П Р
И С Ъ
Д А
№ 47
Гр. Сливен, 17.12.2013 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание на седемнадесети
декември, през две хиляди и тринадесета, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
ЧЛЕН: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: И.С.
Д.Д.
Д.П.
с участието на секретаря К.И. и прокурор КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа
докладваното от Председателя НОХД № 535
по описа за 2013 година,
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия М.С.П. – роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН, в това, че на
22.12.2012 г., в гр.Кермен, община Сливен, направил опит да умъртви повече от
едно лице – баща си С.И.П.,*** и чичо си – П. И.П.,***, в резултат на което е
настъпила смъртта на П. И.П., а по отношение на С.И.П. деянието е останало
недовършено, поради независещи от дееца причини, като убийството е извършено с
особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития П. И.П., поради което
и на основание чл. 116 ал.1 т.3, предл.1 т.4 предл.3 и т.6 предл.2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал.1, вр.чл.54, вр.чл.58а ал.2 и ал.3
от НК, го ОСЪЖДА на ДВАДЕСЕТ И ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
На основание чл.61 т.2 вр.чл.60
ал.1 от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното
наказание двадесет и две години лишаване от свобода, което да се изтърпи в
Затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДА от така
определеното наказание времето, през което подсъдимия М.С.П. е с мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, а именно от 23.12.2012 г. до привеждане на
присъдата в изпълнение.
На основание чл.40 ал.4 от НК, ПОСТАНОВЯВА по отношение на подс.М.С.П. с установена по делото самоличност да се
полагат съответните медицински грижи за срока на наложеното му наказание.
ОСЪЖДА подс.М.С.П. с
установена по делото самоличност да
заплати на гражданските ищци А.П. *** ЕГН **********, Х.П. ***-А-10, ЕГН **********
и А.П.И. ***, ЕГН ********** сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди
лева/ за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпените от
престъплението неимуществени вреди, като предявените искове до пълните им
размери от по 50 000 лв. – ОТХВЪРЛЯ
като недоказани.
ОСЪЖДА подс.М.С.П. с
установена по делото самоличност да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд
направените по делото разноски в размер 1 675,50 лв., както и д.т. върху
уважените граждански искове в размер на 4 800 лв.
Веществените доказателства, представляващи:
- хартиен плик, запечатан с лепенка № А3540 със
съдържание: къс бяла хартия, върху която има червени петна; тампон с червено
петно, запечатан в хартиен плик с лепенка № А 3541; тампон с червени петна,
запечатан в хартиен плик с лепенка № А3542; 1 бр. изкривен нож с черна дръжка,
запечатан в хартиен плик с лепенка № А 3543; кухненски нож с дървена дръжка,
запечатан в хартиен плик с лепенка № А3545; дървена пръчка с дължина около
Вещественото доказателство, представляващо слухов
апарат, запечатан в полиетиленов плик с лепенка №
3546 да се върне на собственика му С.И.П. след влизане в сила на присъдата.
Вещественото доказателства, представляващо пистолет
марка „EKOL Tuna” мод. 635
с № Т666761, кал.
Веществените доказателства, представляващи 1 бр. „Сони Ериксон” с капак черно и сив на цвят, запечатан с
лепенка № А3549; 1 бр.мобилен телефон марка „Самсунг”
тъмносив на цвят с плъзгащ панел, запечатан с лепенка № А3550; 1 бр. мобилен
телефон марка „LG” с тъч-скрин с бял
капак и черен дисплей запечатан с лепенка № А 3551; 1 бр. мобилен телефон марка
„Нокиа” сивосин на цвят,
запечатан с лепенка № А 3552; 1 бр. мобилен телефон марка „Сони
Ериксон” сребрист на цвят, запечатан с лепенка № А3553; 1 бр. мобилен телефон
марка „Нокиа” черна на цвят с висулка зелено човече,
запечатан в полиетиленов плик с лепенка № А3433 да се
върнат на наследниците на пострадалия П. И.П., след влизане в сила на
присъдата.
Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативен съд – гр. Бургас в 15- дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.
М О Т И В И
Към присъда № 47/17.12.2013г по НОХД № 535/2013г на СлОС
Съдебното производство е образувано по повод
внесения от ОП –Сливен обвинителен акт п.д. № *6/2013г против М.С.П. за
престъпление по чл. 116 ал.1 т.3, предл.1,
т.4 предл.3 и т.6, предл.2 и 3, вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 НК.
Производството пред СлОС е по реда на глава
ХХVІІ от НПК- с проведено съкратено съдебно следствие пред първа инстанция.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура –Сливен поддържа обвинението против подсъдимия така,
както е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че същото е
доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и моли
подсъдимия да бъде признат за виновен по него и осъден. Счита, че фактическата
обстановка по делото е напълно изяснена и се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Счита, че подходящото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е
доживотен затвор, но с оглед приложимата разпоредба на чл. 58а ал.2 от НК,
следва да му бъде наложено наказание 30 години лишаване от свобода. Счита, че
гражданските искове следва да бъдат уважени от съда по справедливост, а веществените
доказателства- върнати на техните собственици, като част от тях, като вещи без стойност, да бъдат
уищожени.
В с.з. съдът конституира като граждански ищци и частни обвинители в наказателното производство синовете на постр.П. П.- А.П.П., Х.П.П. и А.П.И.. Тримата
лично и с повереник поддържат обвинението и настояват подс.М.П.
да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Настояват за
наказание доживотен затвор без замяна, което бъде заменено с лишаване от
свобода за срок от 30години. Предявяват
граждански искове срещу подсъдимия за заплащане на претърпените от
престъплението неимуществени вреди в размер на 50 000лв за всеки от тях,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от загубата на техния баща.
В с.з. служебният защитник на подсъдимия
коментира единствено вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, което с оглед
приложението на чл. 58а ал.1 от НК следва да се редуцира с 1/3. Изтъква като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подс.П., искреното му съжалениие за случилото се и
направеното самопризнание и не на последно място неговото заболяване, което
през годините е било диагностицирано като параноидна шизофрения, мания,
разстройство е бил настанен на лечение в ПБ-гр.Раднево и гр.Сливен. Именно
поради заболяването му, моли за приложението на чл. 40 ал.4 от НК. Счита, че
гражданските искове са основателни до размер на сумата 30 000лв за всеки
от гражданските ищци, като съдът следва да ги отхвърли до пълните им размери
като неоснователни и недоказани.
В с.з. подс. М.П. се признава за виновен в престъплението, в
което е обвинение, съжалява за стореното
и моли за най-минималното наказание.
От анализа на събраните и проверени в
хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Сливенски окръжен съд прие за
установено от фактическа страна , следното
:
Подс. М.С.П. е роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование, неженен, неработещ, неосъждан.
Той
е дете от втори брак на постр.С.П. ***.
От
2011г живеел и работел в гр.София, като рязко се прибирал при баща си в
гр.Кермен, особено след смъртта на майка му през 2000г.
Другият пострадал -П. П. *** и е чичо на подс.М.П.
/ брат
на баща му С.П./.
В средата
на м. декември 2012г, подс.М.П. *** и отседнал в дома на баща си с намерението да
му гостува за празниците. Къщата се намирала на ул.“Д. П.“№*, където постр.С.П. живеел
сам.
На 22.12.2012г, около 17 часа, подс.М.П. ***, когато на път за вкъщи случайно срещнал св.М.
И., комуто отправил заплашителни реплики,
очевидец на което станал св.Д.С.. След като подсъдимия се отдалечил, двамата свидетели
били много притеснени от отправените им заплахи, превъзбуденото състояние и
агресивно поведение на на подс.МПеев,
поради което се обадили на телефон 112. Те не само сигнализирали за случая, но
изказали опасенията си от възможна саморазправа на подс.М.П.
спрямо неговия баща, който бил жеското пребит от сина си М.П. преди една година.
Около 18 часа, подс.П. се прибрал в дома на
баща си и малко по-късно, около 19часа
настоял двамата да излязат да се разходят. Първоначално баща му отказал, но
тогава подс.П. извадил малка брадвичка, която
държал под връхната си дреха и му казал
: “Да не съжаляваш, че не си дошъл“. Синът бил доста настоятелен и баща му се съгласил
да излязат заедно на разходка. Двамата
тръгнали по улицата край ж.п. линията на града, като подс.П.
имал намерение да отидат в центъра на града да пият кафе. Когато обаче стигнали
до пресечката, водеща до дома на неговия чичо- постр.П.
П., подс.М.П.
изненадващо предложил да отидат на гости на чичо му. Макар и с неохота, постр.С.П. се съгласил и около 19.30ч.-19.50ч вече били
пред къщата на брат му, находяща се в гр.К., ул.“П. В.“ №*. В нея постр.П.П. живеел сам. Влезли в двора и тръгнали по стълбите на
къщата, когато постр.С.П. извикал по име брат си. По
същото време той си бил вкъщи и излязъл да ги посрещне. Поканил ги да влязат в
стаичка, находяща се в ляво от хода на къщата. След като гостите влезли вътре,
тримата седнали около малка масичка, разположена по средатата на стаята. Подс.П. седнал на малко столче, баща му на по-голям стол, а
чичо му- на леглото, разположено до масата. На нея имало оставени два ножа-
един с черна дръжка и един с дървена дръжка и остър връх. Тримата разгоряли
спокойно на общи теми, когато изведнъж и съвсем неочаквано за бащата и чичото, подс.П. станал рязко от стола, на който стоял, взел от
масата ножа с черната дръжка, който бил без остър връх и с гъвкаво острие и се
насочил към леглото,на което седял чичо му. Последният направил опит да се изправи срещу
подсъдимия, но с бързи движения подс.П. го хванал с
лявата ръка за врата, а с дясната му нанесъл няколко удара последователно в
областта на гърдите. Нападението било неочаквано, поради което постр. П. П. не
можал да използва за защита намиращия се на леглото му газов пистолет “ Екол
Туна“. Виждайки какво се случва и за да помогне на брат си, постр. С.П. станал бързо от стола на който
стоял, взел пръчката, на която се подпирал и посегнал на удари подс.М.П..
След като му нанесъл няколко удара по тялото с пръчката, подс.П.
оставил чичо си и се обърнал към баща си. Скочил срещу него, хванал го с ръка в
областта на врата за дрехата ,с която бил облечен и се опитал да го намушка на
два пъти с ножа в областта на лявата половина на гръдния кош отпред, но успял
да му причини само повърхностно-порезно нараняване. Подс.М.П.
успял да събори баща си на земята- между
масата и леглото, посегнал отново с ножа към гърдите му, но постр.С.П. упял да
хване острието с дясната ръка, в резултат на което получил порезни
рани по вътрешнната повърхност на дясната ръка, а удара попаднал в областта на дясната му буза, в посока към дясното ухо.
В резултат на получените удари, постр.
С.П. получил множество наранявания в
областта на дясната буза, гръдния кош- лявата половина отпред и различни
наранявания в областта на дясната и лявата ръка.
В един момент от схватката между баща
и син, подс.П. оставил баща си, извъртял се рязко назад и обърнал масичката, която била в стаята, като
я изхвърлил на една страна.
Използвайки момента, постр.С.П. побягнал навън, за да потърси помощ, а подс.М.П. се насочил към чичо си- постр.П.
П. и продължил да му нанася множество
последователни удари в различни части на тялото, но вече с ножа с дървената
дръжка, който преди това взел от
масичката. Когато чичото изпаднал в безпомощно състояние, подс.П.
напуснал дома му и се прибрал в къщата
на баща си.
След като постр.С.П.
успял да избяга от местопрестъплението, отишъл до дома на св. Е.К., находящ се
на улица“ П.В.“№ *. Тя била съседка
на неговия брат П. П.. В този момент постр.С.П.
бил много уплашен, с лице, обляно в кръв и наранявания в
областта на дясната ръка. Той казал на св.К., че дядо П. умира. Тогава тя
успяла да намери телефон и се обадила на зет си
св. М. В.. Около 21 часа той дошъл в нейния дом, където заварил постр.С.П.. От разговора с него разбрал, че се намира в
това състояние от действията на сина си М.П.. Тогава св. В. телефонирал на
централа 112. В резултат на подения от
него сигнал, на място пристигнали полицейски служители, екипи на „Бърза помощ“
и други лица от състава на МВР. Те установили, че П. П. е починал, а С.П. бил откаран в ЦСМП при
МБАЛ“Д-р Иван Селимински“АД-Сливен, където му била оказана медицинска помощ.
На мястото на произшествието бил
извършен оглед от ДСОГ при РУ“Полиция“-Сливен, като впоследствие били извършени
още два огледа- в дома, обитаван от бащата на подсъдимия и този на неговия
чичо, в който тримата били отседнали преди убийството. По време на тези огледи
били иззети множество вещи, имащи отношение към извършеното престъпление, включително
двата ножа -оръжия на престъплението.
Същият ден подс.П. е
бил задържан за срок от 24 часа по чл. 63 от ЗМВР, а на
другия, спрямо него била взета постоянна
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
По делото са изготвени две съдебно-медицински
експертизи от вещото лице Д-р Т.Ч.. Първата е
съдебно-медицинска експертиза на труп- този на постр.П. П.. Втората е на живо лице и касае нанесените на другия пострадал С. П. телесни увреждания.
Видно от заключението на първата
съдебно-медицинска експертиза, постр.П. П. е получил
множество прободно-порезни и порезни рани в областта на главата, лицето, шията,
гърдите отред и областта на ръцете, като тези наранявания са получени от
действието на прободно-порезно оръжие, каквото е ножа. При огледа на трупа са установени множество
прободно-порезни и порезни рани в областта на главата и лицето, наличие на
такива рани в областта на предната повърхност на шията, с прерязвания на
артериални и венозни съдове, мускулни снопове и други анатомични структури.
Установени са множество прободно-порезни
и порезни рани в областта на устните, дясната ноздра и носа, в областта на
лицето, слепоочията, скулните области, очниците и долната челюст. В областта на
предната повърхност на гръдния кош са установени нанесени седем
прободно-прорезни рани, като всички били с проникване в гръдната кухина. Пет от
тези рани били в областта на лявата половина на гръдния кош, като три от тях били в областта на сърцето, с
проникване на раневите канали в околосърцевата торбичка, а останалите са
преминали в средните дялове на левия бял дроб. Две прободно-прорезни рани били
в областта на дясната половина на гръдния кош и също с проникване в гръдната
кухина, като в дълбочина били засегнали беродробния паренхим в областта на
средните дялове на десния бял дроб.
Причината за настъпването на смъртта
според вещото лице Д-р Ч. е изпадането в състояние на хеморагичен и травматичен
шок вследствие на масивните кръвоизливи от причинените прободно-прорезни и
порезни рани в областта на шията, лицето, гърдите и горните крайници, с
нарушаване целостта на голям брой артериални и венозни съдове с различен диаметър, както и вследствие проникващите
наранявания със засягане на белите дробове и наличие на около 1,5 л. кръв в
гръдната кухина. Получените увреждания били причинени приживе, което било видно
от кръвонасяданията около нараняванията, аспирирането на кръв в белите дробове
и анемизирането на кожата, лигавиците и вътрешните органи.
Според вещото лице Д-р Ч., при
причиняването на описаните наранявания в областта на лицето, шията и гръдния
кош, пострадалия П. П. е бил в съзнание и е изпитвал мъчителни болки и
страдания. Смъртта му е настъпила бързо, но не мигновено. Нанасянето на прободно-порезни рани в областта на шията,
лицето и гръдния кош е било придружено с
причиняване на мъчителни болки и страдания. Получените увреждания се характеризирали със
значителна жестокост, тъй като всички от тях били нанесени в онези области на
тялото, където се намирали жизненоважни органи.
Съгласно експертното заключение, механизмът на
получаване на описаните по-горе прободно-порезни и порезни наранявяния е от
действието на прободно-порезно оръжие, каквото е ножа.Прободно-порезните и порезните рани добре отговаряли да са
причинени чрез множество замахвания с нож или ножове, като същите добре
отговаряли да са намерените по време на огледа на местопроизшествието. При
подобни наранявания смъртта настъпвала за около 10 минути, като малко преди
това, пострадалият изпадал в
безсъзнателно състояние вследствие на мозъчна хипоксия, тъй като мозъчната
тъкан била най-чувствителна към липса на кислород. Получените наранявания в
областта на ръцете сочели, че в началото
на инцицента, пострадалият е бил в състояние да осъществи отбранителни
действия. По време на причиняване на наранявянията пострадалият и нападателят
са били лице срещу лице един спрямо
друг. Според Д-р Ч. добре отговаряло пострадалият да е бил в седнало положение
на леглото, а нападателят пред него и над него, като извършвал множество
замахвания с нож, нанасяйки множество удари с него в областта на горната
половина на тялото. В началото пострадалият се опитвал да се предпазва, опитвайки
се да хване острието на ножа и по този начин получил наранявания в областта на
дланните повърхности на ръцете и пръстите на ръцете. Според вещото лице, след
инцидента пострадалия не се е изправял и положението на тялото му не е било
променяно. Нараняванията по тялото му са били причинение със силни замахвания
на ръката с нож, в посока отпред-назад, както и в странична посока
отляво-надясно и обратно в областта на предната повърхност на лицето, главата ,
шията, предната повърхност на гръдния кош.
Експретното заключение сочи, че
настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на причинените
порезни и прободно-порезни наранявания в областта на главата, шията, гръдния кош и горните крайници.
От извършената по делото
съдебно-химическа експретиза е установено, че в изследваната проба от кръв,
взета от постр.П.П. не е
доказано наличие на етилов алкохол.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза на живо лице, при освидетелстването на постр.С.П.
са установени порезна рана в областта на
дясната буза , с дължина около 5-6 св, с посока от дясната назолабиална
гънка към дясното ухо, повърхностна
порезна рана в областта на лявата половина на гръдния кош отред, на равнището
на петото ребро, с умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите, с
дължина 5-6 см, порезна рана в областта на възгланичката на показалеца на дясната ръка, с дължина
около2 см, порезна рана в областта на гръбната повърхност, на петия пръст на
дясната ръка с дължина 2,5 см,, порезна рана по ввътрешната повърхност на
палеца на дясната ръка с дължина 2,5 см, със слабо изразено кървене от нея и
повърхноста охлузна рана в областта на гръбната повърхност на лявата длан, с
размери около 2-3 см и наличие на подобна рана в областта на гръбната
повърхност на палеца на лявата ръка.
Видно от експертното заключение,
порезните и прободно-порезните рани са причинени от действието на порезно
оръжие, каквото е ножа и добре отговаряли
да са получени по начин и време, както съобщавал самия освидетелстван. Нараняванията в областта
на дясната му ръка добре отговаряли да са получени при защитно хващане на
острието на ножа от страна на пострадалия.
Описаните по-горе увреждания причинили
на пострадалия разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК. При правилно
протичане на оздравителните процеси, такива увреждания заздравявали за срок от
2-3 седимици.
Вещото лице счита, че постр.С.П. случайно не е получил по-тежки увреждания, даже
смъртоносни, тъй като на мястото на нараняването- в областта на лявата половина
на гръдния кош се намирали жизненоважни органи като сърце и бял дроб.
По делото е извършена и комплексна съдебно-
присихатрична и съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещите лица от
МБАЛ “Света Марина“ ЕАД-гр.Варна: доц. Д-р П.М., д-р А.Д. и д-р К.К..
Според тях, при осв. М.П. има данни за понесени в миналото болестни епизоди,
които най-добре отговаряли на биполярно афективно разстройство. Тези епизоди
били чисти и в някои случаи с психопатични симптоми. Маркирали се чисти и
пълноценни емисии с нормално функциониране, в каквата се е намирал осв. М.П. по
време на деянието. Това състояние било близко да психичното здраве. От друга
страна, той бил с намалени задръжки поради особеностите на личнвостта му под влияние на алкохол/
личностово разстройство с алкохолна интоксикация/. Той бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното, но бил улеснен в значитена
степен от личностовите си особености в рамките на личностово разстройство от
смесен тип, с преобладаване на диссоциалните алементи и приема на алкохол. Тази
преценка според вещите лица отговаряла на категорията на „психопатията“,
използвана в миналото. От направените
изследвания и от данните по делото, екпертите стигат до извода, че не могат да
се потвърдят болестни мотиви за извършване на деянието. Ако се използвала
класификацията ан Шипковенски за механизма на извършвване на умъртвяването,
можело безусловно да се приеме, те той е интелигиблен, т.е. мотивацията на осв.М.П. била разбираема и логично изводима, извън болестните
епизоди в миналото му. По време на експертното
изследване, вещите лица не са установили данни за наличие на симптоми на
психична болест в тесния смисъл на думата, която да удовлетворява критериите за
разстройство на съзнанието. Според
експертното заключение няма пречки от медицинско естество, които да
възпрепятстват подс.М.П. от участие в правни
процедури и даване на обяснения. Предвид риска от възникване на нов епизод, вещите
лица предлагат прилагане на чл. 40 ал.4 НК.
По делото е била назначена балистическа
експертиза, изготвена от в.л. инж. Р.М., според който открития на мястото на произшествието и
намиращ се във фактическа власт на постр.П.П. към деня на инцидента пистолет марка „Екол Туна“,
модел 635 с №Т666761 , 8 калибър, не предствлява огнестрелно оръжиие по смисъла
на ЗОБВВПИ. Същият бил технически изправен и годен за стрелба. Предадените за
изследване патрони, иззети заедно с
огнестрелното оръжие били също годни за стрелба и представлявали боеприпаси за
газово оръжие по смисъла на закона. Те можели да се използват за стрелба с
предадения за изследване пистолет “Екол Туна“.
Гореописаната
фактическа обстановка напълно се покрива с изложеното в обстоятелствената част
на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
На основание чл. 373 ал.3 от НПК, съдът прие
за установени изложените фактически
обстоятелствата, като се позова на направеното от подсъдимия самопризнание по
реда на чл. 371 т.2 от НПК и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Тази фактическа обстановка съдът прие
за установена по безспорен и категоричен начин в резултат на извършения анализ на
всички събрани и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, ценени както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, а именно: обясненията на подсъдимия /прочетени/,
показанията на св.С.П., св.Х.П., св.Д.П., св.А.И., св.П.П.,
св.С. Г., св.А. В., св.Д.С., св.Е.К., св.М. И., св. М. В. /прочетени/,
заключенията на две съдебно-медицински
експертизи/ прочетено/, заключението на съдебно- химическа експертиза /проченено/,
заключението на балистична експертиза /прочетено/, заключеине на комплексна съдебно-
присихатрична и съдебно-психологична експертиза /прочетено/ и писмените доказателствени материали -
огледни протоколи, фотоалбуми, акт за смърт, епикриза, удостоверение за наследници,
справка за съдимост, характеристична справка, декларация.
Съдът изцяло дава вяра на показанията на
всички разпитани по делото свидетели, тъй като са последователни,
непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи макар и в
различна степен за изясняване на определени факти и обстоятелства, включени в
предмета на доказване.
Най-значимите свидетелски показания,
допринасящи за пълното и точно изясняване на фактическата обстановка по делото,
са показанията на единствения очевидец на престъплениието-
постр.С. П.. Те са подробни, последователни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Важни са и показанията на св. Е.К. и нейния зет –
св. М. В., които се притекли на помощ на постр.С.П.,
както и на св.Д.С. и св.М. И., които възпроизвеждат преките си впечатления от състоянието
на подсъдимия непосредствено преди да извърши престъплението.
Съдът възприема изцяло заключенията на вещото
лице Д-р Ч., изготвило двете съдебно-медицински експертизи, тъй като подробни,
обосновани и не пораждат никакво
съмнение относно тяхната
правилност. Не са оспорени
от страните и в голяма степен допринасят за изясняването на съществени
обстоятелства, включени в предмета на доказване, като механизма на причинените телесни
увреждания и причината за смъртта на постр.П. П.. Заключенията
са изготвени от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и
професионализъм съдът няма основания да се съмнява.
Съдът възприема заключението на
комплексната съдебно- присихатрична и
съдебно-психологична експертиза. То е изготвено от три вещи лица, чийто висок
професионализъм е извън съмнение. Заключението е изключително подробно,
обосновано и ясно, не се оспорва от
страните и дава недвусмислен отговор на изключително важния за казуса
въпрос, а именно: дали
подсъдимият страда от психично заболяване, което изключва внемяемостта. Според становището на тримата експерти, въпреки
наличието на психично заболяване, датиращо
по думи на подс.П. от 1997г/ след казармата/ ,
той е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното, но е бил улеснен в значителна степен от личностовите си особености,
в рамките на личностово разтройство от смесен тип, с преобладаване на
диссоциални елементи и прием на алкохол, т.е неговото психично заболяване не
изключва вменяемостта. Според вещите лица няма пречки от медицинско естество,
които да препятстват участието на посъдимия в наказателното производство.
Съдът приема изцяло заключенията на балистичната
и химическа експертизи, тъй като са изготвени от компетентни вещи лица, в чиято
добросъвестност няма основания да се
съмнява. Еспертизите са обосновани, ясни, неоспорени и не пораждат съмнение
относно тяхната правилност.
Съдът
дава вяра на обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство, с
изключение на част от тях, в която твърди, че непосредствено преди извършване
на престъпрлението, неговият чичо /постр.П.П./ без да каже нищо,
взел един нож от масата и нападнал баща му, а той му се притекъл на помощ. Това
твърдение противоречи на показанията на единствения очевидец на престъплението-
постр.С.П.,
според който подс.П. още със сядането на
стола, без да казва нищо, взел от масата ножа и посегнал първо към чичо си, който
в този момент стоял на леглото. Постр. С.П. твърди, че се притекъл се на помощ
на брат си, като започнал да удря сина си с пръчката, на която се подпирал,
което накарало подс.П. се обърнал към него, нападайки го с нож. Но тъй като ножът бил с по-меко
острие и се огъвал, подс.П. взел другия нож и отново
се опитал да го намушка, при което последвало боричкане между двамата и
наранявания /описани подробно по-горе/. Съдът кредитира показанията на
свидетеля-очевидец, тъй като се подкрепят и
допълват от показанията на другите свидетели, както и от заключенията на
двете съдебно-медицински експертизи, устанояващи вида и локализацията на телесните
увреждания на двамата пострадали, които според вещото лице добре отговарят да
са получени по начина и с оръжието, за които съобщана
постр.С.П..
Съдът кредитира и писмените доказателствени
материали, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК, тъй
като са изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства,
неоспорени от страните.
От така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подс. М.П. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 116 ал.1 т.3 предл.1, т.4 предл.3,
т.6 предл.2 и 3, вр. с чл. 115, вр. с чл.
18 ал.1 от НК., тъй като на инкриминираната дата и място направил опит умишлено
да умъртви повече от едно лице- баща си С.И.П. и чичо си П. И.П., в резултат на
което настъпила смъртта на чичо му П. П., а по отношение на С.П. деянието е
останало недовършено по независещи от дееца причини.
От съвкупната преценка на събрания
доказателствен материал безспорно е установено както авторството на
деянието, механизма на извършването му, вида, локализацията, степента на уврежданията, оръжието на престъплението, причинно-следствената
връзка между действията на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат-
смъртта на постр.П. П. и телесните увреждания на
постр. С.П. и П. П..
Налице са свидетелски показания на очевидец
на престъплението –постр.С.П., както и косвени доказателства, сочещи без съмнение, че автор на престъплението е именно
подсъдимия. Ето защо, съдът приема, че
от обективна страна деянието е доказано по несъмнен начин.
Заключенията на двете
съдебно-медицински експертизи установят
вида и характера на причинените увреждания на двамата пострадали, механизма на
получаването им, какво и наличието на причинно –следствената връзка между
настъпилите увреждания и деянието на подсъдимия.
Относно
съставомерността на деянието, т.е. обстоятелството, че е извършено от
подсъдимия и правната му квалификация не се оспорва от страните по делото.
Константна
е съдебната практика, че деянието се квалифицира като опит за убийство на
повече от едно лице, като е настъпила смъртта на едното от тях, а по отношение
на второто- не e
настъпила случайно и по
независещи от дееца причини. Посоченото квалифициращо обстоятелство се извежда
не само от конкретния вредоносен резултат на деянието, но от характера, вида и
броя на уврежданията, настъпили в резултат на деянието, които характеризират престъплението с обществена
опасност, много по-висока от тази на други такива деяния.
Съдебната
практика безрезервно приема, че в случаите, когато е настъпила смъртта само на
едно лице, а спрямо другите престъплението е останало в стадия на опита, деецът
отговаря за опит към престъпление по чл. 116 т.4., какъвто е и настоящия казус.
В тази насока са ППВС №2/1957г, изменено
и допълнено с ТР №7/1987г на ВС/. Втората алтернатива на чл. 116 т.4 предл.2 от
НК се прилага, когато умъртвяването на повече от едно лице е извършено с едно
деяние, като еднородната идеална съвкупност е въздигната в квалифициращ признак
на престъплението. Единствено от това престъпление се обуславя от
обстоятелствата, че деянието е едно и че последиците от него се обхващат от
умисъла на дееца. В този смисъл е ТР № 72/1984г по н.д. № *3/84г на ОСНК на ВС
и решение № 252/18.07.1989г по н.д. № 272/89г на първо н.о. на ВКС.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал противообществения характер на
деянеието, предвиждал е и искал настъпването на общественоопасните му поседици.
За прекия умисъл се съди и по средствата, с
които е извършено престъплението, от насоката, силата и броя на ударите, мястото на нараняването, разстоянието, от
което се посяга към жертвата, оръжието на престъплението. Освен това, тъй като
се касае за опит за убийство на повече от едно лице, опит е възможен само, ако
деецът действа с пряк умисъл.
В казуса прекият умисъл на подс.П. се извежда от осъществените конкретни действия
/удари с нож/, от вида на използването опасно оръжие, годно да причини смъртта/
нож/, броя на нараняванията/ 7 пъти само в областта на гърдите/, насочването
на оръжието към жизненоважни органи и анатомични
структури от телата на пострадалите/ гърди, лице, шия/, които при постр.С.П. само по случайност не са били засегнати.
Съдебната практика в тази насока е константна
и приема, че винаги, когато деецът действа по начин и със средство, което е годно
да причини смъртта на жертвата, когато
са причинени множество телесни увреждания, с нанасяне на множество
удари, носечи към онези части от тялото, където се намират жизненоважни органи
и анатомични структури от човешкото тяло, е налице пряк умисъл за убийство, а
не за причиняване на телесна повреда.
Ненастъпването на целените и
исканите от дееца вредоносни последици от престъплението –смъртта на повече от
едно лице, се дължи на чиста случайност и своевременно на оказана адекватна
помощ от св. св.Е.К. и нейния син- св св.
М. В.. Подсъдимият е действал с намерението да умъртви повече от едно лице, по
едно и също време и на едно и също място. Убийството на постр.П.П. и опитът за убийство на пост.С.П. са извършени непосредствено
едно след друго и представляват една непрекъсната престъпна дейност и доколкото
е настъпила смъртта само на едно от лицата, а спрямо другото деянието е
останало във фазата на опита, деянието се квалифицира като опит към
престъпление по чл. 116 ал.1 т.4 предл.3 вр. с чл.115 от НК. При този опит, макар и изпълнителното деяние
по отношение на единия от пострадалите да е било довършено, по независещи от
дееца причини не са настъпили
предвидените в цитираната разпоредба и
целените от него вредни последици.
Подс. П. е извършил убийство на своя чичо П. П., като само благодарение на шанса и
случайността, не е настъпила смъртта на неговия баща постр.С.П.,
т.е. налице е довършено престъпление, както и опит за убийство по отношение на
втората жертва, тъй като престъплението е останало недовършено по независещи от
дееца причини.
Несъмнено е налице квалифициращият признак на
чл. 116 ал.1 т.3 предл.1 и т.4 предл.3
от НК, тъй като обекта на посегателството e повече от едно лице, единия от който е бащата на подсъдимия.
За да е налице квалификацията по чл.
116 т.4 от НК, наред с другите признаци на състава на престъплението, е
необходимо от субективна страна, умисълът за убийството на повече от едно лице
да е възникнал предварително, по време на извършване убийството на първото
лице или непосредствено след него, като
деятелността- убийството на второто лице, предствалява продължение на същото
престъпление. В този смисъл е ППВС №14/1963г. Именно тази особеност на
субективната страна определя извършеното от дееца като едно преспление, но с
множество пострадали.
Квалифициращите обстоятелства за престъплението
по чл. 116 т.6 НК са начинът и
средствата за извършване на умишлено убийство. Изисква се убийството да е
извършено по начил или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено
мъчителен начин за убития или с особена жестокост.
В казуса са налице два от квалифициращите признака по чл. 116
ал.1 т.6 от НК - предл. 2 и предл.3., а
именно – деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, както и с особена жестокост.
Под особено мъчителен начин за убития
се разбира начин, който причинява изключителни страдания за жертвата, като го лиши от живот чрез множество удари, постепепно задушаване и
др.
От заключението на
съдебно-медицинската екпертиза на трупа на
постр.П. П. е видно, че по тялото му са били
установени множество увреждания, а
именно прободно-порезни и порезни рани в областта на лицето, шията, гръдния
кош, горните крайници, причинени приживе
с нож,. Той е изпаднал в хеморагичен и травматичен шок вследствие на масивните
кръвоизливи от нанесети му рани по шията, лицето, гърдите и горните крайници, с
нарушаване целостта на голям брой артериални и венозни съдове, с различен
диаметър, със засягане на белите дробове и наличие на 1,5 литра кръв в гръднат
кухина. Само в областта на предната повърхност на гръдния кош на постр.П.П. са установено седем
прободно-прорезни рани, като всички са с проникване в гръдната кухина, където е
общоизвестно, че се намират жизнено важни органи на човешкото тяло.
Освен това, смъртта не е настъпила минговено, поради което постр.П. П.
е изпитвал мъчителни болки и страдания приживе, осъзнавайки ужаса от настъпването
на смъртта и своето безсилие. Затова съдът приема, че деянието е извършено
по особено мъчителен за жертвата начин.
Съставът на особената жестокост е
налице, когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение,
отмъстителност или садизъм, които го харакетиризират като жесток човек.
Несъмнено подс.М.П.
е осъществил престъплението, в което е обвинен с особена жестокост, тъй като
причинил на постр.П.П.
увреждания, които по начина на причиняването се характеризират с особена
жестокост. Всички увреждания са били
нанесени с нож и в онези области от тялото на жертвата, където
се намират жизненоважни органи / шия, лице, гръден кош/. Ударите с нож са
били можество/ само седем в гръдната област/,
силни, последователни и насочени предимно към горната половина на тялото, където
се намират най-важните органи от
човешкото тяло като сърце, бял дроб и др. При нанасянето им подс.П.
е проявил изключителна ярост, ожесточение и хлъднокръвие спрямо най-близките си
роднини, причинявайки смъртта на чичо си, а по случайност само телесни
наранявания на баща си.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подс.М.П.
съдът изходи от всички индивидулизиращи отговорността обстоятелства.
Съдът счита за отегчаващо
отговорността обстоятелство, че подс.М. П. е действал изключително хладнокръвно
и дръзко, както и лошите му
характеристична справка, от които се установява, че е криминално проявен.
Освен
това, по делото се съдържат данни, че не за първи път е проявил агресия спрямо най-близките
си роднини. След смъртта на майка му през 2000г състоянието му рязко се
влошило, спрял да се лекува и започнал системна физическа саморазправа спрямо баща си и баба си. Заплашвал, че ще затрие целия им род.
Само година преди инцидента упражнил
физическо насилие над своя баща и чичо, като
пребил баща си до такава степен, че се наложило да лежи в болница. След
този инцидент бил приет на лечение в Психиатричнватна
Болница - гр.Раднево.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало, разкаяние за
извършеното, както и наличието на психично заболяване/ макар и неизключващо
вменяемостта/, което до голяма степен, в
съчетание с приема на алкохол, е обусловило проявената агресия, ярост и
изключителна жестокост към най-близките
му роднини, както и агресия дори
към случайно срещнати познати от гр.Кермен- св.М. И. и св. Д.С..
Именно поради наличието на данни за
психично заболяване и като съобрази дадената препоръка от трите вещи лица, изтотвили
комплексната експретиза, съдът прецени,
че на основание чл. 40 ал.4 от НК е необходимо да постанови спрямо подсъдимия да се полагат съответните
медицински грижи за срока на наложеното му наказание.
Коментираните смекчаващи отговорността
обстоятелства нямат харакер нито на многобройни, нито на изключителни, поради
което съдът определи наказаниието при условията на чл. 54 НК, прилагайки разпоредбата
на чл. 58а ал.2 и ал.3 НК, тъй като производството е по реда на гл. 27 от НПК.
Формалното волеизявление по чл.
371т.2 от НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не се
интерпретира като допълнително
смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на санкцията. Това е така, тъй
като благоприятната последица от този вид самопризнание е определена от самия
закон - чл. 373 ал.2 от НПК, която препраща към приложението на чл. 58а ал.1 от НК и не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение./арг. от ТР №
1/2009г на ВКС/.
Извършеното
от подс. П. престъпно деяние е в най-висока степен
обществено опасно и морално укоримо, тъй като е направил опит да отнеме живота на
двама мъже, които са сред най-близките му роднини/ баща и чичо/, проявявайки
изключително хладнокръвие и жестокост, като само благодарение на шанса и
случайността едната от жертвите се е
спасила.
Изхождайки от принципите на целесъобразност,
справедливост и хуманност, които стоят в основата на наказанието и
преследваните от него цели, съдът прие, че е нужно да бъде упражнена по-тежка
държавна принуда спрямо подсъдимия, като наред с поправянето му, ефективно да
въздейства и възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
За извършеното престъпление, законодателят е
предвидил три вида наказания: лишаване от свобода от 15г до 20години, доживотен
затвор и доживотен затвор без замяна.
Като прецени
отегчаващите, смекчаващите отговорността обстоятелства, целта на наказанието с оглед индивидуалната и генералната
превенция, тежестта на престъплението, обществената опасност на деянието и
дееца, съдът определи справедливо и адекватно на извършеното наказание
доживотен затвор, което по правилата на чл. 58а ал.2 от НК замени с наказание лишаване от 20 до 30 години.
При индивидуализацията на наказанието съдът приложи разпоредбата на чл. 58а ал.3 от НК, съгласно която наказанието
лишаване от свобода се налага в пределите между 15 и 30 години. Като отете
всички индивидуализаращи отговорността обстоятелства и при задължителното
приложение на чл. 58а ал.2 и ал.3 от НК, съдът прецени, че следва да наложи
наказание лишаване от свобода, като неговия размер определи при баланс на
смегчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: за срок от 22
години.
На основание чл. 60 ал.1 вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, наложеното наказание
22 години лишаване от свобода следва
да се търпи ефективно, при първоначален
строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59 ал.1 от НК,
съдът приспадна от така определеното наказание времето, през което подс.П. е с мярка за неотклонение “задържане под стража“- считано
от 23.12.2012г.
В
настоящото производство трима от
синовете на постр.П.П. бяха
конституирана като частни обвинители
и граждански ищци - А.П.
П., Х.П.П. и А.П.И.. Съдът
прие за съвместно разглеждане в процеса предявените от тях против подс.М.П. граждански искове за заплащане на обезщетение за
претърпените от престъплението неимуществени вреди, оценени на 50 000лв за всеки от тях.
Гражданските искове за присъждане на обезщетение
за претърпените от престъплението неимуществени вреди, са с правна квалификация
чл.45 ЗЗД и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, са частично основателни и доказани -до размер
на 40 000лв за всеки от гражднските ищци. В частта до пълните им размери
от по 50 000лв, съдът ги отхвърли като
неоснователни и недоказани.
Несъмнено децата на постр. П. П. са от кръга на законните
наследници, които имат право да претендират
неимуществени вреди от
престъплението. В преценката си доколко исковете са
основателни и доказани, съдът изследва
какви душевни болки и страдания са търпяли и продължават да търпят, след което
определя справедлив паричен еквивалент на тези страдания съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД.
Тъй като не бяха доказани особено
близки отношения между синовете и покойния им баща, нито в каква степен са
търпели и продължават да търпят страдния
от неговата загуба, съдът присъди обезщетение по справедливост в рамките на
обичайното и съобразно практиката на съдилищата.
С присъдата съдът постанови част от веществените
доказателства да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Друга част от тях постанови да се върнат на наследниците на
техния собственик- постр.П.П.,
а слуховият апарат - върна на собственика
му постр. С.П..
По правилата на процеса, съдът осъди
подсъдимия да заплати по сметка на СлОС сумата 1675.50лв, представляваща разноски
по делото , както и сумата 4800
лв- държ.такса върху уважените граждански искове.
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: