Решение по дело №3095/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 258
Дата: 8 февруари 2021 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20207180703095
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                      

№ 258                                    08.02.2021                  година                         град Пловдив

 

             

                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно  заседание на деветнадесети януари  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                  Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА

                                                         Членове: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ  

                                                                        СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

 

при секретар К.Р.

и с участието на прокурор Иляна Джубелиева

като разгледа докладваното от  съдия  Д.Матеева  КАН дело №  3095 по описа  за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

Образувано е по касационна жалба на ЕТ“К.-Т. Ф.“,ЕИК *********,представляван от Т.Ф.К.,със седалище и адрес на управление:гр.***,със съдебен адрес:гр.***,чрез адвокат Т.Ф..против Решение № 260373/14.10.2020 год., постановено по АНД № 4508/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХVI - ти н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №509531-F530085/04.05.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „К.-Т.К., на основание  чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавената стойност от /ЗДДС/, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.3, ал.8, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

.

 

        В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 ,т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Претендират се разноски по производството.

Ответникът по касационната жалба –ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез процесуалния си представител депозира писмен отговор и поддържа, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

        Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

     Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

    Производството пред  Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на ЕТ“К.-Т.Ф.“ против Наказателно постановление №509531-F530085/04.05.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „К.-Т.К., на основание  чл. 185, ал. 2 от Закон за данък върху добавената стойност от /ЗДДС/, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.3, ал.8, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр.с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 22.11.2019г. в 14.35ч. на обект-магазин находящ се в гр.Брезово., ул.“Москва“№2А., стопанисван от  ЕТ“К.-Т.Ф.“ ,се констатирало ,че дружеството е задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ и е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като извършва продажба на услуги чрез автомат на самообслужване, без функциониращо фискално устройство-ФУВАС.При извършена контролна покупка на един брой кафе на стойност 0.50стотинки, заплатени в брой от Райна Нушева-орган по приходите.Стоката била предоставена , но не се визуализирал на дисплея на кафе-автомата номер на фискален бон.Не се визуализирали постъпилите суми, нито стойността на рестото.При така установената фактическа обстановка Нушева преценила, че е осъществен състав на нарушение по чл.3, ал.8 от Наредба Н-18/13.12.22006г. ма МФ във вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, тъй като в обекта липсва функциониращо фискално устройство, което към момента на проверката да работи и на 05.12.2019г. съставила на АУАН F530085 на ЕТ“К.-Т.Ф.“.

Въз основана на казания АУАН,при възприемане на така описаната фактическа обстановка,е издадено оспореното НП.

За да потвърди НП, решаващият състав е формирал извод за извършено изпълнително деяния в рамките на повдигнатото обвинение, съответно приложение на санкционната разпоредба, спрямо установеното нарушение и липса на допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до отмяна на наказателното постановление.

Обсъдена е липса на основания за квалифициране на простъпката като  маловажен случай.

Решението на Районен съд-Пловдив е правилно.

         Правилно е преценено от въззивния съд,че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН - за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН - за НП,както и че п 

 

 

 

ри издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

 

 

 

 

В този смисъл районният съд е изградил обосновани и законосъобразни изводи за извършени нарушения на посочената в АУАН нормативна разпоредба. Обсъдено е подробно от първоинстанционния съд защо  следва да се остави без уважение твърдението, че нормата на чл.3, ал.8 от Наредбата в акта е изписана непълно.Към датата на съставяне на АУАН действащата разпоредба на чл.3, ал.8 от  Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ не е имало подточки едно и две. С промяна в наредбата в сила от 01.04.2020г. цитираната норма има две подточки и за това в наказателното постановление е конкретизирана т.1, която до тази дата е била инкорпорирана в чл.3, ал.8 от Наредбата.Ето защо липсва процесуално нарушение изразяващо се в непълно описание на нарушената норма.

Неоснователни са доводите ,развити в касационната жалба,че липсва дата на нарушението в АУАН,като от същия е видно,че при направена проверка на 22.11.2019г. в обекта на дружеството-касатор е установено описаното нарушение.

Във връзка с възражението за липса на посочено ЕГН на свидетелите В.Арабаджиев и И. Попов в АУАН следва да бъде посочено, че действително, според разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, в АУАН следва да се съдържат имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер. Без съмнение посоченото изискване е въведено, за да даде прозрачност, обективност и яснота в административнонаказателния процес, като по този начин се охранят правата на лицето, което ще бъде привлечено към отговорност още от самото начало на производство. В случаите, когато посочените изисквания не са спазени и се е стигнало до игнориране правото на защита на дееца, още в тази първа фаза на производството, винаги ще е налице съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на издаденото наказателно постановление. Изпълнението на посочените нормативни изисквания обаче следва да се преценя, с оглед фактическата установеност по всеки отделен казус, а не шаблонно, без оглед на доказателствата по делото.

В случая между страните няма спор по отношение самоличността на свидетелите и обстоятелството, че към датата на установяване на нарушението и датата на съставяне на АУАН същите са служители в НАП, което обстоятелство е изрично посочено в АУАН. Това налага извода, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като не се е стигнало дори и в най-малка степен до засягане правото на защита на нарушителя. Отделно от това, както вече се посочи, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по без спорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Т. е., дори да се приеме за основателно възражението на касатора, по същество той не оспорва извършването на нарушението и не сочи доказателства, които да оборват констатациите на контролните органи, въпреки дадената му от районния съд възможност за това.

Възприетата от районният съд фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Настоящата инстанция напълно споделя изложените мотиви от първостепенния съд, поради което не се налага и тяхното преповтаряне, като намира възраженията на касатора за неоснователни.

Следва да се посочи,че чл. 118, ал.1 и 3 ЗДДС въвеждат задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, и задължение за получателя да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта (ал.1); фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, като в случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал.4 (ал.3).

Редът и начинът за издаване на документ за продажба са установени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В чл. 3, ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е посочено,че лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.

При така дадената правна регламентация и с оглед липсата на безспорни доказателства за изписване на дисплея на вендинг автомат,собственост на дружеството-жалбоподател, на стойността на контролната покупка, доколкото правнорелевантният факт е именно тази липса на визуализация на дисплея за осъществената продажба, следва да се приеме, че е налице извършване на нарушение на посочената в НП нормативна разпоредба,а именно нарушение на чл.3,ал.8,т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС.

По делото не са представени доказателства, които да оборват направените констатации от проверяващите относно установеното с АУАН и НП нарушение, поради което правилно съдът го е потвърдил.

Правилно е преценено от въззивния съд,че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложените съображения ,съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП),а именно 80 лева.. 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 260373/14.10.2020 год., постановено по АНД № 4508/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХVI - ти н.с

ОСЪЖДА ЕТ“К.-Т.Ф.“,ЕИК *********, представляван от Т.Ф.К.,със седалище и адрес на управление:гр.***,със съдебен адрес:гр.***,чрез адвокат Т.Ф..да заплати на Национална агенция по приходите-гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                          

 

                                                          

 

      

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                               2.