлязъл в
лявата страна на пътното платно. Траекториите на двата автомобила си
пресекли, при което л.а. „Мерцедес Е220 СДИ“ се ударил косо с предната си
дясна част в задната част на л.а. „Фолксваген голф“ приоритетно в ляво. От
удара л.а. „Фолксваген голф“ е бил отхвърлен напред и преустановил
движението си в лявата канавка.
Ищецът пътувал на предна дясна седалка на л.а. „Фолксваген голф“. В
резултат на удара между двата автомобила получил следните травматични
увреждания: съчетана травма: глава, шия, крайници, включваща: 1) контузия
на главата: множествени охлузвания по лицето с различна големина и форма;
разкъсноконтузна рана с неравни ръбове в областта на лявата ушна мида,
активно кървяща; 2) контузия на шията: фрактура на дъгата и десния ставен
израстък, данни за раздробяване и разместване на костни фрагменти към
гръбначномозъчния канал и 3) контузия на крайниците: палпаторна
болезненост в ротаторния маншон в дясно на делтовидния мускул на дясното
рамо с ограничена и болезнена абдукция.
По случая било образувано НОХД № 264/2023 г. по описа на РС– Велики
Преслав, по което на основание чл.382 от НПК във вр. с чл.24, ал.3 от НПК е
одобрено постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и Д.И.И.
споразумение, с което същият е признат за виновен за това, че като нарушил
правилата за движение – чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.63, ал.1 от ППЗДвП и чл.21, ал.1
от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т. А. К.,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на врата за срок по-голям от
месец, осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.3, пр. ІІ, б. „а“, пр. І
от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което му е наложено и съответното
наказание. В споразумението е прието, че деянието е извършено при
условията на независимо съпричиняване от страна на И.Д. К.а – съпруга на
ищеца, по отношение на получената от нея телесна повреда и независимо
съизвършителство по отношение на причинената телесна повреда на Т. К.,
като при управление на лек автомобил „Фолксваген голф“ от своя страна
нарушила правилата за движение – чл.25, ал.1 от ЗДвП, като без да се убеди,
че няма да създаде опасност за другите участници в движението, предприела
завой наляво и навлязла в насрещната лента за движение, когато по нея се
движел лек автомобил „Мерцедес Е220 СДИ“.
Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача на л.а.
„Мерцедес Е220 СДИ“ с рег. № ***** е застрахована при ответното
застрахователно дружество по застрахователна полица №
BG/02/121001168319, валидна към датата, на която е осъществено процесното
ПТП 13.12.2021г.
Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички
елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
3
застрахователя за възстановяване на претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП –– виновно и
противоправно поведение на застрахования водач, вреди и причинно
следствена връзка между деликта и понесените вреди.
Основните спорни между страните въпроси, пренесени и пред
настоящата инстанция, касаят наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в неползването на
обезопасителен колан, вида и обема на претърпените от ищеца телесни
повреди и продължителността на възстановителния и оздравителния процес,
липсата на данни за психологическа травма, размера на претендираното
застрахователно обезщетение, основателността на претенцията за
имуществени вреди по отношение на причинно – следствената им връзка с
процесното ПТП, относно началния момент на лихвата за забава и относно
отражението на установеното по делото независимо съизвършителство от
страна на двамата водачи на МПС, участвали в произшествието върху размера
на обезщетението. По тези въпроси съдът съобрази следното :
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия:
В т. 7 на ТР No 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено
по тълк.дело No 1/2014г. са разграничени двете хипотези на съпричиняването
на вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД
допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно
произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на
вредата спрямо самия него. Първата хипотеза се обозначава като
„съпричиняване” в тесния смисъл на това понятие, а втората хипотеза
пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата.
Преди всичко по делото не е установено пострадалият К. да е пътувал
без поставен обезопасителен колан. От КСАТМЕ, в нейната медицинска част
се установява, че при ищеца К. е налице шийна травма и документирана
контузия на дясното рамо, през което преминава правилно поставеният
предпазен колан при пътник на предна дясна седалка. Вземайки предвид
анатомичната локализация на получените травматични увреждания и
определения механизъм на ПТП експертизата е приела, че възможността при
процесното ПТП ищецът К. да е бил с поставен предпазен колан е напълно
реална и не може да бъде изключена по медицински критерии. Т.е.
ответникът, релевирал възражението за съпричиняване, не е доказал по
несъмнен и категоричен начин, че пострадалият е пътувал без поставен
предпазен колан.
Но дори и този факт да беше доказан, липсва причинно – следствената
връзка между неползването на колана и настъпилите травматични
увреждания. В с.з. в.лице Р. поясни, че при осъществения удар леко косо отзад,
4
странично на автомобила, предпазният колан не действа и не би осъществил
функцията си на защита.
