№ 127
гр. Габрово, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20254200500166 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
С решение № 573 от 09.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1047/24 г.,
Габровският районен съд е признал за установено, по предявените от "*****"
АД, ЕИК *****, обективно, кумулативно съединени искове, с правна
квалификация 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. В. Т., ЕГН **********, дължи на ищеца
сумите от 1 250 евро - главница по договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка с № 065CC-R-000658/14.08.2012 г., 651,
30 евро - възнаградителна лихва за периода 20.07.2017 г. - 03.03.2020 г, 34, 92
евро - наказателна лихва (мораторна неустойка) за периода 09.08.2017 г. -
20.05.2018 г., 2, 43 евро - обезщетение за забава върху главницата за периода
21.07.2020 г. - 27.07.2020 г., 19, 94 евро - годишна такса за поддръжка за 2017
г., 12, 27 евро - разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, за които суми в производството по ч. гр. д. № 1081/2020
г. на ГРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като е отхвърлен
иска за дължимост на възнаградителна лихва за сумата над 651, 30 евро до
предявения размер от 749, 93 евро за периода 03.03.2020 г. - 20.07.2020 г. С
решението в тежест на ответницата са възложени по съразмерност разноските
за заповедното и първоинстанционното производство. Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ПИБ АД –
„*****“ ЕАД. С решение по реда на чл. 247 от ГПК РС- Габрово е допуснал
поправка на ОФГ, като е добавил в диспозитива му да се чете „ведно със
1
законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г. до окончателното й
погасяване“.
Срещу така постановеното решение, в частта, в която са уважени
предявените искове е постъпила въззивна жалба от Г. В. Т., чрез адв. Г. Н., в
която се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се същото да бъде
отменено и да се присъдят разноските за двете инстанции.
След изтичане на срока за обжалване на процесното решение е
постъпило допълнение към въззивната жалба от адв. Н., в което се развиват
подробни доводи за неправилност и необоснованост на решението по
отношение на приетата дата за предсрочна изискуемост на кредита, за липса
на представителна власт на лицето, което е обявило кредита за предсрочно
изискуем, за валидно настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, за
погасяване на вземането по давност, за недължимост на начислената лихва. В
жалбата се навеждат и възражения за неравноправни клаузи в договора за
кредит и нищожност на същия на осн. ЗПК (отм.), тъй като на
жалбоподателката не е предоставена информация по см. на чл. 6 и чл. 7 от
ЗПК (отм.).
В срок е постъпил отговор от третото лице помагач по делото „*****“
ЕАД, в който жалбата се оспорва по подробно изложени доводи и се моли да
се потвърди обжалваното решение.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателката поддържа жалбата и моли да се отмени обжалваното
решение, като се приеме за установено, че жалбоподателката дължи
единствено на главницата по процесния кредит. Ответната страна и трето
лице помагач не се явяват и не се представляват.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 422 от ГПК да
признае за установено между страните, че Г. В. Т., гр. Габрово дължи на
„"*****" АД, ЕИК *****, сумите по издадената заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. № 1081/2020
г. на ГРС, както следва: 1 250 евро - главница по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка с № 065CC-R-000658/14.08.2012
г., 749, 93 евро - възнаградителна лихва за периода 20.07.2017 г. - 03.03.2020 г,
34, 92 евро - наказателна лихва (мораторна неустойка) за периода 09.08.2017 г.
- 20.05.2018 г., 2, 43 евро - обезщетение за забава върху главницата за периода
21.07.2020 г. - 27.07.2020 г., 19, 94 евро - годишна такса за поддръжка за 2017
г., 12, 27 евро - разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Твърди се, че ответницата е сключила с банката договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка с №
065CC-R-000658/14.08.2012 г. със срок до 14.08.2014 г., по който ответницата
е била неизправна страна, тъй като била в просрочие от 21.07.2017 г. и
кредитора е направил кредита предсрочно изискуем.
В срок е постъпил отговор от Г. В. Т., чрез адв. Г. Н., в който се оспорва
2
исковата молба о основание и размер. Възразява се, че исковата претенция е
погасена по давност. Възразява се, че кредиторът не е направил кредита
предсрочно изискуем и не е уведомил ответницата надлежно за това. Твърди
се, че длъжницата не е в забава, а е надвнесла над дължимата сума. Не се
оспорва облигационното правоотношение между страните. Навеждат се
възражения за неравноправно третирана на ответницата, тъй като клаузите по
договора не са индивидуално договорени, довело да неравноправно й
третиране. Навежда ес възражение за неравноправност на клаузата за
наказателна лихва и недействителност на тези клаузи от договора. Оспорва се
процесуалната легитимация на ищеца, тъй като от доказателствата се
установявало, че вземането е прехвърлено по договор за цесия на „*****“
ЕАД с договор от 08.06.2021г.
