№ 3424
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110106063 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от **********със седалище и адрес на управление
гр.**********,представлявано от **********,против Д. Д. Д.,ЕГН
**********,с адрес гр.**********,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в
размер от 2936,80 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г.
до м.04.2020 г.,492,91 лева мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до
25.05.2021 г.,52,54 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2018 г.
до м.04.2020 г.,10,11 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. до 25.05.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия,при което
ответницата Д. е задължена да заплаща цената на доставена топлинна енергия
в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период цената на
топлинна енергия не е заплатена и възлиза на 2936,80 лева,съответстваща на
реално доставено количество топлинна енергия. Предвид това,че главницата
не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 492,91
лева. С исковата молба са предявени и претенции за заплащане на сумите от
52,54 лева главница за дялово разпределение и 10,11 лева мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение. Исковата претенция се основава на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение чрез
залепване на уведомление е налице интерес от предявяване на
установителния иск. Ищецът моли съда да уважи исковата претенция.
1
Ответницата Д. Д. Д. чрез назначения особен представител изразява
становище за допустимост,но неоснователност на исковете – твърди се,че не е
доказано дали паричните суми са начислени за реално потребена или за
прогнозна топлинна енергия,твърди се,че паричните суми са завишени по
размер,формулирано е възражение за погасителна давност. Ответната страна
моли съда да отхвърли иска.
Третото лице помагач „********** намира исковата претенция за
основателна.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ********** претендира от Д. Д.
Д. сумите от 2936,80 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2017
г. до м.04.2020 г.,492,91 лева мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до
25.05.2021 г.,52,54 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2018 г.
до м.04.2020 г.,10,11 лева лихва за забава върху сума за дялово разпределение
за периода 01.07.2018 г. до 25.05.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 32533/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Приети са общи условия на ********** за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С нотариален акт за собственост на жилище,строено на държавно място
от **********,********** и ********** Д. се легитимират като собственици
на апартамент ********** с площ от 63,28 кв.м.
Според справки от НБД „Население“ ********** и ********** Д. са
родители на Д. Д. Д..
Видно от удостоверение от ГИС С********** на **********
„********** има настоящ адрес **********.
Съгласно договор **********30.05.2002 г.,сключен между
„**********,като изпълнител,и етажните собственици в сградата на
**********като възложители,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което изпълнителят приема да извършва дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да
поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение
на прието решение на общото събрание на етажните собственици от
14.02.2002 г.
Представени са общи фактури от 31.07.2018 г.,31.07.2019 г. и 31.07.2020
г.
Видно от договор,сключен между **********,като възложител,и
„**********,като изпълнител,страните са постигнали съгласие да бъдат
обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да
осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на
етажна собственост,а възложителят се съгласява да определя задълженията на
отделните съконтрагенти въз основа на данните от дялово разпределение.
2
Приети са документи за главен отчет и протокол за неосигурен достъп.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че общият топромер се отчита на първо число всеки месец,след
което се приспадат технологичните разходи,които са за сметка на
доставчика,за периодите 2017-2018 г. и 2019-2020 г. се установява липса на
консумация на топла вода,както и на топлинна енергия за отопление въз
основа на отчети,за периода 2018-2019 г. поради неосигурен достъп е
начислена топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата.
Стойността на доставена топлинна енергия възлиза на 2776,78 лева,сумите за
топлинна енергия са начислени при спазване на нормативната
уредба,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със
заключение за съответствие като предвид закъснението при реализиране на
една от проверките не може да бъде потвърдена дължимост на парична сума в
размер на 20,78 лева,поради което стойността на топлинна енергия е
определена на 2776,78 лева.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че изравнителните сметки са въведени,сторнирани са прогнозните
задължения и са издадени общи фактури за всеки от отчетните
периоди,незаплатената цена възлиза на 2936,80 лева,а мораторната лихва е
492,99 лева,за сума за дялово разпределение е начислена сумата от 52,54
лева,а върху тази парична сума е начислена и мораторна лихва от 10,11 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповедта за изпълнение,когато срещу издадената заповед за изпълнение е
подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК.
Следователно този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство,а предвид регламентирането му като положителен
установителен иск е възложено в тежест на ищеца да проведе доказване за
наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска. В
настоящия случай ищецът следва да проведе доказване,че съществува
договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна
енергия,да установи уговорените права и задължения,да докаже вземането си
по размер. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на
датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. искът се явява предявен на 08.06.2021 г.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен извод,че между
страните съществува договорно правоотношение относно доставка и
продажба на топлинна енергия. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на
топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване,а
по отношение на топлоснабдените имоти към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и
ЗЕ законът не поставя изискване за сключването на договор в писмена
форма,а договорното правоотношение възниква с оглед притежаваното право
на собственост или вещно право на ползване. За да приеме,че страните са
3
обвързани от договорно правоотношение,съдът отчете,че е представен
нотариален акт за придобиване право на собственост върху
апартамент,издаден в полза на родителите на ответницата Д.,а и двамата
родители на ответницата са починали,при което с настъпването на
наследствено правоприемство ответницата придобива право на
собственост,респективно отговаря за заплащане задълженията за топлинна
енергия. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и
задълженията на страните по договора за продажба се регламентират според
общите условия на доставчика. Страните не твърдят да са уговорени
индивидуални условия,поради което приложение следва да намерят общите
условия. Изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия е
точно,ако цената е заплатена в срока,предвиден според общите условия.
Доказването факта на точно изпълнение на задължението за заплащане на
цената е възложено в тежест на ответната страна,а в хода на производството
не са ангажирани доказателства да е заплатена цената или част от
същата,поради което съдът счита,че искът за главницата е доказан по
основание,а по размер – за сумата от 2776,78 лева. Ангажираните
доказателства по делото позволяват да бъде възприето,че в сградата,където се
намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово
разпределение,т.е. стойността на топлинна енергия за всеки имот се определя
според реализираното дялово разпределение. С оглед това,че според
заключението по съдебно-техническата експертиза технологичните разходи
са приспадани за сметка на доставчика,както и като съобрази,че
действителната стойност на топлинна енергия възлиза на 2776,78 лева за
процесния период,без да са включвани задължения извън този период,съдът
намира,че искът подлежи на уважаване за тази парична сума,а за разликата до
пълния претендиран размер от 2936,80 лева искът подлежи на отхвърляне
като недоказан. Не може да бъде споделен доводът на ответницата Д. чрез
назначения особен представител,че искът подлежи на отхвърляне,защото за
един от отчетните периоди в рамките на процесния период топлинната
енергия е начислена служебно,т.е. не е установено дали това е реалното
доставено в имота количество топлинна енергия. Съдът счита,че служебното
начисляване на топлинна енергия на база максимален специфичен разход
представлява нормативноустановен способ за начисляване на топлинна
енергия,когато не е осигурен достъп за отчитане на показанията на водомер и
индивидуални разпределители в имота. Предвид обстоятелството,че за
периода 2018-2019 г. не е осигурен достъп за отчитане на имота,топлинната
енергия е начислена за този период при съобразяване на нормативната
уредба,респективно искът е доказан по основание. Съгласно чл.12,т.3 от
общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен да осигури достъп до
помещенията с оглед осигуряване отчитането на водомера и/или на
индивидуалните разпределители. Не може да бъде споделен доводът на
ответницата Д. чрез особения й представител,че не е доказано дали е
изпълнено задължението за уведомяване за датите на отчитане съгласно
чл.52,ал.3 от общите условия,тъй като протокол за съобщението с датите за
отчет е поставено на 09.05.2019 г.,а определените две дати за отчет са
15.05.2019 г. и 19.09.2019 г.,което означава,че съобщението е поставено
повече от три дни преди първата дата за отчет,а е спазено и изискването за
наличието на две отделни дати за отчитане. Така мотивиран,съдът намира,че
4
искът за главницата за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от
2776,78 лева,а за разликата до пълния претендиран размер от 2936,80 лева
искът подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд приема,че исковата
претенция за сумата от 52,54 лева за дялово разпределение подлежи на
уважаване,защото съгласно чл.36,ал.2 от общите условия тази парична сума
се заплаща от клиента на топлинна енергия на продавача на топлинна
енергия,а и искът се установява по размер според заключението по съдебно-
счетоводната експертиза. Изводът на съда,че исковете за главница и за сума
за дялово разпределение са доказани по основание налага разглеждането на
своевременно формулираното с писмения отговор възражение за настъпила
погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза на
длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от
време след възникване изискуемостта на вземането кредиторът бездейства.
Приложимата погасителна давност към вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност съгласно Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 г. В конкретния случай кредиторът е предприел действия
по реализиране на вземането си на 08.06.2021 г.,което означава,че са погасени
по давност вземанията за периода м.05.2017 г. до м.03.2018 г.,докато
задължението за м.04.2018 г.,което е платимо в периода 01.05.2018 г. –
15.06.2018 г. и всички по-нови задължения не са погасени по давност,а в
частта за сумата за дялово разпределение погасено по давност е вземането за
м.05.2018 г. при съобразяване чл.114,ал.1 от ЗЗД,докато задълженията за
периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г. не са погасени по давност. При това
положение исковете за главница подлежат на уважаване за сумата от 2544,10
лева за главницата за топлинна енергия и за сумата от 50,45 лева за дялово
разпределение,а в частта до пълния предявен размер исковете подлежат на
отхвърляне.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена на падежа или в
срока за плащане,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред
кредитора за обезщетение за забава. Ако задължението има падеж или е
уговорен срок за изпълнение,считано от датата,следваща падежната дата или
считано от датата,следваща последния ден от срока,длъжникът изпада в
забава,а ако задължението няма определен падеж или срок,за да бъде
поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана.
Съдът счита,че исковата претенция за мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне,защото общите условия не
регламентират срок за изпълнение на задължението за заплащане на сумата за
дялово разпределение,а същевременно дружеството ищец не доказва да е
отправил покана,с която да постави ответницата в забава,поради което искът
за сумата от 10,11 лева мораторна лихва подлежи на отхвърляне. Софийският
районен съд намира,че исковата претенция за заплащане на мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия е доказана по основание,а по размер
подлежи на уважаване за сумата от 415 лева,определена по реда на чл.162 от
ГПК,а за разликата до пълния претендиран размер искът подлежи на
отхвърляне,защото предвид частично погасяване на претендирана главница
по давност върху тази главница не е дължима и лихва за забава. Общите
условия на дружеството доставчик регламентират срок от 45 дни след
изтичане на съответния период,за който топлинна енргия е начислена за
5
заплащане цената на топлинна енергия,което означава,че ако цената не бъде
заплатена в този срок клиентът изпада в забава. В конкретния случай
дружеството ищец претендира забава считано от по-късна дата спрямо
изтичане на 45 дни от месеца,за който е начислено най-старото
задължение,което не е погасено по давност,което означава,че при
съобразяване диспозитивното начало на гражданския процес искът за
мораторна лихва подлежи на уважаване за сумата от 415 лева,а за разликата
до пълния претендиран размер искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 103,07 лева за заповедното производство
и в размер от 1266,45 лева за исковото производство.
Така мотивиран,Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Д. Д. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.**********,че съществува
вземане на **********със седалище и адрес на управление
гр.**********,представлявано от **********,в размер от 2544,10 лева ( две
хиляди петстотин четиридесет и четири лева и десет стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.04.2018 г. до м.04.2020 г.,сумата от 415 (
четиристотин и петнадесет ) лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. до 25.05.2021 г.,50,45 лева (
петдесет лева четиридесет и пет стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 08.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 32533/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля исковете в частта за разликата над 2544,10 лева до пълния
претендиран размер от 2936,80 лева главница за топлинна енергия, в частта за
разликата над 415 лева до пълния претендиран размер от 492,91 лева
мораторна лихва,в частта за разликата над 50,45 лева до пълния претендиран
размер от 52,54 лева сума за дялово разпределение и за сумата от 10,11 лева
мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. до 25.05.2021 г. върху сума за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. Д. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.********** да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на **********със седалище
и адрес на управление гр.**********,представлявано от ********** сумата
от 103,07 лева ( сто и три лева и седем стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и в
размер от 1266,45 лева ( хиляда двеста шестдесет и шест лева четиридесет и
пет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„**********.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7