Поради това възражението за съпричиняване се явява недоказано и като
такова не влече след себе си редуциране на определеното застрахователно
обезщетение
Вида и обема на понесените от ищеца травми :
Получените от ищеца травматични увреждания са явяват доказани
съобразно приетите по делото писмени доказателства и заключението на
КСАТМЕ, в нейната медицинска част : съчетана травма: глава, шия, крайници,
включваща: 1) контузия на главата: множествени охлузвания по лицето с
различна големина и форма; разкъсноконтузна рана с неравни ръбове в
областта на лявата ушна мида, активно кървяща; 2) контузия на шията:
фрактура на дъгата и десния ставен израстък, данни за раздробяване и
разместване на костни фрагменти към гръбначномозъчния канал и 3) контузия
на крайниците: палпаторна болезненост в ротаторния маншон в дясно на
делтовидния мускул на дясното рамо с ограничена и болезнена абдукция. В
този смисъл оплакването във въззивната жалба за тяхната недоказаност се
явява неоснователно.
На ищеца е било приложено консервативно лечение. На шията е била
назначена и поставена имобилизираща яка за три месеца. Назначена е била
терапия с нестероидни противовъзпалителни средства. След свалянето на
яката на четвъртия месец ищецът не е провеждал физиотерапия и
рехабилитация. Раздвижвал се е сам. Поради липса на динамично
проследяване на състоянието на ищеца след травмата, вещото лице определя
средни срокове за възстановяване: за множествените охлузвания по лицето 10-
15 дни; за разкъсноконтузната рана на лявата ушна мида 10-20 дни; за
фрактурата 4 на дясната дъга и ставния израстък на C5 около четири месеца;
за контузията на дясното рамо сроковете са индивидуални, но на базата само
на приложените амбулаторни листи без рентгенови снимки не може да се
направи прецизна прогноза. Към настоящият момент фрактурите на петия и
шестия шиен прешлен са напълно консолидирани, а ширината на
гръбначномозъчния канал е нормална. Преобладават субективни оплаквания с
неврологичен произход от притискане на нервни коренчета на шията, свързани
с дегенеративни изменения в шийните прешлени, част от които са били налице
при ищеца отпреди 13.12.2021 г. С оглед обективните медицински данни най-
изразени болки и страдания пострадалият е изпитвал през първите 1-2 месеца
след претърпяното ПТП, след което би следвало да започнат да намаляват.
През първите 3 месеца са налице и допълнителни неудобства, свързани с
ограничените от яката движения в областта на шията и свързаните с тях
дейности от ежедневния живот – изправяне, лягане, спане, шофиране и др.
Към настоящия момент ищецът има остатъчна непостоянна болезненост в
областта на шията, дясното рамо и гърба, засилваща се основно при повишена
физическа активност, промяна на времето и продължително ходене.
5
Съдът приема, че страданията, които ищецът е претърпял, са със
значителен интензитен, тъй като обхващат няколко зони от човешкото тяло и
са били с ясно изразена болкова симптоматика. Според показанията на К.М. –
дъщеря на пострадалия К., ценени при условията на чл.172 ГПК, болките
продължават и към настоящия момент и се купират с болкоуспокояващи
лекарства.
По размера на застрахователното обезщетение :
По въпроса за определянето на този размер съобразно критерия за
справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД е налице обилна,
непротиворечива, вкл. и задължителна съдебна практика.
В т.2-ра на ППВС No 4/68г. са дадени 3 задължителни указания по
приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили
актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства -
начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за увредените
лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е
длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така
решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и
решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.
При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява,
че пострадалият е в активна трудоспособна възраст, без данни за тежки
хронични заболявания, който след инцидента е останал на болнично лечение
една седмица, след което дъщеря му К.М. го прибрала в къщата си в
гр.Шумен, за да полага грижи за него, тъй като той не можел да става, да се
храни и да обслужва елементарните си хигиенни нужди. После се прибрал
във Върбица, но 3-4 месеца имал нужда от чужда помощ. Имал шина на
главата и почти не можел да мръдне от болка. Стресът се отразил върху
психическото му състояние, не бил вече същият човек, не шофирал. Според
свидетеля Т.А. ищецът и към настоящия момент има нужда някой да му
помага да свърши определена работа. Бил активен шофьор, но след инцидента
е подтиснат, изпитва страх да шофира.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието,
размерът на минималната РЗ за 2022г. – 710лв, лимитите на застрахователно
покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл.492
КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко
събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и
самостоятелен критерий при определяне на обезщетението /реш.23/25.03.14г.
по т.д. № 11154/13г., второ т.о. на ВКС и реш. 157/28.11.14г. по т.д. №
3040/13г., второ т.о. на ВКС/, както и общественото възприемане на
6
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
обезщетение в размер на 50 000лв е адекватно и съобразено както с реално
претърпените болки и страдания от ищеца, така и с практиката на
касационната инстанция в подобни случаи, поради което исковата претенция
следва да бъде уважена до този именно размер
По имуществените вреди :
Размерът им се установява от приложените по делото фактури, касови
бонове, епикризи и обилна медицинска документация. Според заключението
на в.лице д-р Владов във фактурите са отразени разходи за леглодни в МБАЛ
– Шумен, съответстващи на пролежаните дни по епикризата. Заплатените по
фактура медикаменти – аналгин, енетра, пулсет, арикстра и неокс са показани
за лечение на получените при ПТП травми. В този смисъл оплакването на
застрахователя за недоказаност на причинно-следствената връзка между
разходите за лечение и лекарства и процесното ПТП си явява неоснователно.
Законната лихва за забава върху така определеното
застрахователно обезщетение се дължи от момента на предявяване на
извънсъдебната претенция пред застрахователя, тъй като неговата
отговорност за забава е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент. Действително според чл.409 КЗ застрахователят
дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане на
срока по чл.405 КЗ, освен в случаите на чл.380 ал.3 КЗ. Но от друга страна
съгласно чл.429 ал.3 изр.2 КЗ и чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 КЗ
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забава, считано от по-
ранната дата на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл.чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в лимита на
отговорността на застрахователя.
В процесния случай извънсъдебната претенция пред застрахователя е
предявена на 20.07.2022г., поради което лихвата за забава се дължи именно от
тази дата.
В този смисъл всички доводи във въззивната жалба и искания за
присъждане на лихви, различни от горепосочената, се явяват неоснователни.
По въпроса за съизвършителството :
Установено е по делото, че процесното ПТП е осъществено при условията
на независимо съизвършителство от водача на лек автомобил „Фолксваген
голф“ И.Д. К.а по отношение на причинената телесна повреда на Т. К., като
при управление на лекия автомобил от своя страна нарушила правилата за
движение – чл.25, ал.1 от ЗДвП и без да се убеди, че няма да създаде опасност
за другите участници в движението, предприела завой наляво и навлязла в
7
насрещната лента за движение, когато по нея се движел лек автомобил
„Мерцедес Е220 СДИ“. Съгласно безпротиворечивата и трайно установена
съдебна практика при съпричиняване на вредите от няколко застраховани
лица, техните застрахователи, отговаряйки вместо тях по силата на
застрахователния договор, отговарят така, както всеки от причинителите
отговаря солидарно пред увреденото лице /чл. 53 ЗЗД/. Увреденият може да
претендира пряко вредите в пълния им размер от всеки един от
застрахователите, така, както може да ги претендира от всеки от
съпричинителите. При предявяване на иска срещу един солидарен длъжник,
той отговаря за целия размер на вредите, независимо от приноса за
причиняването им. Когато ищецът събере вземането си от единия от
солидарните съдлъжници, останалите не са освободени от задължение за
плащане на обезщетението и по пътя на регреса платилият обезщетението, ще
урежда отношенията си с другия съизвършител, съгласно чл. 127, ал.1 ЗЗД.
Размерът на щетата от действията на всеки съизвършител е от значение само в
отношенията между тях, а не спрямо ищеца / Решение № 579 от 24.X.1989 г.
по гр. д. № 519/89 г., IV г. о., Определение № 180 от 23.03.2011 г. на ВКС по т.
д. № 812/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Р.К./. В този смисъл
оплакването на въззивното дружество, че при определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение първоинстанционният съд не е
съобразил конкретния обем на отговорността му съобразно установеното по
делото съизвършителство е неоснователно.
По изложените съображения решението в обжалваната му част се
потвърждава като правилно и законосъобразно.
На въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски за
водене на делото в настоящата инстанция в размер на 1 750лв –
адв.възнаграждение съобразно направеното искане и приложените към него
доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 201/10.10.24г. на Шуменския окръжен съд,
постановено по гр.д. № 428/23г. в частта, в която ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, гр.София е осъдено да заплати на Т. А. К., с ЕГН **********,
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат ПТП, станало на 13.12.2021 г., причинено от Д.И.И. с
ЕГН ********** за горницата над 35 000лв до присъдените 50 000лв;
имуществени вреди в размер на 713.33 лв., ведно със законната лихва върху
присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
8
застрахователно събитие – 20.07.22г., съгласно решение № 288/18.12.24г. по
чл.250 ГПК, до окончателното изплащане на задължението.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр.София да заплати на Т. А.
К., с ЕГН ********** разноски за водене на делото във въззивната инстанция
в размер на 1750лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9