„*****“ ЕАД е конституирано като трето лице помагач на страната на
ищеца по делото.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение на основание сключен договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка с № 065CC-R-000658/14.08.2012 г. със
срок до 14.08.2014 г., по което длъжникът е неизправна страна – неизпълнение
на задължението за внасяне на месечна погасителна вноска и ищецът има по
договора изискуемо вземане за главница в размер на 1 250 евро, което според
съда не е погасено по давност на осн. чл. 110 от ЗЗД. Прието е, че доколкото
договора за банков кредит е възмездна сделка, то потребителя дължи
възнаградителна лихва, която според съда е основателна до сумата от 651, 30
евро, тъй като предсрочната изискуемост е настъпила на 03.03.2020 г. РС –
Габрово при извършената служебна проверка не е установил неравноправни
клаузи в договора, приел е че клаузите му са ясни и разбираеми, макар и
неиндивидуално уговорени. Позовава се на практика на ВКС в този смисъл.
Прието е и че възражението за погасяване по давност на претендираните
лихви също е неоснователно. Приета за дължима е и неустойката, която също
не била погасена по давност.
Въззивният съд, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че РС-Габрово правилно е установил фактите по
делото.
От представения договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по
разплащателна сметка с № 065CC-R-000658/14.08.2012 г. се установява, че
"*****" АД предоставило на ответника Г. В. Т., ЕГН ********** правото да
ползва кредитен лимит в размер на 1 250 евро под формата на овърдрафт, с
краен срок на ползване и погасяване - 14.08.2014 г., който срок се подновява
автоматично при условията предвидени в общите условия на банката,
усвояването на който се осъществява, чрез издадени международни кредитни
карти с чип MasterCard и Visa. Договорът е сключен при Общи условия.
Съгласно т. 10.1 от ОУ титулярът се задължава всеки месец до падежа или на
следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по сметката
3
минималната погасителна вноска, посочена в извлечението по картова сметка.
Съгласно т. 8 от сключения договор, кредитополучателят се е задължил
да заплаща лихва за ползвания кредитен ресурс в размер на приложимия към
датата на начисляването БЛПкк за евро, който към датата на сключване на
договора е в размер на 7.72 % годишно увеличен с надбавка в размер, съгласно
Тарифата за таксите и комисионните на "*****" АД. Лихвата се начислява
върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой
дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на
банката, до датата на погасяването. Към датата на подписване на договора
годишната лихва, начислявана от банката върху дебитното салдо по сметката е
в размери, както следва: а) БЛПкк плюс надбавка от 10.92 пункта - за дебитни
салда, формирани в резултат на ПОС- трансакции; б) БЛПкк плюс надбавка от
12.72 пункта - за всички останали дебитни салда по сметката.
Съгласно т. 9 от договора при непогасяване до датата на падежа на
съответния отчетен период, посочен в извлечението по картова сметка, на
минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ
разполагаем кредитен лимит (неразрешен овърдрафт) независимо от
причината за това, титулярят заплаща на банката върху непогасената част на
минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на текущия
разполагаем кредитен лимит, за дните на просрочие наказателна лихва
размери, съгласно действащата тарифа и по реда предвиден в общите условия
на банката. Към датата на подписване на договора годишната лихва за
надвишение на текущ разполагаем кредитен лимит (неразрешен овърдрафт), в
зависимост от вида на трансакцията, е в размер на лихвата по т. 8 (по-горе)
плюс наказателна надбавка в размер на 11.00 пункта, а лихвата за просрочена
минимална погасителна вноска, в зависимост от вида на трансакцията, е в
размер на лихвата по т. 8 по-горе плюс наказателна надбавка в размер на 1/12
от наказателната надбавка за надвишение на текущ разполагаем кредитен
лимит.
Съгласно чл. 13.1 вр. чл. 13.1.1 от ОУ банката има право да обяви
ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено
уведомление до титуляря в срок, определен от банката, в случай че титулярят
не извърши което и да е плащане по договора и общите условия за срок, по-
дълъг от 5 (пет) работни дни след датата, на която такова плащане е станало
изискуемо.
С покана на ЧСИ *****, рег. № 734 на КЧСИ, поради забавено
изпълнение на задълженията по сключения договор, в случай, че в
предоставения допълнителен 5-дневен срок за изпълнение такова не последва,
банката отправила изявление за обявяване предсрочната изискуемост на
задълженията по процесния договор. Поканата, видно от отбелязването, е
връчена на основание чл. 44, ал. 1 ГПК при отказ на адресата на 24.02.2020 г.,
което означава, че задълженията по договора са станали предсрочно
изискуеми на 03.03.2020 г.
За поддържане на кредитната карта кредитополучателят се задължил да
заплаща на банката такса, която към сключване на договора е в размер на 39
4
лева - чл. 13.1 от договора вр. чл. 6.15 от общите условия.
От приложеното ч. гр. д. № 1081/2020 г. на ГРС, се установява, че въз
основа на извлечение от счетоводните книги, във връзка със сключения
договор за кредит, Банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в общ размер от 2
069.49 евро, заедно със законната лихва върху главницата от депозиране на
заявлението - 28.07.2020 г. до окончателното й погасяване и направените за
производството разноски в размер на общо 130.95 лева, представляващи
разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесена държавна такса, срещу
която заповед длъжникът е депозирала възражение.
От приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че ползваните от ответника заемни средства за периода от
14.08.2012 г. до 19.09.2017 г. са в размер на 13 111, 16 евро, с които са
направени плащания за сумата от 11 831,76 евро. Платените лихви на банката
са в размер на 825,74 евро, платените такси - 95,42 евро. Изтеглените в брой
суми са 358,24 евро. До 13.07.2017 г. ответницата е внесла на каса парични
средства в размер на 11 098,01 евро. По сметката на кредитополучателя, освен
внесените парични средства постъпват и бонус точки от финансовата
институция в размер на 94,54 евро, постъпват и възстановени плащания от
направени покупки /след връщане на получени стоки/ в размер на 628,38 евро.
Общата сума, с която е заверена сметката на Г. Т., за периода от 14.08.2012 г.
до 20.09.2017 г., е 11 820,93 евро. Последното плащане, извършено от нея е
направено на 13.07.2017 г. и е в размер на 449,32 евро. Осчетоводената от
банката дължима сума от ответницата Г. Т. към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, е в общ размер от 2 069,49 евро, от които 1 250
евро - главница и законна лихва, считано от 28.07.2020 г. до окончателно
изплащане на задължението, 749,93 евро - възнаградителна лихва за периода
20.07.2017 г. г. - 20.07.2020 г., 34,92 евро - наказателна лихва за периода
09.08.2017 г. – 20.05.2018 г., 2,43 евро - обезщетение за забава върху
главницата за периода 21.07.2020 г. - 27.07.2020 г., 19,94 евро - годишна такса
за поддръжка за 2017 г., 12,27 евро - разноски за връчване на покана за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. От представената в таблица №
5 справка за начислена от банката договорна лихва се установява, че общата
сума на начислената договорна лихва е в размер на 749.03 евро.
Съдът намира, че първоначално подадената въззивна жалба е подадена в
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и същата е процесуално
допустима. Подаденото допълнение към въззивната жалба е подадено след
срока за обжалване на процесното решение на РС- Габрово и настоящият
състав на съда намира, че не е обвързан от наведените в него доводи за
неправилност и необоснованост на решението.
Постановеното решение е валидно и допустимо. По същество на
наведените доводи от жалбоподателката въззивният съд дължи произнасяне
единствено и само по наведените доводи в допълнението на въззивната жалба
за нарушаване на императивни правни норми ( в този смисъл решение № 246
от 23.10.2023 г. постановено по гр. д. № 3418/2013 г. на І ТО на ВКС), каквито
са доводите за неравноправни клаузи в процесния договор и нищожност на
5
същия на осн. ЗПК (отм.), както и за нищожност на договорните клаузи,
предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на
добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателствата по делото /арг. ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. По
останалите доводи за неправилност и необоснованост на решението, жалбата,
която е подадена в срок е бланкетна и не е подкрепена с конкретни твърдения.
Настоящият състав на съда намира, че към процесния договор сключен
между страните по делото на 14.08.2012 г., са приложими разпоредбите на
ЗПК в редакцията от 30.07.2010 г., а не както твърди въззивницата нормите на
отменения ЗПК. Настоящият състав на съда, при извършената служебна
проверка за недействителност на договора по см. на чл. 22 от ЗПК, установи,
че процесният договор за издаване на кредитна карта е изготвен на ясен и
разбираем език, съдържа посочване на всички разходи, приложими към
момента на сключване на договора за кредитна карта, и на годишния лихвен
процент, както и на условията, при които тези разходи по кредита могат да
бъдат променяни, видно от договора и приложените ОУ. Процесният договор
съдържа изрично посочване, както на правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита, така и на условията за неговото. Сключеният между
страните договор недвусмислено посочва горната граница на кредита, както и
условията за издължаването му, в т. ч. падежната дата, минималната сума на
револвиране и срока за ползване на кредита. Следователно, процесният
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип
съответства на императивните норми на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК и следователно
договорът не е недействителен и е породил правни последици за страните.
Поради така приетото не може да се приложи и последицата на чл. 22 вр. чл.
23 от ЗПК за процесното правоотношение.
До същия правен извод е стигнал е РС- Габрово с решението в
обжалваната му част, поради което същото следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 573 от 09.12.2024 г. постановено по гр. д.
№ 1047/24 г. от Габровския районен съд в обжалваната част, като правилно и
незаконосъобразно.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7