Мотиви
към Присъда № 20/ 18.09.2019г.
постановена
по НОХД № 142/ 2019г.
по
описа на РС – Исперих
Районна прокуратура –
Исперих е обвинила С.Д.Й. *** в това, че на 23.07.2018
година в град Исперих, област Разградска, жк „Васил Априлов“, пред блок 13,
вх.Б и на ул.“Васил Левски“ № 93 в сградата на РУ на МВР – Исперих при
условията на опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление,
извършил непристойни действия грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – отправил псувни, обиди и закани спрямо
полицейските служители Георги Димитров П., С.П.П., Пламен Михалев Великов и В.Н.П.
с думите : „Ей, кучета, ще ви еба и ще ви разчекна! Ще ви избия всички! Кви
полицаи сте Вие, бе?! Мишоци такива! Я ме изчакайте две минути да сляза, да
видите какво ще Ви се случи! Майка Ви ще еба, полицейска! Елате да ме хванете,
ако Ви стиска! Мишки, такива! Ще ви изколя, кучета такива! Майка ви ще еба!
Елате да видим какви мъже сте! Мишки, кучета!“, като деянието е било
съпроводено със съпротива срещу орган на властта – инспектор Пламен Великов –
полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ на РУ – Исперих и младши
инспектор С.П. – полицай в група „Охранителна полиция“ на РУ – Исперих,
изпълняващи задължение по опазване на обществения ред – отказал да изпълни
полицейско разпореждане да се качи в служебен автомобил, впоследствие отказал
да слезе от служебен автомобил, както и отказал да влезе в сградата на РУ –
Исперих, което наложило използването на сила и помощни средства – белезници от
страна на полицейските служители и по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм и дързост, с което е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на престъпление по чл.325, ал.5 в.в. ал.2, предл.1, предл.3 и
предл.4 в.в. ал.1 в.в. чл.26, ал.1 в.в. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа
обвинението от фактическа и правна страна и предлага на съда да наложи
наказание в размер на около Три години „Лишаване от свобода“, което да се
изтърпи ефективно. Счита, че предходни по-леки ефективни наказания налагани
спрямо Й. не са изпълнили своето предназначение, поради което следва
наказателната репресия да бъде засилена.
Защитата на подсъдимият Станимр Й.
адвокат Елена Кралева пледира подзащитният и да бъде признат за
невиновен по въздигнатото и поддържано обвинение за осъществено едро
хулиганство. Счита, че обвинението не почива на обективни доказателства и ако Й.
е виновен за нещо то би следвало да носи отговорност по чл.270, ал.1 от НК.
Подсъдимият С.Й. дава обяснения по обвинението и разказва за случилото
се според него. В дадената последна дума заявява, че иска глътка въздух, не
счита че е извършил престъпление, не е престъпник. Желае да работи, за да
помага на своите деца.
Съдът след като се запозна със събраните в
хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства
намира за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият С.Д.Й. е
роден на ***г***, област Разградска, български гражданин, със средно
образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият С.Й. е
осъждан два
и повече пъти на Лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66, поради което му е било повдигнато
обвинение за деяние осъществено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.
С.Й. *** на административен адрес - град Исперих, област Разградска, жк „Васил Априлов“, пред блок 13, вх.Б,
ет.5, ап.13. На инкреминираната дата - 23.07.2018 година в РУ – Исперих
постъпил сигнал за възникнал битов скандал на адреса на подсъдимия. На место
били изпратени свидетелите С.П. и Георги П.. Те се качили на петия етаж и
почукали на вратата. Отворило им момче на около 20 години, което им съобщило,
че баща им бие майка им. След него излезли момиче на около 18 години и още едно
момче на около 12-13 години. Полицаите казали на трите лица да слязат пред
блока. В това време на вратата излязъл подсъдимият. Полицаите го помолили да
отиде с тях в управлението за изясняване на случая, но той първоначално
отказал. Казал им да му дадат две минути да се облече. П. и П. били
предупредени от дежурния в РУ –
Исперих, че подсъдимият бил агресивен, поради което те решили да не го дразнят
и слезли пред блока. Зачакали го пред заведение „Трамонто“, където било
осветено. Й. първо се показал през прозорец на апартамента си и започнал да
крещи целенасочено към полицаите. След малко слязъл пред блока и продължил да
крещи към полицаите „Ще ви заколя. Майка
ви да еба, полицейска. Кучета. Мишки.“ П. и П. поискали подкрепление от
дежурния в РУ – Исперих. На место за 5-6 минути дошли свидетелите Пламен
Великов и В.П.. При пристигането на двамата крясъците и обидите са били
прекратени. Великов поискал да отведе Й. в управлението за изясняване на
случая. Подсъдимият отказал, след което полицаите решили да използват сила и
поставили на Й. белезници без да му обяснят кое налага отвеждането му в
Полицейският участък. Полицейският автомобил отвел подсъдимият до Районното
управление. Спирайки там Й. отказал да слезе от автомобила. Бил изваден насила
от полицейските служители и отведен в сградата.
Описаната
фактическа обстановка се установява при разпита на свидетелите Георги П., В.П.,
С.П. и Пламен Великов, както и от прочетеният писмен доказателствен материал,
съдържащ се в Бързо
производство № 275 ЗМ 297/2018г. по описа на РУ - Исперих: писмо до РП-Исперих
– л.1; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение –л.4-6; протокол за разпит на обвиняем –л.7; биографична справка
–л.8; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние –л.9; протокол
за разпит на обвиняем –л.10-11, 12-13, 14-15, 16-18; писмо до Директора на
ОДМВР-Разград – л.19; удостоверение –л.20; типова длъжностна характеристика
–л.21-22, 23-24, 25-26; писмо до Началника на РУМВР-Исперих – л.27; докладна
записка –л.28; писмо до Началника на РУМВР – Исперих –л.29; месечен график
–л.30-31; заповед за задържане на лице –л.32; разписка – л.33; фиш за спешна
медицинска помощ –л.34; искане за изготвяне на справка за съдимост -35; справка
за съдимост –л.36-43; протокол за предявяване на разследване –л.44;
постановление за уведомяване структурите на МВР и наложена мярка за
неотклонение „Подписка“ – л.45; постановление за уведомяване на прокурор за
направени искания/бележки след предявяване на разследване –л.46; постановление
за вземане отношение по направени искания, бележки и възражения при предявяване
на предварително производство –л.47; постановление с обвинително мнение
–л.48-49, съдържащи информация относно времето, мястото и начина на реализиране
на описаното поведение от страна на подсъдимият, авторството на поведението,
причините и мотивите за реализиране на поведението.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Относно деянието по по чл.325, ал.5 в.в. ал.2,
предл.1, предл.3 и предл.4 в.в. ал.1 в.в. чл.26, ал.1 в.в. чл.29, ал.1, б.“б“
от НК предмет на обвинителният акт.
Деянието
на подсъдимия С.Д.Й.
е несъставомерно по чл.325, ал.5 в.в. ал.2, предл.1, предл.3 и предл.4
в.в. ал.1 в.в. чл.26, ал.1 в.в. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, поради което лицето
бе оправдано по първоначално въздигнатото и поддържано обвинение.
Обект на престъплението хулиганство са
установеният в страната ред и общественото спокойствие. Основният признак на
деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са
"непристойни действия". Престъплението не може да се осъществи чрез
бездействие. С непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият
ред и да се изразява явно неуважение към обществото. Престъплението е налице,
когато и двата признака са осъществени.
Хулиганството е умишлено престъпление. То може да се осъществи с пряк
или с евентуален умисъл. Хулиганските действия може да се извършват в
най-разнообразни форми. Публичността не е задължителен елемент от състава на
престъплението. Квалифицираният състав на престъплението по чл.325, ал.2 от НК се отличава от основния състав по признаците, посочени в
закона, чрез които е подчертана значително по-висока обществена опасност. Орган
на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред, това са органите на МВР и други лица, оправомощени
по надлежния начин за опазване на обществения ред. Съпротивата срещу орган на
властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване
на обществения ред, е квалифициращ елемент на престъплението по чл. 325, ал. 2, пр. 1 НК и не представлява
самостоятелно престъпление по смисъла на чл. 269, чл. 270, чл. 271 НК. Хулиганството се отличава с
изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли,
характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на
гражданите, с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те
изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други
обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство и тежко
оскърбление. Хулиганство, представляващо "опасен рецидив", може да
има само при условията на чл. 29, б.
"б" и "в" НК.
Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът
трябва да съзнава всички признаци на състава. Престъплението поначало се
осъществява при пряк умисъл. То може да се осъществи и при евентуален умисъл.
Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване
на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се
квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с
грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.
Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от
мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл.
Затова то може да се осъществи и при евентуален умисъл.
Съдът приема, че с
оглед събраните в производството гласни доказателства не се доказва прекият или
евентуален умисъл у подсъдимият за извършване на престъпление Хулиганство по чл.
325, ал. 2 предл.1, предл.3 и предл.4 в.в. ал.1 от НК.
Причината полицейските органи да отидат в дома на Й. е възникнал семеен конфликт.
В момента, в който С.П. и Георги П. са отишли на местото на сигнала
обстановката е била спокойна, не са се чували крясъци, три лица са напуснали
апартамента, с единственото обяснение от едно от лицата, че баща им бие майка
им. Такива действия не са констатирани от П. и П. на място. Двамата не са
разговаряли с предполагаемата потърпевша. Не са се опитали да разговарят на
место и с подсъдимият. От свидетелството за съдимост на С.Й. (л.40 от Досъдебното производство) се установява, че
той вече е имал пререкания с полицейски служители през 2015 година, като при
предходния конфликт предмет на разглеждане по НОХД № 124/ 2015г. по описа на РС
- Исперих отново свидетеля Пламен Великов му е поставял белезници и го е водил
в Полицейското управление. Това логично навежда на извода, че в инкриминираната
нощ целта на крясъците и виковете на Й. не е била да нарушава общественият ред
и да изразява явно неуважение към обществото, а водещ при него е бил личният
мотив да обижда полицейските служители, за пререкания с които от същия вид три
години по-рано е бил осъден. Би бил налице евентуален умисъл за хулиганство ако
наред с обидите отправяни към полицейските служители Й. бе отправял обиди и
закани и към други членове на обществото, бе извършил някакви непристойни действия
на публично място (пред блока си), с които да скандализира обществото, да изрази явното си неуважение към
обществените порядки и да цели с действията си да наруши патримониума и
спокойствието на неограничен кръг от хора. Такива данни за поведението на С.Й.
въпросната нощ не са събрани т.е. не се доказва и евентуален умисъл за
извършване на деяние по чл.325, ал.2 от НК. Действията на Й. през цялото време
са били логични, последователни и взаимодопълващи се, като са били насочени
единствено и само към нанасяне на обиди спрямо длъжностните лица, но не и към
нарушаване на общественият ред.
На следващо място Районна прокуратура – Исперих не доказва с
предвидените в НПК способи кои именно действия в поведението на С.Й. ги кара да
приемат, че същите се отличават с изключителен цинизъм и дързост. Съдебната практика винаги
е приемала, че деянието се характеризира с изключителен цинизъм, когато
хулиганските действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават
нравствените принципи и чувства на гражданите. Изключителна дързост е налице,
когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и
упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения
ред или към други обществени или лични интереси. С тях се скандализира
обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление. Безспорни доказателства за наличието на тези два елемента от
фактическият състав по чл.325, ал.2 от НК в процеса не бяха ангажирани от
прокуратурата. Не е достатъчно да се посочи че хулиганските действия се
отличават с изключителен цинизъм и дързост. Следва пространно да се обясни при
обвинението и събирането на доказателствата кои точно действия на подсъдимото
лице прокуратурата приема за цинични и дръзки и защо ги квалифицира като
такива. В случая не се доказва наличие на изключителна дързост, тъй като
свидетелските показания сочат, че С.Й. е прекратил крясъците, виковете и
отправянето на обиди спрямо полицейските служители сам, не под давлението на
контролните органи. Дори да се приеме, че отправените обидни думи и псувни
спрямо Георги П., С.П. и Пламен Великов са особено нагли и
безсрамни, в тежест на прокуратурата е да установят как тези действия грубо
нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите. При проведените два
разпита тримата свидетели не коментираха как отправените към тях думи, са ги
накарали да се почувстват, за да бъде доказано, че обидите изречени от
подсъдимия са нарушили техните нравствени принципи и чувства.
Съпротива срещу
органите на властта или представители на обществеността, изпълняващи задължения
по опазване на обществения ред, има, когато извършителите не прекратяват
действията въпреки намесата на тези органи. Съпротивата не може да се
квалифицира като самостоятелно престъпление по чл. 269-271 НК, защото е въведена като
елемент от квалифицирания състав на хулиганството. В случая данните по делото
сочат, че преди появата на свидетелите Георги П. и С.П. пред апартамента на
подсъдимото лице, Й. не е викал и не е крещял т.е. охранителните органи е
нямало какви действия да прекратяват. Й. сам се е съгласил да слезе пред блока
след като се облече. Впоследствие при
появата на свидетеля В.П., С.Й. вече не е отправял обиди, не е крещял т.е. при
намесата на полицейските служители действията на подсъдимия са били прекратени
по собствена подбуда. В този смисъл отказа му да се качи в полицейският
автомобил в конкретния случай не може да се тълкува като съпротива срещу орган
на власт, тъй като действията по съпротива в контекста на чл.325, ал.2 от НК
следва да се преценяват в съвкупност с предхождащите полицейското разпореждане
действия и поведение на подсъдимия и до колкото това поведение не е било
агресивно към момента на издаване на полицейското разпореждане, то последващите
действия на отказ за качване в автомобила и впоследствие за слизане от него
пред участъка не могат да се тълкуват като съпротива срещу орган на власт. /Виж
Постановление № 2/ 29.06.1974г. по н.д. № 4/ 1974г. на Пленума на ВС/
Не е налице и
продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК както твърди прокуратурата. В
конкретният случай данните са, че е създадено трайно престъпно състояние (продължено
престъпление), като по твърдения на самото обвинение е осъществено
едно деяние по чл.325, ал.5 в.в. ал.2 от НК на конкретна дата, докато за
продължаваното престъпление са необходими най-малко две деяния, каквито не се
твърдят в случая от прокуратурата.
Относно
деянието по чл.148, ал.1, т.3 от НК.
Съдът, с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства приема,
че от обективна и субективна страна подсъдимият С.Д.Й. е осъществил състава на
престъпление по чл.148, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 23.07.2018 година в град
Исперих, област Разградска, жк „Васил Априлов“, пред блок 13, вх.Б и на
ул.“Васил Левски“ № 93 в сградата на РУ на МВР – Исперих е отправил обиди с
думите „Ще ви заколя. Майка ви да еба, полицейска. Кучета. Мишки.“ по отношение
на полицейските служители Георги Димитров П., С.П.П. и Пламен Михалев Великов,
в качеството им на длъжностни лица – служители на Районно управление на
полицията град Исперих при и по повод изпълнение на службата и функцията им.
От обективна страна съдът счита, че подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на визираното престъпление отправяйки към тримата
полицейски служители обидните думи „Ще ви заколя. Майка ви да еба, полицейска.
Кучета. Мишки.“ По този начин С.Й. е изразил своята отрицателна оценка и мнение
за личното достойнство на полицейските служители. Без значение е дали казаното
отговаря на действителността и дали направената от дееца оценка е основателна.
Отправените обидни
думи имат унизителен характер от гледище на приетите в обществото морални норми
за нормално човешко общуване, за зачитане честта и достойнството на всекиго.
Личните възгледи на свидетелите П., П. и Великов са без значение за наказателноправната
оценка относно характера на казаното от подсъдимия Й..
Обидите са отправени
в присъствието на трите пострадали лица т.е. били са възприети непосредствено
от тях. Настъпил е и резултатът на престъплението – описаните по-горе унизителни
от гледна точка на господстващият морал епитети, ругателните думи и изрази и
унизителните съждения за качествата на тримата пострадали са били
непосредствено възприети от тях на инкреминираната дата.
Налице е
квалифициращият елемент на обидата по чл.148, ал.1, т.3 от НК – обидите са
нанесени на три длъжностни лица, т.к. полицейските служители са лица, на които
е възложено да изпълняват със заплата, постоянно служба в държавно учреждение,
каквото е Районно управление – Исперих.
От субективна страна
в случая С.Й. е действал при пряк умисъл. Съзнавал е, че действията му са
унизителни за честта и достойнството на тримата полицейски служители, че
съществува възможност те да бъдат чути, като е целял тези думи да бъдат
възприети от пострадалите лица. Й. има и мотив да отправя такива обидни думи
спрямо полицейските служители, предвид предходни пререкания, които е имал с
техни колеги и в частност със свидетеля Пламен Великов, за което е бил осъден
по НОХД № 124/ 2015г. по описа на РС – Исперих.
При определяне на наказанието по отношение на подсъдимият С.Й. съдът
отчете смегчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно
изискванията на закона. Към смегчаващите бяха отнесени дадените обяснения,
тежко материално положение – лицето не реализира месечни доходи ВИДНО ОТ
ПРИЛОЖЕНАТА В Досъдебното производство декларация, а към отегчаващите бе
отчетено обременото съдебно минало на подсъдимият – същият е многократно
осъждан. При тези данни съдът прие, че целите на индивидуалната лична и
генералната обща превенция на наказателната санкция ще бъдат успешно постигнати
чрез налагане на подсъдимият на наказание над предвидения в закона минимален
размер на ГЛОБА, която бе отмерена в справедлив размер на 5000.00 лева. Наред с това
наказание бе наложено и комулативното такова -
„ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“, което бе постановено да бъде изпълнено чрез залепване на Присъдата
на видно място на таблото за съобщения на Община Исперих.
По изложените съображения съдът постанови своята Присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :