Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 31.03.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, 23 състав,
в публично съдебно заседание на дванадесети мартпрез две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното
от съдия гр.д.№15167/ 2017 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр.
с чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 50 000 щатски долара по договор за заем от 10.01.2011 г. и
сумата от 5 000 щатски долара неустойка за забава по чл. 10 от договора за
заем за периода от 03.11.2017 г. до 22.11.2017 вкл., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ- В.Е.Г.,
ЕГН **********, твърди, че на 10.01.2011г. е сключил с ответника договор за
заем и е предоставил на същия сумата от 50 000 (петдесет хиляди) щатски долара
за срок до 23.11.2012г. Посочва, че съгласно чл.10 от Договора за заем, ако заемателят не върне заемната сума на падежа, то същият
дължи на заемодателя и неустойка, чийто максимален размер е ограничен до 10% от
сумата на заема. Излага, че за изпълнението на договорното задължение за
връщане на заетата сума, ответникът е подписал запис на заповед с дата на
издаване 10.01.2011 г. Твърди, че към настоящия момент ответникът все още не е
изпълнил задължението си да му върне заетата сума, поради което моли съдът да
го осъди да му заплати 50 000 щ.д. на основание чл. 79 вр.
чл. 240 ЗЗД, както и сумата от 5 000 щ.д. неустойка за забавено изпълнение
на основание чл. 10 от Договора вр. чл. 92 ЗЗД.
Претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- И.Ц.Ц., ЕГН **********, оспорва иска като
неоснователен. Излага, че отношенията му с ищеца са обвързани единствено от
неформален устен договор за посредничество, с който последният се е задължил да
проучи условията и да му съдейства представляваното от него дружество да сключи
договор за инвестиционен кредит с швейцарската банка „Е.Е.Б.С.“,
където е служител. Този вид кредит бил
част от програма на швейцарската банка за подпомагане развитието на малкия и
средния бизнес на чуждестранни инвеститори, като финансирането по проекта се
осъществява директно и без посредничество на българска банка. Посочва, че във
връзка с поетия от ищеца ангажимент за посредничество и подготовка на
документите за сключването на договора с Швейцарската банка те уговорили да му
се заплати възнаграждение в размер на 10-20% от предоставеното финансиране.
Ищецът държал възнаграждението да му бъде преведено на привидно основание, като
твърдял, че има лични съображения, поради което и не формализирали документално
отношенията си. Впоследствие ищецът се свързал с него и му предложил вместо да
сключи договор с банката при лихва 3 %, да получи кредитиране от вложители на
тази банка при лихва в размер от 1,5 до 2 % като го уверил, че това е напълно
законно съобразно приложимото законодателство. Той поискал да получи имената на
тези вложители, но получил единствено името Т.Н.от Русия. За подписването на
сделката с нотариален акт поискал вече и паспортни данни, като тогава ищецът му
представил копие на гражданин на Молдова, с печат на банката, който
удостоверявал, че копието е снето от оригинала. Обяснението било, че това лице
може да му предостави кредита при по-нисък процент. Малко след това ищецът го
уведомил, че напуска швейцарската банка и трябва да спрат временно договарянето
за финансиране от нейни клиенти, а той поискал от него преди да напусне работа
да стартира отново процедурата за финансиране от самата банка. Ищецът обаче го
убедил, че това не е необходимо. Впоследствие се свързал с него и му предложил
кредитиране отново от частно лице, като твърдял, че ще стане гарант на
инвестицията на това лице, но той трябвало да му подпише договор за заем и
запис на заповед. Така имотът, който трябвало да служи като обезпечение на
кредита, щял да остане свободен от ипотека. С този договор щяло да се обезпечи
плащането на комисионната на ищеца по договора за посредничество. След като се
съгласил на горното ищецът дошъл в България и подписали посочения горе договор
за заем и запис на заповед, като в присъствието на свидетели – С.П.и Б.С., той
подписал в два екземпляра и писмо- намерение, с което потвърждавал, че ще
заплати на ищеца комисионната по договора за посредничество в размер между 10 и
20 % от предоставеното финансиране, след като дружеството, което представлява
получи същото от швейцарската банка. В него е посочено и че подписаните договор
за заем и запис на заповед обезпечават именно това плащане на комисионна. От
своя страна ищецът категорично отказал да подпише писмо намерението, като
твърдял, че не желае да полага подписа си на никакви документи, свързани с
финансирането. Затова предаването на писмото е удостоверено с подписа на
двамата свидетели. Излага, че след подписване на договорите за заем се
договорили с ищеца да му изплаща дължимата комисионна на траншове и след всяко
плащане, същият да му връща по един договор за заем и един запис на заповед.
Въпреки всичко изложено, в обещания от ищеца срок, той така и не получил
финансиране от банката. Търсил ищеца многократно и той все го убеждавал, че
скоро ще се получат парите. С оглед всичко изложено прави възражение за нищожност
на процесния договор за заем като твърди, че същият е
симулативен и прикрива договор за посредничество.
Евентуално твърди нищожност и на основание чл. 26, ал.1, предл.2
от ЗЗД като твърди, че с договора се цели заобикаляне на данъчното
законодателство като се прикрива дължимо възнаграждение с цел да не се заплатят
данъци върху него. Евентуално твърди нищожност поради противоречие с добрите
нрави и поради невъзможен предмет. Във връзка с последното излага, че ищецът не
е разполагал с такива суми, поради което не е имало как да му ги предостави в
заем. Евентуално твърди нищожност поради липса на съгласие от негова страна-
той не се е съгласил на сключва договор за заем с ищеца, а се е съгласил да
обезпечи задълженията си към него по посредническия договор, чрез подписването процесния договор. Евентуално твърди нищожност по чл. 26,
ал.2, предл.4 ЗЗД. Твърди и наличие на измамни
действия от страна на ищеца. Евентуално на горното твърди, че претендираната по договора заемна сума никога не му е била
реално предавана от ищеца. В тази връзка твърди, че декларираното в договора
предаване на сумата не отговаря на обективната действителност. Заявява, че
договорът за заем е антидатиран, както и записът на
заповед. Посочва, че в последния е вписано, че е издаден на 10.01.2011 г., а
видно от личната карта на В.Г.(ищеца), тя е издадена на 24.01.2011 г. Оспорва автентичността на договора за заем и
записа на заповед, като твърди, че същите не са подписани от посочените в тях
лица.
В първото по дело съдебно заседание, ищецът направи изменение на
обстоятелствената част на исковата молба, като изложи твърдение, че договорът
за заем е подписан (сключен) на 24.01.2011 г., а не на 10.01.2011 г., като на
тази дата 24.01.2011 г. е предадена заеманата сума на ответника.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
С
исковата молба е представен договор за паричен заем от 10.01.2011г. ,
сключен между ищец В.Е.Г., ЕГН **********,
притежаващ лична карта, издадена на 24.01.2011 год. от МВР – София, в
качеството на заемодател и ответника И.Ц.Ц., ЕГН **********, в качеството на заемател. В чл.1 от договора е посочено, че ищецът
се задължава да предаде в собственост на ответника сума в размер на 50000 щ. д.
В чл. 2 от договора е посочено, че заемната сума е предадена на заемателя при подписването на договора. В чл.4 е
определен краен срок за връщане на заема – 23.11.2012 год. Съгласно чл. 10 от
договора заемателят дължи неустойка в размер на 0,5 %
от заемната сума за всеки просрочен ден, ако не върне заемната сума на падежа,
но не повече от 10% от сумата на заема.
Представен е запис на заповед с
дата на издаване 10.01.2011г. и издател И.Ц.Ц., ЕГН **********, с който последният
безусловно се задължава да заплати срещу представяне на записа сумата от 50 000
щ.д. на В.Е.Г., ЕГН **********. Падежът
на менителничния ефект е определен на 23.11. 2012г.
По искане на ответника са изискани и приложени
по делото заверено
копие на цялата преписка № 43106/2018г. на Софийска районна прокуратура, както
и заверено копие на цялата пр. пр. № 32818/2018 г. по описа на Софийска районна
прокуратура, от които е видно, че по негови сигнали за извършено престъпление от общ характер от страна на
ищеца(чл.209 от НК) са образувани досъдебни производства, като предметът на
измамите е процесния договор за заем.
Представен е договор за
пазене от 03.01.2004 год., видно от който B. A., казахстански гражданин, е предоставил на ищеца В.Е.Г. сумата от 1150000,00 щатски долара за
безвъзмездно пазене. В чл. 2 е предвидено, че с изрично писмено нареждане B.A.може да възложи на В.Е.Г. да сключи договор за заем, в това число да го
подпише като заемодател от негово име, като се разпореди с предоставените
средства, за част или цялата сума от 1150000,00 щатски долара, както и да
избере начина, по който да обезпечи връщането на сумата, в това число, но не
само – като изисква от заемополучателя да издаде в
полза на В.Е.Г.
Запис на заповед или по друг подходящ начин, който приложимото законодателство
предвижда.
С писмено нареждане на B.A.от 03.01.2011год. на ищеца е възложено сключването
на договор за заем с ответника И. Ц.за сумата от 1150000,00 щ.д.
Със сключено на 24.11.2017 год. споразумение
към Договор за пазене на парична сума от 03.01.2004 год. B.A.и В.Е.Г. са
констатирали, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора, като е
предоставил в заем парична сума в размер на 1150000,00 щ.д. на ответника И.Ц..
Представена е декларация от B.A., с която потвърждава, че той е обвързан от договор за пазане от 03.01.2004г, поръчка от 03.01.2011 и споразумение
от 24.11.2017г.
От страна на ответника е представено копие на
английски език на сертификат от публичния регистър на Панама, в който е описано
актуалното състояния на дружество, с фирма „S..COM
INC“. Представен е превод на английски език на акт на нотариус от
Република Панама, с който е протоколизиран уставът на
дружество с наименование „EURO
BUSINESS & MANAGEMENT“.
Представени са и лични документа на 4 лица .
Представено е писмо-намерение за плащане от 26.10.2012
год., в което е посочено, че ответникът И.Ц.Ц., привидно се е съгласил, че като заемател е получил пари в брой по общо пет договора за
заем, включително и процесният договор за заем за
сумата от 50 000 щ.д., със задължение за връщане на заема до 23.11.2012 год.,
като е отбелязано, че е подписана и запис на заповед от 10.01.2011год. В
писмото се декларира, че с подписването на договорите за заем се цели
прикриването на действителни договорни и финансови отношения между ответника И.Ц.Ц. и
ищеца В.Е.Г., като в случай, че ищецът съдейства за сключването на договор за
инвестиционен кредит с кредитираща швейцарска банка и/или други физически и
юридически лица, на него ще му бъде заплатена комисионна от 20% от размера на
финансирането. С подписаните договори за заем и записи на заповед се гарантира
това ответникът И.Ц.Ц. да
заплати дължимата комисионна за извършеното посредничество. Документът е
подписан от ответника, както и посочените свидетели С.П.и Б.С.. Под текста на
писмото, ръкописно е посочено „В. отказа да подпише писмото-намерение, което
обстоятелство удостоверяваме с подписите си“, като са поставени подписите на
двамата свидетели.
Представен от ответника е ревизионен акт от
22.06.2018г. и от 03.09.2018г. , от които е видно, че за процесния
период ищецът не е местно лице по смисъла на ЗДДФЛ за 2011 г. В Ревизионният акт № Р- 2222101700926-092-001/03.09.2018г. на ТД на НАП-София
се констатира, че за изследвания период ищецът не покрива критериите за местно
лице, поради което за целите на подоходното облагане същият се приема за
чуждестранно лице, тъй като не е установено да е генерирал доходи на
територията на Република България. В
Ревизионен доклад № Р-2222101700926-092-001/22.06.2018г. на ТД на НАП-София са
отразени 11 договора за заем, сключени с И.Ц., както и 11 записа на заповед,
издадени от И.Ц. в полза на В.Г.. Тези договори са сключени за период от време от 10.01.2011г. до
15.01.2011г., а общата стойност на дадената в заем сума възлиза на 1 400 000
щ.д. и 350 000 евро. Ревизионният доклад констатира всички плащания през 2011г,
извършени от ищеца на територията на Р.България.
От
писмо от 08.10.2020г. на Министерство на финансите, агенция „Митници“, е видно,
че във валутния регистър на агенция „Митници“
няма данни лицето B.A.да
е внасяло парични средства на територията на Република България за периода 01.01.2004г. – 30.01.2004г.
По делото е прието заключение на допуснатата
СГЕ, неоспорено от страните, според което името „А.В." и подписът след него в Договора за пазене на сумата от 1 150 000 $. от
03.01.2004 г., и Писменото нареждане към него от същата дата, не са изпълнени от А.Б.Н.. Подписът
и името под него „А.Б.Н." в Споразумението от 24.11.2017 г. по повод
изпълнение на правата и задълженията на страните по Договора за пазене на
парична сума от 03.01.2004 г., са
изпълнени от А.Б.Н.. Подписите за „В.Г." в Договора за пазене,
Споразумението от 24.11.2017 г. са положени от В.Е.Г.. Името под подписа вдясно
в Споразумението от 24.11.2017 г. е изпълнено от В.Е.Г..
По делото са събрани и гласни доказателства
Свидетелят Б.М.С., чиито показания съдът цени
по реда на чл.172 от ГПК, сочи, че ответникът И.Ц. му се обадил, че чака
някакъв банкер за финансиране. Срещата се провела в офиса на И.Ц.- били Г., И., той и другият свидетел С.П. Г. започнал да обяснява за някаква швейцарска финансова институция. В момента, в който
попитал Г. с какво трябва да
се обезпечат тези кредити, той казал, че с
нищо, поради което свидетелят загубил интерес, защото не му се видяло сериозна работата. Сочи, че на
тази среща Г. обещал на И.Ц. финансиране,
говорело
се за някакви милиони. Г. извадил договори
за заеми - запис на заповед, и казал на И.Ц.,
че трябва да ги разпише, защото по този начин си гарантирал бъдещата комисионна. Ответникът разписал абсолютно всичко и помолил Г. да разпише едно
писмо, което удостоверявало, че тази среща се е осъществила. Г. отказал да го
разпише, защото щял да има проблеми с тази финансова
институция, че правел зад гърба на банката някакви финансови сделки, тръгнал си , без да разпише.
Свидетелят С.П.П, чиито показания съдът също цени
по реда на чл.172 от ГПК, сочи, че познава страните в процеса. Били на среща в офиса
на И.Ц.. Ходил всеки ден в офиса на И.Ц., имал бизнес отношения с него. Видял Г. тогава за първи път. Той дошъл след тях в офиса на И.Ц., това било на 26.10.2012
г. Договаряли кредитиране, И.Ц. искал кредит от Г.. И.Ц. му е казал, че Г. работи в швейцарска банка. По думите на И.Ц., когато присъствал на разговора,
кредитирането идвало от банката, Г. уреждал кредитирането.
Той е бил служител в банката, но не договарял от банката
кредитите. Договарял кредита от лица, които са били клиенти на
банката. Присъствал през цялото време на срещата. На тази среща Г. оставил документи да си гарантира комисионните. И. разписал въпросните документи, разписал запис на заповеди и договор за заем и след това И.Ц. от своя страна извадил документи, които Г.
трябвало да разпише. Г. отказал с аргумента, че е служител в банката и се
компрометирал. След като се подписали въпросните документите, същите останали в Г., а той с другият
свидетел по делото разписали тези другите документи, които Г. отказал да
подпише.
Други доказателства по делото не са
ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Предявените
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД са неоснователни.
Ищецът,
който твърди положителни факти, пораждащи спорното право, следва да проведе
пълно и главно доказване на твърденията си съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК. Ако такова доказване не бъде осъществено, ищецът следва да понесе неблагориятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, като съдът приеме недоказания
факт за неосъществил се. Пълното главно доказване изисква създаване на
абсолютна достоверност в истиността на фактическото
твърдение, т.е. такова убеждение, което изключва каквото и да е съмнение в
съществуването на твърдяните факти в
действителността.
Такова доказване не е проведено по
делото. Твърди се изрично от ищеца, че е сключил договор за заем с ответника и че е предал сумата 50 000 лв. в деня на
подписване на договора. Твърди се също, че ответникът е приел тази сума със
задължение да я върне. За тези твърдения обаче няма доказателства.
Заемът е реален договор, т.е. за да е
действителен, е необходимо не само постигане на съгласие на страните за поетите
задължения, но и предаване на сумата, предмет на договора. Липсата на предаване
води до незавършеност на фактическия състав, поради което и сделката не може да
породи правно действие. Според твърденията на ищеца с ответника са постигнали
съгласие за заема, като с подписването на договора е предал сумата, за които се
уговорили. Това е поначало е допустимо, за да възникне облигационноправната
връзка, но не е доказано по делото.
Ответникът изрично е оспорил твърдението ищецът да му е
предавал, съответно да е получавал в заем парична сума въобще, включително и
при момента на подписване на договора за заем. В тази връзка в доказателствена тежест на ищеца е да докаже както реалното
предаване на сумата, така и основанието, на което тя се предава на насрещната
страна. Тъй като датата на документа е
част от съдържанието му и от основанието, то в предмета на доказване се включва
и датата. По делото не са ангажирани доказателства, които да
установяват, че договорът за заем е подписан на 24.01.2011г. и че това е
моментът на предаване на паричната сума в заем на ответника. Липсата им
разколебава достоверността на датата на договора за заем, оттук и че паричната
сума е получена от заемателя, поради което не може да
се направи извод за наличие на сключен валиден договор за заем между страните
по делото.
Договорът за заем е частен писмен документ и в частта му,
с която се удостоверява предаването на заемната сума има характер на частен
свидетелстващ писмен документ. За да се ползва с материалната доказателствена сила на частен свидетелстващ писмен
документ, представеният договор за заем
от 10.01.2011г. следва да съдържа освен подписите на издателите и достоверна
дата, за да може да се приеме за доказан и фактът на предаване на заемната сума
на съответната дата, както е уговорено с договора чл. 2 “при подписване на
договора“. Процесният договор за заем
няма достоверна дата, противопоставима както на трети
лица, така и създаваща надлежна доказателствена сила
на договора като частен писмен документ относно факта на сключване на същия и относно
факта на предаване, респективно получаване на заемната сума. Очевидно е, от
съдържанието на договора за заем, както и твърденията и на страните, че същият
не е сключен на посочената в него дата 10.01.2011г. Ищецът твърди, че договорът
за заем е сключен на 24.01.2011 г., в деня на издаване и получаване на личната
карта. Това твърдение се оспорва от ответника. Тежестта за доказване на
неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. В хода на
съдебното производство се събраха доказателства, показания на двама свидетели,
които установиха момента и обстоятелствата, при които е подписан договора за
заем. Самият договор не доказва предаването на определена парична сума и не
съставлява разписка, ако не са представени други надлежни писмени доказателства,
установяващи предаването на сумата, съответно сключването на договора, предвид
реалния му характер. Видно от обстоятелството, че личната карта на ищеца,
записана в договора за заем, съставен от страните, е издадена на 24.01.2011г.,
то може да се приеме по безспорен начин, че договорът за заем не би могъл да
бъде сключен между страните преди датата 24.01.2011г. Преди тази дата не би
могла да бъде предадена, съответно получена заемната сума, тъй като съгласно
чл. 2 от договора, заемната сума е предадена от заемодателя на заемополучателя при подписване на договора.
Писменият документ, наименуван договор за заем от
12.01.2011г, не доказва предаването на определена парична сума и не съставлява
разписка, ако не са представени други надлежни писмени доказателства,
установяващи предаването на сумата на заемателя,
съответно сключването на договор за заем, предвид реалния му характер. В този
смисъл е константната съдебна практика: Решение
№390/20.05.2010г. по гр.д. №134/2010г. на ВКС, I ГО, Решение №37/25.06.1969г.
по гр.д. №32/1969г. на ОСГК, IV ГО, Решение №218/14.02.2003г. по гр.д.
№2451/2002г. на ВКС, , IV ГО. , Решение №16/28.02.2013г. по гр.д. №218/2012г.
на ВКС, ТК, II ТО. и пр. В този смисъл Решение № 274 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. „При липса на други данни, установяващи
сключването на договор за заем не може да се презумира
от факта на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор.
В процесния случай освен представената разписка,
която единствено сочи на дължимост на посочената в
нея сума, ищецът не е ангажирал други доказателства, установяващи наличието на
заемен договор. Визираната разписка не установява основанието за възникване на
посочени паричен дълг“. В този смисъл са постановени и Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр.д. №
134/2010 г., IV г.о., ГК, Решение № 97/22.03.2011 г. по гр.д. № 417/2010 г.
ВКС, IV г.о., Решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. ВКС, III г.о.,
Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. ВКС, I т.о. и др. Видно
от съдържането на договора за заем от 10.01.2011 г., същият не съдържа
признания от страна на ответника да е получил заемна сума в размер на 50 000
евро на основание договор за заем, сключен на 24.01.2011 г., същият не съдържа
признания от страна на страните за постигната обвързаност между тях по договор
за заем от 24.01.2011г. Писменият документ, наименуван договор за заем от
10.01.2011г., не съдържа данни за място на сключване на договора, съответно за
място на предаване на заемна сума. Следователно същият не установява реално
предаване на заемна сума, заедно с конкретизация на деня, мястото и способа на
предаване на сумата, доколкото в договора се сочи, че заемната сума е предадена
от заемодателя на заемателя при подписване на
договора. Реалният характер на договора за паричен заем се обяснява със
заложения в юридическата му същност правен и икономически ефект, а именно
получаването на парични средства към конкретизиран времеви момент по съгласуван
между страните способ, за да бъде ползвана предоставената в заем сума за
определен период от време. В този смисъл, всяка писмено обективирана
уговорка, при която не е доказано фактическо предаване на посочената парична
сума, ведно с конкретизация на деня, мястото и способа на предаване на сумата,
би имала характер на предварителен договор за заем, т.е. акт на съгласуване на
бъдещите намерения на страните.
По делото липсват доказателства, които дори косвено да
обосновават извода, че ищецът е предоставил парична сума от посочената валута и
с посочените размери на ответника към момента на „сключване“ на договора. Напротив
- доказателствата по делото създават индиция, че
такова предаване не е било осъществено. В Ревизионен доклад №
Р-2222101700926-092-001/22.06.2018г. на ТД на НАП-София са отразени 11 договора
за заем, сключени с И.Ц., както и 11 записа на заповед, издадени от И.Ц. в
полза на В.Г.. Тези договори са „сключени“ за относително кратък период от
време от 10.01.2011г. до 15.01.2011г., а общата стойност на дадената в заем
сума възлиза на 1 400 000 щ.д. и 350 000 евро. Ревизионният доклад не съдържа
данни ищецът реално да е разполагал с посочените суми, за да ги е предоставил в
заем. Ревизионният доклад констатира всички, извършени от ищеца на територията
на РБългария плащания през 2011г. Отделно от това,
ищецът не е доказал нито пред данъчно ревизионните органи, нито пред съда
доходите му от трудови възнаграждения, получени в Конфедерация Швейцария, да са
внесени в брой или банков път в Република България, за да бъдат предоставени в
брой в заем на ответника. Напротив, Ревизионният акт № Р-
2222101700926-092-001/03.09.2018г. на ТД на НАП-София констатира, че за
изследвания период ищецът не покрива критериите за местно лице, поради което за
целите на подоходното облагане, същият се приема за чуждестранно лице, тъй като
не е установено да е генерирал доходи на територията на Република България. С
оглед реалния характер на договора за заем, времето и обстоятелствата, при
които следва да е дадена процесната заемна сума, са
от значение за завършване на фактическия състав, пораждащ валидно договорно
правоотношение.
Ищецът не доказа да е разполагал със средства, които да е
предоставил в заем на ответиника, дадени му и на
основание договор за пазене от 03.01.2004 г., сключен с B.A., казахстански гражданин. Договорът за пазене
също е реален договор, по който реалното предаване на средствата следва да бъде
категорично доказано. Още повече, че в производството по оспорване истинността
на подписите на договор за пазене от 03.01.2004 г., писмено нареждане от
03.01.2004 г., споразумение от 24.11.2017 г., се установи, че същите документи
не са подписани от B.A..
С оглед гореизложеното и събраните в хода на съдебното
производство доказателства, ищецът не установи със съответните доказателствени средства съгласно правилата на гражданския
процесуален закон факта на
възникване на облигационното отношение между него и ответника по договор за
заем, чрез предаване на заетата сума с уговорка да бъде върната.
Ето защо съдът приема, че не са доказани
правопораждащите факти, твърдяни
от ищеца, т.е. съдът е длъжен да приеме, че такива не са се осъществили в
действителността. А щом е така , не е сключен между ищеца и ответника договор
за заем, нито за последният е възникнало задължение да върне някаква сума на
ищеца. Предявеният иск следва да се отхвърли.
Освен това, в пълнота, следва да се
отбележи, че основателно е възражението на ответника, че договорът за
заем е привиден и прикриващ други правоотношения между страните, същият обезпечава възнаграждение
на ищеца за осигурено с негово съдействие
финансиране от клиенти на банката. Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД нищожни са всички привидни договори, а
именно тези, при които страните нямат воля да бъдат обвързани с правата и
задълженията на сделката, която сключват. В процесния
случай се твърди сключената сделка по договор за заем да е нищожна като
привидна /прикриваща договор за поръчка с договорено възнаграждение/комисионна/
за довереника-чл.280 и сл. от ЗЗД/. От събраните по делото гласни доказателства
еднозначно се установи свидетелите да са присъствали на среща между страните по
делото през месец октомври 2012год. в офис на ответника, на която са водени
разговори за осигуряване на финансиране
на ответника със съдействие на ищеца, за което последният, за да гарантира
комисионна в размер на 20% от осигурените средства, е поискал от ответника да
подпише договори за заем и записи на
заповед. Впоследствие ищецът е отказал
да подпише изготвен от Ц. писмен документ, удостоверяващ отношенията им, поради
конфликт на интереси тъй като е служител на банката. Ангажираните гласни
доказателства, ценени в съвкупност с останалите по делото доказателства, съдът
приема да разкриват елементите на привидност именно досежно
процесния договор за заем. Свидетелите сочат да са
възприели изготвени предварително договори за заем и записи на заповед и
доколкото няма данни за други проведени между страните срещи във връзка със
съществували между тях договорни правоотношения, съдът приема да се касае
именно за процесните такива, в частност договор за
заем от 13.01.2011год. В допълнение на свидетелските показания до извода
за симулация води и фактът, че ищецът не доказа по делото да е разполагал с процесната сума, с оглед възможността да я предостави на
ответника. Представеният „договор за пазене“ с посочена дата на сключване 03.01.2004год.,
въз основа на който ищецът твърди да разполага с парични средства и писмено
нареждане от 03.01.2011год., с което се
потвърждава възможността на ищеца да сключи договор за заем с ответника, са
оспорени от ответника досежно дата на съставяне,
автентичност и съдържание. В тежест на ищеца като ползващата се от документа
страна е да установи автентичност на представения документ, което не е сторено
по делото. От неоспорено от страните
заключение на допуснатата СГЕ се
установи, че името „А.В." и подписът след него в
Договора за пазене на сумата от 1 150 000 $. от 03.01.2004 г., и Писменото
нареждане към него от същата дата, не
са изпълнени от А.Б.Н.. Този неизгоден за страната факт поставя под съмнение и верността на
съставения частен документ. Отделно от това не са ангажирани никакви
доказателства относно това сумата по
„договор за пазене“ да е предоставена на
ищеца - не е налице банков превод, а отразеното в договора за
предоставянето й в брой не обвързва съда, доколкото от ангажираните по делото
доказателства -писмо изх.№32-90085/26,03,2019год. на МФ се сочи, че няма данни А.В. да е декларирал внасяне на парични средства
в периода от 01.01.2004год. до 10.01.2004год.,
когато се твърди да е предоставена сумата по договор за пазене от 03.01.2004год.
От друга страна, видно от извършения
ревизионен доклад на НАП относно доходите на
лицето, се сочи ищецът да не разполага с имущество в страната. Освен това ищецът не е доказал нито пред данъчно ревизионните органи, нито
пред съда доходите му от трудови възнаграждения, получени в Конфедерация
Швейцария, да са внесени в брой или банков път в Република България, за да
бъдат предоставени в брой в заем на ответника. Напротив, Ревизионният акт № Р-
2222101700926-092-001/03.09.2018г. на ТД на НАП-София констатира, че за
изследвания период ищецът не покрива критериите за местно лице, поради което за
целите на подоходното облагане, същият се приема за чуждестранно лице, тъй като
не е установено да е генерирал доходи на територията на Република България.
С оглед
гореизложеното съдът намира да е
установено договор за заем от 13.01.2011год., с достоверна дата 24.01.2011год.
да е подписан от ответника с намерение за обезпечаване задължение за
възнаграждение към ищеца по договор за
финансиране, поради което договор за заем за сума в размер на 50000щ.долара е
нищожен като симулативен и като такъв не поражда
права и задължения за страните по него. Ето защо исковата претенция за връщане
на заетата сума като неоснователна подлежи на отхвърляне и на това основание.
По иска с правно основание чл.92 ал.1
от ЗЗД .
Същият е неоснователен. Неустойката като
съглашение и задължение има акцесорен характер и се
дължи само когато има неизпълнение на друго главно задължение, за чието
обезпечаване е уговорена неустойка между страните. Тъй като в случая
претенцията по главното задължение е неоснователна, неоснователен е и искът за
неустойка.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от
ответника съдебни разноски в размер на 3 600лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от В.Е.Г., ЕГН **********,***,
срещу И.Ц.Ц., ЕГН **********,***,
офис 128 чрез адв. О.М., искове с правно основание чл.
79 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД с искане да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 щатски долара по
договор за заем от 10.01.2011 г. и сумата от 5 000 щатски долара неустойка
за забава по чл. 10 от договора за заем за периода от 03.11.2017 г. до 22.11.2017
вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
В.Е.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на И.Ц.Ц.,
ЕГН **********,***, офис 128 чрез адв. О.М., направените по делото разноски в размер на 3 600лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването за
изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: