РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Мариета Неделчева
при участието на секретаря Антонина В. Митева
в присъствието на прокурора Д. Бл. Анг.
като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211010600373 по описа за 2021 година
С присъда от 18.06.2021г. по н.о.х.д. № 906/2018г. по описа на
Специализирания наказателен съд, подсъдимите В. Н. В., В. СТ. В. и М. Т. К.
са признати за невиновни и оправдани по обвинението за извършено
престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и ал.
3, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, състоящо се в това , че в
периода от 20.07.16г. до 30.09.2016г., с четири отделни деяния, в съучастие,
като съизвършители между тях и подсъдимите ИВ. К. АЛ. и П. Д. П., с цел да
набавят имотна облага за М. Т. К., принудили Л. А. П., чрез заплашване да
извърши нещо противно на волята му, с което причинили имотна вреда в
размер на 677 859 лева на „Б. .“ ООД, представлявано от управителя Л. А. П.,
като с деянието са причинени значителни имуществени вреди и е извършено
от повече от две лица.
Със същата присъда подсъдимият И. К. А. е признат за невиновен и
оправдан по обвинението да е участвал като извършител в едно от деянията,
включени в горното продължавано престъпление, а именно: осъщественото на
20.07.2016г., както и по обвинението да е извършил престъпление по чл. 339,
ал. 1 от НК.
С присъдата подсъдимият П. Д. П. е признат за невиновен и оправдан
по обвинението да е участвал като извършител в последното деяние,
1
включено в съвкупността по чл. 26 от НК - това, осъществено на 30.09.2016г.
С описаната присъда първостепенният съд е отхвърлил предявения от
гражданския ищец Л. А. П. против подсъдимите В. Н. В., В. СТ. В., И. К. А.,
М. Т. К. и П. Д. П. граждански иск за солидарно заплащане на сумата от 3 000
лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2016г. до
окончателното й изплащане.
С присъдата СНС е разрешил въпроса за част от веществените
доказателства и за разноските по делото.
Присъдата е оспорена от държавното и частното обвинение.
Във въззивния протест се твърди, че присъдата е неправилна и
необоснована, тъй като съдът превратно е оценил доказателствената
съвкупност. Навежда се, че фактите и обстоятелствата по делото са
интерпретирани без връзка в тяхната съвкупност. Иска се
първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова,
с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им
обвинения. Същата претенция е заявена и в допълнение към протеста,
депозирано след запознаване с мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
В допълнението се прави разбор на доказателствената маса и се поддържа, че
тя установява осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението
„изнудване“ от петимата подсъдими с обективните и субективни признаци,
очертани в обв. акт, както и на престъпния състав по чл. 339, ал. 1 от НК от
подс. И.А..
С въззивна жалба, подадена от частния обвинител и граждански ищец
Л. А. П. се иска отмяна на присъдата в наказателната и в гражданската част
относно подсъдимия В.В.. Твърди се, че единствено поведението на В.В.
може да се квалифицира като принуда, докато от останалите подсъдими М.К.,
В.В., И.А. и П.П. не е реализиран състава на престъплението и поради това
намира за правилна оправдателната присъдата по отношение на тях. Във
връзка с изложеното, жалбоподателят П. моли съда да отмени присъдата в
обжалваната част, с която В.В. е признат за невиновен и да постанови нова
присъда, с която той да бъде признат за виновен, като същевременно моли
гражданския иск срещу подс. В. да бъде уважен.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и заявените с него
искания. Счита, че съдът се е доверил единствено и само на защитните тези
на подсъдимите и на техните защитници и не е възприел доказателствата,
които сочат именно към престъпната дейност, за която е повдигнато
обвинение. Изтъква, че доказателствата, съдържащи се в свидетелските
показания на свидетелите Л.П., Ю. П.а, В. Б., Л. С. и други, които оформят
наличието на престъпната дейност на подсъдимите лица, не са коментирани и
съдът ги е изключил, без да обясни защо не ги приема. В мотивите нямало
яснота за липсата на вина и на престъпна дейност у подсъдимите лица, след
като доказателствения материал по делото изобилствал от такъв, който
2
противоречал на доказателствените източници, на които се базирал
едностранчиво съдът. Посочва се, че не са обсъдени в цялост изготвените и
приетите съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертизи, които
доказват по безспорен начин въздействието върху психиката на Л.П. чрез
осъществените заплахи върху неговата личност. Представителят на
държавното обвинение намира за доказано по безспорен начин и обвинението
по чл. 339, ал. 1 от НК, повдигнато на подсъдимия А.. Пледира въззивната
инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова с
осъдителни диспозитиви.
Защитникът на подсъдимия В.В.- адв. А., моли на основание чл. 338 от
НПК да бъде потвърдена присъдата на СНС, тъй като липсват основания за
нейната отмяна. Твърди, че в протеста липсват каквито и да било конкретни
доводи по отношение на това каква е заплахата, начинът по който е отправена
спрямо Л.П., какво е участието на всеки от подсъдимите, извън твърдението
за това, че пострадалият е попитан как е болното му момче. Сочи, че
прокуратурата е изтъкнала пред състава на АСНС доводи, че целта на
извършителите е била да се облагодетелстват най-общо всичките обвинени
лица, без да се изтъкват аргументи по какъв начин ще бъдат
облагодетелствани, докато в обвинителен акт е посочено, че тези суми са
били за облагодетелстване на подсъдимия М.К.. Счита, че СНС правилно се е
аргументирал защо дава вяра на показанията на свид. Л. Намира твърдението,
че е даден приоритет само на показанията, депозирани в хода на съдебното
следствие и са игнорирани тези от досъдебното производство, е некоректен
прочит и на мотивите на атакуваната присъда и на доказателствената
съвкупност. Намира, че показанията на пострадалия Л.П. правилно не са
получили кредит на доверие от първоинстанционния съд, тъй като освен че са
разнопосочни като твърдения, противоречат изцяло на събрания
доказателствен материал. Прави разбор на събраните по делото
доказателствени източници и счита, че коректният им прочит сочи, че
престъпното източване и съсипване на „Б... “ ООД е резултат от поведението
на Л.П.. В заключение изтъква, че закономерният резултат на това
разследване е оправдаването на всичките подсъдими, защото противоправно
поведение липсва.
Подсъдимият В.В. моли присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия В.В. - адв. Г., се солидаризира с
пледоарията на адв. А.. Моли АСНС да остави без уважение депозирания
протест като неоснователен и да потвърди присъдата на първия съд като
правилна, законосъобразна и обоснована.
Подсъдимият В. моли присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия И.А. - адв. С. моли да не уважава протеста
на Специализираната прокуратура. Твърди, че в конкретния случай с
действията си по иницииране на този процес Л.П. прикрива собственото си
престъпно поведение по отношение на имуществото на фирмата, която е
3
управлявал с пълномощията, които са били предоставени от немските
граждани. Изтъква, че ако внимателно се прочетат показанията на Л.П., както
в досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, ще се
установи, че на практика инициатор на участието на подсъдимия А. в
срещата, проведена на 20.07.2016 г., е най-вече самият Л.П., като липсва
престъпно поведение в действията на И.А. във връзка с посочената среща.
Дори подс. И.А. в самата среща въобще не е участвал. Поддържа, че няма
никакви доказателства по отношение на инкриминираното на И.А. обвинение
по чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2 от НК. Относно обвинението по чл. 339 от НК,
поддържа, че подс. И.А. е разполагал и е имал разрешително за оръжие, което
е било в процес на продължаване, когато патроните са намерени в дома му.
Счита, че в конкретния случай е налице разпоредбата на чл. 9 от НК, а
именно малозначителен случай, тъй като всеки, който притежава огнестрелно
оръжие, притежава и боеприпаси към него, поради което правилно
първоинстанционният съд го е оправдал и по това обвинение.
Подсъдимият И.А. моли присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия М.К. - адв. Т. пледира оправдателната
присъда да бъде потвърдена, като постановена при спазване на всички
процесуални правила. Счита, че фактическата и правна обтановка по делото
са изяснени задълбочено и всестранно от първоинстанционния съдебен
състав, като СНС е допуснал събирането и проверката на всички възможни
доказателства, удовлетворявайки в максимална степен, както исканията на
защитата, така и тези на държавното обвинение. Твърди, че представителите
на държавното, а и на частното обвинение не са успели да защитят
обвинителната теза в обема и съгласно стандартите, заложени в НПК, а от
там именно е последвало постановяването на оправдателен диспозитив по
отношение на подсъдимия К..
Подсъдимият М.К. моли присъдата да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия П.П. - адв. К., моли АСНС да потвърди
първоинстанционната присъда. Счита, че показанията на пострадалия П. и на
другите свидетели Б. и Ю. С. са изследвани всестранно от
първоинстанционния съд, като последният се е спрял на цялостната
противоречивост между тези свидетелски показания, вътрешната
противоречивост между тях, а и противоречивостта на житейската и правна
логика, която те съдържат. Твърди, че действията на П. правилно са
възприети от първоинстанционния съд, че без неговото активно действие с
цел разграбване на имуществото на „Б......“ ООД не е могло то да бъде
осъществено. Подкрепя СНС в изводите му, че с цел да прикрие своите
действия, П. е направил опит за пускането на сигнал, за да прехвърли вината
за източване на средствата на „Б....“ ООД. Твърди, че подс. П. не e отправил
заплахи, като в показанията на Б., последния обяснява, че сделката пред
нотариуса е протекла нормално, което кореспондира и с показанията на
нотариуса, че не е имало конфликт между присъстващите лица. Сочи, че
4
самият пострадал П. няколко пъти дори и в собствения си разпит пред
първоинстанционния съд, а и в досъдебното производство е обяснил, че
подсъдмият П. е изключително кротък, благ, винаги усмихнат, никога не му
отправял заплахи. Изразява несъгласие с коментара на държавното
обвинение, че първоинстанционния съд не се е спрял върху експертизите,
като сочи, че СНС е обсъдил компютърно-техническата експертиза, обсъдил е
и техническата експертиза, но при предявяването на доказателсвтата по
делото на нито един плеър тези файлове не са могли да бъдат отворени, което
е описано в мотивите. Относно съдебно-психиатрическата експертиза счита,
че наличието на тревожност не може да се приеме като основателен страх,
което да мотивира към разпоредителни действия. Поддържа още, че леката
форма на тревожност може да се дължи на абсолютно всичко. Изтъква, че
съдът правилно е отчел в мотивите си, че П. е една личност, която лесно би
могла да манипулира и вещите лица колкото и добри професионалисти да са
в рамките на 20 минути няма как да разберат, след като той самия си е
повярвал на своята версия. Счита, че обвинението, което е повдигнато на
всички подсъдими е във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, но не са събрани
доказателства, сочещи наличие на задружна дейност и общо с умисъл, за да
могат да отговарят едновременно за действията на всеки един от тях, както
изисква закона и еднопосочната съдебна практика. Добавя, че от субективна
страна несъмнено се изисква наличие на пряк умисъл и съставомерна цел, а в
конкретния случай не са налице интелектуалните и волеви измерения на
изискващите се от закона форма на вина. Настоява, че не е налице и
специалната цел, която се изисква от закона.
Подсъдимият П.П. моли присъдата да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на
оспорения съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Оспорената присъда е постановена при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от
НПК, което налага безусловната й отмяна.
На първо място въззивната инстанция съд установи отклонение на
изискванията на чл. 33, ал. 1 от НПК, което пряко рефлектира на надлежното
приобщаване на доказателствени източници, ползвани от
първоинстанционният съд при постановяване на оспорената присъда. Така,
съдебното заседание на 01.03.2021г. е осъществено с отдалечено присъствие
на член на съдебния състав- съдебен заседател С. Б.. В съдебния протокол е
отразено, че „връзката със съдебния заседател се осъществява чрез
видеоконференция на осн. чл. 6а от ЗИП“. Несъмнено, разпоредбата чл. 6а,
ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване
5
на последиците /ред. ДВ бр. 98/17.11.2020г., действала към датата на
споменатото съдебно заседание/, допуска дистанционно присъствие на част от
персоналния състав на съда в открито съдебно заседание. Във всички случаи
обаче решенията на съда, включително по процедурни въпроси, се вземат на
тайно съвещание, с участие на целия съдебен състав. В обсъжданото съдебно
заседание от 01.03.2020г. са извършени редица процесуални действия -
назначен е преводач, проведен е разпит на свидетеля Г. А., дистанционно, по
реда на чл. 6а, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, приобщени са показанията на
свид. Г. А. на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т.1 от НПК. При нито едно от тези
действия не е отразено в съдебния протокол, съдебният състав да се е
оттеглил за провеждане на тайно съвещание, което означава, че Т.а не се е
състояло, въпреки нормата на чл. 33, ал. 1 от НПК. По - късно, в същото
съдебно заседание, е разпитана свид. Д. М. и са прочетени показанията й
дадени на 14.02.2017г. по досъдебното производство, отново без провеждане
на тайно съвещание, на което съдебния състав да обсъди необходимостта от
прилагане на проц. техника по чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК спрямо
показанията на свид. М. По същия начин съдът е процедирал и при прочита
на показанията, дадени на досъдебното производство от св. Л. С.. Съдебният
заседател С. Б. не е присъствала физически в съдебната зала, поради което за
да може да участва в тайните съвещания на съда е било нужно другите двама
членове на състава да се оттеглят от помещението или да отстраняват
останалите участници, така че всички членове на състава да могат да
комуникират единствено помежду си. Подобни действия не са обективирани
в съдебния протокол. Следователно съдебният заседател С. Б. не е участвала в
решенията на съда за назначаване на преводач и за събиране на
доказателствените източници, с което не е спазено правилото на чл. 33, ал. 1
от НПК, повеляващо всички решения на съда да се вземат на тайно
съвещание. /В този см. решение № 179 от 15.11.2016 г. на ВКС по н. д. №
695/2016 г., III н. о., НК/.
Очертаното нарушение на чл. 33, ал. 1 от НПК представлява
самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт.
На второ място, въззивната инстанция констатира сериозни пороци в
аналитичната дейност на първостепенният съд по отношение на
доказателствената маса. Болшинството от доказателствените източници са
тълкувани едностранчиво, при изопачаване на действителното им съдържание
и пренебрегване на информацията, заложената в тях. Казаното се отнася не
само за свидетелските показания, но и за писмените документи, на които е
придаден смисъл, какъвто те нямат. За да отхвърли като недостоверни
ключовите показания на частния обвинител и граждански ищец Л. А. П. и да
кредитира показанията на другата страна по търг. спор- свид. М. Л. и М. А.,
многократно в мотивите си първата инстанция е приела, че с определение
№1910/06.06.2016 г. по ч.гр.д. №1621/2016 г. Софийски апелативен съд е
6
потвърдил актът на ОС - Монтана, с който е наложена обезпечителна мярка -
запор върху банковите сметки на дружеството. Посоченото определение на
САС е цитирано на л. 25, л. 40, л. 53, л. 57 и л. 103 в мотивната част на
присъдата, като на л. 53 и л. 103 е направен е извод, че „след като
Апелативния съд се е произнесъл и е ограничил достъпа на Л.П. до паричните
средства на „Б.......“ ООД, то значи че е приел за достоверни твърденията на
Л. и А., че П. е искал да се разпореди с активите на дружеството във вреда на
последното“. Коментираното определение от 06.06.2016 г. Софийски
апелативен съд не е приложено по делото, поради което въззивният съд
направи служебна проверка в общодостъпната правно информационната
система. При справката се установи, че Софийския апелативен съд е
постановил определение №1910/06.06.2016г., но негов предмет не е
определение на ОС - Монтана за допускане на обезпечение, чрез налагане на
запор върху банкови сметки. С определение №1910/06.06.2016г., Софийският
апелативен съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение от
09.03.2016 г. по т. дело № 31 от 2016г. на Окръжен съд - Монтана, с което на
основание чл. 19, ал. 5 ЗТР вр. с чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК е спряно
производството по същото дело, образувано по жалба срещу отказ №
20160211135002-3/17.02.2016г. на длъжностно лице по регистрацията към АВ.
Отказът е направен по повод искане да се впишат заявени промени по
партидата на дружеството - заличаване на съдружниците М. Л. и М. А.,
поради изключването им, промяна адреса на управление и вписване на Л.П.
като едноличен собственик на капитала, до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството по търг. дело № 34/2016 г. по описа на
Окръжен съд - Монтана, образувано по иск с правно основание чл. 74 ТЗ.
Спирането на висящо съдебно производство по реда на чл. 536 от ГПК има
различен предмет и предпоставки от процедурата по допускане на
обезпечение на иска по чл. 389 и сл. от ГПК. Докато при спиране на
производството по чл. 536 от ГПК е достатъчна констатацията за наличието
на висящ процес по чл. 74 от ТЗ, без да се изследва евентуалния му изход,
налагане на обезпечителни мерки по чл. 397, ал. 1, т. 2 от ГПК предполага
вероятна основателност на бъдещия или висящ иск. При производството по
чл. 536 от ГПК съдът не изследва достоверност на доказателствени
материали, установяващи дали е нарушено спорното материално
правоотношение, а единствено дали съществува спор. Съвсем произволно,
СНС се е позовал на разискваното определение №1910/06.06.2016г. на
Софийският апелативен съд за да стигне до извода, че показанията на свид.
П. не заслужават доверие, за разлика от показанията на М. Л. и М. А, които
САС „приел за достоверни“ /л. 53 и л. 104 от мотивите на СНС/. Подобна
констатация в определение №1910/06.06.2016г. на Софийският апелативен
съд няма, защото това изобщо не е елемент, интересуващ разглеждания от
него предмет. Отделен е въпросът, че при формиране на позицията си за
надеждност на гласните доказателствени източници, решаващият съд следва
да изхожда от доказателствените материали, събрани по делото, което
7
разглежда, а не от разборът, направен от друг съд, по друго дело.
Определяйки като недостоверни показанията на свид. П. и като достоверни
диаметралните показания на свид. М. Л. и М. А., понеже Софийският
апелативен съд им е дал такава оценка, СНС се е отдалечил от стандарта на
чл. 13 и чл. 14 от НПК. Вместо да изследва, съобразно действителното им
съдържание, събраните от него доказателствени източници и да съпостави
противоречията между тях, СНС се е позовал на материали, каквито не са
приложени по делото и каквито на практика не съществуват. В правния мир
не е постановено определение на САС, с което да е потвърдено определение
на ОС - Монтана за допускане обезпечение чрез налагане запор върху
банкови сметки и движими вещи – селско - стопанска техника и автомобили
на „Б.....“ ООД. Окръжният съд - Монтана е допуснал Т.а обезпечение, но
определението му не е преминало въззивна проверка, тъй като частната жалба
/т.6, л. 142 от ДП/, подадена от подс. В., действащ като пълномощник на
„Б....“ ООД, представлявано от управителя свид. П. е била просрочена и е
била оставена без разглеждане, с определение №2842/10.08.2016г. по ч.гр.д.
№3052/2016г. на САС /т.6, л. 145 от ДП/. Последното обстоятелство би могло
да бъде огледано и в подкрепа на показанията на свид. П., но е пропуснато от
СНС.
Игнорирането на писмени документи и превратния им прочит
продължава с разбора на решение № 78/24.02.2017 г. по адм. дело № 35/2017
г. по описа на Административен съд - Монтана, III състав, както и
уведомление с изх. № 255/22.08.2017 г. по адм.дело № 35/2017 г. по описа на
Административен съд - Монтана, които имат съществено значение за
доказаността на обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от
НК, повдигнато на подсъдимия И.А.. СНС е приел, че това деяние е
несъставомерно, тъй като подс. И.А. „има продължено разрешение за носене
на оръжие /Решение № 78/24.02.2017 г. по адм.дело № 35/2017 г. по описа на
Административен съд–Монтана, III състав, както и уведомление с изх. №
255/22.08.2017 г. по адм.дело № 35/2017 г. по описа на Административен съд–
Монтана/“ - л. 92 от мотивите. С маркираното Решение №78/24.02.2017 г. по
адм. дело № 35/2017 г. по описа на Административен съд - Монтана е
отменен отказ за издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение
на огнестрелно оръжие на И.А., материализиран в писмо рег. № 1808р-
238/05.01.2017 г. на Началника на Районно управление на МВР - Монтана,
издаден на основание чл. 83, ал.5 във връзка с чл. 58, ал.1, т.10 от
ЗООБВВПИ. Отказ за издаване на разрешение е съвършено различно понятие
от отказ за продължаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на
оръжие. При първото, лицето не притежава право да борави с огнестрелно
оръжие и боеприпаси, а при второто, има Т.а право, но желае да бъде
продължено във времето. В настоящата хипотеза, към датата на
постановяване на решението на Адм. съд - Монтана и към инкриминирания
период, подс. А. е нямал разрешение за носене, употреба и съхранение на
боеприпаси и това е несъмнено от съдържането на съд. акт, на който се е
8
позовал СНС в мотивите си. Всеки съд е суверенен да преценява
достоверността на събраните доказателствени материали, но е длъжен да
стори това, съобразно съдържанието, обективирано в тях. Мотивите на
проверяваната присъда показват, че СНС не е обсъдил писмените материали и
не ги е изследвал, въз основа на действителното им съдържание, с което е
нарушил изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.
Мотивите на съд. акт са и вътрешно противоречиви. На л.33 СНС е
приел, че „доказателствата по делото са събрани по съответния предвиден в
НПК ред, като не са допуснати съществени нарушение на
съдопроизводствените правила“. В противовес на тази констатация, на л. 38 е
направил заключението: „Фактът на недостоверно записване на показанията
на свидетели в досъдебното производство е обичаен по това дело, както и
провеждане на ПСД - разпознавания, не по реда на НПК“. Отправянето на
подобен упрек към органите на досъдебното производство, трябва да е
аргументирано със сериозна мотивировка, а не да се изчерпва с голословни
твърдения, при това без конкретизация, кои следствени действия са
опорочени и поради какви причини.
Обобщено, СНС е допуснал нарушения на процесуалните правила
свързани с правилното формиране на вътрешното убеждение и ефективно
разглеждане и обсъждане на доказателствените материали, което е
приравнено на липса на мотиви по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.
Допуснатото нарушение не може да бъде отстранено от въззивната
инстанция. Наказателният процес следва да бъде върнат на предходната си
фаза, като първоинстанционното съдебно следствие бъде преповторено.
Върховната инстанция е имала повод да разясни, че липсата на мотиви
на първостепенния съдебен акт е абсолютен порок, предопределящ неговата
отмяна от въззивния съд. В този смисъл е Решение №20 от 02.06.2015г. на
ВКС по н.д. №1686/2014г., II н.о.: „ ... Въззивната инстанция поначало действа
като контролно-решаваща, като значително е ограничена във възможностите
си да отменя присъдите и да връща делата за ново разглеждане, защото
разполага с правомощия да събира непосредствено всякакви доказателства и
да установява нови фактически положения. Това не означава, че въззивното
производство може да замести първоинстанционното, нито че въззивният съд
всякога има правомощия на „втора, първа инстанция“. Като такава
въззивният съд процедира само при надлежно проведено първоинстанционно
производство, приключило с валиден акт. В предвидените от закона хипотези
– чл. 335 от НПК, въззивната инстанция задължително връща делото за ново
разглеждане, защото има отстраними процесуални нарушения, които тя не
може самостоятелно да поправи.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прие, че при
разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото
- върнато на СНС за повторно разглеждане от друг състав на съда.
9
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, вр. с чл. 335, ал. 2
от НПК, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 и т. 4 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 18.06.2021г. постановена по н.о.х.д. №906/2018г.
по описа на СНС, 4 - ти състав.
ВРЪЩА делото на първата инстанция за разглеждането му от друг
състав на СНС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10