Р Е Ш Е Н И Е
№ 621
гр.
Хасково,
12.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на дванадесети юли,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При
участието на секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №1124 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „Анита“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Д., бул.“Г.С.Р.“ №***,
представлявано от М. Х. Г., подадена чрез адв. М.М. от „Адвокатско дружество М.М.
и съдружници“ срещу Ревизионен акт № Р-16002617009021/31.07.2018г., с който
допълнително е начислен данък върху добавената стойност дължим от дружеството
по ЗДДС за периода от 01.08.2015г. до 30.10.2016г., в размер на 297 832.34
лв. главница и лихва в размер на 72 423.73 лв., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 621/25.10.2018г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП и Решение №
621/12.11.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП за
поправка на явна фактическа грешка на Решение № 621/25.10.2018г.
В
жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен и необоснован, поради противоречие
с ДОПК, с материалноправните разпоредби на ЗДДС, на Директива 112/2006/ЕС, на
практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Искането до съда е за отмяна на
ревизионния акт. Претендират се съдебно-деловодни разноски. Допълнителни
подробни аргументи в насока незаконосъобразност на оспорения акт са изложени и
в представените по делото писмени бележки от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Ответникът
– Директорът на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП – Пловдив, редовно призован се
представлява от юрисконсулт, който моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и недоказана, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнителни съображения излага в представените по делото
писмени бележки.
От
фактическа страна се установява следното:
Производството
по оспорвания РА е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) № Р – 16002617009021-020-001/19.12.2017г., изменена със
заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизии (ЗИЗВР) № Р – 16002617009021-020-002/20.03.2018г.,
издадени от Г. Н.– началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, като на основание
чл.112, ал.2, т.1, чл.113 ал.3 и чл.114, ал.1 от ДОПК, е възложено извършването
на ревизия на „Анита“ЕООД.
След
завършване на ревизията и в 14-дневния срок по чл.117, ал.1 от ДОПК, резултатите
от същата са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-16002617009021-092-001/01.06.2018
г. (л. 193-204), връчен електронно на данъчно задълженото лице на 05.06.2018г.
В ТД на НАП – Пловдив е постъпило искане, на основание чл.117, ал.5 от ДОПК,
срока за представяне на възражения по доклада да бъде удължен. С уведомление №
Р –16002617009021-РУС-001/13.06.2018г.
(л.188) срока за подаване на възражението е удължен до 19.07.2018 г. На
20.07.2018г., в ТД на НАП – Пловдив е постъпило възражение от М. Х., управител
на „Анита“ ЕООД (л.180), ведно с приложения към него.
След
преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и
обстоятелства, на направените изводи и основания за тях, органа възложил
ревизията и ръководителя на ревизията са приключили същата с издаването на РА № 16002617009021-091-001/31.07.2018 г. Актът е връчен на
13.08.2018г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път в
ИС „Контрол“ (л.154).
С
оспорения РА на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС за
данъчни периоди от 01.08.2015г. до 31.10.2016г. и лихви за просрочие към тях,
изчислени към 31.07.2018г., както следва:
За
данъчен период от 01.08.2015г. до 31.08.2015г. - съгласно констатациите на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по фактури №**********/19.08.2015г.;№**********/19.08.2015г.;№*********
/21.08.2015г., се начислява допълнително ДДС в общ размер 18 207,24 лв. и
лихва за просрочие 5 317,91 лв.
За
данъчен период от 01.09.2015г. до 30.09.2015г. - съгласно констатациите на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по фактури с №**********/01.09.2015г.;№**********/01.09.2015г.;№*********/21.09.2015г.;№**********/09.09.2015г.;
№**********/11.09.2015г.; №**********/16.09.2015г.;№**********/21.09.2015г.; №**********/28.09.2015г.,
се начислява допълнително ДДС в общ размер 73 775,93 лв. и лихва за
просрочие 20 932,25 лв.
За
данъчен период от 01.10.2015г. до 31.10.2015г. - съгласно констатациите на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по фактура №**********/07.10.2015г., се
начислява допълнително ДДС в общ размер 10 421,64 лв. и лихва за просрочие
2861,19 лв.
За
данъчен период от 01.11.2015г. до 30.11.2015г. - съгласно констатациите на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по фактури с №**********/02.11.2015г.;№**********/09.11.2015г.,
се начислява допълнително ДДС в общ размер 26 624,93 лв. и лихва за
просрочие 7102,23 лв.
За
данъчен период от 01.12.2015г. до 31.12.2015г. - съгласно констатациите на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по фактури с №**********/01.12.2015г.; №**********/01.12.2015г.,
се начислява допълнително ДДС в общ размер 20 886,92 лв. и лихва за просрочие
5391,47лв.
За
данъчен период от 01.01.2016г. до 31.01.2016г. - съгласно констатациите на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по фактура с №**********/07.01.2016г., се
начислява допълнително ДДС в общ размер 12 923,63 лв. и лихва за просрочие
3220,92 лв.
За
данъчен период от 01.02.2016г. до 28.02.2016г. - съгласно констатациите на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по фактура №**********/02.02.2016г., се
начислява допълнително ДДС в общ размер 12 609,41 лв. и лихва за просрочие
3044,42 лв.
За
данъчен период от 01.03.2016г. до 31.03.2016г. - съгласно констатациите на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по фактура №**********/10.03.2016г., се
начислява допълнително ДДС в общ размер 13 577,30 лв. и лихва за просрочие
3161,06 лв.
За
данъчен период от 01.04.2016г. до 30.04.2016г. - съгласно констатациите на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по фактура №**********/04.04.2016г., се
начислява допълнително ДДС в общ размер 13 377,88 лв. и лихва за просрочие
2995,58 лв.
За
данъчен период от 01.05.2016г. до 31.05.2016г. - съгласно констатациите на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по фактура№**********/05.05.2016г., се
начислява допълнително ДДС в общ размер 12 683,32 лв. и лихва за просрочие
2737,76 лв.
За
данъчен период от 01.06.2016г. до 30.06.2016г. - съгласно констатациите на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по фактури с №**********/03.06.2016г.;№
**********/07.06.2016г., се начислява допълнително ДДС в общ размер
13 839,31 лв. и лихва за просрочие 2871,89 лв.
За
данъчен период от 01.07.2016г. до 31.07.2016г. - съгласно констатациите на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по фактура с №**********/12.07.2016г., се
начислява допълнително ДДС в общ размер 14 045,71 лв. и лихва за просрочие
2789,86 лв.
За
данъчен период от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. - съгласно констатациите на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по фактури с №**********/05.08.2016г.;№
**********/19.08.2016г., се начислява допълнително ДДС в общ размер
19 879,96 лв. и лихва за просрочие 3783,02 лв.
За
данъчен период от 01.09.2016г. до 30.09.2016г. - съгласно констатациите на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по фактури с №**********/02.09.2016г.;№**********/07.09.2016г.;
№**********/07.09.2016г.; №**********/13.09.2016г.; се начислява допълнително
ДДС в общ размер 17 492,15 лв. и лихва за просрочие 3182,85 лв.
За
данъчен период от 01.10.2016г. до 31.10.2016г. - съгласно констатациите на
основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, по фактури с №**********/10.10.2016г.; №
**********/11.10.2016г. и с № **********/24.10.2016г., се начислява допълнително
ДДС в общ размер 17 487,01 лв. и лихва за просрочие 3031,32 лв.
В хода на
ревизионното производство, органите по приходите са извършили процесуални
действия по реда на ДОПК, резултатите от които са приложени като доказателства
към РД, който, на основание чл.120, ал.2 от ДОПК, е неразделна част от РА и
настоящата административна преписка. Установено е следното:
Ревизираното
дружество „Анита“ ЕООД е регистрирано по ДОПК на 02.09.1996г., която е обща
регистрация. Със специална регистрация дружеството е регистрирано по ЗДДС
считано от 11.11.2006г. с основна дейност - търговия. Едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството е М. Х. Г..
През
ревизирания период от 01.08.2015 г. до 31.10.2016 г. органът по приходите е
установил, че дружеството извършва търговия на едро със захарни изделия и
стопанисва търговски складове в гр. Д. и Х.. Осъществява и разносна търговия в
МПС с регистрирани ЕКФП.
За
данъчните периодите от 01.08.2015 г. до 31.10.2016 г. „Анита“ ЕООД е декларирало
вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС на захарни
изделия за И. по издадени 33 броя фактури, като получател на стоките е „Qual Group S.R.L.“ с VIN: ************. Вътреобщностните доставки
на стойност 1 489 161.68 лв. са отразени в дневниците за продажби на
ревизираното дружество за съответния данъчен период и в СД по ДДС. Транспортът
е извършван от дружествата: „АМ-Комерс“ ЕООД и „Сим-Транс 2001“ ЕООД и е бил за
сметка на получателя.
Към
ревизионното производство с Протокол №1427976/04.05.2018г. е приобщена проверка
приключила с Протокол № П-16002616212962-073-001/24.11.2017г. Проверката е
извършена във връзка с отправена молба за административно сътрудничество с
референтен номер VAT***************************от данъчната администрация на И., относно
декларирани вътреобщностни доставки от страна на българския търговец „Анита“
ЕООД и липсата на декларирани придобивания от страна на италианския търговец „Qual Group S.R.L.“.
Във
връзка с декларираните вътреобщностни доставки на стоки на ревизираното
дружество са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения,
относно прилагането на нулева ставка на данъка на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС.
В
отговор на искането от „Анита“ ЕООД са представени цитираните по-горе в
настоящото решение по периоди фактури общо 33 на брой, транспортни документи
/ЧМР/, договор за доставка на захарни изделия с „Qual Group S.R.L.“ с VIN: ************, банкови извлечения,
вносни бележки, 2 бр. преводи от италиански език на пълномощни от „Qual Group S.R.L.“ на М.В.Т., пълномощно за
преупълномощаване на И. К. К. и писмени обяснения от същия, че транспортирането
на стоката от склада в гр. Д. е за сметка на купувача.
С
пълномощното от 13.07.2015г. „Qual Group S.R.L.“, представлявано от М. К. е упълномощило М.В.Т.
да открие текуща сметка в клон на „Алфа Банк“ АД, гр. С. и да извършва банкови
операции по нея. Пълномощното е заверено от Б. Р. Д. П.в качеството му на
нотариус, в гр. Б. под №434/2015 Регистър апостили. С второто пълномощно от
28.08.2015г. „Qual Group S.R.L.“, представлявано от М. К. М.В.Т. е упълномощен да
открие сметка, в която и да е банка със седалище България и да извършва банкови
операции. Пълномощното е заверено от Д. К. д. Ф., в качеството му на нотариус в
гр. Б. по №522/2015 Регистър апостили.
Органите
по приходите са извършили насрещни проверки на сочените за упълномощени лица и
на вписаните в товарителниците превозвачи, връчени са искания за предоставяне
на документи и писмени обяснения от трети лица и на други контролни органи. При
предприетите действия за събиране на доказателства са констатирани следните
факти и обстоятелства:
От М.В.Т.
на електронната поща на НАП е представено пълномощно видно от което същият, в
качеството си на упълномощен представител на „Qual Group S.R.L.“ е преупълномощил лицето И. К. К., но от Т.
не са представени писмени обяснения, относно това извършвал ли е сделки от
името на „Qual Group S.R.L.“ с „Анита“ ЕООД, разполагал ли е с печат, правил ли е
вноски по сметка на българското дружество от името на италианското дружество и
пр.
От И.
К. К.е представено пълномощно което не е ценено от ревизиращите органи. От
лицето е представен отговор, в който е заявил, че е извършвал сделки със
захарни изделия от името на „Qual Group S.R.L.“ с „Анита“ ЕООД, изготвените документи е
получавал от М.В.Т., които е предавал, не е разполагал с печат, товаренето на
стоката е извършвано от склада на фирмата в гр. Д., документите свързани с
доставката са се придвижвали с камиона при изпращането на стоките, потвърдил е,
че е извършвал плащанията за конкретната стока по сметка на „Анита“ ЕООД.
Ревизиращия
екип е приел, че в хода на ревизията не са представени доказателства от които
да се установява, че „Qual Group S.R.L.“ е упълномощило М.Т. да организира
конкретни сделки с „Анита“ ЕООД. Липсвали и документи за предаване на пари от
италианската фирма на двете български физически лица.
В
хода на ревизията е изискана информация и от МВР относно това транспортните
средства, с които е извършван превоза на стоките чия собственост са. Удостоверено
е, че тези с рег. № *******, *******са собственост на „Т.С.Лизинг“ ООД, с
ползвател „АМ-Комерс“ ЕООД, а „Сим-Транс 2001“ ЕООД е собственик на
транспортните средства с рег. ******* и *******. В тази връзка са извършени
насрещни проверки на двете дружества, като „АМ Комерс“ ЕООД не е представило
изисканите документи и писмени обяснения, от „Сим Транс 2001“ ЕООД са представени
писмени обяснения, в които е отбелязано, че дружеството не е извършвало превози
за периода 01.08.2015г. – 31.10.2016г. и че няма лиценз за превоз на товари.
Във
връзка с извършваните доставки е изискана и информация относно регистрирани
преминавания на ГКПП на вписаните в ЧМР-тата транспортни средства. При прегледа
на събраните доказателства, ревизиращия екип е установил, че не са открити
съвпадения между датите на преминаване и тези вписани в транспортните
документи.
В
обобщение, ревизиращият екип приема, че предвид констатираните различия, както
и получените отговори при обмена на информацията с италианската данъчна
администрация и резултатите от извършената служебна проверка, не се
удостоверява реалното извършване на ВОД на стоки по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС към цитирания по-горе търговец, както и превоз на стоки до гр.Б., И. с МПС
рег. *******, *******собственост на „Т.С.Лизинг“ ООД и ползвател „АМ-Комерс“
ЕООД и МПС с рег. ******* и *******, собственост на „Сим-Транс 2001“ ЕООД. Същевременно
от представените счетоводни документи е установено, че във връзка с
реализацията на стоките по издадените фактури за ВОД, същите са изписани и не
са налични в склада на дружеството. Въз основа на това органа по приходите е
приел, че след като не са налице материалните предпоставки по смисъла на чл.7,
ал.1 от ЗДДС за квалифициране на фактурираните доставки като вътреобщностни
такива, които да бъдат облагаеми с нулева ставка съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДС,
то тогава на основание чл.12 от ЗДДС, доставката следва да бъде третирана като
облагаема, защото има прехвърляне на собственост на основание чл.6 от ЗДДС и
мястото на изпълнение е на територията на страната по смисъла на чл.17 от ЗДДС.
Предвид изложеното ревизиращия екип приема, че за данъчното третиране на тези доставки се прилага общият ред за облагане
на доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната.
Приложима е данъчна ставка по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС в размер
на 20%, като размера на данъка се определя по реда на
чл.67, ал.1 от ЗДДС. ДДС се начислява на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС,
във връзка
с чл.82, ал.1 от ЗДДС и се дължи от доставчика „Анита" ЕООД върху данъчна
основа 1 489 161,68 лв. по фактури с номера: **********/19.8.2015, **********/19.8.2015,
**********/21.8.2015, **********/1.9.2015, **********/1.9.2015, **********/2.9.2015,
**********/9.9.2015, **********/11.9.2015, **********/16.9.2015, **********/21.9.2015,
**********/28.9.2015, **********/7.10.2015, **********/2.11.2015, **********/9.11.2015,
**********/1.12.2015, **********/1.12.2015, **********/7.1.2016, **********/2.2.2016,
**********/10.3.2016, **********/4.4.2016, **********/5.5.2016, **********/3.6.2016,
**********/7.6.2016, **********/12.7.2016, **********/5.8.2016, **********/19.8.2016,
**********/2.9.2016, **********/7.09.2016,**********/7.09.2016,**********/13.09.2016,**********/19.10.2016,**********/11.10.2016,**********/24.10.2016г.,
поради което „Анита" ЕООД е следвало да начисли ДДС в размер на
297 832,34 лв. на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.82,
ал.1 от ЗДДС. За посочения данъчен период от 01.08.2015г. до 31.10.2016г.
дружеството дължи и прилежащи лихви в размер на 72 423.73 лв.,
изчислени към 31.07.2018г.
Въз
основа на констатациите органът по приходите е издал РА № Р-16002617009021-091-001/31.07.2018
г. (РА) издаден от началник сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите
при ТД на НАП Пловдив. Актът е оспорен по реда на чл. 152 ДОПК с жалба вх. № 70-00-9654/23.08.2018г.
по описа на ТД на НАП Пловдив, т.е в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. Във
връзка с възраженията в жалбата към същата от дружеството са приложени
допълнителни доказателства.
С Решение
№ 621/25.10.2018г. директорът на Дирекция „ОДОП” е потвърдил обжалвания пред
него РА, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 297 832,34лв. за
данъчните периоди от 01.08.2015г. до 31.10.2016 г. и лихви в размер на 72
423,73лв. Цитираното решение е поправено с Решение № 621/12.11.2018г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП за поправка на явна
фактическа грешка, касаеща неправилното посочване на номера и датата на
издадения РА. В решението е записано, че същото е неразделна част от
първоначалното решение.
Пред
настоящата инстанция от страна на жалбоподателя бе ангажирано назначаването на
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) със задачи съдържащи се в протокола от
открито съдебно заседание проведено на 18.01.2019г./ лист 1359 /.
От
заключението на допуснатата, изслушана и приета ССЕ с вещо лице М.Ц., прието в
с.з. на 12.07.2019г., се установява следното:
При
направена проверка на място в счетоводството на „Анита“ ЕООД, вещото лице не е
установило счетоводни записи за отразяване на разходи по транспорт, отнасящи се
до доставката на стоки към „Qual Group S.R.L.“. Позовавайки се на сключения между
„Анита“ЕООД и „Qual Group S.R.L.“ договор за продажба от 01.08.2015г. вещото лице
посочва, че в договора няма изричен текст уреждащ за чия сметка следва да бъде
извършено транспортирането на стоките по процесните доставки. Посочва, че това
се установява косвено от чл.9 и чл.8 от Договора съгласно които
транспортирането на вътреобщностните доставки явно се прехвърля в отговорност
на купувача, тъй като правото на разпореждане върху стоките по процесните
доставки след плащането и натоварването им се прехвърля върху купувача. Според
вещото лице този извод се потвърждава от информацията и от счетоводните
операции при „Анита“ ЕООД, по които: за продажбата на този клиент се издават
фактури оригнал и инвойс, като във всяка фактура са описани артикулите – брой,
единична цена и стойност и се взема счетоводна операция за приход от реализация
– Дебит /Дт/ с/ка 411 – клиенти аналитична партида на „Qual Group S.R.L.“ и Кредит /Кт/ с/ка 702- Приходи от
продажба на стоки. От датата на същата фактура стоките се изписват от
наличността в склада на фирмата съгласно броя на описаните в тях артикули-
счетоводна операция Дт с/ка и Кт с/ка 304 стоки. За полученото плащане в
банковата сметка на фирмата за всяка реализация се взема счетоводна операция ДТ
с/ка 503 разплащателна сметка партида Райфайзенбанк и КТ с/ка 411 клиенти
партида „Qual Group S.R.L.“. Няма осчетоводени разходи по транспорта на стоките
до И. за сметка на „Анита“ ЕООД. В издадените / приложени в кориците по делото/
международни товарителници /ЧМР/ от фирмите извършвали транспорта на стоките за
всички доставки като товарен/ отправен пункт на транспорта е записан адреса на
склада на фирма „Анита“ ЕООД гр. Д. Вещото лице посочва, че в потвърждение на
този извод е и установеното по повод на проученото от и за транспортните фирми,
които са извършвали превоза и издали ЧМР-тата. При извършената проверка в
счетоводните документи на „Сим-Транс“ ЕООД вещото лице е установило фактуриране
от страна на превозвача и плащане за извършения транспорт от страна на„Qual Group S.R.L.“. Отделно от това в кориците на делото се
съдържа договор за превоз на товари от 10.11.2015г. със страни италианската
фирма „Qual Group S.R.L.“, като товародател и „АМ Комерс“ ЕООД, представлявано
от К. Ц. К., като превозвач. Предмет на договора е превоз на захарни и
шоколадови изделия от Д., складова база „Анита“ до И., гр. Б.. В договора за
извършване на транспорта е посочено транспортно средство с рег. № ******* и
рег. №*******.
На
поставения втори въпрос в експертното заключение е отразено, че от приложените
по делото доказателства и от проверката на документите в счетоводството на
„Анита“ ЕООД се констатира, че има налични документи за доставка по смисъла на
чл.45, т.1, б“а“ от ППЗДДС. В тази връзка вещото лице е изготвило таблица
Приложение 1 към заключението. Посочило е, че и във фактурите оригинал и в
инвойс фактурите са описани подробно вида, количеството – като опаковки и
бройки, единичната цена, отстъпката и стойността на продаваните стоки. Вещото
лице е посочило, че от всички тези документи от страна на дружеството са
представени фотокопия, заверени с печат на НАП. Всички доставки са заплатени,
като сумите са постъпвали в банковата сметка на продавача „Анита“ ЕООД чрез
вноски, извършвани от И. К. упълномощен от пълномощника на купувача М.В.Т..
Като
отговор на трети въпрос, в заключението си вещото лице е посочило, че
транспортът на доставките към италианската фирма е извършен от две български
транспортни фирми, а именно: „Сим Транс“ ЕООД гр. Д. за периода от месец август
до месец ноември 2015г., с товарен автомобил марка „Скания“, рег. №******** и
ремарке за товарен автомобил марка „Грей Адамс“, с рег. ******** и от „АМ
Комерс“ ООД за периода месец декември 2015г. до месец октомври 2016г., с
товарен автомобил марка „Скания“, с рег. №******* и полуремарке марка „Бергер“,
с рег. №*******. За транспортирането на процесните стоки от транспортните фирми
за вяска доставка вещото лице е установило наличието на издадени международни
товарителници ЧМР, в които са описани данните на изпращача „Анита“ ЕООД,
товарният пункт- Д., адреса на склада, получателя „Qual Group S.R.L.“ И., Б. и телефон за връзка. Всички
ЧМР-та имат заверка с печат и подпис от страна на изпращач, превозвач и
получател на превоза.
Експертизата
е установила и наличие на писмени потвърждения от италианската фирма „Qual Group S.R.L.“ до „Анита“ ЕООД за получаване на всяка
една от доставките, които са отразени в т.9 и т.10 от Таблица-Приложение към
заключението.
По
последния поставен въпрос, в заключението си вещото лице е посочило, че за
периода 2015г.-2016г. всяка една от посочените фирми „Сим-Транс“ ЕООД и „АМ
Комерс“ ЕООД е осъществявала транспортна дейност , като само по отношение на
първата посочена фирма вещото лице е установила, че извършените транспортни
услуги са заплатени от клиент „Qual Group S.R.L.“ по издадени 10 на брой фактури на обща
стойност 14081,96 лв., за периода 19.08.2015г. до 12.11.2015г. По отношение на
„АМ Комерс“ ЕООД е посочило, че не е успяло да се свърже с представител на
фирмата и да получи информация от счетоводството или от настоящия собственик
Филип Емилов Дочев, но в хронологичен ред сочи, че по делото са налични
доказателства удостоверяващи извършения транспорт на процесния ВОД от „АМ
Комерс“ ЕООД до гр. Б., И. и конкретно до италианската фирма „Qual Group S.R.L.“.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в съвкупност с
останалите писмени доказателства, събрани по делото.
По делото са разпитани свидетелите М.В.Т., И.Д.И. и Х.А.Х..
Свидетелят М.В.Т., заявява, че през
периода 2015г. – 2016г. е имал служебни отношения, включващи и отношения по
представителство с италианската фирма „Qual Group S.R.L.“. Заявява, че взаимоотношенията му с
„Анита“ ЕООД „Qual Group S.R.L.“ са били изцяло търговски, изразяващи се в покупко-продажба на хранителни стоки, а
именно десерти, вафли, шоколадови изделия. С „Анита“ ЕООД
основно договарял негов колега – И., а от страна на М. К., основно се занимавал
свидетеля. Уточнява, че М. К. е собственикът на
фирмата „Qual Group S.R.L.“ и той основно е работел с М., който
имал няколко фирми. Пълномощното което му било изготвено имало за цел въз
основа на него от името на „Qual Group S.R.L.“ да бъде открита банкова сметка *** да
минава по нормален начин. И тъй като според свидетеля българските банки не са много добре ориентирани към тази част и докато се
изискат всички необходими документи, а август месец те и много не работели, половината
от апостилите се забавили и в крайна сметка банковата сметка така и не била
реализирана по време на периода, в който е трябвало да се работи. Поради тази
причина в повечето случаи парите от И. се носели с коли в кеш, като гледали пренасяната
сума да е в рамките на закона, за да може да минават нормално през границата и
да нямат проблем. Сочи, че с „Анита“ ЕООД основно договарял И., с който
работели съвместно. И. по -скоро работел за него, защото свидетелят основно
работел с Г. и И. и нямал възможност да се занимава и с доставките до „Qual Group S.R.L.“. По-голямата част от
заявките идвали към свидетеля, които прехвърлях към И. и той се занимаваше с
организацията на стоката. С транспорта в повечето случаи се занимавал И.. Транспортните
фирми, които използвали им били познати и всъщност всичките им камиони работели
за тях. Едната
фирма, която работела за тях била „Сим - Транс“ ЕООД, а другата не се сеща как
точно се казва. Собственикът на другата фирма имал изключително големи проблеми
с лизинга на камиона, те искали да му помогнат, но нещата не се получили.
Затова в един последващ момент го игнорирали и престанали да работят с него.
Обяснява, че натоварените от склада на „Анита“ ЕООД в гр. Д. стоки се карали до
Б., И., но той специално не е присъствал на натоварване на стоката. По
отношение на плащанията на стоката обяснява, че основно това се извършвало в банка, на каса. Те захранвали директно сметките на „Анита“ ЕООД,
поради това, че неуспели да се организират и да открият сметки на „Qual Group S.R.L.“ в България. По отношение на
издаденото му от М. К. пълномощно пояснява, че основно било направено, за да
бъде открита банкова сметка *** „Qual Group S.R.L.“ в българска банка, но то не било
търговско пълномощно. Няма точен спомен да е имал писмено търговско пълномощно.
Свидетелят
И.Д.И., заявява, че той е собственик и управител на „Сим – Транс“
ЕООД – гр. Д., като с превозваческа дейност се занимава още от 2007г. Обяснява,
че през периода 2015г.-2016г. е товарил за италианска фирма намираща се в гр. Б.,
но не може да си спомни подробности, тъй като било минало много време.
Механизма на товарене на стока описва по следния начин: от гр. Д., фирма “Анита“
ЕООД, захарни изделия. Товарните автомобили били управлявани от шофьори единият
от които се казвал Д. С. Д.. Товара се възлагал от италианска фирма и от „едни
момчета от гр.С.“, с които е работел и преди, единият от тях се казвал И., а
другият М..
По отношение използваните превозни средства и
собствеността им пояснява, че камионите били наети с договор за наем от фирма
„Сим – Транс 2001“, а фирмата била собственост на съпругата му, тъй като „Сим –
Транс“ ЕООД имала лиценз и всички необходими документи за превоз, затова тази
фирма на която той е управител е извършвала превоза. Във връзка с поставения на
свидетеля въпрос от процесуалния представител на ответника дали е получавал
искане от НАП за представяне на доказателства свързани с „Анита“ ЕООД
свидетелят посочи, че по настоящем живее в гр. П., а с документацията свързана
с управляваната от него фирма се занимавала жена му която имала пълномощно
така, че не отрича тя да е отговорила на исканията отправени от НАП.
Свидетелят Х.А.Х. в показанията си пред съда сочи, че работи
във фирма „Анита“ ЕООД на длъжност „шофьор“ близо 19 години. Освен тази
длъжност изпълнявал и длъжността „началник склад“. Занимава се с приемане
на стока, изкарване на стока, натоварване на автомобилите. За периода
2015г.-2016г. си спомня, че фирма „Qual Group S.R.L.“ е купувала
стока от „Анита“ ЕООД, идвали с коли, товарели, като всичко това се извършвало
под техен контрол. Стоките които купувала италианската фирма били захарни
изделия, кроасани, вафли, бисквити, тъй като „Анита“ ЕООД
е търговец на едро на захарни изделия.
Товаренето на стоката се извършвала от
склада в гр.Д., на рампа. След като колежките му получели заявката по факс, от
представителя на „Qual Group S.R.L.“, изписвали заявката, след което я
събирали, подготвяли палетите и съобщавали в колко палета се е събрала
поръчката, за да се знае в каква кола трябва да се натовари. Не си спомня
наименованията на фирмите превозвачи, но си спомня, че камионите били със
софийска регистрация и с толбухинска. При товаренето на стоката контактувал
единствено с шофьорите. За извършения превоз и доставка били издавани ЧМР, а
също и фактура за натоварената стока, с плащане по банков път.
Жалбоподателят
оспорва изводите на органа по приходите за неизпълнение на условията на чл.7 от ЗДДС и чл.45 от ППЗДДС. Твърди, че са представени всички изискуеми по смисъла
на чл. 45 от ППЗДДС документи удостоверяващи наличието на ВОД. Изтъква, че е
налице плащане по процесните фактури на каса в банка, което доказва
реализирането на самата сделка и е основание за деклариране на нулева ставка за
ДДС при ВОД. На практика твърди, че приходната администрация не е установила
участие на ревизираното лице в данъчна измама, което да обоснове нарушението на
принципа на данъчния неутралитет и сигурност, което единствено би могло да
доведе до задължаване на лицето да заплати ДДС, тъй като същото лице не е
знаело и не е могло да знае дали получателя е заплатил дължимото ДДС. Позовава
се на изрядната счетоводна документация, както и на заключението на вещото лице
и свидетелските показания по делото.
Ответникът
поддържа изложените в РА и РД съображения за наличие на основанията за
начисляване на ДДС за процесните ВОД, поради липса на извеждане на стоката от
територията на страната, за което същият е знаел или е могъл и е следвало да
предполага.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Жалбоподателят е надлежна страна – адресат на РА, поради което притежава правен
интерес от оспорване на акта. Жалбата съответства на изискванията за форма и
реквизити. Подадена е след проведено оспорване по административен ред, което е
абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради изложеното
съдът приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният РА е
валиден, като издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при
спазване на административнопроизводствените правила. Разгледан по същество е
правилен и законосъобразен. С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав счита за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи и
аргументи за незаконосъобразност на ревизионния акт при следните мотиви:
Съгласно чл.
7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки,
транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон
лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга
държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава
членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева
ставка.
Според
съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива
2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят
данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в
правомощията на държавите членки, съгласно чл.131 от Директива 2006/112/ЕО е да
определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от
решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Условията, които са
предвидени от националното законодателство са посочени в чл. 53, ал. 2 от ЗДДС.
Разпоредбата препраща към чл.45 от ППЗДДС, който посочва документите,
удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка. Документите са два
вида, такива обосноваващи доставката и документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга
държава членка. Според чл.45, т.1, б. „а“ от ППЗДДС, документ за доставката
представлява фактурата, в която, когато получателят е регистриран за целите на
ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на
получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката.
Нормата на чл.
45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка. В чл. 45, т. 2, б. “а“ от ППЗДДС е посочено изискването за
представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или
упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен
от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото
потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на
стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е
извършен транспортът, име на лицето, предало стоките.
От тълкуването
на цитираната правна уредба следва, че отказ на правото на освобождаване от
облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните предпоставки -
когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта
на доказването или когато е бил недобросъвестен, т. е. знаел е или е трябвало
да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя
измама. В този смисъл е и Решението на СЕС по дело С - 273/11.
Следва да се отбележи, че
наличието на издадени фактури за извършени доставки, транспортен документ – СМR и потвърждение, не са достатъчни сами по себе си, за
да се направи въз основа на тях извод, че документираните по този начин
доставки представляват ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.
Законодателят не е посочил
вида на транспортния документ, който следва да бъде представен за доказване на
ВОД по реда на чл. 45, т. 2, б.“а“ от ППЗДДС, но при всички случаи, същият
следва по недвусмислен и категоричен начин да установява осъществения транспорт
от територията на страната до територията на друга държава членка и
получаването на стоката. В конкретния случай, както се посочи, се касае за СМR. От съществено значения за разрешаване на конкретния
административноправен спор е изясняване на правния характер на посочения
транспортен документ и съответно правните последици от неговото издаване.
Правната уредба на международната товарителница е
дадена в Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ В приложното поле на Конвенцията се включват
договорите за автомобилен превоз на стоки, когато мястото за приемане на
стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й се намират в две
различни държави, от които поне една е договаряща страна /чл.1 от Конвенцията/.
Съгласно чл. 4 от Конвенцията договорът за превоз на товари се установява с
товарителница. Съгласно чл. 9 от същата товарителницата удостоверява, до
доказване на противното, условията на договора и получаването на товара от
превозвача. От тълкуването на тези две разпоредби следва извода, че наличието
на товарителница не е условие за съществуване, нито за валидността на превозния
договор. Товарителницата не представлява самия договор за превоз, а е превозен
документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в
превозните правоотношения, който придружава товара от момента на натоварването
до момента на разтоварването на стоката. Казано с други думи, според въведената
в чл. 9 от Конвенцията презумпция, товарителницата удостоверява единствено
условията на договора за превоз на товари и получаването на товара от
превозвача (до доказване на противното). Международната автомобилна
товарителница се издава от превозвачи, притежаващи лиценз за международен
превоз на товари, който се издава съгласно чл. 29 от Закона за автомобилните
превози в приложимата редакция. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от Конвенцията,
товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача
и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите
на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на
страната, в която се изготвя товарителницата. Първият екземпляр се предава на
изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача.
Самите международни товарителници по своята същност
представляват частни документи. Като такива следва да отговарят на изискванията
за действителност на частните документи и тяхната доказателствена сила следва
да се преценява съобразно правилата установени в ГПК. Частният документ е
документ, който материализира изявления на лице (лица), което не е орган на
държавната власт и чиито изявления не са направени в качеството на държавен
орган или при изпълнение на възложена му държавна функция. В този смисъл
процесните CМR следва да бъдат преценени с оглед всички останали
доказателства събрани в хода на съдебното производство, още повече, че с тях
жалбоподателят удостоверява изгодни за себе си факти.
При това положение съдът намира, че представянето
само на CMR, не е
достатъчно, за да докаже по категоричен и несъмнен начин извършена
вътреобщностна доставка, без да са представени пътни листове, заповеди за
командировки, документи за изплатени командировъчни или други документи,
удостоверяващи по несъмнен начин извършения международен транспорт. Относно представените
тахографски листове следва да се посочи, че те не обхващат целия ревизиран
период и касаят единствено евентуално извършения от превозвача АМ“Комерс“ ООД
превоз. Отделно от това от внимателния прочит на същите е видно, че времето на
управление на посочените в тях МПС е сравнително кратък / като часове/ за да се
приеме, че за отразеното време автомобилите са успели да достигнат до крайната
точка на превоза гр. Б., Р И.. Следва да се посочи и това, че при извършената
съпоставка с отразеното в приложената по делото справка от АИС „Граничен
контрол“ за периода 01.08.2015г. – 26.03.2018г., изготвена от МВР прави
впечатление, че почти липсват съвпадения на датите на тръгване посочени в
тахографските листове / гр. Д./ и тези отразени, като такива на които
съответния товарен автомобил е преминал границата на Р България.
Във връзка с посоченото по-горе следва да бъдат
преценени и показанията на свидетелите М.Т., И.И. и Х.Х., която преценка следва
да се направи по правилата на чл.172 от ГПК предвид заинтересоваността им
спорът да се разреши в полза на жалбоподателя и предвид твърдените търговски
взаимоотношения с италианското дружество, същите могат да бъдат приети като
такива неотразяващи напълно и вярно фактите от обективната действителност,
отделно от това свидетеля Х. е и в служебни взаимоотношения с дружеството
жалбоподател.
На следващо място е необходимо да бъде посочено и
това, че в съдържащите се по делото потвърждения за получени стоки към
фактурите не се съдържа основен реквизит посочен в разпоредбата на чл.45, т.2,
б.“а“ от ППЗДДС, а именно име на лицето, предало стоките и длъжностното му
качество. Посочване името на конкретно лице и длъжностното му качество е от
съществено значение за доказване на обстоятелството, че стоката в
действителност е предадена и това по безспорен начин може да се удостовери при
спор от лицето извършило фактическото ѝ предаване. Именно поради това
съдът счита, че същите не могат да се приемат като годен документ,
удостоверяващ извършването на ВОД на стоки по процесните доставки.
Само като допълнителен аргумент следва да бъде
посочен и този, че „Qual Group S.R.L.“ е дружество което не е подало VIES декларации с данни за получени от ревизираното лице стоки и същите не са
обложени с ДДС в съответната държава – И..
За да се
приеме, че твърдените ВОД наистина са осъществени, при наличие на съмнение за
това, в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, каквито в случай
не бяха представени. Няма категорични доказателства за осъществен превоз -
пътни листове, имена на шофьори, заплатени такси при преминаване на границата,
документи за паркинг на превозните средства или нощувки на шофьорите и други
документи, от които да се приеме осъществяването на транспорта. Задължение на
доставчика е да докаже, че е действал добросъвестно, като е взел всички мерки,
които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната
от него операция не го довежда до участие в данъчна измама /т.65 - 66 от
решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т.48 от решение на
СЕС от 06.09.2012 г. по дело №С-273/11 Mecsek Gabona Kft/.
Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства обосноват извода, че жалбоподателят не е извършил вътреобщностни
доставки на стоките по процесните фактури. При това положение обосновано е
прието от органите по приходите, че стоките са реализирани на територията на
страната, съответно неправилно от страна на дружеството е приложена нулева
ставка и на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС доставките по процесните
фактури са обложени със ставка 20% и допълнително е начислен ДДС в размер на
297 832,34 лв. по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС.
По изложените съображения настоящия състав на съда,
намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен и обоснован, а
жалбата – неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на правния спор и направеното своевременно искане, съдът намира, че в
полза на ответният орган следва да се присъдят направените от него разноски в
съдебното производство.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дължимото минимално възнаграждение при определения в
производството материален интерес се равнява на 6232,56 лева.
Така
мотивиран и на основание чл.160, ал.1, предл.1 от ДОПК, Административен съд
Хасково, четвърти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Анита“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Д., бул.“Г.С.Р.“ №***,
представлявано от М. Х. Г. срещу Ревизионен акт №
Р-16002617009021/31.07.2018г., с който допълнително е начислен данък върху
добавената стойност дължим от дружеството по ЗДДС за периода от 01.08.2015г. до
30.10.2016г., в размер на 297 832.34 лв. главница и лихва в размер на
72 423.73 лв., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив,
потвърден с Решение № 621/25.10.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив
при ЦУ на НАП поправено с Решение № 621/12.11.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“
гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Анита“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Д., бул.“Г.С.Р.“ №***,
представлявано от М. Х. Г. да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при
Централно управление на Националната агенция за приходите, сумата от 6232,56 / шест хиляди двеста тридесет и два лева и
петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: