№ 232
гр. Шумен, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630200910 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата /ЗП/ №**********/11.05.2023 год., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с
който на „Транс Груп Г.“ ЕООД, с ЕИК202722081, със седалище и адрес на управление:
**************, представлявано от Н.Г.Г. е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/ на основание
чл.102, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП,
както и такса на основание чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 133 лева /сто
тридесет и три лева/. Дружеството-жалбоподател обжалва електронния фиш, като счита
същия за неправилен, незаконосъобразен и необоснован и моли да бъде отменен. В съдебно
заседание не се явява лично и не изпраща представител. От името на упълномощен
представител е депозирана писмена молба, в която излага становище по съществото на
спора.
Процесуалният представител на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София -
административно-наказващ орган, издал електронния фиш, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и
моли електронния фиш да бъде потвърден изцяло. В представени по делото писмени
бележки излага допълнителни правни съображения в подкрепа на искането си.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.05.2023 год. около 10.28 часа ППС Влекач Мерцедес Актрос 1844 ЛС с рег.
№Y4946АТ с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически допустима
максимална маса на състава 44000, се движел по път I-2 км 122+381 с посока намаляващ
километър. Посоченото превозно средство било заснето от електронна система с устройство
№40182, при което било установено, че за посоченото ППС изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като за посоченото ППС е нямало валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването по посочения пътен участък.
След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружеството-
жалбоподател в качеството му на собственик бил съставен електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ №**********/11.05.2023 год., издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Транс Груп Г.“ ЕООД, с ЕИК202722081, със
седалище и адрес на управление: **************, представлявано от Н.Г.Г. е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2500 лева /две хиляди и
петстотин лева/ на основание чл.102, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, във
вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, както и такса на основание чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата
/ЗП/ в размер на 133 лева /сто тридесет и три лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото и присъединени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
описано в наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП Собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП /в сила от 16.08.2019 год./ предвижда, че за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
2
разстояние, като съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от същия законов текст такса за
изминато разстояние - тол такса се дължи за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3, като
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че пътното превозно
средство, собственост на дружеството-жалбоподател се е движили по първокласен път I-2
км 122+381 с посока намаляващ километър, като същото е представлявало ППС – Влекач
Мерцедес Актрос 1844 ЛС с рег.№Y4946АТ с технически допустима максимална маса
18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с
обща технически допустима максимална маса на състава 44000. В подкрепа на този извод е
и представената като писмено доказателство по делото Справка от Електронната система за
събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор №40182, като данните
от справката са били вписани и в съставения впоследствие електронен фиш.
В конкретния случай се касае за изцяло незаплатена тол такса. Видно от материалите
по делото за посоченото ППС за посочения пътен участък изобщо не е била пусната
маршрутна карта и не е била заплащана тол такса.
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно, съобразявайки нормата на
чл.187а, ал.2 от ЗДвП е била е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, в
качеството му на собственик, който е допуснал движението на посоченото превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащането на
съответната тол такса.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал
и дължимата за това нарушение санкция, а именно предвидената в разпоредбата на чл.187а,
ал.2, т.3 от ЗДвП имуществена санкция, която в случай на допуснато нарушение по чл.179,
ал.3б е в размер 2500 лева. Правилно е била определена и дължимата от дружеството
компенсаторна такса. От материалите по делото не се установява последната да е била
заплатена от дружеството в предоставения му за това срок, даващ възможност за анулиране
на издадения електронен фиш.
В същото време обаче съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е нарушило правото
на защита на дружеството-жалбоподател и което не може да бъде санирано в настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни
3
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се
издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за
процесното нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.първо от ЗДвП, в приложимата към датата на
нарушението редакция /към 11.05.2023 год./, урежда възможността при нарушение по
чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
В тази норма обаче не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за
процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда
тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение, а в последствие да бъде издадено наказателно постанолление,
а не да се съставя електронен фиш.
В тази връзка съдът не споделя довода на процесуалния представител на
въззиваемата страна, изложен в писмените бележки по делото, че електронният фиш може
да бъде издаден въз основа на нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, съгласно която по
отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП се прилагат
разпоредбите на чл.189, ал.10, уреждащи момента на влизането в сила на електронния фиш.
Това тълкуване противоречи на константната съдебна практика, забраняваща разширително
тълкуване на правните норми, поради което съдът намира за недопустимо съставянето на
електронен фиш при ангажиране на административно наказателната отговорност на
посоченото дружество в конкретния случай.
Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща
възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като
е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Едва след
изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 год.
законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на
глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система
нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. До изменението на закона няма изрична законова
разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение по
чл.179, ал.3б от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на такъв за този вид
административни нарушения. Посоченото процесуално нарушение е съществено и е
основание за отмяна на издадения на дружеството-жалбоподател електронен фиш, без да
бъдат обсъждани останалите доводи от страната, наведени в жалбата. В подкрепа на
изложеното е и практиката на ШАС и по-конкретно Решение №876 от 26.06.2024 год. на
АдмС-Шумен по к.а.н.д. №201/2024 год., Решение №287 от 28.02.2024 год. на АдмС-Шумен
по к.а.н.д №18/2024 год. и др., които са постановени по идентични казуси.
4
От всичко изложено по-горе се доказва по безспорен начин, че обжалваният
електронен фиш се явява неоснователен и неправилен и като такъв следва да бъде отменен
изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на дружеството-
жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази
посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство
жалбоподателят е направил разходи за адвокатско възнаграждение намира, че искането за
присъждане на разноски се явява частично основателно и доказано. В тази връзка при
преценка на направеното от страна на процесуалният представител на въззиваемата страна
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
съдът намира същото за основателно. При преценка на възражението съдът съобрази
обстоятелството, че видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства във
връзка с депозираната жалба за процесуално представителство е било заплатено
възнаграждение за един адвокат в размер на 780 лева с ДДС. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от
ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от същата наредба, настоящият състав намира, че възнаграждението е
определено в размер над минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
същата наредба /в сила към датата на сключване на договора за правна помощ и защита/. С
оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 660 лева с ДДС, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък и съгласно уважено възражение за
прекомерност.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата /ЗП/ №**********/11.05.2023 год., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с
който на „Транс Груп Г.“ ЕООД, с ЕИК202722081, със седалище и адрес на управление:
**************, представлявано от Н.Г.Г. е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/ на основание
чл.102, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП,
както и такса на основание чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 133 лева /сто
тридесет и три лева/.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София да заплати на „Транс Груп
Г.“ ЕООД, с ЕИК202722081, със седалище и адрес на управление: **************,
представлявано от Н.Г.Г. сумата от 660 /шестстотин и шестдесет/ лева с включен ДДС,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и
съгласно уважено възражение за прекомерност.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6